Bulgarian VEG Society
Автор: Петя БОГДАНОВА
Напоследък в интернет пространството все повече се коментират личности с наднормено тегло, които успешно се изявяват като модели на дрехи и бельо. В повечето случаи пълничките дами градят имиджа си върху идеята за борба с хранителните разстройства и апела към жените да обичат и уважават тялото си, независимо дали то се вписва в традиционния стереотип за перфектна форма.
До тук всичко звучи прекрасно – писнало ни е да гледаме корици на списания с момичета по бански, чиито ребра се броят, да слушаме за диети за „постигане на идеалното тяло за лятото“, да смятаме колко килограма ни остават до „перфектното тегло“ и прочее. Всеки ще се съгласи, че задаването на определен модел за красота, който да служи за мярка за увреност на жените, не е здравословно, тъй като всеки човек има различна структура, води различен начин на живот и е безумие да си помислим, че всички можем да изглеждаме еднакво. В този ред на мисли по-пълните модели, които показват уверено телата си пред камерата, изглеждат като изключително позитивен пример за тези жени, чиито тела не се вписват в стандартите за красота, наложени ни от модната индустрия и медиите. И всъщност наистина е така. Личности като Ашли Грахам, Сабрина Сърванс, Оливия Кембъл и Тес Холидей вдъхват увереност и любов към тялото на дамите, които се приближават повече до тяхното тегло, отколкото до това на моделите на Victoria’s Secret. Въпросът е защо хората имат нуждата да се възхищават на такива личности и дали техният отпечатък е само върху самочувствието на пълните жени или се отразява и на мотивацията им?
Излишно е да казваме, че моделите с наднормено тегло си приличат до голяма степен с тези с критично 
ниско тегло по това, че и двата случая са крайност. Четем статии за „положителния пример на моделите с наднормено тегло“, но забравяме да отбележим, че хранителните разстройства не са свързани само с прекалено ниското тегло, но и с наднорменото тегло. Появата на момичета като Тес Холидей е отклик на десетките години, през които медиите показват основно един тип красота и го налагат като стереотип. Не може да се отрече, че както сред едната група модели, така и сред другата има много красавици и много чаровни момичета. В крайна сметка идеята е да се покаже, че една жена може да бъде красива независимо от теглото си и това е приносът на пълничките дами, които се изявяват в модната индустрия. Но нека поговорим за здраве.
Красотата в днешно време е нещо, към което изглежда повечето млади хора (а и не само) усилено се стремят. Диети, кремове за хубава кожа, фитнес програми, интересни стилове и облекла, шампоани за блясък, гримове, които издържат 24 часа, солариум и какво ли още не. Няма нищо лошо в изброените неща, но е важно да осъзнаем, че красотата не е следствие от външни промени, а от вътрешни. С други думи – красотата е здраве. Физическо и духовно здраве, ако трябва да бъдем точни, но това е друга тема, която заслужава отделна статия. За момента нека се фокусираме върху физическото здраве. Без да оспорваме добрия външен вид на моделите с тегло над 80 килограма, е редно да поставим здравословното им състояние под въпрос. Ако красотата е въпрос на гледна точка (макар че аз вярвам, че всичко около нас съдържа в себе си красота), то здравето е въпрос на конкретни данни. Нека започнем от това, което е очевидно – наднорменото тегло. Една жена с висок индекс на телесна маса има много по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет, инсулт, цироза на черния дроб, сънна апнея, хронични киселини, рак на матката, рак на гърдата, рак на яйчниците, заболявания на жлъчката, артериална хипертония, затруднено дишане и честа умора, от тази, която поддържа оптимално тегло. Какво е оптимално тегло? Най-лесният начин да отговорим на този въпрос е да изчислим индекса си на телесна маса. Той е показател за разумните килограми, които е хубаво да поддържаме, за да може тялото ни да работи възможно най-добре и да не се затормозява със справянето с нежелани здравословни проблеми. Това не е модна тенденция, а официално медицинско заключение. По този критерий очарователните Сабрина, Тес и останалите пълни момичета получават черна точка, не защото сме убедени, че имат проблеми със сърцето и се изморяват често, а защото промотират тегло, което не е оптимално за ничий организъм. Когато една пълна жена с проблеми със самочувствието види снимките им, види колко уверени се чувстват те и колко добре изглеждат на плажа, показвайки нестандартното си тяло, тя ще заключи, че не е нужно да сваля килограми, за да се чувства добре. И до известна степен ще бъде права. Съвсем не е нужно да сваляме килограми, за да се чувстваме уверени и хубави. Въпросът обаче е дали сме здрави и дали тялото ни работи по най-добрия начин. А статистиките сочат, че повечето хора с наднормено тегло в някакъв етап от живота си развиват болести, свързани с нездравословните им навици. Това съвсем не означава, че всеки, който не е между 50 и 70 килограма, е болен. Но показва шанса да навредим на тялото си, ако не се стараем да се храним правилно и да се движим достатъчно.
Също е важно да отбележим, че въпросните модели си изграждат определен имидж в интернет пространството, като качват красиви снимки, мотивиращи статуси и професионални фотосесии, но дали показват цялата истина за живота си? Може би е редно заедно с всички красиви фотографии на телата си тези момичета да качват от време на време и резултати от кръвни изследвания. Ясно показват, че можеш да си уверен и да изглеждаш добре, ако си с 20 или 30 килограма над обичайното тегло, но къде показват как тези килограми влияят на здравословното им състояние?
Има една тънка граница между това да приемеш настоящото си състояние, да обикнеш тялото си достатъчно, за
да работиш върху себе си, да искаш да подобриш живота си, и това да свикнеш с настоящото си състояние и да не пожелаеш да подробряваш повече живота си. Тази граница се размива с примера на моделите с наднормено тегло. Едно е да не се вглъбяваш в килограмите – това е здравословно мислене, така се съсредоточаваш върху по-важни за теб и здравето ти неща. Друго е да си кажеш: „Какво пък, тези момичета са уверени и хубави и са с наднормено тегло, ще изям един сладолед, пълен с неправилни калории и вредни вещества за тялото ми по случая!” Не би ли следвало, ако наистина обичаме тялото си, да си кажем: „Тялото ми е красиво, обичам го и затова ще му предоставя правилната храна, която му е нужна, за да се чувства добре, ще се грижа за него, ще се движа, за да е здраво и силно, ще си почивам достатъчно, ще дишам чист въздух, ще се старая да вкарвам най-малко отрови и токсини в него, защото го заслужава.”
Изключително важно е да се стремим примерите, които показваме в медиите и социалните мрежи, да бъдат хора, които не само твърдят, че са се научили да обичат себе си, но и водят начин на живот и правят избори, които го потвърждават. Хора, чиито хранителни навици не си противоречат със съобщението, което излагат пред света.
Нека зададем такъв пример. Нека този пример не е твърде слабо или твърде пълно момиче по бельо. Ако целта на тези модели е да покажат красотата във всичките ѝ форми – страхотно. Никой не трябва да се чувства подценен, потиснат или унижен заради теглото си. Но нека не ги превръщаме в модели за начин на живот. Нека караме хората да се стремят да се интересуват от здравословното си състояние, да разберат, че това ще ги направи спокойни и щастливи – здравето, а не красотата на всяка цена. Нека бъдем отговорни към тялото, което имаме, не изпадаме в крайности и да приемем, че те съществуват, но ключът е в баланса.
