Вегетарианство и веганство – отлики и единство

Автор: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ
Редакция: Ралица Благовестова

Все повече хора, особено младежи, избират вегетарианство и веганството за начин на живот и хранене, запознават се с ползите и подкрепят каузите. С ентусиазъм, желание за отговорно отношение към заобикалящия ни свят, принципност и дързост за отстояване на ценности.
Когато вегетарианството се е зародило като съвременно движение и думата е била изкована, смисълът зад нея е носил не просто формулата за един хранителен режим, а ясното послание за „развита духовно и физически личност“, изхождайки от словосъчетанието HOMO VEGETUS, а самата латинска дума vegetus има значението на “крепък, здрав, свеж, жизнен”. Това дава два основни криптирани смисъла като същност и послание – духовно израстване чрез хармонични отношения със заобикалящия ни свят (хора, животни и природа) и здраве, тонус, физическа енергия. Търси се взаимовръзката между Дух и материя, духовно и материално. Хармонията вътре, която поражда хармония в приложност.
Това към днешна дата ни дава основание да обособим няколко важни мотива за избор на този начин на живот: Етика (права на животните и борба за социална справедливост), здраве (при добре балансиран вегетариански или веган режим здравословните ползи са безспорни), екология (животновъдната индустрия е най-големият замърсител на планетата) и не на последно място духовно израстване (онова, което причиняваме на света и себе си има кармична натовареност, а със страховата вибрация от убитото животно в духовен и физически план се напоява околния свят и личната ни корпусност и психика).
Вегетарианството изключва храна, за която се налага насилствена смърт на достатъчно развито като усетност същество. Постепенното изключване на яйца и млечни продукти, оставяйки само растителния свят за храна на човека – се нарича строго вегетарианство. Веганството, което се формира като социално движение около 100 години по-късно, в следствие на индустриалното и техническо развитие, довело в неовладяността си до експлоатацията в невиждани размери на природата и животинския свят от човека, се фокусира приоритетно върху етичния мотив за неексплоатация на животните от човека и изключва в границите на възможното всичко, което може да се определи като продукт на насилие над тях, в това число кожени изделия, козметика или лекарства, тествани върху животни, мед, мляко и т.н. В този смисъл може да се каже, че веганството е строго вегетарианство като начин на хранене, но то също така е фокусиране върху нещо ясно и конкретно, а именно грижата за животните. Основната и най-съществена разлика между двете доктрини може да се обобщи в разграничението, че:

Вегетарианството възприема човека като неотделима част от природата, където всички елементи си взаимодействат и симбиозата е необходимост – с нужното отношение на грижа и внимание, без да се отива към експлоатация и паразитизъм. Веганството от своя страна приема, че всяко едно взаимодействие, при което човекът се облагодетелства по какъвто и да било начин от животните, е безпринципност и експлоатация (изобразявайки отношението на хората към животните като към „продукти“, а не живи същества, каквито са). Тоест вегетарианството търси балансираното отношение на човека в цялост към природа, животни и хора, а веганството акцентира върху защита на животните от посегателствата на човека, отчитайки страданието, което той им причинява.

Макар тези разлики да са изключително съществени, приликите са много по-осезателни и взаимно преплитащи се в крайна сметка, защото всичко, което се вписва донякъде във философията на веганството, е основна мотивация и аспектност в по-широкото понятие, което е вегетарианството, като:

„… здраве, екология, духовност, съпричастност, любов, състрадание, отговорност, загриженост, стремеж към осъзнаване на личностно ниво, а също и стремеж към единство на масово ниво, живот като висша ценност и много други.“

Днес се налага веганството като терминология най-вече заради ясно формулираното изключване на всички животински продукти от хранителния режим и не рядко хора, чиято мотивация да изключват не само месо и риба, но също млечните и яйцата по, например, здравословни причини – наричат себе си вегани. По-лесно е и някак удобно. Истината е, обаче, че те са строги вегетарианци, защото начинът на мислене е този, който би трябвало да е в основата на самоопределението, а не конкретното изражение на хранителния режим. Това може всеки за себе си да определи, след като се информира и съумее да дефинира личната си мотивация в отношенията си с околния свят.
Да се надяваме, че вегетарианци, вегани или все още всеядни – всички започваме да гледаме по-отговорно на заобикалящия ни свят и да даваме своя малък личен принос в преодоляване на генералните проблеми на планетата ни като системното унищожаване на природните ресурси, замърсяване и разхищаване, враждуване и експлоатация, включително към себеподобните…  Дано всеки поотделно извърви успешно пътя на личните си битки, които да изведат човечеството в едно ново ниво на приложност и живеене, за да направим света такъв, какъвто го виждаме в най-чистите си мечти и го живеем в най-съкровените кътчета на сърцата си.
Една минимална стъпка по пътя е изборът ни в аспекта на храненето – за хората, за животните, за природата.