За успеха (и фанатизма ;) на вегетарианската общност

Автор: ВАЛЕНТИН ГРАНДЕВ
Редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

Според генетика Стийв Джоунс, колкото по-настоятелни в тържеството на своята вяра са били някои религиозни групи, толкова по-дълго са оцелявали. „Успешната общност трябва да покаже на света своята сила и да даде на новите последователи да разберат, че могат да спечелят, ако станат част от нея.“ Това не се отнася само до вярата. В нашия случай, ако бъдем успешна, сплотена и съпричастна общност, бихме се заявили в обществото много по-успешно.
За целта на първо време може да създадем „единна общност, обединена от обективна и недвусмислена култура, чиято логика, език и практика са постоянни и универсални – науката“ (отново същият автор). Разбира се, тук не става дума за лъженауката на храненето, която често изменчиво открива и после развенчава X фактори, затворени в капсули и продавани ни от съмнителни нутриционисти и тям подобни „специалисти“. Става въпрос за истината, че отхвърлянето на постоянната употреба на животински продукти в дългосрочен план носи здраве, ако са налице и всички останали необходими фактори за една здрава личност. Науката многократно е доказала предимствата на традиционното хранене, което навсякъде по света е било предимно вегетарианско и тази наука не обвързва откритията си с модите за суперхрани или стремежите на концерни да ни продават „животоспасяващи“ добавки.
Трябва да се разделим със сляпата вяра в една панацея, защото увереността в безусловната здравословност на веганството, поглъщащо коктейл от таблетки (напоследък задъхано приемащо, че се нуждае от вит. B12 и вит. D), идеята, че спасяването на животни е най-важната кауза на вегетарианците или настояването, че суровоядството е единственият правилен път… не са нищо друго освен фундаментализъм (като този на ИДИЛ), но в областта на храненето. Бихме могли повече да уважаваме решенията на другите хора, осъзнавайки, че промяната е процес, протичащ с различна скорост и посока у всеки. Някои от фанатиците живеят с мисълта, че изменението на хранителните им навици е най-висшето постижение в живота (всъщност това е само една малка крачка), което задължително в същия момент трябва да бъде последвано от целокупното човечество, а за онези негови представители, които все пак се дърпат, вероятно обмислят (мечтаейки) лагери за въдворяване, каквито вече не веднъж е познала историята ни. Постоянно разпалваните от фундаменталистите словесни войни само подронват престижа на вегетарианската идея сред евентуалните й последователи – най-малко защото опровергават идеята за душевен мир, постигат с помощта и на растителна диета.
Снизходително моля засегнатите да изключат емоциите и да използват разума си, както при оценяване на настоящите размисли, така и при анализа на всяка друга идея, споделена от съмишлениците ни – всички, които са избрали пътя на промяната. Така ще дадат възможност на все повече хора, които сега с охота консумират месо, след седмица или година да осъзнаят, че всъщност се хранят с животни, изпитали ужаса на преждевременна насилствена смърт, и да поискат да спрат.
Ако се върнем към поставената в началото идея – би било чудесно да се подкрепяме като хора повече. Да търсим приликите помежду си, загърбвайки различията. Да подкрепяме с идеи и действия (а не с постоянна критика) дузината ентусиасти от БВО, които неуморно и даром се трудят да помогнат както за добруването на гражданите в държавата ни, така и за защита на правата на вегетарианците като малцинство, избрало разумен начин на живот. Именно разумен – нека да не се самоопровергаваме!