Добри източници на полезни мазнини и протеини — киноа, елда, нахут, кестен, авокадо, рожков, лимец и много други…

* Стойностите за дадена култура, отразени в таб лицата, са само приблизителни. Варират с няколко единици плюс или минус в зависимост от това къде и как е отглeдана културата, от колко време и как е съхранявана, също дали се консумира в прясно или обработено състояние и др. под.

КИНОА

Киноата е едногодишно растение с широки листа. По-често смятана за зърно, тя всъщност е подобна на зелените листни зеленчуци като спанак и цвекло. Макар днес да не е често срещан елемент в повечето кухни, киноата е богато на аминокиселини (протеини) семе с леко наподобяващ на орехи вкус, когато е подложено на термична обработка.
Химичен състав
Киноата е изключително богата на протеини, включително албумин – протеин, намиращ се в кръвния серум, яйчния белтък и месото. Тя е много добър източник на витамин Е и В. Съдържа всичките 8 на брой незаменими аминокиселини и е с изключително високо съдържание на цистин, лизин и метионин – аминокиселини, които са в много ниски стойности при повечето зърнени култури. Съдържа още манган, фосфор, цинк, магнезий, желязо. Едно от основните й предимства е нейният нисък гликемичен индекс. В семената й няма глутен, което я прави подходяща за консумация от хора с алергични реакции към него. www.gotvach.bg

ЕЛДА

Едногодишно растение с бели цветове и с плод – торбести кутийки с големината на леща. Елдата често е възприемана като зърнена култура, но всъщност не е житно растение, а отделен вид. Вкусна и полезна, чудесна за включване в диетичното ни меню. Родината на елдата е Индия, най- популярна е в Русия, но най- добрата диета с нея е разработена от шведски диетолози. Растението е познато още като Гречиха и Гречка.
Химичен състав
Съдържа голямо количество белтъчини, също желязо, калций, цинк, йод, фосфор, бор, антиоксиданти, органични киселини (лимонена, ябълкова), витамини А, С, РР, P и от група В, флавоноиди… Елдата съдържа също големи количества от всичките осем незаменими аминокиселини (лизин, левцин, изолевцин, метионин, триптофан, треонин, фенилаланин и валин). В нейния състав липсва глутен, което я превръща в прекрасен диетичен продукт. www.medpedia.framar.bg

НАХУТ

Растение от семейство Бобови. Той е една от най-рано култивираните от човека култури. Произлиза от района на Мала Азия. Цъфти в бяло. Отглежда се на много места по света с достатъчно топъл климат, а у нас – повсеместно. Растението се нарича още Леблебия, Сландук.
Химичен състав
Богат източник на белтъчини, лецитин, фолиева киселина. Съдържа баластни вещества, които влияят върху правилното функциониране на храносмилателната система, състоянието на сърцето и благоприятстват за стабилизиране на нивото на кръвната захар. Консумацията на нахут доставя на организма енергия, която се използва постепенно, без да води до  повишаване на нивото на кръвната захар. Отварата от листата и плодовете действа пикочогонно, против пясък и камъни в бъбреците и мехура. www.medpedia.framar.bg

КЕСТЕН

Листопадно дърво, достигащо височина 25 – 40 м. Плодовете са топчести, затворени в бодлива чашка. Цъфти през месеците май – юни. Идеални условия за развитие дървото намира на територията на Швейцария и Италия. Среща се и у нас. www.medpedia.framar.bg
Химичен състав
По свойства сладките ядливи кестени наподобяват доста повече зърнените култури, отколкото ядките. Поради високото съдържание на танин кестените имат тръпчив вкус и не се ядат обикновено сурови, но когато се сварят или опекат, част от нишестето се хидролизира до по-прости захари и те стават приятно сладникави, с консистенция на хлебен крем. Старите готварски книги са пълни с рецепти за кестени – сладки и солени. Това са безкрайно вкусни и сговорчиви плодове, със забележителен леко наслаждащ вкус, със землисто-горски нотки на диви гъби и мъх.
Трудно е за вярване, но кестените съдържат витамин C почти колкото лимоните, а са богати и на витамините B2, B1 и A. Ето защо те са прекрасна храна точно в сезона си – късна есен и зима, когато имунната система на човека е отслабена. Съдържат и минерали, чиято липса ни кара да се чувстваме уморени и отпаднали – калий, фосфор, магнезий, калций, натрий, желязо  както и микроелементите мед, флуор, силиций. Още едно предимство е сериозното количество лецитин в тях, който е важен за паметта, предпазва от сърдечно-съдови болести, улеснява метаболизма и действа противостресово. Вярно е, че са пълни с въглехидрати и доста калорични, но пък са богати на фибри и за разлика от повечето ядки са бедни на мазнини. www.menumag.bg

АВОКАДО

Дърво, достигащо до 20 м. височина. Плодовете му са крушовидни, вътрешността им е мека, светла и жълтеникаво-зелена когато е узрял плода. В сърцевината си има огромна костилка-семе. Родината на авокадото е Централна Америка. Днес се отглежда в страните с тропичен и субтропичен климат.
Химичен състав
Авокадото е богато на белтъчини и на омега-6 ненаситени мастни киселини (лесно усвоими от организма). Съдържа и всичките 8 незаменими аминокиселини, също витамин К, А, C, D, РР, Е, В1, В2, В6, калций, калий, цинк, мед, магнезий,  желязо; без натрий и холестерол. Хората, които са на предимно сурова растителна храна и консумират редовно авокадо, се радват на по-лъскава коса, по-мека и гладка кожа, по-здрави нокти и по-малко проблеми със ставите. www.medpedia.framar.bg

РОЖКОВ

Листопадно дърво или храст, дстигащ височина около 15 м. Рожков е много бавнорастящо дърво – живее до 100 години. Цветовете му са тъмнорозови до розово-виолетови, събрани в снопчета по около 5 цвята. Плодът представлява бобова шушулка, дълга около 10 см и широка около 2 см – плоска, червеникавокафява. В нея са разположени от 8 до 10 елипсовидни, тъмнокафяви семена с твърда обвивка. Рожков е характерно дърво за Средиземноморието и Югозападна Азия. Той е естествено разпространен и в България: по Черноморско крайбрежие, Североизточна България и Стара Планина.
Любопитно
Като декоративно растение се отглежда в дворове и градини в цялата страна. Цъфти рано през пролетта – април месец, преди появата на листата. В древен Египет са смесвали шушулки на рожков с овесена каша, с мед и восък за лекарство срещу  диария. Той бил включен в рецепти за изчистване на глисти и при лечение на инфекции на очите и слабо зрение. През I-ви век, Дискоридис пише, че рожков действа добре за облекчаване на болки в стомаха и нарушения в храносмилането. Рожков е бил известен и в ритуалите на раннохристиянската църква. Като брашно, билката придобива повече известност като заместител на шоколада, макар вкусовете им да не са напълно сходни. Рожков се е отглеждал в миналото като важен източник на захар, преди разпространението на захарното цвекло и захарната тръстика. Изглежда противоречиво, но рожков действа както срещу диария, така и като слабително, в зависимост от начина на приготвената билка. Отварата от месестата част на плода се използва за изчистване и облекчаване на дразненето в червата, а кората, която има силно стягащо действие, се използва за лечение на диария. Брашното от семената се използва в производство на хляб без глутен и се прилага в борбата с повръщането по време на бременност, при кашлица с гадене, цьолиакия, ентероколити и др.
Изсушените неотворени шушулки могат да се ползват за музикален перкусионен инструмент подобен на маракасите. Звукът се произвежда от бобчетата във вътрешността им при разтърсване.
Химичен състав
Захари ок. 70, инозитол, слузни вещества, флавоноиди, мазнини, скорбяла, протеини, витамини, танини. www.medpedia.framar.bg

ЛИМЕЦ

Лимецът има няколко предимства пред житото. Едно от тях е, че лимецът не боледува. Това позволява да бъде отглеждан без пестициди и хербициди. Ходил съм на ниви с лимец – там, за разлика от нивите с пшеница, няма следи от трактори-пръскачки. Освен това не е необходимо преди засаждането семената да се обезаразяват. Лимецът има и свойството да не натрупва тежки метали и други отрови, ако са налични в почвата. 

~ из интервю с Калоян Гичев, www.zdravjivot.org

Еднозърнестият лимец е най-древният вид от групата на т.нар. несъщински пшеници. При вършитба стъблото му се начупва, а зрънцето остава цяло, добре съхранено под четирите си слоя обвивки. Класовете на лимеца се подлагат на специална обработка, за да се извади зърното, което допълнително го оскъпява, но за сметка на това е много полезен  биопродукт. Познат е още като Диво жито, има и разновидности като Калпаджа, Емер, Спелта. Оцелява на бедни на нутриенти почви, където другите видове пшеница се провалят. Лимецът не е възприемчив към торенето, затова не го долюбват земеделците – не могат да повишават добивите му. Той не поглъща тежките метали, от него бяга и радиацията. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста, благодарение на много твърдата си обвивка. Смленият лимец се използва много успешно за приготвянето на различни видове тестени изделия. На зърна може да се ползва за пълнене на чушки, в различни салати или смесен с тахан, мед и ядки. От лимеца се правят за един ден страхотни – меки, вкусни и здравословни! – кълнове.
Химичен състав
Лимецът съдържа почти всички вещества, от които човешкият организъм се нуждае, за да бъде здрав. В сравнение с култивираните сортове пшеница, лимецът съдържа много повече минерали, протеини и витамини от В-групата. От витамините на В-комплекса най-добре са представени тиамина (витамин В1) и ниацина (витамин В3). Съдържа значителни количества витамин А, Е и селен. В лимеца има също много високо съдържание на магнезий, калий, калций, желязо, фосфор, цинк и сяра. Някои научни изследвания показват, че съдържанието на цинк в лимеца, който се добива в България, е много по-голямо, отколкото в някои други страни. Лимецът не съдържа холестерол. Освен то ва е много по-лесно смилаем, защото към влакнините, влизащи в състава му, организмът ни проявява изключителна поносимост. Има алкално действие, в следсвтие на което и разтоварва организма – в противовес на останалите сортове житни растения. Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, което го прави зрдавословна храна за  алергичните към глутена. Майките биха могли да го ползват на кашичка за захранване на дечицата си. www.medpedia-.framar.bg. www.gotvach.bg, www.24chasa.bg