ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКЪТ – сравнителна таблица и типични представители

И Бог рече:
Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата Земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво. Те ще ви бъдат за храна.
~ Битие 1:29

Какво лошо има в това да се яде месо?
Първият въпрос, който много хора задават, когато чуят за вегетарианството, е: “Какво лошо има в това да се яде месо? Милиони хора се хранят с месо, защо да не ям и аз?” Причините, поради които не трябва да се яде месо, са много важни – те не са от емоционално или сантиментално естество, а много убедителни и научно обосновани.

И все пак, не е ли естествено за хората да ядат месо?
НЕ! Учените знаят, че начинът на хранене на отделните групи животни съответства на тяхната анатомо-физиологична структура. Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система са напълно различни от тези на месоядните животни. Месоядните животни, като лъва, кучето, вълка, котката и други, имат особени характеристики, които отделят тази група от всички други представители на животинския свят. При всички тях храносмилателната система е много проста и къса – дължината й превишава само 3 пъти дължината на телата им. Това е така, защото месото се разлага много бързо и продуктите от това разлагане биха отровили кръвта, ако се задържат прекалено дълго в организма. По същите причини, стомахът им има 10 пъти повече солна киселина, отколкото при немесоядните (за да се осъществи смилане на фиброзните тъкани и костите). Месоядните животни, които ловуват на студено през нощта и спят през деня, когато е горещо, не се нуждаят от потни жлези, за да се охлаждат телата им – те не се потят през кожата, а се охлаждат през езика. Тъй като месоядните животни трябва да убиват, главно разкъсвайки жертвите си, освен остри нокти, те притежават и мощни челюсти със заострени, удължени “кучешки” зъби. Те нямат кътни зъби, така необходими на животните, които не ядат месо, да преживят храната си. Както е и при антропоидните маймуни, дължината на храносмилателния тракт при човека е 12 пъти по-голяма от дължината на тялото. По кожата на човека има милиони фини пори, които  охлаждат тялото чрез потене. Пием вода чрез всмукване като всички други животни, неядящи месо. Структурата на зъбите и челюстите ни е също вегетарианска. В състава на слюнката, която е алкална, се съдържа ензима птиалин, необходим за предварителното разграждане на зърнените храни… Човешката физиология не е като при месоядните. Анатомията ни и храносмилателната ни система показват, че от милиони години сме се развивали и еволюирали като сме се хранели с плодове, ядки, зърнени храни и зеленчуци.

~ Из “Философия на вегетарианството” от колектив ученици на П.Р.Саркар
Tаблицатa e допълнена с информация от www.beautyandfitnessmalta.com

ТИГЪР

Тигърът ловува пo всяко време на денонощието, но най-вече през първата половина на нощта. При топъл климат често почива денем някъде на сянка. Плячка на тигъра стават най-различни животни. Главна негова храна са някои копитни бозайници – най-вече елени, сърни, диви свине, лосове, антилопи, азиатски муфлони. Яде също зайци, бодливи свинчета, мишевидни гризачи, птици, а понякога лови и риба, като изкусно я подхваща с лапата си във водата и я изхвърля на брега. Негова жертва стават и различни хищници – вълци, рисове, чакали и язовци, дори и мечки (по-често черната, или хималайска, мечка, а по-рядко и кафявата мечка). Той не се бои понякога да нападне малките на индийския слон и носорозите. В природата тигърът яде и насекоми, а също така и различни горски плодове и треви. Наблюдаван е и да ближе солена почва. Понякога яде и мърша, но само когато е много изгладнял. При липса на достатъчно диви животни жертва на тигъра стават и различни домашни животни – волове, крави, биволи, коне, магарета, свине, кози, овце и особено често кучета. /Източник: www.tigers.nauka.bg/

КАФЯВА МЕЧКА

Мечката е хищник по природа, вегетарианец по предпочитание и всеядна по необходимост. Около 75% от храната й е растителна – узрели горски плодове като ягоди, малини, боровинки, сливи; буков желъд и ядки, семена, гъби, корени, сладка папрат, царевица и дори трева. Главно напролет мечката набляга на „месно” меню – насекоми и техните ларви, основно мравки и пчели, охлюви, червеи, риба, жаби, дребни гризачи, птици и яйца. Жертва стават заблудени или пуснати на свободна паша домашни животни. Мечките не са добри ловци на диви копитни, но не пропускат намерена мърша и грижливо затрупват с клони, за „по-нататък”, остатъка от „трапезата“. /Източник: www.brownbearbg.info/

КОН

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, люцерна, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж, ябълки, круши и зелена (прясна) трева. А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения. /Източник: www.bg.wikipedia.org/

АНТРОПОЛОГИЧНИ МАЙМУНИ

Плодоядните са тези растителноядни или всеядни животни, чиято храна се състои  предимно от плодове. Бонобо (Pan paniscus), известно още като малко шимпанзе, е вид човекоподобна маймуна, подобна на шимпанзето, но е по-дребно от него. Хранят се предимно с плодове, листа, орехи и т.н. Също ловуват жаби, мухи, гущери и др. /Източник: www.bg.wikipedia.org/

Публикувано в брой  2/2013 на сп. „Зелени Акценти“
ИЗТЕГЛИ БРОЯ в pdf-формат: ЗЕЛЕНИ АКЦЕНТИ 2/2013
(кликни върху линка с десен бутон и избери да го съхраниш на компютъра си)