Bulgarian VEG Society
Интервюирани: Любомир Хаджийски, Михаела Царчинска,
Михаил Косев, Петра Крубек, Свами Параматрейти, Светла Николова
Интервюирал: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ
Текстообработка: НАДЯ БОГДАНОВА, ВАЛЕНТИН КРАЛЕВ, ДИАНА СТАТЕВА
Коректура и редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА, ТАНЯ НЕДЕЛЧЕВА
ПО СВЕТА …
Свами Параматрейти: Роден съм в Германия. Станах пилигрим – просител на Любов. След това отидох в Индия и тогава бях изпратен в Южна Америка. Там се свързах с много от местните хора и заедно изградихме много силно духовно приятелство. От това духовно приятелство се роди терминът “Инквашендун” – означава всички хора по света да станат Пазители на майката природа. Това е призвание за новото ни назначение, за новата ни длъжност – в услуга на Божественото. Всъщност местните живееха толкова скромно – както Махатма Ганди ни учеше, че може да живеем и да имаме устойчива околна среда, въпреки че имаме толкова модерен начин на живот. Тази формула трябва да намерим сега и аз съм част от това усилие – да развием всички тези възможности, а също така и да живеем съобразно с тях.
Свами Параматрейти
Петра Крубек: Идвам от Германия и съм част от борда на Германската асоциация за пермакултура (ГАП). Занимавам се основно с организационни дейности към асоциацията, като също така преподавам на студенти по пермакултура в Германия. ГАП е основана през 1984 г. и тази година се навършват 30 години от създаването й. От 10 години имаме и академични курсове по пермакултура за студенти, които искат да изучават тази дисциплина по-обстойно. Искаме да изградим мрежа от регионални центрове в цяла Германия и тогава ще е много по-лесно да отидем в основните или други училища и да преподаваме пермакултура и как се проектира устойчиво.
Петра Крубек
Михаела Царчинска: Не е задължително да се ходи до Австралия, но аз го направих, защото исках да видя най-старите системи и самото начало на пермакултурата. В Европа също има прекрасни примери. Има мрежа от демонстрационни центрове “Land”, което е “земя” в превод. Има 350 такива демонстрационни пермакултурни центрове в Англия. Англия е страната в Европа, която е с най-развита пермакултура. Там има един много интересен проект за градско земеделие, който се казва “Incredible Edible“, в който е въвлечена самата община. В Лийдс е базирана пермакултурната асоциация на Англия – те са направили курс към местната община. Общината впоследствие стартира един проект, с който вместо да сади красиви орнаментални растения по улиците, започва да сади красиви зеленчуци, за да се популяризира този проект и, когато минеш покрай такава градинка, да възкликнеш с вдигнати ръце: “Vegetables!” (“Зеленчуци!”) В момента това е доста популярна практика, която тръгва от там и се разпространява в цяла Англия – и други общини започват да възприемат тази практика и всеки, който минава, възкликва, че има засадени в градините зеленчуци.
Лийдс, Англия
Петра Крубек: Чували ли сте за “permablitz” – това е, когато организираш малко събитие в своята градина и каниш хора, които да дойдат и да се учат от теб. Миналата година организирах “permablitz” събитие, на което показах как се прави хугел култура. Бях много приятно изненадана, че близо 20 човека дойдоха в моята малка градина и ми помогнаха да изградя “hugel bed”. От една страна аз показах на хората как да го изградят с големи дървени трупи и почва. От друга страна те ми помогнаха с изграждането, което за сам човек е много работа. Взаимодействието беше много добро, а след това отпразнувахме добрата работа със супа и плодови сокчета. Цялото това начинание ни отне само два часа, а на мен щеше да ми отнеме около два дни. Голям почитател съм на този вид събития.
… И У НАС
Любомир Хаджийски: Постоянно съм отворен към комуникацията – не ми пречи, не късам връзката с интернета. Ползвам го определено и държа комуникация не само с България дори, а си взаимодействам и с други земеделци от чужбина. Съвсем скоро очаквам една италианска група, която да ми дойде на гости, а после аз ще отида при тях, за да обменяме опит. Направило ми е впечатление също така, че австралийците достигат много високи нива на био земеделието и се опитвам да вляза в малко по-сериозен контакт с тях.
Определено комуникацията е нещо, което е осмислило по-назад в живота ми нещата – на нея също съм се посвещавал не случайно – учил съм ПР, занимавал съм се, писал съм статии, така че това е нещо, което не бих искал да загубя и няма да загубя.
Светла Николова: Всъщност проблемът е, че не всички био производители познават методите. Един от проблемите типично за България е, че много от земеделските производители не са потомствени земеделски производители. Те не са получили основните знания за земята, а за да работиш с нея трябва да я познаваш, да я разбираш, да я усещаш. Ако ти не я познаваш, а само четеш какво е написано в наредбата – разрешено-забранено – нещата няма да се получат. Да, може да успееш и да постигнеш икономически резултати, но те ще са на много висока цена, което се отразява, разбира се, и върху потребителите.
Любомир Хаджийски: Систематизирана литература определено се оказва, че трудно се намира – поне при мен е така може би. Има, но аз не съм попаднал точно на нужното ми. По-скоро е един хаос от информация, в която се ровиш, намираш нещо, от него закачаш за нещо друго, търсиш отново… Опитваш се чисто творчески да стигнеш до нещото, което ти търсиш.
Михаил Косев: Популяризацията на пермакултурата е само в началото си. Тази философия е вкалена в книга от двама австралийци – Бил Молисън и Дейвид Холмгрен. Последните няколко години пермакултурата премина през всички континенти и се е адаптирала леко. В България ние тепърва започаме да превеждаме, да адаптираме, да намираме правилните думи, с които да се изразяваме, макар че ако се запознаеш с някоя баба на село, ще забележиш, че пермакултурата е тук. Парадоксът е, че едно западно, чуждо знание започва да навлиза в Европа, но то винаги е съществувало. Нещото, което най-много ми харесва в пермакултурата е, че когато започнах да се обучавам в нея, тя просто вадеше моите собствени мисли наяве. Аз ги знаех и ги мислех тези неща, но когато ги прочитах в книгата или някой друг ми ги кажеше, те се затвърждаваха и сега вярвам повече в тази кауза.
Бил Молисън, съпругата му Лиса (вдясно) и приятели
Михаела Царчинска: В последната една година фондация “Заедно – общуване за подкрепа и развитие“ ме поканиха като пермакултурен дизайнер да се включа в един много интересен проект, който съществува и се развива през последните три години в България и се казва “Вкусните биоградинки“. Той работи в детски градини – работи с деца, родители, учители и изобщо с местната общност за развиване на градинки, в които се отглеждат по биологично чист начин зеленчуци. Децата проследяват целия цикъл на развитие на всяко едно растение – от най-малкото семенце до всеки един етап от неговото развитие и впоследствие прибират семенцето в една кутийка, в която има бурканчета. Този проект е много интересен, защото има силно социален аспект, тъй като обединява много различни хора на различни възрасти, които имат изключително различни занимания. Пермакултурата всъщност е много популярна с това – тя много силно работи и въздейства на социално равнище. Тя свързва хора, които имат много различни занимания и ги обединява в едно пространство, където всички са близо до земята. Отглеждат собствената си храна и развиват почва, което е много основна тема в пермакултурата – знаем, че в момента тези аномалии (лято 2014) в България се дължат на неправилно отглеждане на храната, на изсичане на горите, на ерозия… Затова основен фокус в пермакултурата е да научи хората как да правят почва. Не да орат, а да вдигат нивото на градините, за да внасят различни природни елементи, обогатяващи с минерали и микроорганизми, които са нужни за едно растение, за да е здраво.
Снимка: архив Фондация “Заедно – общуване за подкрепа и развитие“
Светла Николова: В България има 200 000 малки земеделски производители, които са на ръба на оцеляването. Все още са в статистиката на Министерството на земеделието, но са паднали драстично три пъти за последните 20 години. Точно тези стопански производители биха могли да намерят пътя дори да не е за биото, но да намерят пътя за икономическото си оцеляване и да останат на село, да могат да произвеждат за себе си и за други, които да купуват тяхната продукция. Това е една от възможностите.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, МЕТОДИ, ПРАКТИКИ
Любомир Хаджийски: Земеделието и връзката с растенията е едно постоянно учене, тъй като средата, в която живеем, се променя дори с дни. Така че трябва да си адаптивен, да виждаш нещата и дори малко по-отрано да предугаждаш. Примерно, когато искам да знам кога да очаквам валежи, аз не гледам прогнозата за времето, а садя невен, който е естествен барометър и когато видя, че му се затваря съцветието, това означава, че в рамките на няколко часа ще завали. Това ми е супер ориентир, който вече в практиката се оказа, че работи и ми дава някаква допълнителна информация.
Михаил Косев: Устойчивото, или sustainable на английски, трябва да отпадне като наша реплика и да навлезе възстановяването, или regenerative, защото през последните 100-150 години ние като човечество не се съобразяваме с въздействието си върху природата. Имаме да наваксваме много – на кредит сме с нашата майка Земя и затова пермакултурата създава етичната база, моралните устои, принципите, от които можеш да си изграждаш сам техниките спрямо твоята ситуация. Дали си в град, дали си работещ, дали си семеен, дали си собственик или наемател или нямаш земя, това няма значение, защото пермакултурата може винаги във всичко да се приложи, като центърът й са трите етики: грижа за земята, грижа за хората и справедлив дял, т.е. връщане на излишъка. Имайки ги тези три неща, това е голяма крачка напред към пермакултурна система.
Свами Параматрейти: Модерното общество следва принципа “повече, повече, повече”, за да бъде човек уж по-щастлив, но това води само до повече бедствия. Нашата философия е “да получаваме повече, като взимаме по-малко”. Възможно ли е това?
Михаил Косев: Трите етики на английски език са назовани като Earth Care, People Care and Fare Share. Самата идея се заражда и формулира на английски език и затова има даже рима – звучи като песничка. Когато се превежда на български, Грижа за земята и Грижа за хората е лесно, но справедливият дял напомня на хората за времето на “бай Тошо”. Това не е същото, не означава всички да взимат по равно, а е по-коректно да се каже връщане на излишъка. Тоест всеки елемент от системата, включително хора, животни и растения, взимат това, което им е нужно и останалото го връщат – не го задържат. В практически план един пример – режеш зеленчуците за готвене, а люспите ги изхвърляш на място, където ще станат почва, за да дохранят градината отново. От човешка гледна точка, ако говорим за хранене, всеки консумира колкото е нужно и връща излишното. Идеята е, че не е за всички по равно и затова не е равен дял. Идеята е, че се дохранват във взаимност нуждите на всички, тъй като пермакултурата действа не само на практично ниво, но и на теоретично ниво. Важни са тези невидими елементи, които биха подпомогнали екологичното движение и на пермакултурата като цяло.
Дейвид Холмгрен
Любомир Хаджийски: Лично аз как работя – задавам си въпрос и се опитвам да извлека от наличното цялостната информация, която ми трябва в различни аспекти и сфери. Примерно сега имам едно нападение от насекоми, казват се “трипси” – оставиха зараза в почвата, от което следва едно посиняване на листата. То пък ми показва, че има забавяне в обмяната на веществата и движението на соковете в растението и от там започвам да си задавам въпросите защо…, защо…, защо…? Защо се случват всички тези неща? За да намеря правилния отговор, отново чрез различни методи стимулирам жизнената сила в растението. Забавянето на сока в случая става от това, че няма правилна обмяна на калия, на калиевите соли в растението, т.е. отговорът при мен е, че първо трябва да премахна трипсите и след това да намеря начин да стимулирам точно тези калиеви соли да се активизират отново в растението.
Какви са подходите…
Тук ще намеся една книжка, издавана двадесет и осма година, но има една табличка, която съвсем спонтанно намерих и много ми допадна. В нея са описани какви минерали и в какво количество различните растения съдържат. В случая аз търсех растение, което е подходящо да стимулира калиевата обмяна на веществата и това се оказа кората от бреза. Дали ще проработи на 100% не зная, затова се презастраховах. Другото растение, което може да стимулира този процес, е белият равнец. Тъй като в момента, в който трябваше да отреагирам, не разполагах с такъв, използвах етерични масла от бял равнец, които миналата година ми дадоха доста добри резултати. Самото етерично масло го разтварям в спирт, за да може да се получи тинктура, която впоследствие разреждам с вода и вече се пръскат листата на растението. Тази година все още не го бях прилагал, но миналата година даде доста добри резултати.
По какъв начин обработвам самата кора…
Раздробих я и след това я оставям да ферментира. Процесът на ферментация на брезата все още не ми е много ясен. Наблюдавам я – тя ферментира вече пети или шести ден, но предполагам, че ще й трябват поне още толкова, за да завърши цялостния процес и след това ще напръскам растенията, за да стимулирам движението на соковете в самия домат. Ако това не спомогне, ще ползвам най-интересния и в момента може би най-новия метод за земеделие, т.нар. “метод на хомеодинамично земеделие”. Базира се на цветята на д-р Бах, но в случая се правят извлеци, които се ползват за растението. Според Рудолф Щайнер доматът е растение егоист и именно затова реших да използвам собствените му цветове, от които да извлека тази есенция, която днес трябва да е готова, така че утре възнамерявам отново да си напръскам доматчетата и да видя какви ще бъдат резултатите в това отношение.
А въпросната табличка, която споменах, вече ми е помагала и помага за всичко останало. Малко е стар езикът, но си е казано за различните растения – равнец, бреза, лайка, ягода, овчарска торбичка… – изнесени са различните минерали, като пепел, калий, натрий, вар (съединение на калция), магнезий, желязо, фосфор, сяра, силиций и хлор. Когато наблюдавам някакъв процес, се обръщам към нея и търся какви вещества са необходими на почвата или на въпросното растение, като най-често засега използвам ферментацията като метод, по който да ги добия. Фактически добивам едни органични съединения и алтернативи на минералния тор, който се използва в конвенционалното земеделие.
Светла Николова: В биологичното земеделие не се използват такива допълнителни добавки като азот, фосфор, калий, за да се дадат тези нужни за едно растение елементи. Ние трябва да ги върнем по някакъв начин в почвата и това са точно тези растителни отпадъци, които може да компостираме – те се превръщат в тор, с която отново да върнем ценните вещества на земята. А вместо това се изхвърлят до реката и тя се замърсява. Много хора по селата не използват този начин на компостиране, т.е. всички растения, които са ненужни. Да речем, след като се оберат картофите и доматите тези растителни остатъци, които остават, те могат да ги слагат в компост, както листата от дърветата и т.н. Тези, които са ме учили на компостиране, наричаха това черното злато на земята. Когато отгледаме едно растение и го откъснем, ние отнемаме хранителните вещества от тази почва и по някакъв начин трябва да ги върнем.
Любомир Хаджийски: В момента дори при всяко пръскане и поливане на растенията, което имам, им пускам музика. Лично аз използвам нещо, което е създадено в Австралия – основата е на високо честотни звуци, които издават птиците принципно, в едно допълнително съчетание обичайно с класическа музика. Ако останат само високо честотните звуци, става крайно дискомфортно за самия човек – докато в хармонично съчетание нещата определено се получават добре и дори е приятно да работиш под влиянието на тази музика. Срещал съм предположения, че музиката едва ли не може да се използва за наторяване на растението и прочие, но в изследванията се доказва, че тя се явява като вид катализатор, т.е. ускорява процеса на обмяна на веществата, стимулирайки вътрешния живот на растенията. Лично аз съм на мнение, че растения реагират на самото отношение към тях. Това също е доказано по методите на Кирлановата фотография – те разпознават и реагират на различните хора, които се занимават с тях. Това предполага, че музиката също влияе, а и аз самият постигнах добри резултати, които обаче не мога научно да потвърдя, тъй като не успях да сложа контролни растения без музика. Просто облъчвам всички и не мога да покажа конкретната разлика.
Михаела Царчинска: Друг принцип е следването на формите и закономерностите в природата. Формите в една градина може да са спираловидни, кръгли, мандали, вълнички. Има определен брой форми, които ние забелязваме навсякъде – те се повтарят в природата. Това могат да са хексагони или пукнатините на кората на дървото. В пермакултурния дизайн се изучава много усилено какви функции имат тези форми – защо природата ги е създала, защо те са направени по този начин. Всъщност това са въпросните природни закономерности, които всеки един дизайнер следва впоследствие. Например, както знаете в Нова Зеландия има много земетресения, тъй като има активни вулкани и в един град като Крайстчърч много често се залага на формата на хексагона, защото това е най-стабилната форма в природата. Тя има много функции, но основната й функция е стабилност. Ако искаме да създадем стабилност в една земетръсна зона, ще вложим в архитектурата й тази форма.
Снимка: архив Фондация “Заедно – общуване за подкрепа и развитие“
Любомир Хаджийски: Има и една много полезна книжка – ново издание, която открих – казва се “Градина без отрови”. Който иска да се занимава със земеделие по този начин, това четиво е задължително, тъй като са описани много растения и много препарати, които могат да се направят от тях. Не само препарати всъщност, но и торове.
Другата полезна ми книжка се казва “Фитотерапия”. Фитотерапията е лечение с билки. Обяснени са неща, които в по-модерната литература рядко ги срещам. За мен е най-важно да схванеш принципите, базисите на тези неща, за да може след това със собственото си въображение да прилагаш нещата. То си е един вид творчество – трябва да прецениш кое ще помогне да направиш желаното и след това да видиш какво се получава. Затова казвам – всичко е едно постоянно изследване.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Михаил Косев: В пермакултурата не се държи само на продукцията. Нито един пермакултурист няма да погледне към едно дърво и да види само ябълката – той ще види листата, различните насекоми, дървесината или цветовете, защото те имат лечебни свойства. Тоест един пермакултурист никога не гледа на една ябълка само като на ябълка. Когато говорим за продукция, ние говорим и за почва – колко почва съм изградил тази година, също какво е видовото разнообразие в градината, какво съм научил тази година. Като цяло пермакултурата произвежда повече за по-малко. Фокусът при земеделците трябва да е процесът, а не продукцията. Забелязал съм, че земеделците, които ползват химия и препарати, го правят насила, защото трябва да работят, трябва да произвеждат, трябва да изкарват пари. Те не го правят с удоволствие и затова търсят лесния вариант. Фокусът трябва да е започне от самото семе и подходът, а продукцията е следствието – наградата, а не целта.
Свами Параматрейти: Лъжа е, че за изхранването на нарастващото население по света са нужни все повече обработваеми площи. Това просто не е вярно! Ако хората станат вегетарианци, майката Земя може да изхранва 10 пъти повече хора, отколкото би могло да се изхранят, ако същото количество растителна храна се използва за изхранване на животни, с които да се хранят хората. И тогава ще можем да спрем унищожаването на Амазонските гори и да започнем да садим отново дървета, за да имаме повече кислород, за да имаме по-здравословна околна среда. И това е, ако само намалим яденето на месо и промишлените животновъдни ферми съответно. Трябва само да си кажем: “Аз ще се храня с любов към света.” Защото ако обичате някого, не го убивате. Така че ако се храните с любов и благодарите на божествената природа за прекрасните неща, с които ни е дарила – за плодовете и ядките чрез дърветата и с толкова още неща, ще си кажем: “Леле! Тази Земя е толкова по-красива, отколкото са ми казвали в училище!” Защото Любовта е по-силна от всичко. Ако всички хора започнат да приемат и изпращат тази любов, те ще възприемат и света различно и ще видим, че всичко което ни се е струвало трудно, всъщност е лесно, защото не искаме да нараняваме никой. Както Махатма Ганди е казал: “Този свят има предостатъчно за нуждите на всички, но няма достатъчно за алчността на никой.” Това е, от което страдаме – човешката алчност. И решението е да уважаваме даденото за нуждите ни, което ще ни е достатъчно със сигурност.
Част Първа по темата виж ТУК.
