Рая Найденова: „Вегетарианството – моят начин на живот“

Когато бях малка, „вегетарианство“ беше чужда дума за мен. Всички в семейството ми ядяха месо и никой не бе ми говорил, че има и друг начин. Спомням си един Великден на село, когато съм била около 15 годишна. Тази пролет едно от агънцата, които се бяха родили, беше беличко на черни петна – много умно. Като отивах на село, първо търсех него да видя. Идваше при мен и ми даваше да го галя като кученце.

Обичах това агънце, но този Великден, както повеляваше семейната традиция, трябваше да се заколи агне и бяха избрали любимеца ми. Молех всички да го оставят, но никой не ме послуша. Спомням си как плаках за това агънце. Спомням си и че не ядох от тавата с месото. Спомням си как реших, че не искам повече да се нараняват животни, за да ми е пълен стомахът. Реших, че трябва да има друг начин и просто спрях да ям месо. Важното бе, че не ми липсваше, макар че отначало всички вкъщи бяха учудени от радикалното ми „скандално“ решение, но го отдадоха на тийнейджърството ми – решиха, че е временно.

Е, не беше временно, 15 години по-късно само се разви до веганство. Хората ме питаха какво ям, след като не ям месо, а аз се усмихвах и на свой ред питах защо те ядат месо.

За мен вегетарианството не е просто модна диета или временен избор. За мен това е философия, начин на живот, който е почитане на себе си и другите. Другите живи същества, чиито език не знаем, но които ни приемат безрезервно – всички ушати, пернати, пухкави, копитни и всякакви четирикраки, летящи и плуващи и дори тези, които са мешести и с интересни причудливи, почти извънземни форми.

Вегетарианството ме научи, че съм неука, че съм неосъзната, че съм егоист, защото преди него не си давах сметка как съм свързана в глобален план с всичко около мен.

Познавам хора, които казват, че са свързани с природата или че искат да са свързани, но природата сме ние, ние не сме на върха на някаква измислена от ума ни пирамида, където човекът е най-висшето същество. Ние сме част от един кръг, където човекът е едно с всичко друго. Всяко наше действие има значение за нас, за близките ни, за света около нас. Вегетарианството ме научи на осъзнатост, на друг начин на мислене.

Всичко започна от онова решение, но в последствие то се разшири и завладя целия ми живот. Мога да го сравня с малко семе, което си посадил, а то е започнало да расте и е израснало прекрасно растение, което нежно докосва всичко наоколо.

Вреди ли или помага вегетарианството, можеш ли без него, какво послание носи – на ненасилие и грижа или кърваво? Това станаха основни въпроси, които да си задавам за дрехите, които нося; за препаратите, които ползвам; за нещата, които правя; дори за начина, по който се изразявам. Това не бе промяна за един ден, но благодарение на една първа стъпка – спиране на месото, с годините се научих, че може да си здрав целогодишно (докато месоядната ми сестра прихваща всяка сезонна настинка), че може без да искаш да повлияваш на хората около себе си, само като даваш своя непринуден пример (както приятелят ми сам, без да му намеквам дори, вече почти не яде месо, а ако яде, то е някакъв вид риба), че можеш да спиш спокойно, знаейки че не участваш в индустрия, която причинява болка.

Сега, години по-късно вече има интернет и купища литература, но и без тях изборът е лесен и прост, особено когато го правиш за всички същества, които чувстваш като свои роднини – животните.

Говорила съм с хора, които за кратко са преминавали на вегетарианска диета, но са се отказвали, като един от тях ми даде като причина за отказа си, че има много малко вегетариански храни в ресторантите и когато излиза няма голям избор на храна. Сега ми е смешно подобно основание, защото откакто съм веган, ако знае колко заведения вече не посещавам, тъй като всичките им салати дори са със сирене и подобни… Не че е проблем да помолиш да изключат ненужното от салатата ти, но все пак илюстрирам степента на мотивация. А при мен дори няма мотивация, за мен този избор дори не е избор – той е просто част от същността ми, дори преди дни ми се случи да обяснявам насън, че не ям месо, което означава, че изборът ми е залегнал дълбоко в подсъзнанието…

Идеята ми за веганство се зароди преди около година и бе подкрепена от това, че Брайън Грийн, мой любим теоретик-физик, е веган. Тъкмо си бях купила няколко негови книги, когато прочетох, че е вегетарианец от дете и е станал впоследствие веган. Тогава си казах, че щом такъв гениален човек е избрал този начин на хранене, то явно има защо. И отново за една нощ спрях консумацията на всички неща от животни.

Да си веган обаче е по-голямо приключение, защото тук не ползваш нищо от животни и пазаруването и храненето стават предизвикателство, което за мен е много приятно, защото лесно се отегчавам без предизвикателства, а постоянното проучване на темата, четенето на етикети и запознаването с различните съставки искрено ме забавлява. Ако за някой храненето е просто някоя пържола в тавата с малко салатка, за мен е изкуство, подобно на забавен пъзел за редене и се радвам като малко дете, защото откривам цял нов свят, пълен с възможности, експерименти и идеи.

Следващата стъпка, след печенето на домашен хляб, от която за момента приятелят ми е очарован, е направа на собствен сапун, шампоан и постепенно заместване на всичко, което се използва за почистване с естествените му природни, 100% натурални заместители. Обмислям и започването на домашна градина, както и намаляването до крайност на боклука, за което пък ме вдъхнови статия на момиче, което живее в Ню Йорк и от 2 години почти няма боклук.

Накратко за мен да не ядеш месо означава постоянно да се развиваш, да си любопитен, да учиш ежедневно, да се обръщаш към природата (независимо че живееш сред бетона на града), да ставаш все по-позитивен и по-осъзнат, да си за любовта, за добротата, за вниманието, за следене на отпечатъка, който оставяш около себе си и света.

Ако се питате дали вегетарианството е за вас или не, то опитайте, защото ще се почувствате зелени, подмладени и омиротворени. И животът ви ще се разгърне, защото наистина само с тази малка крачка можете да промените целия си свят към нещо прекрасно и слънчево, почитайки ненасилието и грижата за другите чрез храненето си.

Автор: Рая Найденова