Ева Милано: „Кокошката Курсанела“

Като първа публикация в Конкурса „Кратки веге истории“ ви представяме споделеното
във фейсбук групата на БВО разказче на Ева Милано, което всъщност ни вдъхнови да
продължим  в нова, по-свободна форма приключилият ни наскоро Конкурс за есе
„Вегетарианството като начин на живот“. Благодарим за вдъхновението! :)
~ От Редакцията

Бих искала да ви споделя една забавна история от моето детство!
Мислех си как много хора, които твърдят, че обичат животните и си имат котета и кучета, не намират нищо лошо в това да ядат свинско или пилешко. Може би защото не възприемат кокошките и свинете като домашни любимци :(
Като деца с брат ми си гледахме на село една кокошка. Обичахме си я като куче (хех). Тя си имаше име – Курсанела и често на галено й подвиквахме: „Кур, кур, ела тук!“ Възрастните ни съветваха да сменим името, но като истински невинни създания, ние не виждахме нищо лошо в него. Играехме с Курсанела, развеждахме я, подбирахме й храна и се стараехме да я правим щастлива.
Та си мислех, че да делим животните на домашни и други е като расизма при хората. А както гласи една мисъл на Харпър Лий („Да убиеш присмехулник“): „Според мен има само един вид хора. Хора.“
Всички сме живи същества!

Автор: EVA MILANO