Bulgarian VEG Society
Бенджамин Франкилин е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. Роден е през 1706 г. и почива през 1790 г., на 84-годишна възраст. В навечерието и по време на Американската революция той е главният говорител на британските колонии в споровете с правителството на Великобритания, където прекарва дълго време. Франклин играе важна роля и в осигуряването на помощта на Франция за революцията, в признаването на независимостта на колониите от Великобритания и в създаването на Конституцията на САЩ. Известен e още и с множеството си популярни цитати, както и със своите експерименти с електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинския катетър, гръмоотвода, плавниците и може би бифокалните очила.
През 1746 г. в Бостън (Масачузец) Франклин попада на експерименти, свързани с електричеството, направени от други учени. Той превръща дома си в малка лаборатория и използва машини, направени от предмети, които намира из къщата си. Прекарва лятото на 1747 г., правейки поредица от експерименти, които са много разтърсващи за науката по това време. Той пише писмо на Питър Колинсън (негов колега и приятел), в което описва резултатите от своите опити и бъдещи идеи за експерименти. През пролетта на 1749 г. Франклин описва устройството на електрическата батерия в едно от писмата си до Колинсън, но не е сигурен дали това ще бъде от полза. По-късно същата година споделя мнението си за сходството между електричеството и светкавицата. Някои други учени също са споделяли мнението му, но той бил решен да го докаже. През 1750 г., докато доуточнявал доказателството на своята теза за електричеството и светкавиците, Франклин започнал да мисли как да предпази сградите и хората, което прераснало в идеята му за гръмоотвода.
Източник: www.pomagalo.com
Отказът ми да консумирам месо е извор на известни неудобства за мен и често съм обект на укори за тази ми странност, но с по-леката си трапеза направих най-големия свой напредък към един по-бистър ум и по-голяма възприемчивост.”
Храненето с животинка плът е с нищо непровокирано убийство.”
Най-добрият лекар е този, който знае безполезността на повечето лекарства.”
~ Бенджамин Франклин
KАК РЕШИХ ДА ПОСТИГНА
НРАВСТВЕНО СЪВЪРШЕНСТВО
Автор БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН
Горе-долу по това време (около 1730 г., когато Бенджамин е бил на почти 25 години – б.пр.) се зароди в мен мисълта за смелия и труден проект да постигна нравствено съвършенство. Исках да живея без никога да правя каквито и да е грешки; щях да се преборя с всичко, в което природните склонности, навика или компанията биха ме въвлекли. При положение, че знаех(или си мислех, че знам) какво е добро и какво зло, не виждах защо да не е възможно винаги да правя едното и да избягвам другото. Но скоро открих, че съм се захванал със задача по-трудна отколкото си бях представял. Докато вниманието ми бе заето с това да се пазя от един порок, често бивах изненадван от друг – навикът се възползваше от липсата на внимание, склонността понякога се оказваше по-силна от разума.
В разните списъци с нравствени добродетели, с които се бях запознал в четенията си, намерих голяма разлика в броя на добродетелите, тъй като различните автори включваха повече или по-малко идеи под едно и също име. Въздържанието, например, според някои се ограничаваше до яденето и пиенето, а според други означавашеупражняване на умереност във всяко друго удоволствие, апетит, склонност или страст – телесна или умствена, или дори в нашите алчност и амбиция. Казах си, че за по-голяма яснота е добре да използвам повече имена, свързани с по-малко идеи, отколкото малко на брой имена с повече идеи. Събрах всичко, което смятах за нужно или желателно под наименованията на тринадесет добродетели, като към всяка приложих кратко поучение, което напълно изразяваше смисъла, който й придавах.
Наименованията на добродетелите, заедно с описанията им, бяха:
1. ВЪЗДЪРЖАНИЕ
Не яж до униние и не пий до превъзбуждане.
2. МЪЛЧАНИЕ
Говори само това, което би могло да е от полза на другите или на теб; избягвай празните приказки.
3. РЕД
Нека всичките ти вещи си имат определено място; нека всяка част от работата ти си има точно време.
4. РЕШИТЕЛНОСТ
Решавай се да правиш това, което трябва; непременно изпълнявай това, което си решил.
5. ПЕСТЕЛИВОСТ
Не харчи пари, освен за да направиш добро на други или на себе си, тоест не прахосвай безсмислено.
6. УСЪРДИЕ
Не губи време, винаги се занимавай с нещо полезно, изхвърли всички безполезни действия.
7. ИСКРЕНОСТ
Не използвай измама във вреда на другиго; мислите ти да бъдат невинни и справедливи и ако говориш, говори както подобава (на мислите ти).
8. СПРАВЕДЛИВОСТ
Не причинявай никому неправда чрез обида или вреда, пропускайки да отдадеш дължимите ползи.
9. УМЕРЕНОСТ
Избягвай крайностите; въздържай се от това да негодуваш толкова срещу обидите, колкото мислиш, че трябва.
10. ЧИСТОТА
Не допускай нечистота в тялото, дрехите или жилището си.
11. СПОКОЙСТВИЕНе оставяй да те смущават дреболии или неизбежни малки произшествия на ежедневието.
12. ЦЕЛОМЪДРИЕ
Не прави секс освен за здраве или поколение и никога до затъпяване, слабост или във вреда на нечий мир или репутация.
13. СМИРЕНИЕ
Подражавай на Иисус и Сократ.
Понеже намерението ми бе да привикна в упражняването на всички тези добродетели, сметнах че вместо да се опитам да ги придобия всичките наведнъж, което щеше да разсее вниманието ми, е по-добре да се фокусирам върху тях една по една и когато овладея една, да премина към следващата и така нататък, докато не покрия всички тринадесет. И тъй като придобиването на някои от тях би могло да помогне за придобиването на други, ги подредих в реда, в който са поместени по-горе.
Поставих Въздържанието на първо място, тъй като то има склонност да осигурява тези свежест и яснота на ума, които са толкова необходими, когато човек трябва да бди и да стои на пост срещу неотслабващото привличане на стари навици и силата на постоянни съблазни.
Щом то веднъж бъде придобито, Мълчанието ще дойде по-лесно. Поставих го на второ място тъй като желанието ми бе да увеличавам знанията си, докато напредвам в добродетелността, и понеже в разговор знанието се придобива по-скоро чрез употребата на ушите, отколкото на езика, исках да се отърва от навика да дърдоря, да си играя с думите и да се шегувам, който бях започнал да придобивам и което беше приемливо само в несериозна компания.
Очаквах, че Мълчанието и следващата добродетел – Редът – ще ми позволят да намеря повече време за проекта ми и за учене. Веднъж превърнала се в навик, Решителността би ме утвърдила в опитите ми да придобия всички останали добродетели. Като ме освободят от оставащия ми дълг и като увеличат богатството и независимостта ми, Пестеливостта и Усърдието ще улеснят упражняването на Искреност и Справедливост и т.н., и т.н.
Съзнавайки, че съгласно съвета на Питагор от неговите Златни стихове, ще е нужно ежедневно изпитване, измислих и начин за провеждане на изпита.
Реших да насоча вниманието си изцяло към всяка една от добродетелите последователно за по седмица. Така през първата седмица положих най-големи усилия да не допусна дори най-малкото прегрешение срещу Умереността, оставяйки останалите добродетели да следват нормалния си ход, като само отбелязвах грешките от деня. Така ако през първата седмица успеех да запазя първия ред – отбелязан с У. – без точки, приемах, че толкова съм привикнал към тази добродетел и толкова отвикнал от противоположния й порок, че мога през следващата седмица да насоча вниманието си и към следващата добродетел и да се опитам да запазя и двата реда без точки. Продължавайки по този начин, можех да изкарам пълен курс за тринадесет седмици и четири курса на година. И както човек, който има градина, нуждаеща се от оплевяване, не се опитва да изчисти всички бурени наведнъж, защото няма да му е по силите и обхвата, а работи леха по леха и след като е изчистил първата, преминава към втората, така и аз се надявах, че ще мога да изпитам радостта от насърчителния си напредък в добродетелта.
И понеже смятах, че Бог е изворът на мъдростта, намерих за добро и нужно да помоля за неговото съдействие за придобиването й. За тази цел създадох следната малка молитва, която беше поместена преди таблиците за самоизпитване, за ежедневна употреба: “О мощна Доброта, изобилен Татко, милостиви Водителю! Увеличи в мен тази мъдрост, която открива най-истинския ми интерес! Заздрави у мен решителността да изпълнявам това, което мъдростта повелява. Приеми сърдечните услуги, които извършвам за останалите твои деца, като единствения начин, по който мога да ти се отплатя за продължаващото ти благоволение към мен.“
В действителност установих, че съм непоправим по отношение на Реда и сега, когато съм стар и паметта ми е отслабнала, усещам много остро липсата му. Но, като цяло, въпреки че никога не постигнах съвършенството, което имах амбицията да добия, а останах доста далеч от него, все пак опитът ме направи по-добър и щастлив човек, отколкото бих бил, ако не бях се опитал – подобно на тези, които се опитват да усъвършенстват почерка си като имитират гравюри, въпреки че не успяват да постигнат превъзходството на гравюрите, все пак почеркът им се подобрява от усилието и е приемлив и същеверемнно хубав и четлив. Може би е добре потомството ми да научи за този малък трик, на който – с Божията благословия – техният праотец дължи постоянното щастие на живота си, чак до седемдесет и деветата му година, в която това е написано.
Въпреки че планът ми не беше изцяло лишен от религия, може да се отбележи, че не носи белезите на нито едно от основните вярвания на коя да е секта. Нарочно ги избегнах; понеже бях напълно убеден в полезността и превъзходството на метода ми, и че може да бъде полезен на хора от всички религии.
Намерението ми беше в тази творба да обясня и подкрепя доктрината, че лошите деяния не са вредни, защото са запретени, а че са запретени, защото са вредни.
Списъкът ми с добродетели първоначално съдържаше само дванадесет; но след като един мой приятел квакер любезно ме информира, че като цяло ме смятат за горделив човек, че горделивостта ми често проличава в разговор, че не се задоволявам с това да съм прав в спора, а че натяквам и се държа доста нагло, в което ме убеди с няколко примера – реших, ако мога, да се излекувам от този порок или глупост, наред с другите, и прибавих Смирението към списъка си, като дадох на думата обширно значение.
Не мога да се похваля с много успех в действителното придобиване на тази добродетел, но на външен вид го докарах. Стана ми правило да избягвам всякакви директни противопоставяния на чуждите мнения и всички положителни изрази за моите собствени. Дори си забраних, съгласно правилата на нашето Хунто, да използвам в езика си каквито и да е думи или изрази, които придават твърдост на мнението, като “със сигурност”, “без съмнение” и т.н., а вместо тях използвах “струва ми се”, “доколкото разбирам”, “изглежда ми”, че нещо е така и така или така ми звучи в момента. Когато някой направеше твърдение, което смятах за погрешно, си отказвах удоволствието рязко да го конфронтирам и веднага да му покажа нещо абсурдно в твърдението му, а в отговора си започвах с обръщане на внимание, че в някои случаи или обстоятелства мнението му би било правилно, но в настоящия изглежда или ми се струва, че има известна разлика и т.н. Скоро установих предимството на тази промяна в подхода ми – разговорите, в които участвах, преминаваха по-приятно. Скромният начин, по който изразявах мненията си, предразполагаше към по-лесно възприемане и по-малко противоречия; когато се окажеше, че греша, грешките ми ми носеха по-малко унижение и изобщо по-лесно убеждавах другите да се откажат от своите грешки и да се присъединят към мен, когато се случеше да съм прав.
На този навик (след Почтеността) приписвам това, че толкова рано придобих тежест сред съгражданите си при предлагането на нови институции или при промени в старите, както и толкова влияние в обществените съвети, когато станах член – защото слабо умеех да говоря, никога не бях красноречив, много се колебаех в избора на думи, едва успявах да говоря без грешки и въпреки това като цяло успявах да събера подкрепа за предложенията си.
В действителност едва ли има друга естествена склонност, която да е толкова трудна за превъзмогване като горделивостта. Прикривай я, бори се с нея, тъпчи я, задушавай я, усмирявай я колкото искаш – все пак е жива и отвреме-навреме ще надникне и ще се покаже. Може би често ще я виждаш и в тази история, защото дори да можех да допусна, че напълно съм я превъзмогнал, в такъв случай най-вероятно щях да се възгордея със смирението си. ;)
Превод из “Автобиография” на Бенджамин Фланклин
с редакция и коректура по www.tropcho.wordpress.com
