Ралица Димитрова: „Вегетарианството – моят начин на живот“

Има решения, които преобръщат целия живот. Решения, след които нищо вече не е същото. Решения, променящи ни изцяло!

Взех едно такова решение, едно от най-значимите в живота ми, когато бях на 12 години и станах вегетарианка. Но тогава все още не подозирах колко този „необикновен“ избор ще повлияе начина ми на мислене и на живот.

Вегетарианството ми се струваше до тогава толкова далечно, колкото и Сатурн. От малка обичах животните, но никога не бях се замисляла за връзката между пилешкото в чинията ми и птиците, които обичах да храня. Както всеки друг бях отраснала, убедена че месото е незаменимо. И все пак един ден, докато ядях печено пиле, колкото и иронично да звучи, се запитах дали наистина сме създадени да се храним, отнемайки чужд живот – живот, принадлежал на птица, риба, прасенце или друго същество, което е било родено със същото право на свобода и живот като всеки един от нас. Бях объркана и изпълнена със съмнения, защото да се откажа от месото означаваше да се откажа от всичко, на което бях научена и в което вярвах за храненето и живота.

Сега, близо 6 години по-късно, всеки ден изпитвам благодарност за този избор, който се оказа първата ми крачка към един по-слънчев свят. Благодарна съм, защото с всеки изминал ден се чувствам все по-свързана с природата. Благодарна съм, защото осъзнавам ясно, както е казал Ганди, че „животът на агнето е не по-малко ценен от този на човешко същество“. Благодарна съм за чувството на лекота в тялото ми, за енергията, която вегетарианството и веганството ми донесоха. Благодаря най-вече за всички въпроси, които от тогава започнах да си задавам: въпроси, свързани със здравословното хранене и с екологията. Всичко това за мен беше и продължава да бъде едно необикновено приключение, благодарение на което откривам многобройните ползи и проявления на вегетарианството и гледам на света с очите на човек, стремящ се да живее в хармония със света, без да бъде причината за нечие страдание.

Вегетарианството е като слънчев пролетен ден – и не само заради лекотата и радостта, които освобождава в тялото. Не можем да се насладим на топлото време и свежия въздух, гледайки през стъклата на прозореца… Трябва да излезем и да го преживеем – да усетим нежния вятър, да чуем песента на птиците. Същото важи за избора да не консумираме месо. Мисълта е непозната и дори плашеща, но веднъж щом крачката е направена, сме способни да усетим разликата – и в тялото, и в ума. Пример за това е майка ми, която беше много разтревожена от решението ми да стана вегетарианка. Но това, за което съм й истински благодарна е, че уважи избора ми и няколко месеца след това събра сама смелостта да спре месото, за да усети всичко, което се случва с мен. В началото й беше трудно, но само след няколко седмици забеляза положителни промени в здравето си, а сега не може да си представи да вкуси отново месо. През това време и двете научихме много неща за храненето, научихме се да се вслушваме в телата си и открихме значението на „ти си това, което ядеш“.  Искрено съм щастлива, че двете споделяме това преживяване, защото вярвам, че изборът да откажа месото беше един от най-прекрасните подаръци, които съм си направила.

П.П. Ако вегетарианството е слънчев пролетен ден, то суровоядството е цветен пролетен празник – още по-пъстър, вълнуващ и красив! Празникът на здравето.

Автор: Ралица Димитрова