ЕЛЕНА БЛАВАТСКА

Автор: ВАКЛУШ ТОЛЕВ

из предговор към книгата
“Родословието на човека”
от Ани Безант

Човечеството никога не е било лишавано от духовни учители, грижещи се за не­говото посвещаване и еволюция. Теософ­ското общество също получава своето низпослание от Великите посветени, за да създаде Всеобщо братство, да даде основ­ни закони, духовни тези, етични нормати­ви и чисто метафизични идеи, като върне на света не забравеното, а окултното, мистичното знание от всички векове. Тео­софията и като философия, и като учение претендира за всемирност с една вложена и демонстрирана тайна: задачата да под­готви човечеството духовно, мисловно и физически за приемане на нова Духовна вълна – за просвещението, което има да извърши новият Миров учител.
*
Теософското общество, като една обно­вяваща вълна залива Европа и Америка за едно много кратко време и връща на чове­чеството идеята за единството между религия, философия и наука, разрушено в средните ве­кове. Католическата църква твърдеше, че филосо­фията е слугиня на ре­лигията, а просветният ХVIII век пък изрича: “Рели­гията ще стане слугиня на науката.” Тези обрати теософията надкрачва и връща вътрешната изпо­ведност, връща тайните на познанието, признати и изповядвани във всич­ки окултни школи, но в религиите рамкирани – защото, бранейки се за чистота, те слагат сино­ри срещу просветността. За култура, която къса връзките между рели­гия, философия и наука – а тези връзки първично­то човечество е носело в себе си – не може да се каже, че има и висок морал. Защото там, където фанатизмът на религията може да извърши беда, етиката на фило­софията може да го възпре; там, където философията не може да даде реалност, науката в своя експеримент може да служи за образец. Това искат теософите и това правят през миналия век. Те сме­нят пулса в културното мислене не само на нашата континентална общност, но и на цялата планета.
*
Градивният камък на Теософското об­щество се слага от Елена Петровна Бла­ватска, родена през 1831 г. в руския град Екатеринослав. Тя е с един, бих казал, миксерен произход. Нейната генеалогия има корени в Русия, Франция и Германия. От страна на баща си има връзки с рода на макленбургските принцове Ган фон Ротенщерн, носи бунтовната кръв на прогонен от Франция хугенот, прадядо на майка й, която има родственост и с Долгорукови. (А един от Долгоруковци­те е от първите вестители на тайните знания в Русия. Още по времето на Петър Велики той се заскитва из Индия и пре­карва там дълги години. И досега в някои от старите езотерични книги можем да намерим името му.) Представете си каква китка от екстракти, за да се роди една Блаватска, която, следвайки линия­та на духовните бунтовници, прекосява света и прави нещо невероятно – ражда едно общество. За тази неукротима личност има различни мнения – от най-възхвалното до най-упречното, но една особена речена вечност присъства в био­графията й.
В нейното битие като първо знание е вложено известното окултно правило: когато ученикът е готов, Учителят е при него. Тя от малка има своите ясно­виждания и медиумни участия – явления, не много лесно приети от нейните близки. Срещу нейното поведение, както и срещу медиумните й изяви, в по-късните й години са отправени много упреци. Как ли не е наричана Блаватска от оне­зи, които не са я одобрявали… А и нейните приятели също оставят свидетелства за своеволията й. Но и те много трудно са разби­рали подтиците й, както и това, че тя не прави свободни разкази, а говори за минали и предстоящи събития.
Самата Блаватска признава, че е с някаква странност, че притежава непресметната човешка психоло­гия, че вярва в чудесата. В своите медиумни контакти си служи с такива информации, с които съ­бужда подозрения и е поставена под наблюдение – не психологичес­ко, разбира се. В края на живота си обаче Елена Блаватска признава, че играта с медиумните виждания е била ненужна. Не е оценявала, че чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата. То е трошлив стълб поради две съображения: не знаете размера на дадената ви сила, за да правите чудеса и не знаете искането на отсрещния кога ще спре.
Но Блаватска носи една усвоена тайна. И Всемирните учители решават, че тя е най-подходя­щият човек в света, на когото да поверят книгата на новото. И започва нейното скитничество в Германия, Франция, Египет, Индия, Италия, Америка – къде ли не!
*
Ани Безант е една от големите, известни социалистки на времето си, известен площаден оратор – с идеи! Когато среща обаче Блаватска, тя напуска площадите и двете стават неизменни приятелки ирадетелки на новото учение, на Теософското общество… В едно от окултните видения на някои от миналия век беше подсказано, че тя е прероденият Джордано Бруно. Всеки, който познава биографията й и дързостта й на уни­версална мислителка, ще види, че има известни еквиваленти.
*
Теософите оставят обилна книж­нина. Освен изключителните книги на Блаватска, трудове оставят и други членове на Обществото – Ани Безант, Чарлз Ледбитер. Други известни сътрудници на това об­щество са и Хърбърт Бурроу, Синет, графиня Вахтмайстер, Чарлз Джонстан, Кемпбелфер, Макс Планк, Мавел Колинс, доктор Франк Хартман (който пише книги за розенкройцерството).
Някои считат, че теософията е ек­лектизъм, но няма учение, в което да не е сложен камък от миналото. И Христос изрича: Дойдох да про­дължа закона и пророците. Друго е странно: дори когато се дава в най-голяма чистота ново уче­ние, традицията и обрядът на миналото го слагат в своята дреха в душата на тези, които го приемат. Ето защо казвам, че традицията е убийца. Разби­ра се, тя е, която първоначално дава якост, но след това започва да напрашава. Затова нека с дързостта на Христос да гле­даме към новото!