Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ДУХОВНОСТ > МАХАТМА ГАНДИ: Пътят на Сатяграха

МАХАТМА ГАНДИ: Пътят на Сатяграха

“Сатяграха”, или “Пътят на Истината”, се нарича философията на Ганди, известна още като философия на ненасилието. Проповядва постигането на цели не с въоръжена борба, а с мирна съпротива и действия. – Б. ред.

Светът помни Мохандас К. Ганди като велик мъж, който е разпространявал силата на миротворството. Без това негово послание Ганди щеше да бъде просто поредният революционер, поредният националист в държава, в която е трудно да се освободиш от управлението на чужд народ. Къде Ганди е открил това послание? Как е могъл да изгради свои собствени убеждения, след като всички останали националисти са се учили единствено как да се бият?
Той се е учил стъпка по стъпка и като част от неговите първи стъпки е приемането му на вегетарианството, избирайки го заради своите убеждения и морал, а не просто заради културното наследство.
Вегетарианството е вкоренено в индийската култура и религия като част от доктрината на ахимса (“ненасилието” – б.ред.), която Ведите проповядват и която по-късно Ганди използва за своето движение Сатяграха. Ахимса във Ведическата традиция означава “да нямаш никакви лоши чувства към никое живо същество по всички възможни параграфи и завинаги… това трябва да бъде желаната цел на всички търсещи”. “Законите на Ману”, един от свещените текстове на Индуизма, казва, че “без убиването на живи същества няма да има месо и след като убиването е против принципите на ахимса, то тогава човек трябва да се откаже от яденето на месо.” Джайнизмът, който преобладава в родния град на Ганди – Гуджарат, възприема стриктно вегетарианство и въздържане от употреба на продукти, за които е нужно убиването на животни. (Те дори изключват всякакви животински продукти – включително мляко и яйца – б.ред.) Вегетарианството е част от живота на повечето индийци, дори и на тези, които не вярват изцяло в религиозните причини да избягват месото. В Индия месото е скъпо – лукс, който не е част от нормалния начин на живот на хората и затова е трудно да се намери. Когато обяснява вегетарианските практики в Индия на своите приятели – вегетарианци в Англия, Ганди казва така: “В действителност почти всички индийци са вегетарианци. Някои са такива по свой избор, други по принуда. Последните, макар и винаги да са готови да си купят месо, са твърде бедни, за да си го позволят. Това ми твърдение се потвърждава от факта, че има хиляди хора в Индия, които трябва да живеят с един пайс на ден. Същите живеят на хляб и сол.”
Това е културата, в която Ганди се е родил. Някои индийци искали да отхвърлят старите традиции и да възприемат консумирането на месо, тъй като вярвали, че древните обичаи са направили индийците слаби и са позволили на британците да ги завладеят и да ги управляват. Тъй като британците ядяли месо, някои индийски националисти считали вегетарианството за вреден хранителен навик. Приятел от детството на Ганди – “трагедията” в неговия живот, Шейк Мехтаб, вярвал в силата на месото. Той подучвал младия Ганди: “Ние сме слаби хора, защото не ядем месо. Англичаните могат да ни управляват, защото ядат месо. Ти знаеш колко кален съм и какъв добър бегач съм освен това. Така е, защото аз ям месо. Месоядните хора нямат циреи или тумори и дори, ако се случи понякога да имат, те се лекуват бързо. Нашите учители и други изявени хора, които ядат месо, не са глупаци. Те знаят за неговите добри качества. И ти трябва да направиш като тях. Няма нищо лошо да опиташ. Пробвай и виж каква сила дава месото!” Мехтаб го убеждавал и че яденето на месо ще излекува останалите проблеми на Ганди, включително неоправдания му страх от тъмното. Ганди наблюдавал как и Мехтаб, и брат му, който също бил месояден, притежавали по-голяма физическа сила и атлетични данни от него. Ганди виждал в тяхно лице признаци за това, че месоядството помага за изграждане на по-силни и по-издръжливи мъже не само в британската култура, но и в индийската. Хората от Кшатрия, каста на индийските бойци, винаги са ядяли месо и се е смятало, че техният начин на хранене бил един от източниците на силата им. С тези аргументи най-накрая Мехтаб успял да убеди Ганди да яде скришом от родителите си месо. В началото Ганди се отвращавал. “Ярешкото месо бе по-жилаво от кожа за дрехи. Просто не можех да го ям. Не можех да го понасям и трябваше да спра да го ям.” Въпреки това Мехтаб вече знаел, че вярвайки в ползите от месоядството, Ганди ще се предаде напълно. На доста солена цена той успял да наеме място в ресторант и обучен готвач, който да им готви месни гозби. След като опитал поднесеното му по този начин месо, Ганди започнал скришно от близките си “да се наслаждава на месните ястия, ако не на самото месо”.
И все пак това струвало много на болезнено честния млад Ганди. Той знаел, че всеки път, когато яде месо, нарушава безусловното обещание към своите родители, най-вече към своята майка, която с ужас би приела факта, че най-малкият й син яде месо. Ганди се зарекъл да откаже месото, въпреки че по онова време вярвал, както разкрива в биографията си, че “е жизнено важно да се консумира месо, а също и че е важно да се направи реформа на храненето в страната”. Той възприел решението си по-лесно като си обещал, че “когато родителите ми вече ги няма и открия свободата си, ще започна да ям месо открито, но преди този момент да дойде, ще се въздържам от него”. И така, Ганди взел своето решение не въз основа на някакъв морал или идеали на ве¬гетарианството, а заради желанието си да се отнесе с уважение към своите родителите. Ганди не се е възприемал като истински вегетарианец в този момент. Единствено уважението мукъм родителите го накарало да остане такъв. Той вярвал в месоядството, защото бил убеден, че само чрез борба, посредством физическа сила, страната му може да бъде освободена.

Но как Ганди възприема в крайна сметка вегетарианството?
От начина, по който описва майка си, може да се заключи, че религията и нейната страст към кулинарията са заемали голяма част от живота й. Ганди си спомня в своята биография, че “главното впечатление за моята майка, останало в паметта ми, е усещането за святост… Тя би дала най-тежките обети без изобщо да се поколебае”. И продължава,  като споменава нейната отдаденост към Господ чрез постене.
Постите били в основата на нейния религиозен живот. Всяка година тя е постила по време на Чатурмас (свещен период от 4 месеца, от юли до октомври – б.пр.), като винаги постила по-строго отколкото религията или традицията изисквали. Несъмнено, тази традиция на отхвърляне на кулинарното удоволствие включва вегетарианството, макар че едва ли в своето детство тя съзнателно е мислила за вегетарианството като за жертва, която трябва да направи. Склонността на баща му към плътски удоволствия и дълбокото неуважение на Ганди към този аспект от характера му, го отвежда до идеята за брахмачарийство (брахмачария отдава уважение на креативната сила на секса – когато искаш да имаш деца, тогава ползваш възпроизводителната му сила, в останалото време съхраняваш и трансформираш тази енергия в мисловна и психична сила – б.ред.). Отхвърлянето на сексуалната активност, любовта на Ганди към неговата майка и възхитата от нейната способност да спазва пости, го отвеждат до разбирането, че моралната сила може да бъде постигната чрез вегетарианство и аскетизъм.
С други думи, реалното вегетарианство на Ганди било силно свързано с отношението към майка му. Докато се подготвял да учи право в Англия, разни хора го предупреждавали постоянно, че в края на краищата ще прояде месо, защото се препоръчвало на живеещите в тази държава. Майка му не искала синът й да става месоядец и го накарала да даде обет. Под ръководството на джайнистки монах, Ганди се заклел пред майка си, че няма да докосне вино, жени или месо, като по този начин успял да я убеди да даде съгласието си той да замине да следва. Без тази клетва, Ганди може би никога нямаше да стигне до същинското вегетарианство. По пътя за Англия, а и в самата страна, той постоянно отказвал да яде месо. Казали му: “Всичко е много добре до този момент, но ще трябва да преразгледаш решението си в Бискайския залив. И е толкова студено в Англия, че човек не може да живее без месо.” Когато най-после пристигнал, открил колко ще му е трудно да остане вегетарианец. Неговите хазяи, които се съгласили освен жилището да му осигуряват и храна, не знаели какво да му приготвят, освен варени зеленчуци и хляб – той описва себе си като умиращ от глад понякога в този си период. Въпреки, че преди е ядял месо и го е възприел за добра храна, Ганди удържал на клетвата си. Веднъж през сълзи казал на свой приятел, който го карал да яде месо: “Знам, че ще продължаваш да ми казваш отново и отново [да ям месо], защото ми съчувстваш. Но аз съм безпомощен. Клетвата си е клетва. Не може да бъде нарушена.”
Както Ериксон обяснява, клетвата не е само обещание пред майката на Ганди, но е и връзката му с нея, с нейния майчин свят и майчина религия. Докато Ганди спазвал своя обет, той можел да избяга от носталгията по дома, тъй като е бил свързан с дома си чрез обета, който е дал пред майка си. Затова и непрекъснато карал своите колежки да му помагат да спази обещанието си. Заради него те се престрували, че са майка му, докато своите колеги Ганди молил да играят ролята на Мехтаб и да правят опит да го убедят да яде месо. Във всичките описания на живота му в Англия, мъжете били онези, които критикували избора му да бъде вегетарианец, а жените, дори и тези, които ядяли месо, се опитвали да го подкрепят, поне в малка степен. Когато се завърнал от Англия, той открил, че майка му е починала, докато е отсъствал от дома, и неговото вегетарианство станало постоянната му връзка с нея и нейната памет. Той вече не можел и да си помисли да яде месо, макар че родителите му си били отишли и той открил своята “свобода”.
Но Ганди не можел да си помисли да яде месо и заради по-основна причина от вътрешната връзка с майка си. В Англия той достигнал до откритието, което му помогнало да формира идеята си за движението Сатяграха. Както сам посочва в главата от автобиографията си, озаглавена “Моят избор”, личният му избор да бъде вегетарианец до края на живота си не е резултат от майчините му разбирания по темата, а е взел самостоятелно моралното решение да спазва този начин на живот. Това решение било необходимата промяна в живота му – ако бе вегетарианец просто заради влиянието на майка си, той никога не би бил човекът, който сам прави своя избор. Както Ериксон приема за факт, “новият човек, следващ движението Сатяграха, трябва да се научи да избира активно и с убеденост какво да не прави – етичната способност не бива да се бърка с моралната неспособност да се наруши забрана”.
И Ганди направил своя избор. Макар, че устоял на изкушението да наруши обета си, той все още се сблъсквал с реалния проблем да намира храна за себе си. След като чул от хазяйката си за вегетариански ресторанти в града, той потърсил един от тях, а за чувството, когато го открива, казва така: “Като го видях, се изпълних със същата радост, която изпитва детето, което е получило нещо, което е искало с цялото си сърце.” Това чувство било предвестник на промяната, която щял да преживее. В ресторанта Ганди си купил книгата “Доводи за вегетарианството”, която прочел от кора до кора. Книгата обсъждала моралните причини да станеш вегетарианец – присъщото насилие от консумирането на месо и на ненасилието, което може да се постигне чрез въздържанието от него. Ганди повече не бил вегетарианец, който иска да бъде месоядец. “Сега изборът бе направен в полза на вегетарианството, разпространението на което по-късно се превърна в моя мисия.” Ганди взел решението, че ахимса е неговата цел. Тя станала основа на движението му Сатяграха и водеща сила в живота му.
Допреди това Ганди искал да яде месо, защото вярвал, че то ще му даде силата, от която индийците се нуждаели, за да преодолеят управлението на британците. Но с избора си на вегетарианството, той осъзнал, че има други източници на сила – сатяграха имала всичко нужно, за да сложи край на британския суверенитет, докато физическата сила сама по себе си можела да бъде победена. След първата си стъпка към морална сила, той започнал да изучава Християнството, Индуизма и другите световни религии. Както скоро открил от наученото: “Себеотрицанието е най-висшата форма на религията.” Отказът от безсмислените удоволствия станал негова водеща цел и с наслада я преследвал, поставяйки началото на сатяграха. Вегетарианството било неговият първи източник на новата му сила, тъй като се искало вид самоконтрол в наличната среда, а постите (и гладните стачки – б.ред.) в допълнение към вегетарианството, по-късно станали безусловният символ на неговия самоконтрол.
Веднъж щом загърбил идеята, че въздържането от месо е направило Индия слаба, Ганди осъзнал някои истини за неговата страна, за които преди е бил сляп. В статия за “Вегетарианецът” (The Vegetarian) – новинарската брошура на Вегетарианското общество в Англия, той посочил други причини защо Англия е завладяла Индия и управлява страната толкова лесно, оспорващи собствените му предишни теории: “Една от най-важните причини, ако не и най-важната, е отвратителният обичай на бракосъчетаване между непълнолетни и произтичащите от това вреди. Общоприето е, когато децата навършат страхотната 9-годишна възраст, да бъдат обременявани с оковите на брачния живот… Нима такива бракове няма да се отразят зле на общественото устройство? А сега си представете колко слабо ще е потомството на тези бракове.”*

*Ганди е бил оженен по силата на същата традиция, когато е бил 13-годишен. Първото му дете се ражда слабо, неразвито и почива след няколко дни. По-късно той коментира в автобиографията си този случай като пример колко неподготвен е организмът и психиката на такива млади родители за създаване на поколение. – Б. ред.

Новата свобода му позволила да види други обществени вреди, които отслабват силите на индийската нация – проблеми, които не е забелязвал преди, включително и кастовата система. Тя му позволила освен това да преобърне традиционното западно схващане за силата, превръщайки го в това, което направило неговото движение толкова мощно. Месоядството е вид агресия, която преди Ганди е възприемал като единствения ключ за надмощие. След като станал истински вегетарианец и открил идеите на ахимса, той осъзнал, че агресията е път към властта за онези, които нямат контрол над самите себе си. Идеята за аскетизма, която също е част от осъзнаването, довело го до вегетарианството, в крайна сметка го отвежда и до една друга голяма философия в неговия живот – брахмачарийството. Изборът на Ганди да стане вегетарианец го поставил по пътя на ахимса, себеотрицанието и в крайна сметка на сатяграха. Без този избор той никога не би осъзнал силата на нравствената извисеност и никога не би се превърнал в Махатма.

Автор АРЪН САНУТИ, www.unreasonable.org
Превод ЕВЕЛИНА ЧАКЪРОВА

Check Also

Хранене чрез променливи

Какво е променлива? В зависимост от категорията, която обсъждаме характера на променливата е различен. Различно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *