ВЕГЕ ПРЕБРОЯВАНЕ
Начало > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ИНТЕРВЮ > ММА боецът и веган Мак Данциг
ММА боецът и веган Мак Данциг

ММА боецът и веган Мак Данциг

Какво Ви подтикна да преминете към веган режим на хранене и защо го избрахте?

– Винаги съм бил от хората, които силно вярват в правата на животните. Да стана вегетарианец е идея, която ме е привличала още от детските ми години. Но и аз, както и повечето хора, не бях запознат с подробностите около правилното хранене и си мислех, че човешкото тяло има нужда от някакъв вид месо или риба, за да е във форма, когато е натоварено с тренировките на атлет от първа величина. Представях си как ще премина към веганство след като приключа с активната състезателна дейност. Когато направих известни проучвания обаче и започнах да опитвам да се придържам към вегански режим на хранене, осъзнах колко е абсурдно схващането, че месото е необходимост в храненето. От този момент нататък не се обърнах повече назад.

Срещнахте ли трудности? Ако е имало тaкива, какви бяха те и стана ли по-лесно с времето?

– Всъщност никога не ми е било въобще трудно. Вероятно затова с такава лекота “казах и отрязах” и нямах никакви проблеми. Но и да си призная, да живееш в Калифорния е голямо улеснение, когато искаш да бъдеш веган, в сравнение с това да живееш в средния запад или на друго подобно място, където нямаш особени възможности за избор. В крайна сметка обаче всичко е въпрос на мислене. Ако умът ти е зает с мисли за това как, ставайки веган, трябва да се ограничаваш, и се върти все около нещата, които не можеш да консу- мираш, ще се чувстваш в лишения и ще изпитваш трудности. Но ако възприемеш всичко като една положителна промяна и отправиш поглед напред към всевъзможните нови – страхотни, здравословни и вкусни – храни, на които можеш да се наслаждаваш, няма да имаш никакви проблеми.

В какви инициативи, свързани с правата на животните, взимате участие?

– За съжаление нямам достатъчно свободно време, за да участвам пряко в каузи, свързани с правата на животните, както би ми се искало. Главният начин, по който подпомагам идеята е, като всекидневно правя изборите, които ми се струват правилни. За мен е като вид гласуване. Избирайки да не се храня с животинска плът и да не си купувам животински продукти, не подпомагам тази престъпна индустрия по света, която причинява толкова болка и страдание. Освен това се старая да увличам след себе си околните чрез личен пример. Показвайки на всички, че веган храненето може да те направи по-здрав, като поддържам най-високо ниво в моя спорт, отварям очите на много хора. Вместо да ги поставям в защитна позиция и да им навирам в лицето личната си философия, избирам просто да си върша моята работа, оставяйки ги сами да видят колко е хубаво да си обзет от идеята да си веган.

Кои са любимите Ви организации, защитаващи правата на животните?

– От сърце приветствам тези, които приемат каузата сериозно и се отнасят отговорно към нея. Винаги съм имал много допирни точки с организациите, третира- щи правата на животните и грижата за околната среда като едно цяло. Има твърде много за казване по темата, но в последно време съм искрено впечатлен от всички тези организации, подпомагащи осиновяването на бездомни животни – работещи неуморно, за да се погрижат и да намерят подслон за изоставени домашни любимци.

Дали имате спомен, който да Ви се е запечатал в съзнанието, за човек, спасил животно? Или свързан със спасяване по някакъв уникален начин?

– Имам много спомени от времето, когато работех във фермата Ooh-Mah-Nee в Пенсилвания. Това беше частен приют за животни. Един случай обаче ми се откроява в съзнанието. Спасявахме над 100 овце и други животни от ужас- ните условия в една обявена за разтурване ферма. Повечето от животните бяха болни и на умиране, а много от тях – твърде слаби, за да стоят на краката си. Голяма част от овцете бяха затворени в малки обори, където трудно можеха да стоят или да се движат, заобиколени от мъртвите тела на техни посестрими. От тези овце ние натоварихме колкото можахме в ремаркета за коне и ги превозихме незабавно до нашето обширно пасище, където да ги прегледаме и да се погрижим за тях. Въпреки тежкото им състояние, няма да забравя колко щастливи бяха, когато отворихме вратите на ремаркето към новото им обширно открито пространство за паша. Няколко от тях се хвърлиха с гигантски еднометрови отскоци върху тревната площ и започнаха да тичат и играят наоколо. Няма да забравя никога това въодушевление у горките животни, за първи път усетили полъх на свобода!

Какво ще посъветвате някой, който се замисля да стане веган?

– Действай! Нямаш какво да губиш!

Превод: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

Източник: www.vgirlsvguys.net

2 коментара

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.Задължителните полета са маркирани *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.