Bulgarian VEG Society
Интервюирани: Любомир Хаджийски, Михаела Царчинска,
Михаил Косев, Петра Крубек, Свами Параматрейти, Светла Николова
Интервюирал и фотографии: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ
Текстообработка: НАДЯ БОГДАНОВА, ВАЛЕНТИН КРАЛЕВ, ДИАНА СТАТЕВА
Коректура и редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА, ТАНЯ НЕДЕЛЧЕВА
НУЖНА Е НОВА ЕТИКА
Михаил Косев: Завършил съм кинорежисура и педагогика, затова моето виждане за нещата е просто да установим и издигнем екологията да съществува не само на видимо ниво – разделно изхвърляне, градинарство и всички тези материални неща, които хората свързват с екологията, но и на интелектуално ниво. Екологията да е интелектуално занимание също в сферата на архитектурата и дори математиката. Екологията може да отваря много разговори в много различни посоки – не само за градинарството и как се ползват ресурсите, а по-скоро в аспект на отношенията между хората, между хората и земята, а и отношението на човека към самия себе си.
*
Свами Параматрейти: Има много проблеми на този свят, но без духовност, без състрадание, без да горим в тези неща – няма да ги разрешим. Особено младите хора – те трябва да са част от защитничеството, защото имат по-голяма способност да разпознават грешките, които са били направени в миналото. Има също и възрастни, които си признават, че са направили много грешки в миналото и са готови да се променят. Затова всички сме готови да бъдем Пазители – от 8-месечните деца до 80-годишните старци, всички ние трябва да се изправим и да станем Пазители на майката природа.
*
Любомир Хаджийски: Това, което искам да направя, е запълването на една пазарна ниша за отглеждането на чиста растителна храна – без отрови, но да не е със сертификата “био”, за да се позиционира на едни по-нормални цени на българския пазар. Основният проблем, поне за мен, ще бъде етиката в това начинание и необходимостта хората, които наистина се занимават, да осъзнават това. Всъщност основната идея, по която искам да работя сега, е да намеря още хора, които се интересуват от това и държа тези хора да са повечето млади, тъй като в младите хора го има повече и етическия кодекс, и мисленето е малко по-различно – по-отворени са към новите неща.
*
Михаил Косев: Преди да се прилага истинска екология, която за мен е под формата на пермакултура в истинския свят, във фермите и т.н. – ние имаме много работа по манталитета, по помагане на хората да виждат света по друг начин. Ако някой може да си го позволи, не означава че трябва да употреби – затова си говорим за тази етична база на пермакултурата.
Това е признаване на граница на употребление. Има такива хора, които много нагло използват ресурси само защото могат да си го позволят, а не защото имат нужда. Това е манталитетът, по който трябва да работим най-напред.
КОМБИНИРАНО БИОРАЗНООБРАЗИЕ НАМЕСТО МОНОКУЛТУРИ
Свами Параматрейти: Един от най-големите проблеми на света е монокултурното земеделие – насяват се огромни площи само с един вид растения и после само една голяма компания прави пари от това. Кой ще се облагоприятства от това монокултурно земеделие, като за него се налага земята да се отрови с химически препарати? Семейните ферми са унищожени – каква безсмислица е това! За да имат благосъстояние семействата от фермери, първо трябва да има семейни ферми. Когато човек разполага с малко пари, той иска да си има ферма и не желае да живее в малко апартаментче в града. Къде отиде всичко това в наши дни? Къде са малките ферми, в които животните са свободни, произвежда се био-продукция по правилата на пермакултурата, където има и дървета, и биоразнообразие, и всичко е в хармония с природата – къде е всичко това?! Много е важно да разберем, че всички трябва да се обединим за висшата цел.
*
Михаела Царчинска: В пермакултурата се стремим към комбиниране на растения и определено това, което прави конвенционалното земеделие със засаждането на един тип култура на лехички на огромни площи е изключително лоша практика. Пермакултурата създава едни много по-естествено изглеждащи системи.
Ще дам пример с една ферма в Австралия, в която бях и която ми е много любим пример – казва се „The food forest“, или „Хранителната гора“. Тя съществува от средата на 80-те години, разработена е на площ от 15 хектара от едно семейство и техните две деца, които всъщност са се родили там, израснали са и вече са големи хора. Родителите все още са там и са много активни, водят много курсове и работят с най-различни групи. Това, което те са направили, е много хубава комбинация между внасяне на биоразнообразие и същевременно подреждане на растенията, тъй като площта е 15 хектара. Направили са редички тук там, но хубаво са ги разпределили, така че площите на тези редички не са толкова големи и същевременно редуват различни видове растения, тоест различни видове дървета. Примерно, рошков и шамфъстък – това са две основни за тях култури, защото правеха шоколад от рошков и имаха много хубав и интересен дехидрататор за ядки, разработен от тях. (Той беше изолиран от сламени бали, което е много гениално.) И между тези редове са посадени други ниски растения като овес и бакла. Баклата, като всички бобови растения, е азот-фиксираща, а овесът има много голямо богатство на минерали. Когато се комбинират тези две растения между редичките дървета, това поддържа един много добър живот на всички микроорганизми в почвата. Тук е много интересно да се каже, че най-голямото биоразнообразие не е над земята, а е под нея. Дълбоката оран е изключително лоша практика, защото унищожава този живот там, където той е най-нужен.
*
Михаил Косев: В пермакултурната градина никога няма да намериш само един вид, винаги ще виждаш много видове. Пермакултуристите не вярваме в плевели и за нас всяко едно растение има цел, има смисъл, има приложение.
Един от пермакултурните принципи е “Everything gardens”, или “Всичко градинарства”, което значи, че пчелите, птиците… – всичко в този свят създава среда, която за него ще е най-хубава и най-уютна. Разликата с природната екология и човешката дейност е, че средата, която човекът създава, не е полезна за останалите организми. От друга страна – средата, която едно дърво, езерата, тревите си създават, е полезна за всичко, което ги заобикаля. По този начин всички сме свързани и затова пермакултурата, като едно истинско екологично движение, съзнава, че всичко е свързано и следва природните закономерности. Тези закономерности са на всяко ниво – например галактиката е спирала и също виждаш спирала тук, на палеца…
*
Любомир Хаджийски: Тук бих използвал думичката холистично, т.е цялостно – за мен е на първо място и изучавах здравето, здравия организъм, както сега го правя в растителното царство. Опитвах се първо да осмисля какво е здравият човешки организъм, като изкарах курсове за масажист, след това масажи с кристали, откъдето дойдоха и други идеи, които да се свържат със земеделието. Започна да ми става все по-интересно взаимодействието между билките, растителното царство и човека; след това със самата храна как се случват нещата. Поне за мен енергията от плода не се пренася само като едни физически вещества. В днешно време даваме стойност на храната изцяло като въглехидрати, белтъчни, минерали, соли и прочие… но моята мисъл е доказателство, че не е точно така, защото когато изядеш примерно една ябълка и почувстваш ситостта веднага, веществата все още не са приети от стомаха и тялото.
В източните схващания за медицина се казва, че това всъщност е от праната – енергията, или който както й дава определение – в смисъл, че се отделя веднага жизнената сила на плода и именно оттам идва усещането за ситост веднага след нахранването, докато за самата преработка на минералните и останалите вещества е нужно повече време. Това ме провокира да търся как въпросната жизнена енергия в плода се формира, натрупва и предава и какво се случва при взаимодействието между човека и растението.
*
Светла Николова: Когато се познават принципите на биологичното земеделие – те са основани на сеитбообръщение, познаване на почвата, съвместимостта между отделните растения, когато се отглеждат растения, които взаимно си помагат… Например лукът отблъсква морковената муха и ако те (лук и морков) се засеят едно до друго, не е необходимо да се пръска със специален биопрепарат, за да бъде морковът чист от мухата. Но всичко това изисква много познания, а не всички имат тези познания. Те купуват препарати. Да, такива са разрешени в биологичното земеделие, но това струва пари.
*
Любомир Хаджийски: Въпросът е да можеш да осъзнаеш процесите и да измислиш решението – поне за мен това е въпрос както на въображение, така и на познание. Тази година в експерименталната част на полето, в междуредията на доматите засадих детелина, която освобождава азота в почвата, а между самите корени домати сложих босилек, който чудесно си взаимодейства с домата и го предпазва от голяма част от насекомите.
*
Петра Крубек: Разбрах, че когато засадиш ягоди и лук заедно, това е много добра комбинация. Също така, когато поставите мента в края на всяка леха с картофи, вкусът на картофите се подобрява. Имам едно голямо езерце в моята градина, а при тези езерца винаги съществува проблем с излишъка от азот или хранителни вещества в тях. Затова слагам сламени топки, които отнемат голяма част от азота и хранителните вещества. Когато тези сламени топки станат прекалено мокри – обикновено след седмица, ги вадя и ги слагам при моите зеленчуци, така че азотът прониква в зеленчуковата градина и употребата на изкуствени продукти става излишна. Това е една устойчива и самоподдържаща се система.
*
Светла Николова: Има различни препарати, подходящи в биодинамичното земеделие, които се правят от лайка и други. Копривата е уникално растение, което може да помага за други растения. Аз правя чай от коприва. След като престои 24 часа или повече, се пръска с него.
Също редуване на културите през годините. Ако един домат се засади, когато предната година на същото място е имало бобово растение, той ще получи наготово азот, защото бобовите култури акумулират азот от въздуха и го вкарват в почвата. Растенията, които обичат азот и са след бобова култура, ще го имат осигурен.
*
Михаела Царчинска: В пермакултурата се залага на биоразнообразието, комбинират се по определен начин растенията, което в биодинамиката се нарича „алелопатия“. В пермакултурата на английски това звучи като companion planting – т.е. растения, които са си компаньони, които си взаимодействат добре. Реално могат да бъдат открити много таблици в интернет, където човек може да сравни домата примерно с босилека, което е една класическа комбинация, която си отива като вкус. Много често това е добър показател, макар че другата добра комбинация е зелето и ягодите, която не би му хрумнала на човек. Не е задължително да си отиват вкусово, но същевременно добре си взаимодействат. България има толкова хубави традиции и ако човек обиколи различни села не само тук в Родопите, а най-различни части в България, ще разбере колко много знаят възрастните хора. В едно изследване, което правих преди години на граничните зони на Източни Родопи, говорейки с местни хора, разбрах че те комбинират чубрица с фасул или около овощните дръвчета, около ябълките садят латинки. Латинката не само е красива, но и предпазва растението от вредители и същевременно фиксира азот в почвата, а азотът е един от най-важните минерали. В пермакултурния дизайн това, което правим и залагаме при една много изтощена от конвенционално земеделие почва, е да започнем винаги с азот-фиксиращи растения, защото те много бързо ще подпомогнат това място да се възстанови и ще го подготвят за засаждането на други култури.
*
Любомир Хаджийски: Люцерната е най-доброто растение за зелено торене. Тя е растението, което отделя най-много азот в почвата и я обогатява най-добре. Тя е добър предшественик за абсолютно всички други растения. А за съвместно съжителство аз лично ползвам детелината, както споменах, тъй като тя остава ниско долу, докато расте. Люцерната класи нависоко и в даден момент може да вземе надмощие над останалата култура. При детелината го няма този проблем. Донякъде може би се сблъсква с доматите, защото детелината има нужда от по-голямо количество калий, който извлича от почвата, но пък когато се прави торене, използват се препаратите от коприва и полски хвощ и много бързо се преодолява недостигът.
ПРЕПАРАТИ И ДРУГИ РЕШЕНИЯ
Любомир Хаджийски: Когато се развиват акарите, ползвам един смесен препарат, който се прави от ферментация на коприва и полски хвощ.
Един килограм прясна коприва се слага в 10 литра вода, като е важно водата да не е чешмяна, т.е да не е хлорирана, а да е от извор или дъждовна, за да може по-бързо да протече самата ферментация. Чрез нея се развиват анаеробните бактерии, които са важни за случващото се. Когато препаратът е готов, отново се разрежда в съотношение 1:10 във вода, след което се пръска. При мен оине в предходните две години това даде прекрасни резултати – растенията изглеждат така здрави и жизнени.
Копривата си я ползвам профилактично. С нея пръскам един път в седмицата, тъй като тя наистина много добре подхранва растенията и предпазва от по-голямата част от насекомите.
Полският хвощ го ползвам по-специално, когато дойде времето на маните и на акарите. Той също дава отлични резултати. От опит мога да го кажа.
Когато се появят листо-гризещи, листо-смучещи насекоми, тогава вече третирам с други препарати. Като основна единица се намесва чесънът, от който също правя ферментационен извлек. При него ферментацията отнема около две седмици, но специфичното, тъй като е силен, е, че разреждането вече отива в съотношение 1:20.
Миналата година се срещнах с един странен момент – оказа се, че бялата зелева пеперуда много обича домата, снася си червейчетата вътре и те го сондират. Забелязах, че особено много обича моята нива, поразрових се да видя защо и се оказа, че препаратът от коприва привлича самата пеперуда. След като разбрах това, контра атаката беше осъществена с препарат от самия домат. Нещо, което е странно, но доматът също предпазва от гъсеници, листо-гризещи насекоми – заедно с пелин, който дава един от най-добрите резултати, тъй като самият пелин отблъсква насекомите. Ефектът трае 4-5 дни – растението просто става неприятно за тях и си го подминават.
Обобщено, най-често ползваните препарати това са копривата, полският хвощ и чесънът.
Започнах да използвам и хомеопатични капки или тези, които сам си правя по метода на д-р Бах, но за тях все още не мога да твърдя, че са ефективни, тъй като тепърва експериментирам. Началните резултати все пак са определено задоволителни. И използването им е по-лесно, тъй като е нужна само чиста вода и капките, които слагам. В момента слагам 6 капки на литър вода и наистина ароматът е приятен, няма го усещането за ферментация. Изисква се малко по-голяма база от познания – трябва да познаваш всяко едно растение, което третираш, трябва да познаваш и почвата, за да знаеш от какво да направиш есенцията. Аз тепърва навлизам в тази тематика, но според мен това ще е едно от бъдещите неща в земеделието.
*
Михаела Царчинска: Пермакултурата е известна с едни много гениални естествени решения и идеи. Южна Австралия има средиземноморски климат, доста е сухо и горещо, близко е до морето, няма много хълмове и височини. Там често пъти има много голяма суша и високи температури, които надхвърлят 40 градуса през лятото. Там пръскат растенията с варов разтвор, който е бял на цвят и го наричат плажно масло за растенията. По този начин листата на растенията не изгарят от силното слънце. Леко побелелите листа отразяват слънчевите лъчи. Има такива много хубави идеи, които могат да бъдат забелязани, ако човек наистина се вълнува от темата.
*
Любомир Хаджийски: Лично за мен е показвало и в практиката, че следването на лунните фази също така е особено важно. На първо място, водата в растенията се влияе. И не само в тях – водата изцяло се влияе от фазите на Луната. Типичен пример са приливът и отливът. Същото нещо се случва и в растенията. Те също имат прилив и отлив при движението на веществата, който е изцяло съобразен с фазите на луната. Когато засяваме растенията е добре Луната да е в процес на пълнеене. Това означава, че тогава соковете на растението се движат нагоре и в самото него има един вид желание да се пробужда и расте, което го активизира и прави самото растение по-здраво. Аз лично изцяло използвам тези принципи. Също така следя самата Луна през какви знаци минава – кога е добре да се полива, кога е добре да се коси (детелината си я кося), кога е добре да се третира… Когато Луната е в земни знаци, тогава пък бера плодовете, които искам да съхраня по-дълго и обратното – тези, които искам да продам и да са с приятна външност за бърза консумация, е най-добре да се берат в съчетание на момент, когато Луната минава през воден знак. Основополагащото за мен са принципите.
Формата на растенията пряко се влияе от планетите. Изучавайки формата на цвета, на листото, стеблото, знаейки под кое планетарно влияние са, може да се направят много лесно съчетанията. Алелопатията като наука е развита още от Питагор, след това и от Авицена. В Средновековието вече идва Кълпепър, който е развил сериозно тези неща. Алелопатичното съчетание го правя изцяло на база астрология.
В процеса на последните ми изследвания на растителното царство съм си направил извадки примерно, че “коренът на растението е повлиян от Сатурн”, т.е. когато Сатурн е в неблагоприятна среда, фактор, тогава очаквам растението да има проблем с корена и това ми помага донякъде да предугадя къде ще имам проблем при растенията. “Семената и кората са повлияни от Меркурий, дървесината – от Марс, листата – от Луната, цветовете – от Венера, а плодовете – от Юпитер.” Тоест знаейки тези неща, следейки астрологичната карта в момента и такава каквато ще бъде примерно след 10 или 15 дни, аз горе-долу мога да предугадя какво и къде ще ми бъде атакувано, защото все пак тази енергия си влияе. Примерно по листата в дадено съчетание се появява рязко размножаване на листни въшки или други насекоми, но знаейки че това ще се случи след десетина или 15 дни, аз започвам да правя една предварителна третировка на растенията, която максимално да понижи загубите. А за алелопатията вече има доста данни, но в повечето случаи не е обяснена сърцевината на това знание, ами се казва, че доматът е в добро съчетание с магданоз, лук, кромид и аз си задавам естествения въпрос защо е така. Отговорът, до който достигнах, е отново на база астрология, т.е. различните групи растения имат влияния от различни зодиакални знаци. Хармоничните са: Телец, Рак и Стрелец. Растения, които са повлияни от тези зодиакални знаци, се съчетават хармонично. Оттам, на база среда и микроклимат, могат да се подберат подходящите растения, които да подпомагат взаимно растежа си, както при мен са доматът и босилекът. Други добри съчетания са Близнаци, Везни и Водолей, Рак и Везни.
Знаейки какви растения иска да отглежда и средата, в която се намира – наистина с това знание човек може да бъде гъвкав и да направи едно малко по-мързеливо земеделие, т.е. създавайки хармонична среда си спестяваме допълнителните усилия да се борим с неочаквани проблеми и постоянно да ни се налага да третираме.
В четирите ъгъла на нивата ми съм си сложил кварцови кристали, които са програмирани. Запознатите може би знаят за какво става въпрос. Особено голямо значение в земеделието, поне според мен, има силицият, тъй като си взаимодейства с далечните планети и се явява като концентратор на енергия в земята. Тоест това, което идва като слънчева светлина и като влияние на другите планети се концентрира в силиция и когато заложиш една програма, “казвайки” на въпросния кристал каква служба очакваш от него, това също носи допълнителни ползи.
НАБЛЮДЕНИЕ И ПАК НАБЛЮДЕНИЕ, ИЛИ „МЪРЗЕЛИВО“ ЗЕМЕДЕЛИЕ ;)
Петра Крубек: Това, което харесвам много в пермакултурата, е, че включва като начало много внимателно наблюдаване на мястото, което искаш да обработваш. Ако имаш своя собствена малка градинка и искаш да я разработиш, трябва да разбереш от къде идва слънцето, кои са по-топлите части от градината, както и по-сенчестите части, каква е почвата – дали тя е добра или трябва да подобриш качеството й. Също така трябва да се съобразиш с това какви плодове и зеленчуци са характерни за дадения район. Така че се започва с внимателно наблюдение на мястото и чак след това се продължава с планирането. Например, дърветата трябва да се засаждат в осветените от слънцето участъци, а марулите трябва да са на по-сенчести места. Добро наблюдение и внимателно планиране са нужни!
*
Михаела Царчинска: Едно от първите неща, които всеки един пермакултурен дизайнер прави, преди да започне да планира какво трябва да се случи на даден терен, е да наблюдава, да се разхожда и да събира впечатления. По този начин той може да забележи например някое растение, което индикира дали е бедна почвата. Може да види иглолистните дървета, което значи, че почвата е с по-кисел PH. Всичките тези неща са много полезни, за да се прецени какво е подходящо и необходимо за мястото. Затова, както гласи една много хубава българска приказка, „три пъти мери и един път режи“. Винаги много внимателно се наблюдава едно място, преди да се започне да се взаимодейства с него.
*
Михал Косев: Пермакултурата е 80% наблюдение. Ние, пермакултуристите, получаваме много критика от практичните хора, че сме мързеливи, а всъщност реалността е, че много мислим.
Да прекараш един пермакултурен човек през ботаническа градина за оглед и преценка, ще отнеме 45 минути, за да мине само входа, защото обичаме да гледаме – да установим какви са всички растения наоколо, да разберем каква е била тази земя преди 200 години, разпитвайки местните хора… Общо взето един пермакултурист не е реално такъв, ако си развие земята или проекта в първата година. Аз лично съм изживял това нещо, опитвайки се да правя пермакултурна градина без препоръчваната и необходима една година предварително наблюдение, и виждам грешките си. За този фестивал* също ни беше необходима цяла година да идваме тук и да наблюдаваме, за да можем хубаво да го проектираме. Много хора ни критикуват, че само наблюдаваме, само пишем, само плануваме, но в крайна сметка самият труд, който сме вложили накрая, е бил минимален в сравнение с други подобни събития и всичко това е заради предхождащия размисъл.
(* Визира се т.нар. “Европейска пермакултурна конвергенция”, която се провежда на всеки 2 години, а лятото на 2014 г. – за първи път и у нас, на брега на язовир Батак. – Б.ред.)
*
Любомир Хаджийски: За доматчетата този сезон нещото, което се оказа особено подходящо, е алелопатията. И съжалявам, че не я приложих на цялото поле, а направих просто експеримент с половината. Може би трябваше да съм малко по-смел. Използвах алелопатията като средство за защита и тя се оказа наистина по-подходяща, отколкото третирането. Бих казал, че чрез нея може да се създаде едно “мързеливо” земеделие. Догодина имам амбицията сам да отгледам 10 декара и това да го сведа до 4-часов трудов ден – да покажа, че земеделието всъщност не е тежък, натоварващ труд, при който вземаш една мотика и просто трябва да блъскаш.
*
Михаил Косев: По-малко се работи физически в пермакултурата, защото повече се мисли. На мен ми харесва българската дума “работа” – робски труд, раб-труд, т.е даваш нещо на друг срещу някаква награда. Според мен, най-силната икономика е, когато на хората им идва отвътре. Ако създам такава среда, където на хората им идва отвътре да помагат, да правят някакви неща – за мен това е най-здравата икономическа система, като разбира се всичко зависи от нуждите на човека. Ако вместо да награждаваш или наказваш с даване или взимане на пари, накараш хората наистина да вярват в това, което правят, и ако са им дохранвани нуждите, това е тайната на щастието. Всички философии казват, че имаш ли депресия, намери си нещо да правиш и след като го направиш правилно, ще си щастлив. Има толкова много хора на този свят, които си търсят с какво да се занимават.
*
Любомир Хаджийски: В моята концепция властва схващането, че съществува и се развива една природна разумност, защото това го забелязвам и навсякъде в дивата природа. Тя си урегулира самите процеси. Но в естествената среда това става прекалено бавно. Аз съм на мнение, че определено можем да взаимодействаме, лекичко да ускоряваме тези процеси, тъй като все пак сме хора, които имат воля. Можем да използваме натрупваните познания така, че наистина да облагородим средата малко по-целенасочено, без да насилваме и изстискваме природата за добиви на всяка цена и без оглед на вътрешните енергии и качество.
*
Михаил Косев: Ние търсим да създаваме екосистеми, да възстановяваме екосистеми, защото те масово се разрушават в момента. Нашата работа не е да спасим един определен вид, а да спасим цялата система. Ако ефектът е позитивен, както в пермакултурата, то той ще се усили още повече!
*
Свами Параматрейти: Срещал съм много приятели при моите пътувания, като тези в Сиера Невада от културите Коги и Аруако. Те имат жива връзка с Природата. Никога не са били повлияни от испанските колонисти. Просто са се оттеглили във високите планини на Сиера Невада, където се счита, че е сърцето на майката Земя, и едва преди 2 години нарушават своето 500 годишно мълчание – изпращат в долината посланик, който донася съобщението, че трябва всички да се обединим и да действаме заедно, защото ситуацията е “сега или никога”. Ако сега не вземем мерки, планетата ни ще стане необитаемо място за още повече растителни и животински видове. Досега нашето безхаберие е довело до унищожението на твърде много видове. Затова тяхното послание е: “Нека да работим заедно.” Тогава бе създаден Пактът за световно осъзнаване “Инквашендун”.
*
Михаил Косев: Аз вярвам, че всичко започва в нашето въображение – че една градина, една земя е огледало за въображението на човека, който я е осъществил, и на неговите връзки със същностния свят. Дали е една градина, една къща, един проект – това помага за усъвършенстването на неговата душа. Фукуока има книга – “Революцията на една сламка” се казва – и той вътре открих нещо, което много ме вдъхнови: “Крайната цел на земеделието не е отглеждането на една реколта, а култивирането и усъвършенстването на човешкото същество.”
Част Втора по темата виж ТУК.
