Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > GO GREEN > Алтернативи на ядрената енергетика в България

Алтернативи на ядрената енергетика в България

Автор ТОДОР ТОДОРОВ
ЕС “За Земята”*, t.todorov@zazemiata.org

Въпреки продължителните финансови, икономически и политически кризи в България отново чухме обичайните митове за необходимостта от строеж на нови АЕЦ. Седми блок на АЕЦ Козлодуй, станалия нарицателен като корупционна практика проект за АЕЦ Белене.
Според изследване на Евробарометър от 2008г. българите са най-слабо информирани по отношение на рисковете от ядрената енергетика и съхранението на радиоактивни отпадъци, но са с най-висока подкрепа за нея в целия ЕС. Използвайки слабата информираност на обществото, ядреното лоби чертаеше катастрофални сценарии за бъдещ недостиг на електроенергия в страната. Хората се заплашваха с неимоверно покачване на цената на тока, “опасност” от внос на електрическа енергия от Турция, спиране на развитието на българската икономика. От друга страна се обещаваше на българите евтин ток, благодарение на износа от новата АЕЦ за други страни.
Разбира се, целта на тези груби лъжи и манипулации беше узаконяването на ограбените досега два милиарда лева от “строежа” на АЕЦ Белене и продължаването на кражбите от държавния бюджет. Всъщност реалността е съвсем друга. България има реална алтернатива на развитие без нова АЕЦ, необходима е политическа воля за противопоставяне на ядрената мафия.
Нека погледнем фактите в официалните документи:
При ръст на БВП през периода 2001-2010 г. от 56%, потреблението на електроенергия не се е увеличило.

Таблица 1: Ръст на БВП и енергопотребление

 

2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

БВП
(€ млрд.)

15,55

17,03 18,37 20,39 23, 25 26, 48 30,77 35, 43 34,93

36,03

Енергия (TWh) 36,83 36,37 37,07 35,72 36,59 37,94 38,6 39,54 37,37

36,53

Източник: Евростат

Независимо от изкривените баланси, поради традиционното очакване на НЕК да търси печалби от повишаване обема на доставките, а не от развитието на енергийна ефективност и развитието на електроенергетика с ниски разходи, тези прогнози показват, че няма нужда от нова ядрена мощност за покриване на вътрешното електропотребление.
Тоест “прогнозите” за недостиг на ток на ядреното лоби не почиват на никакви реални икономически аргументи.
Наличието на единични мощности от 1000 мегавата затруднява управлението на електроенергийната система, прави я уязвима и удобна за монополизиране на цените.

Таблица 2: Очаквано електропотребление

2010 2015 2020 2025

Прогноза на БАН, TWh

36,45 37,24 37,75 38,10

Прогноза на МИЕТ, TWh

35,50

37,00

39,30

42,15

Прогноза на НЕК, MAX, TWh 36,63 39,11

42,09

Прогноза на НЕК, MIN, TWh 36,25 37,60

36,62

В началото на 2013 г. България разполага с 1500 мегавата свободни електромощности за износ, но изнася само малка част, защото няма пазар за останалите. С други думи и балонът за “печелившия” износ на електроенергия се пука. Следователно страната ни има достатъчно време да пренастрои развитието си в посока на енергийна ефективност и ВЕИ, с акцент върху децентрализиране на енергийната система.
Това е необходимо и според нормалната логика с оглед на факта, че сме убедително на последно място в ЕС по енергийна ефективност – за целия период на нашето членство досега 2007-2012г.
Успехът на цялостната енергийна политика в областта на енергийната ефективност в голяма степен зависи от това доколко тя ще се превърне в приоритетна част на общата енергийна политика на страната. В последните години енергоемкостта (енергийната интензивност) на българската икономика се е подобрила с 38%, но все още оставаме на последно място в ЕС. Според данни на МИЕТ, използваме 5.6 пъти повече енергия, съотнесено към БВП, спрямо средното за Европейския съюз.
България продължава да е една от малкото членки на ЕС, в която така масово се използва електричество за отопление. 40% от домакинствата се отопляват с електроенергия, при средно за ЕС 11%.
По-голямата част от енергията, която се освобождава от урана в АЕЦ или при горенето на въглищата в един Голям ТЕЦ се губи при охлаждането на централите и едва около 1/3 се превръща в електроенергия. Тази една трета се стопява наполовина от загубите по мрежата. Отделно една АЕЦ или голяма въглищна ТЕЦ не са гъвкави и работят с почти еднаква мощност денонощно, а през нощта в страната ни почти няма потребление. Предвид евтините производства в Азия отпада и аргументът, че ще имаме индустрия, която да потребява този излишък.
Разбирате колко е безсмислено да се превърне топлината в електричество и после отново в топлина за отопление на домовете или работните ни места. Нужно е преосмисляне на това за какво всъщност ни е необходима енергията и едва тогава да решим колко и каква енергия да си осигурим. В Германия дори старите панелки преминават на автоматизирано локално отопление на биогаз или биомаса – енергията се потребява на място, почти без загуби. Малки покривни системи за електроенергия от слънцето са се превърнали в спестовната касичка на гражданите и никой не роптае срещу високата цена на тока, защото хората са се превърнали в мини-акционери във ВЕИ. Е, на фона на всичко това, какво бъдеще има конвенционалната енергетика и защо трябва да се развива с пари на данъкоплатците и за сметка на скрити разходи за здраве и унищожена околна среда?
Страната ни е най-зависимата в ЕС по отношение на вноса на енергийни ресурси (71,6%). Ако увеличим своята енергийна ефективност с 50% до 2025г. – нещо напълно достижимо при огромния резерв, който имаме и бързото развитие на технологиите – ще направим излишно производството на два ядрени реактора от по 1000 мегавата. При изпълнение на програмата за енергийна ефективност на жилища от 2005 г., която предвижда саниране на 700 000 жилища, ще спестим необходимостта от строителство на нови реактори.
Техническият потенциал на страната ни за производство на енергия от ВЕИ е определен на около 4500 ktoe годишно в Националния план за действие относно енергията от възобновяеми източници. По оценка от 2009 г. потенциалът на твърдата биомаса е най-голям – 1524 ktoe. Следва хидроенергията с 1290 ktoe. От слънчева енергия могат да се оползотворят 389 ktoe, а капацитетът на вятъра е определен на 315 ktoe. Биогазът има потенциал 280 ktoe, геотермалната енергия – 18 ktoe. Ако сумираме този микс от енергоефективни мерки, с децентрализация на енергийната система и развитие на възобновяемите източници на енергия, ще видим, че България може напълно да изключи от своите планове за развитие и енергийна стратегия строежа на нова ядрена мощност.
И най-важното: Преходът към чиста енергия е преход, който ще извървим не от днес за утре, а през следващите 40 години! Време, в което постепенно ще заменяме старите динозавърски мощности с нови, чисти и неизчерпаеми енергийни източници. Всяка АЕЦ или ТЕЦ заплашва да остане с нас поне 40-50 години – време, което ще ни държи в хватката на зависимостта от изкопаемите горива и чужди интереси.

* ЗА ЗЕМЯТА (www.zazemiata.org) е независима, неправителствена организация, член на международните организации Мрежа за наблюдение на Международните финансови институции за Централна и Източна Европа CEE Bankwatch Network, Международни Енергийни Бригади, GAIA (Глобално обединение срещу инсинераторите), както и на националните коалиция “За да остане природа в България”, “Българска антиядрена коалиция”, “България без цианиди” и “Коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз”.

Check Also

Пролетни фестивали във Варна и Бургас: „Еко семейство – фестивал за природосъобразни продукти и живот“

В самото начало на 2020 година бихме искали да ви запознаем с Десислава Николаева. Деси …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *