АНИ БЕЗАНТ и вегетарианството

Ани Безант (1847 г. – 1933 г.) е една от основните продължителки на Елена Блаватска в разпространението на теософските идеи и втори, след Хенри Олкот, председател на Теософското Общество. Ир ландка по произход, изтъкнат оратор, преминала пътя от краен материализъм до тео софията, лидер на движението за независимост на Индия. През 1885 г. в Лондон се среща с Блаватска и става нейна последователка и приемница. От 1907 г. до 1933 г. е председател на Теософското общество с център Адъяр, Индия. Автор е на десетки книги, в това число на изключително попу лярните: “Древната мъдрост”, “Езотерично Християнство”, “Мисловната сила”, “Родословието на човека”, Окултна химия” и др.

~ Източник: www.agnibg.net

 Из „Древната Мъдрост“ на Ани Безант

Човекът обитава различни носи­тели (тела) – физически, астра­лен и мисловен. Важно е да знаем и да не забравяме, че при нашето възходящо развитие съзнанието осмисля и поставя под контролпърво най-нисшия – плътния фи­зически носител. Във физическа­та област физическият мозък е инструментът на съзнанието в будния живот.
*
Фините тела на човека образу­ват в своята съвкупност онова, което обикновено наричаме аура на човешкото същество. Тази аура изглежда като блестяща мъгла с яйцевидна форма, в центъра на ко­ято се намира плътното физичес­ко тяло. Онова, което обикновено наричат аура, са частички от фините тела, които се издават извън очертанията на плътното физическо тяло. Всяко тяло е за­вършено в себе си и прониква в по-грубите от него. То е по-малко или по-голямо в зависимост от развитието си. Аурата, следова­телно, се състои от припокрива­щите се части, принадлежащи на ефирния двойник, на тялото на желанията, на умственото тяло, на причинното тяло и в редки слу­чаи на будичното тяло, озарени от атмичното сияние. Понякога тя е замъглена, груба и лишена от блясък; понякога е ослепителна като светлина, цвят и размери. Тя зависи изцяло от степен­та на еволюция, достигната от човека, от развитието на телата му, от нравствената и умствената природа, която е развил у себе си.
Всичките му изменчиви страсти, желания и мисли са вътре в нея, из­писани във форма, в цвят, в свет­лина, така че и “слепият може да ги види”, стига да има очи за тези писмена.
*
Физическото тяло има два основни раздела: плътно тяло изградено от елементи, принадлежащи на трите долни нива на физическата област – твърди вещества, течности и газове, и ефирен двойник, който прониква в плътното тяло и е изграден от материалите на четирите горни (фини) нива. Основната функция на физическото тяло е да приема дразнения от външния свят и да изпраща съобщения за тях навъ­тре: те служат като материали, които съзнателната същност, населяваща тялото, преработва в знание.
*
Тъканта на човешкото тяло бива фина или груба в зависи­мост от това какви материали от физическата област участват в неговото изграж­дане. Всяко подразделение на материята дава по-фини или по-груби материали. Тялото непрестанно се изменя, всяка частица е живот.
*
Привлича ги тяло, с което са в съзвучие, отблъсква ги тяло, с което не са в съзвучие. Всички неща живеят в ритмични трептения, всич­ки търсят хармонията и се отвръ­щат от дисхармонията. Чистото тяло отблъсква грубите частици, защото те трептят с честота, различна от неговата. Когато човекът промени честотата на трептенето си, тялото постепенно започва да изхвър­ля съставките, които не мо­гат да влязат в новия ритъм. Чрез мислите си той задава основния тон на музикалната си композиция и определя рит­мите – най-мощният фактор в непрестанното изменение на телата му. С нарастването на знанията си той се научава да изгражда физическото си тяло с чиста храна и така способства за хармонизирането му.
*
Прекратява се употребата на по-груби храни – например жи­вотинска плът и кръв, алкохол. Чистата храна ще изгради и чисто тяло. Постепенно нис­шите трептения ще спрат да намират материали, способни да им отвръщат. Така физи­ческото тяло се превръща във все по-пълноценен носител на съзнанието, в чувствителен ответник на всички трепети на мисълта.
*
Във физическата област съзнанието може да прояви само онова, което физическият но­сител може да поеме.
*
Човешката еволюция е еволюция­та на Мислителя. Той облича тела в долните умствени, астрални и фи­зически области, носи ги по време на земния, астралния и умствен живот, като ги сваля едно след друго на всеки етап от жизнения цикъл при преминаването си от свят в свят, но винаги съхранява в себе си плодовете, които е събрал, и ги пренася във всяка следваща област. Растежът на постоян­ното тяло, което заедно с бо­жественото съзнание съставлява Мислителя, е изключително бавно. Неговото техническо наименова­ние е причинно тяло, защото се събират и трупат в него резулта­тите от всичко преживяно, а те изпълняват ролята на причини, моделиращи бъдещите му живо­ти. От всичките тела, които се ползват по време на въплъщения­та, единствено това е постоянно. Умственото, астралното и физи­ческото се преизграждат за всеки нов живот. Всяко загива по реда си, предава плодовете на по-горното и накрая всички плодове се събират в постоянното тяло.