ПИПЕР и ЛЮТО ЧУШЛЕ: Отглеждане без пръскане с отрови и изкуствени торове по мой личен и ефикасен метод!

Автор текст и фотографии: ТИХОМИР ТРАЙКОВ
За въпроси и друго виж фейсбук-група на автора ТУК.

Пиперът, който отглеждам, е сладък, едър и много месест, с превъзходни вкусови качества, но не знам името му, защото взех семената от една баба. На лютото чушле също – с много добро качество е и доста лютиво. И пиперката, и чушлето са подходящи за сушене.

Подготовка на лехите:

~ правят се по около метър за два реда пипер или по-големи лехи  (фитарии), в които могат да се пуснат по 3-4 реда пипер;

~ ограпват се и се прекопават с острото на мотиката, така че да се разрохка почвата по-дълбочко; може да се добави компост при необходимост;

~ разсадите може да се подготвят още от февруари в кутийки или направо дълги саксии, които пресявате под найлон навън и след 1 май започвате засаждане на открито;

~ в най-страничните, надигнати части на лехата се засаждат подправки като чубрица, а може и моркови – много добре се понасят;

~ добре е в началото и края на лехата с пипер да се засади босилек, може и един корен репей, който ги пази от поповите прасета, а ако искате да сте по-сигурни, че няма да го нападнат, добавяйте в дупките парченца хризантема или коприва;

~ важно е пиперът да се засади в максимална близост до краставиците, защото популацията от калинки, която краставиците поддържат, е в голяма помощ за чистото отглеждане на пипера – от 6 години се занимавам с отглеждането му и не съм го пръскал нито веднъж;

~ засаждането става от разсад, който има височина поне 30 см; слагат се винаги по две коренчета; със садило става най-лесно, като най-долното коренче може да се прерязва, за по-добра коренова система;

~ след като се захване добре, може докато се полива, да се шербетува с по едно-две канчета ферментирала кокоша тор или ферментирала копривена настойка;

~ лютите пиперки се правят по същия начин, но в по-малки лехички; от 15-20 корена може да се изкарат по една кофа чушленца през две седмици в разгара на сезона, така че не прекалявайте;

~ и да не забравите – лютите чушки се засаждат на поне 10 метра от сладките, за да няма опрашване, защото може да подлютят сладкия пипер;

~ пиперът може да бъде мулчиран, но след като дръпне в растежа си, той добре застила земята и запазва достатъчно влага, според мен, и не съм прилагал мулчиране при него;

~ пътеките до него задължително се мулчират още в началото;

~ поливката е малко деликатна – ако е постоянно влажен, се изсича, листата се свиват и спира да се развива, затова не се полива твърде често;

~ добре му се отразява прекопаване, по-добре да се прекопае отколкото да се плеви на ръка;

~ ако зеленият пипер се обира често, растенията се развиват по-бързо и дават повече килограми, но на мен лично червеният ми е много по-хубав – суша го нарязан на парчета и си правя червен пипер; харесва ми за лютеници и печен замразен – чудесен зеленчук на нашата трапеза;

~ лютите чушлета нанизвам на върви и оставям на сенчесто и проветриво място да съхнат, а зимно време си смилам;

~ ако все пак калинките не успеят да ви спасят от листната въшка или белокрилката, може да напръскате с познатите биологични препарати, като настойка от коприва, настойка от люти чушки и бял пелин, масло от нийм, но само в краен случай; ако има в началото нападнати растения или е дъждовно и се свият и не се развиват, не бързайте да се отчайвате – пиперът бързо се възстановява.