Съветите на мъдреца Бишма към цар Юдищира

 Няма нищо по-добро за успеха на управниците от Истината. Владетелят,
отдаден на Истината, е честит както тук, така и в отвъдното.
Дори за Ришите*(1), царю, Истината е върховно богатство, тъй както
нищо не създава повече доверие в управниците от следването на Истината.
~ Бишма, глава 56, стих 17-1

ЮДИЩИРА пита: Как да се реаги­ра на хора, които обиждат с гру­бостта и арогантността си?

БИШМА отговаря: Ако човек не се разгневи, когато бива обиждан, той взима всички резултати от всички положителни действия, които опо­нентът му е натрупал с добрите си дела и му предава своите недо­бри деяния. В крайна сметка какво значение имат хвалебствията или обвиненията на вулгарен глупак? Ако човек хвали някого в негово присъствие и го критикува зад гър­ба му, не е по-високо от звяр.

ЮДИЩИРА: Как да се дебатира с безскрупулни хора?

БИШМА: В дебат методите на прав­дивия са ограничени, а измамникът използва всякакви отвратителни похвати. Ако правдивият използва същите методи, ще се озове в още по-неудобно положение, защото действа противно на природата си. Затова правдивата и почтена личност трябва винаги да избягва дебат с безскрупулни хора.

ЮДИЩИРА: Как да се държим с по-силен противник?

БИШМА: Въпреки че бързата река може да изкорени и да носи големи дървета, тръстиковата пръчка оцелява, защото се извива по течението. По същия начин, за да оцелее пред по-силния противник, човек трябва да е гъвкав, но и здра­во свързан с корените си.

ЮДИЩИРА: Какво трябва да на­прави слабият човек, ако от глупост и честолюбие е прово­кирал могъщ противник?

БИШМА: О, царю, слабият трябва да се разкае и така да успокои по-силния противник.

ЮДИЩИРА: Какъв е източникът на всички грехове?

БИШМА: Алчността, жаждата да притежаваш повече от отредения ти дял, е причината за всички гре­хове. Желанието да притежаваш това, което принадлежи на друг, е ненаситно и засилва гнева, похот­та, загубата на чувство за разгра­ничаване, арогантността, скъпер­ничеството, липсата на състра­дание, завистта, недоверието и много други злини. Невежеството е изтъкано от същия материал като алчността. При изследване дори се вижда, че невежеството идва именно от алчността. Ако нечия алчност нараства, то и не­вежеството му се задълбочава.

ЮДИЩИРА: Какво най-много из­висява човека?

БИШМА: Самоограничението надминава всички други действия в тази посока и затова се смята за най-висша добродетел. Тъй ­като самоограничението пречиства и помага да се овладява всеки аспект на човешкия живот, то е по-важно от даването на милос­тиня и изучаването на Ведите. Само чрез самоограничение може да се постигне освобождение от материалния свят. То включва владеене на сетивата, освобождаване от гнева и завистта, безпристрастност, правдивост, надежд­ност и вътрешна удовлетворе­ност. Най-характерното качество на самоограничението е аскетиз­мът*(2). Нито едно добро не може да бъде постигнато без аскетизъм.

ЮДИЩИРА: О, Бишма, има ли правило, което никога и при никак­ви обстоятелства не бива да бъде нарушавано?

БИШМА: Обожанието и отдаването на всички видове почит към истинските брамани*(3) не бива да бъдат изоставяни при каквито ида било обстоятелства.

~ Из „МАХАБХАРАТА“, книга 12 – Шанти Парва

_______________
Превод: Неизвестен
Редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

*1 Риши (от санскрит: “провидец, виждащ същностното”) е древнoиндийско наименование, употребявано във ведическата традиция за велик мъдрец или божествен провидец като цяло. Това са най-великите мъдреци на древна Индия, които чрез дълбока медитация (общение с космоса) и духовно изслед­ване откриват основните, фундаментални истини на Вселената и техните учения формират основата за духовната култура на древната ведическата цивилизация. В по-специфичен смисъл Ришите са божествени същества, различни от девите (митологичните богове), асурите (несъгласните и от­казали се да следват божествения план), както и от хората, които “чуват” ведическите химни и ги предават по-натам на човечеството. Ришите са патриарсите и божествените учители на човечеството. – Б.ред.

*2 Думата “аскеза” идва от гръцки и означава “упражнение”. Тоест в един съвременен израз можем да си преведем аскетизма като старание и самообуча­ване в самоконтрол и самодисциплина. – Б.ред.

*3 Браман (също “брахман”, “брамин”, “брахмин”) е наименованието за член на най-висшата – жречес­ката, каста в Индия. Ду­мата идва от санскрит – от корена “брих”, който се превежда като “из­раствам, уголемявам се, издувам се“. Тоест в по-съвременен вариант бих­ме могли да си преведем горния израз като “по­чит към истински издиг­натите хора”. – Б.ред.