МОБИ: Защо съм веган?

“Aко прегледате един учебник по западна история, ще видите, че ние бавно даряваме основни права на всички. Преди много време само кралете имали права. В последствие правата били разширени към заможните бели мъже. След това – към всички мъже. След това – жените, после – децата. След това – умствено изостаналите. Сега се мъчим да разширим основните права към хомосексуалисти и животни. И най-накрая трябва да приемем, че всички чувстващи същества заслужават основни права. 
“Аз определям като основно право възможността да разполагаш с живота си, без някой нежелано да оказва насилие върху теб. Или, както създателите на конституцията посочват: правото на “живот, свобода и постигане на щастие”. Но по какъв критерий може да се оправдае отричането на основни права на някое живо същество? Разберете, че какъвто и критерий да използвате, то друг би могъл да отрече пък вашите права, ако се противопостави на вашия вид, сексуално предпочитание, цвят, религия, идеология и т.н.” 

~ Моби

Ричард Мелвил Хол, известен под артистичния си псевдоним Моби, е американски музикант, композитор, певец и ди- джей. Роден е през 1965 г. в Ню Йорк и се счита за потомък на писателя Херман Мелвил, известен като автор на романа Моби Дик. От десетгодишен се занимава активно с фотография. Повече от 20 млн. копия от музикалните му албуми са продадени по целия свят, като най-успешен е албумът му Play, издаден през 1999 г., който е продаден в над 10 млн екземпляра. Освен да композира за себе си, Моби прави ремикси, пише и продуцира отделни неща съвместно с Майкъл Джексън, Дейвид Боуи, Бритни Спиърс, Пет Шоп Бойс, Ню Ордър, Пъблик Енеми, Гънс ен Роузис, Металика и други.
 Първият концерт на Моби в България се състои на 13 август 2011 г. в рамките на четвъртото издание на музикалния фестивал “Духът на Бургас”

~ По Уикипедия

Защо съм веган?

Здравейте, аз съм Моби и съм веган. Когато съм бил на 2 седмици, майка ми ме е снимала, докато ме къпе в сутерена ни на 130-та улица в Харлем. На снимката съм аз (един двуседмичен фъстък), а отстрани ме гледат как цамбуркам в коритото: нашето куче Джейми, нашата котка Шарлот и нашите два (безименни) домашни лабораторни плъха. На тази снимка аз гледам към четирите животинки и те също гледат към мен. Изглеждам много доволен, те също. И съм сигурен, че точно в този момент невроните в лимбичната ми система са изпратили сигнал, че животните са мили и просто страхотни същества. Когато пораснах, майка ми и аз минахме през период, в който бяхме като въртяща се врата за всякакви бездомни животни. За около 15 години и повече домашната ни менажерия наброява 4 кучета, 12 котки, около 1000 мишлета, една игуана, 3 джербила (“пустинни” плъхчета), хамстер и малка змия.Обичах животните ни. Когато някое умираше, аз бивах съкрушен – плачех неутешимо над тъжната и горчиво нечестна смърт на някое от тях (а с толкова много животни, имаше дос-та смърт и сълзи). Не съм искал да си имам фаворити сред животните ни, но любимец ми бе Тъкър – котаракът, който открих на бунището. Когато бях на 10 години и се разхождах покрай бунището на града ни, в един момент дочух “мяу, мяу, мяу” да звучи откъм една кутия. Отворих кутията и открих в нея три мъртви котенца и едно полуживо (толкова малко, че все още бе слепичко). Взех полуживото коте и го занесох вкъщи. Майка ми и аз скочихме в колата (не буквално, разбира се) и отидохме до ветеринаря. Той беше отзивчив, но не и окуражителен. “Рядкост е котенце да оживее без майка си, когато е толкова малко,” – обясни ни той и допълни – “затова се опитайте да не се привързвате”. Занесохме Тъкър у дома (кръстих го в колата), приели мисълта, че скоро ще умре, но не щеш ли нашият дакел Джордж го “осинви”. Джордж се превърна във втора майка за Тъкър – почистваше го и го топлеше. И Тъкър живя цели 18 години. Един ден, когато Тъкър беше на 9, а аз на 19, се препичахме на стълбите на крайградската къща на майка ми в Кънектикът. Беше идеалният момент – момче, котка и слънце – идилия на припек. Както казах – просто идеално. Докато стоях там, получих прозрение. Много от прозренията ми са очевидни, така че нищо чудно и това да ви се стори такова. И все пак какво бе прозрението ми – седейки на стълбите, си помислих: „Обичам този котарак и бих направил всичко, за да го защитя и направя щастлив. Той има четири крака и две очи, невероятно умна глава и един много богат емоционален живот. За нищо на света не бих наранил тази котка. Тогава защо се храня с други животни, които също са четири- или двуноги, с две очи, невероятен ум в главатаи богат емоционален живот?!” Така, препичайки се на стълбите в предградията на Кънектикът с котарака Тъкър, аз станах вегетарианец. Това се случи през 1985 г., преди 29 години. Причината ми да стана вегетарианец бе проста: обичах (и обичам) животните и не искам да бъда въвлечен в нищо, което води до това те да страдат или допринася за нещо такова. В началото отказах говеждото и пилешкото. След това рибата (ако някога сте прекарвали време да наблюдавате риби, то трябва да сте разбрали, че те също чувстват болка и са много по-щастливи, ако не са закачени, набодени или уловени в мрежи). После си помислих: “Аз не искам да допринасям за страданието на животните. Но кравите и кокошките във фермите за мляко и яйца са доста нещастни, тогава защо все още консумирам мляко и яйца?!” Така, през 1987 г. отказах всички животински продукти и станах веган. Просто, за да мога да се храня и живея в съответствие с убежденията си, че животните имат свой собствен живот, че имат право да го живеят и че тяхното страдание е нещо, от което аз не искам да бъда част.

Това се случи преди 27 години. Така че, бъдейки математически гений, мога спокойно да кажа, че съм веган от вече цели 27 години. С течение на времето моят веганизъм се подплати с новите ми знания за здравето, промените в климата и околната среда. Открих, че консумирането на месо, млечни продукти и яйца е до голяма степен отговорно за развитието на диабет, сърдечно-съдови заболявания и рак. Разбрах, че производството на месо е отговорно за 18% от изменението на климата – повече от всички автомобили, автобуси, камиони, лодки и самолети взети заедно! Научих, че за производството на един килограм соя са необходими 200 галона вода, а за един килограм говеждо месо – 1800 галона вода. Открих, че една от основните причини за обезлесяването на тропическите гори е изсичането на дърветата, за да се създават повече пасища за добитъка. Друго, което открих, е, че повечето заразни болести (луда крава, птичи грип, SARS и т.н.) са резултат от животинското селско стопанство. И като връх на всичко до тук: консумирането на храни с високо съдържание на животински мазнини и изобщо приоритетното хранене с животински продукти може да е главната причина за импотентност (ако нямам нужда от други причини да бъда веган). Така че, колкото повече изучавах какво е нужно за поддържане на здравето и опазване на околната среда, толкова по- ангажиран ставах в това да бъда веган. Сега се срамувам да призная, но имах неизбежния веган период, през който бях непоносим – крещях на приятелите си всеки път, щом ядяха пред мен месо. Но с времето разбрах, че когато им крещя, те не спират да ядат месо, а просто ми се дразнят и престават да ме канят на партитата си. Може и да съм егоист, но обичам да ме канят на партитата си.
В крайна сметка научих, че виковете не са най- добрият начин да бъдеш чут. Когато крещях на хората, те ставаха отбранителни и глухи за всичко, което се опитвах да им кажа. Но всеки път, когато говорех уважително с тях, споделяйки информация и факти, можех да привлека вниманието им върху това, което казвам, и дори да ги предизвикам да се замислят върху причините ми да бъда веган. Но нека е ясно – това, че аз съм веган, не означава, че и вие трябва да бъдете. Би било голяма ирония, ако отказвам да налагам волята си над животните, но съм щастлив да упражнявам принуда над хората. Всеки трябва да се информира колкото може по-добре и да се храни и живее както би било най-добре за него. Но емпирично и епидемиологично всеки – всички ние, всъщност – имаме по-голям шанс да живеем по-дълго, бидейки по-щастливи и здрави, ако избягваме месото, млечните продукти и яйцата. И за последно, препоръчвам ви да откажете животинските продукти произведени във фабрики, защото те третират животните ужасно – месото и млечните продукти, които идват от тези фабрики, са пълни с антибиотици, синтетични хормони, животозастрашаващи бактерии и др. Добре, бих могъл да споделя и бих искал да споделя още неща, но усещам, че съм обхванал всички причини да стана и остана веган. Предполагам, че отделно от темите за здравето, климатичните промени, заразните заболявания, антибиотиците, импотентността и влошаването на околната среда, бих могъл да ви задам в заключение следния, много простичък въпрос: “Можете ли да гледате В ОЧИТЕ едно теленце и да му кажете: Моят апетит е по-важен от твоето страдание!?”

Автор: МОБИ, март 2014
Превод: ЛЮБОВ КОРАДОВА
Източник: www.rollingstone.com