СТАНИСЛАВА КОМИТСКА за вегетарианството

Станислава Комитска – вегетарианец от година и половина, за личната й история как стигна до вегетарианството.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ:

Станислава Комитска е вегетарианец от година и половина. Не се е замисляла преди това с какво точно се храни – масово всички ядат месо, пият кола, чипсове, сладкиши… и тя не е изключение – до момента, в който се разболява и е вече 104 кг. Започва да чете, да прави диети, ходи на фитнес и така около 6 месеца, но стига до убеждението, че временна диета не е решението – нужно е просто здравословен начин на живот. И ето, че за около година смъква 32 кг. – трайно.
След публикуването на това клипче във фейсбук профила на Станислава – от хранителната верига, в която работи (ПроМаркет) като приемащ стока, й се обаждат да се яви на полиграф-тест за лоялност.  За Станислава това е не само обидно като дългогодишен служител (4 години на тази длъжност), но и се възприема като опит за репресия над нея. Да внимава какво казва и как се изказва за вредата на месото в публичното пространство – за да не наруши по някакъв начин бизнеса на работодателите си, които са не само верига хранителни магазини, но също така притежават транжорна. Както се вижда от клипчето, тя не е казала нито нещо за фирмата, нито нещо за практиките в месопроизводството и месопреработката, за да бъде уличена като нелоялна към фирмата или че не приема отговорно работата и задълженията си. Разбира се, отказва полиграф. По думите на представителя на работодателя от отдел Човешки ресурси „Това е просто проверка на лоялността и е по желание на служителя. Никой не е накаран насила.“ – но когато тя отказва да мине полиграфа, най-учтиво й се предлага да си подаде молба за напускане. Освобождаване от работа по взаимно съгласие! Наистина ли е „по желание на служителя“ тогава? За какво се ползва един такъв „детектор на лъжата“, когато е официално ненадежден уред (не може да се ползва в съда например) и в крайна сметка се поражда логичния въпрос „ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАТ месопроизводителите и конкретна частна фирма (ПроМаркет)“, че подобна репресивна практика да е нещо нормално за тях да бъде прилагано, когато решат. Дискриминация ли е наистина? Може би следващото действие на работодателя ще ни насочи? Когато Станислава отказва да си подаде молбата по взаимно съгласие и пита уволнена ли е – решават да я преместят да продава на щанда с месни продукти! Това е понижение в длъжност, понижение на заплата, в крайна сметка и унижение като цяло, защото е нещо, което ЗНАЯТ, че на нея ще й е неприятно и ще я принудят сама да напусне, тъй като те реално нямат основание да я уволнят и ако това стане – тя ще може да ги съди и вероятно ще спечели. Кой тогава ни пази? И как да се опазим? В държава, където работодателят може да узакони ниска заплата по договор с мнима бонус система, но във всеки един момент, ако някой стане неудобен за нещо – да може да „отреже“ бонуса. Или заплатата.

Развръзката: Напускане – след огласяване на случая в медиите! При такова отношение и „уважение“ никой не бива да премълчава и безгласно да се съгласява с обидата – служителят не може да бъде лишаван от основните си човешки права и е време работодателят да се научи, че подчиненият не е негова собственост.

За нас Станислава Комитска е герой! Един от, надяваме се, все повечето българи и българки, които имат смелостта да кажат „НЕ“ на репресията, независимо от негативните последици за себе си. НЕ на дискриминацията! Защото имаме достойнство, имаме личен живот и правото да избираме пътя в живота си.

Благодарим ти, Станислава, че те има!