Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ДУХОВНОСТ > НИКОЛА ТЕСЛА – човекът, който не само електрифицира планетата

НИКОЛА ТЕСЛА – човекът, който не само електрифицира планетата

Според носещата се легенда, Никола Тесла се ражда в малкото хърватско село Смиляне (в границите на Австро-унгарската империя по онова време), точно в полунощ на 9-ти срещу 10-ти юни 1856 г., докато навън бушува ослепителна гръмотевична буря. Баща му е православен свещеник, а майка му е възхитително будна и находчива жена.
Детето се отличава с особена фантазия, необичайна памет и изключителната способност да извършва наум всякакви изчисления. Усвоява с лекота чужди езици, но най-необичайната му дарба е да си представя в ума си изобретенията си – да ги сглобява, изпробва и разглобява с точните им размери единствено във въображението си. И е в състояние да прави това както наяве, така и насън.
*
През 1870 г. започва да учи в Карловац, като завършва гимназиалното си образование, вземайки четирите класа за три години, мечтаейки да продължи обучението си във Висшето техническо училище, но баща му очаквал синът му да го последва в духовенството. Това очакване го гнетяло и когато се завръща в Смиляне, се разболява тежко от върлуващата тогава холера. Лекарите не давали на родителите никаква надежда… Тесла е прикован на легло в продължение на девет месеца и на няколко пъти почти си отива. Призванието му обаче очевидно било толкова силно, че обещал на баща си да насочи цялата си воля за оздравяване, ако му даде съгласието си за инженерното поприще. Но бъде ли му отказано, уверявал, че смъртта е неизбежна. Действително, щом баща му отстъпил, Никола започнал да се подобрява и оздравял.
В по-късните си години Тесла става убеден вегетерианец, считайки промяната в храненето на човечеството за особено важен въпрос. Почива на 86-годишна възраст, в следствие на усложненията след като го блъска лека кола на улицата.

~ По Уикипедия и др.

“Как да се осигури добра и изобилна храна за човечеството е въпрос от първостепенна важност днес. Принципно казано, срещу отглеждането на едър рогат добитък, като средство за осигуряване на храна, може с право да се възразява. Със сигурност е за предпочитане да се отглеждат зеленчуци и мисля, че в такъв случай вегетарианството е похвално отклонение от установената варварска практика. Това, че сме в състояние да преживяваме само на растителна храна и да вършим работата си дори по-добре, не е теория, а добре демонстриран факт. Много племена и народи, живеещи почти изключително на зеленчуци, са в по-добро физическо здраве и сила. Няма съмнение, че някои растителни храни, като овесената каша, са по-икономически изгодни от месото и го превъзхождат както при физическата, така и при умствената дейност. В допълнение, тази храна натоварва храносмилателните ни органи несъмнено по-малко, а по отношение на това да ни прави по-спокойни и социално адаптивни носи ползи, които е трудно да изчислим. С оглед на изброените факти, трябва да положим всички усилия, за да се спре произволът с жестокото клане на животни, което освен това подрива моралните ни устои.”

~ Никола Тесла, www.institutotesla.org

Из филма “Властелин мира – Никола Тесла”

Работата на много учени остарява още приживе, заради бързото развитие на науката и технологиите. Тесла е рядък пример за учен, чиито разработки живеят в три века. Той предвижда как ще се развива науката. Наследството на Тесла от столетие подхранва учените от цял свят. Строго погледнато негова е идеята за електронния микроскоп и лазера, телевизора и мобилните телефони, интернет и много друго, станало реалност едва в наше време.

*
Той винаги мисли глобално. И може би заради това го приемат за свръхчовек. Блестящ събеседник, мек и скромен при общуване, той говори свободно осем езика. Познавач е на музиката и поезията. В него се усеща едновременно изтънченост и огромна вътрешна сила.
От 19-годишен често спи не повече от 2 часа на денонощие. И работи като луд. “Напълно съм изтощен, но не мога да спра. Експериментите ми са така важни, прекрасни и удивителни, че с труд се откъсвам от тях, за да хапна. Ако опитам да заспя, мисля непрестанно за тях. Предполагам, че ще продължа, докато не припадна.”
Психичната енергия на Тесла е заплашителна. “Тя просто звъни, кожата ми настръхва”, разказва писателят Джулиан Хоторн.
“Той има очи на ясновидец”, твърдят често за Тесла. Близките му знаят, че действително има дар да предсказва.
1890 г., Филаделфия: Тесла има лошо предчувствие, задържа почтинасила приятелите си, не им дава да пътуват с вечерния влак. И им спасява живота! Влакът катастрофира.
1912 г.: Уговаря Джон Пиърпонт Морган да се откаже да плава с “Титаник”. Морган, вярващ на интуицията му, се вслушва и връща билета си. Джон Астор, друг спонсор и стар приятел на Тесла, пренебрегва съвета му и загива!
Но главното, поразяващо съвременниците, е колосалното количество оригинални идеи, които Тесла генерира с лекота. И накрая – шокиращото му признание: “Не аз съм авторът на тези идеи.”
*
Той не използва математиката, както е прието днес. Не са му нужни уравнения – той разбира същността на нещата. Същността, принципите винаги са били по-важни за Тесла от детайлите. Точно тях осъзнава, когато целенасочено потъва в изменено състояние на съзнанието. По този начин, в изменено състояние на съзнанието, той може да получи тези данни, които иначе са недостъпни. Това му позволява да открива необичайни явления, предмети, да гледа на света от друг ъгъл в сравнение с обикновените хора. Благодарение на това, че лесно минава от повишено в нормално състояние, той може да зафиксира вижданото и да го предаде на другите хора. Необясним е неговият източник на знания за неизвестни, още неизследвани явления. Думи като “гениална интуиция” или “озарение” нищо не обясняват. Откъде Тесла е почерпил идеите си? “Моят мозък е само приемник. В Космоса съществува някакво ядро, откъдето черпим знания, сили, вдъхновение. Не съм проникнал в тайните му, но знам, че то съществува.”
*
Творческият метод на Тесла ни кара да мислим, че съществува глобална база данни, която сега наричат енергийно-информационно поле на Вселената. И Тесла е можел да се включва към него, черпейки необходимата му информация. Той мечтаел всеки човек да има достъп до там. Тесла наистина мечтае да създаде устройство, позволяващо и други да проникнат в невидимия свят. Още в края на 19 век той в някаква степен успява да погледне с прибори в невидимия свят. Облъчвайки с особени полета живи организми, Тесла прави видима невидимата им част – аурата.
“Още ни предстои да разгадаем великите тайни на нашето битие. Дори смъртта може да не е краят.” Тесла знае какво говори. “Бях през два квартала от къщата, в която лежеше болната ми майка. Изведнъж видях облак с ангелски фигури, една от които постепенно придоби лицето на майка ми. С внезапно озарение разбрах, че тя току-що е починала. И това се оказа вярно.”
Тесла вярва, че духовната същност на човека не загива със смъртта му и с нея може да се направи връзка. Дори изобретява специални прибори за целта. Пазят се писма на близкия му приятел и знаменит физик сър Уилямс Крукс. В едно от тях Крукс благодари на Тесла за подарената високочестотна електромагнитна бобина, която облекчила общуването на медиумите с духове и позволила да се балансира психичното състояние на медиумите след сеанса.
Тесла несъмнено притежава висока духовност, казва известният индийски философ Вивекананда. Той посещава неведнъж лабораториите на учения и разказва: “Тесла се отнася към електричеството като към живо същество, говори с него и му заповядва. Всяка елементарна частица – електрон, протон и прочее, е сложно организирано образувание, това е живо и разумно същество. В духовно отношение те не са по-низши от нас и няма нищо странно в това да се договориш, да влезеш в контакт с тях.”
*
Днес е доказано – човешката мисъл може да въздейства върху елементарните частици. Това противоречи на законите на физиката, но е доказано в много експерименти. Правени са експерименти, при които с мисъл се отклонява лазерен лъч, водата мени свойствата си на разстояние хиляди километри, променя се плоскостта на поляризация на светлината. Хора, отдалечени на много мили от лабораторията, въздействат с мисъл върху електрони, минаващи през дифракционна решетка, изключват електронни системи, променят структурата на водата. Това е описано документално, но няма утвърдено теоретично обяснение.
*
Тесла е сигурен: всичко във Вселената, от галактики до електрони, притежава съзнание. И Космосът е единен жив разумен организъм. Той смята, че Вселената е единен организъм, състоящ се от много части – сходни, но отличаващи се по честота си на трептене. Всяка част е паралелен свят. Ако влезем в резонанс с честотата на друг свят, ние отваряме прозорец към този паралелен свят. Така може да се пътува в Космоса. Това звучи като фантастика за нас, да не говорим за съвременниците му. “Колко хора ме наричаха фантазьор, колко се надсмиваше над идеите ми нашият заблуден късоглед свят! Времето ще бъде съдник!”

Бил е необикновен човек. На практика той слага началото на електрификацията в света. Именно той разработва системата на променливия ток, създава мотори и високоволтови трансформатори, които са в основата на световната индустрия. Благодарение на него са осветени нашите градове и села. Именно Тесла е истинският създател на радиото, а не Маркони, нито Попов, които използват неговите разработки и патенти. Тесла създава първите радио-управляеми механизми, открива принципите на роботехниката и двигателите със слънчева енергия. Също и рентгена, електромера, километража, луминисцентните лампи, електрическия часовник, приборите за електротерапия… Списъкът може да продължи още дълго. Около хиляда изобретения в различни области на науката и техниката!

ТЕСЛА И БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Години наред великият изобретател хранел гълъбите в нюйоркския Сентрал парк. Събирал ги и по первазите на наеманите от него хотелски стаи. Между безчетния им брой обаче имало един снежнобял със сивкави крайчета на крилете. За него Тесла казвал: Това е моята душа…

Из “Tesla: Man Out of Time” на Margaret Cheney, стр. 282-283

Един ден, в лобито на хотел Ню Йоркър, Тесла разказва необичайната история за своя бял гълъб на журналистите-писатели в научно-техническата сфера Джон О’Нийл и Уилям Лоурънс. Джон О’Нийл, който е член и на тайно общество, съзира мистичен символизъм в белия гълъб на Тесла. “Хранех стотици гълъби през целия си живот – разказвал Тесла. – Измежду тях силно се отличаваше удивителна птица – бяла със светло-сиви крайчета на крилете. Беше гълъбица. Можех да я разпозная навсякъде, а тя ме откриваше, където и да се намирах. Беше достатъчно просто да помисля за нея и тя долиташе. Тя ме разбираше и аз я разбирах. Обикнах я, както мъж обича жена, тя също ме обичаше. Когато се разболяваше, идваше в стаята ми и с дни се грижех за нея, докато оздравееше. Тази гълъбица беше радостта на живота ми. Докато тя се нуждаеше от мен, всичко останало изглеждаше маловажно. Докато бе с мен, животът ми имаше смисъл и цел. Когато една нощ лежах в тъмнината и решавах мислено поредната задача, тя влетя през прозореца и кацна на бюрото ми. Знаех, че иска да ми съобщи нещо важно. Станах и я приближих. Погледнах я и разбрах какво иска да ми каже – наближаваше сетният й час. В момента, в който осъзнах посланието, от очите й излезе силна светлина. Това беше реална светлина, силна и ослепителна. По-силна от най-мощната лампа в моята лаборатория, която съм създавал някога. Когато гълъбът умря, нещо си отиде от живота ми. До този момент имах пълната увереност, че ще изпълня всички, дори най-амбициозните си замисли, но когато моята гълъбица си отиде, разбрах, че делото на живота ми е приключило.”


Из
МОИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ: Автобиографични бележки на Никола Тесла

My Inventions: The Autobiography of Nikola Tesla е книга, компилирана и редактирана от Бен Джонсън, разглеждаща детайлно работата на Никола Тесла. Съдържанието е извлечено от поредицата статии, които Тесла пише за списание Electrical Experimenter през 1919 г., когато е на 63-годишна възраст.

“Дарът на мисловната сила идва от Бог, Божествената същност, и ако концентрираме ума си върху тази истина, ние се настройваме в хармония с тази могъща сила.” ~ Никола Тесла

До осемгодишна възраст бях слаб и нерешителен по характер. Нямах нито куража, нито силата да формирам твърди убеждения. Чувствата ми се надигаха на вълни, които бушуваха и се мятаха непрестанно от една крайност в друга. Желанията ми бяха всепоглъщащи и се множаха като глави на хидра. Измъчвах се от мисли за болката в живота и смъртта и от религиозен страх. Бях закърмен със суеверия и живеех под постоянната угроза на зли духове, демони и други нечисти сили на тъмнината. И тогава изведнъж настъпи пълен обрат, който промени коренно цялото ми съществуване.
*
Веднъж попаднах на новелата “Абафи” (Синът на Аба) – сръбски превод на добре познатия унгарски писател Джосика. Тази творба някак отключи спящите в мен сили на волевото начало и започнах да се упражнявам в самоконтрол. Решимостта ми първоначално се топеше като априлски сняг, но скоро преодолях слабостта си и познах удоволствие, което никога не бях изпитвал до тогава – това да си в състояние да правиш нещата, както сам си си определил и наредил. С течение на времето това действено ментално занимание ми стана втора природа. В началото желанията ми трябваше да бъдат преборвани, но постепенно желание и воля започнаха да се сливат. След години на подобно самодисциплиниране до такава степен овладях себе си, че можех да си играя със страстите, които биха били разрушителни дори за много силни хора.
*
Назад в годините страдах от сърдечно- съдови смущения, докато не открих, че причината се крие в невинната чаша кафе, която пиех всяка сутрин. Преустанових този навик от раз, въпреки че, да си призная, не ми бе никак леко. По същия начин изследвах и обюздвах какви ли не свои навици и увлечения, като не само опазвах себе си по този начин, но и извличах огромно чувство на задоволство от нещата, които повечето хора биха определили като лишение и жертва.
След като приключих с учението в Политехническия институт и Университета, преживях пълен нервен срив и, докато се възстановявах, бях свидетел на най-разнообразни феномени – странни и невероятни.
*
Ще се спра набързо върху тези си удивителни преживявания, с оглед на възможния интерес към тях от страна на студенти по психология или философия, а също и понеже този период на агония остави най-дълбоки следи в менталното ми развитие, а оттам и върху сетнешните ми усилия в работата. Но е задължително най-напред да разясня условията и обстоятелствата, които ги предшестваха и в които най-вероятно могат да се намерят частичните им обяснения.
Още от детските си години бях заставян да се концентрирам над себе си. Това ми е донесло много страдания, но от настоящата перспектива го възприемам като предрешена благодат, защото ме научи да ценя неоценимата стойност на интроспекцията, както в посока опазване на живота, така и в аспекта на постижения в него. Натискът на нашите занимания и безкрайният поток от впечатления, изливащ се върху умовете ни през всички врати на познанието, прави от съвременното съществуване хазартна игра в много отношения.
Повечето хора са така обзети от вторачването си във външния свят, че потъват в пълно забвение по отношение на това какво става вътре в тях. Преждевременната смърт на милиони хора се дължи основно на тази причина. Дори при онези, които полагат някаква грижа в това отношение, често срещана грешка е да се пазят от въображаеми и да игнорират реални опасности. И каквото е вярно за отделния индивид, в по-малка или по-голяма степен се отнася за човечеството като цяло. Да вземем за илюстрация движението срещу алкохолните напитки. Драстична, ако не и антиконституционна, мярка сега се прокарва в тази страна със задачата да се предотврати консумацията на алкохол, а в същото време се възприема като позитивно явление това, че кафето, черният чай, цигарите, дъвките и други стимуланти се предлагат свободно дори на тийнейджъри, а те са много по-опасни за националното тяло, съдейки по броя на тези, които им се поддават. Ето например, през студентските си години, от поставяните некролози в кафене “Виена” добих впечатлението, че смъртността от сърдечно-съдови заболявания сред редовните клиенти достига понякога 65%.
Подобни наблюдения могат да се направят вероятно и в населени места, където консумацията на черен чай е висока. Тези приятни напитки свръхвъзбуждат и постепенно изтощават нежните мозъчни клетки. Те също така си взаимодействат сериозно с артериалната циркулация и трябва да им се наслаждаваме доста по-рядко, тъй като техният вреден ефект е бавен и недоловим. Тютюнът, от друга страна, благоприятства едно лековато и приятно мислене и отвлича вниманието от итензивността и концентрацията, необходими за всички изконни и енергични усилия на интелекта. Дъвката има известен полезен ефект за кратко, но скоро след това изтощава слюнчестите жлези и нанася непоправими щети, без да смятаме фалшивите сигнали за храна, които подава. Алкохолът в малки количества е отлична тонизираща напитка, но в големи количества е токсичен – без значение дали се приема под формата на уиски или се произвежда в стомаха от захарите. Не бива да пренебрегваме факта, че това са мощни прочистващи средства на природата – в нейната безпощадност, но единствено като закон за оцеляване на пригодните.
*
Истината е, че ние се нуждаем от тези стимуланти, за да си вършим работата при съвременния начин на живот, и че наше задължение е да въздържаме и контролираме своите апетити и склонности във всяко едно отношение. Именно това правя аз от много години, поддържайки по този начин себе си млад в дух и тяло. Абстиненцията не винаги ми се е харесвала, но намирам пълната отплата за това в хубавите преживявания, на които сега се наслаждавам.

Още от автобиографията на Тесла виж в сп. Ентусиаст, бр. 7/2012 и 8/2013
www.magazine.entmedia.net

Check Also

Чесън за хрема, синузит и инфекции

В нашите балкански ширини чесъна е изключително тачен способ за предпазване от болести в зимните месеци. Обичаме да си го хапваме често и по много! Какво можем да направим обаче ако имаме хроничен синузит или вече сме се разболели и сме с хрема? Ето изпитана рецепта от бабините (фейсбук) книги ;)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *