ЖОРЖ САНД

Жорж Санд е литературният пcевдоним на Амандин Аврора Лусил Дюпен. Родена е на 1 юли 1804 г. в Париж, Франция. Баща й е незаконен пра-правнук на полския крал Августус II, а майка й е обикновена “жена от народа”, но пее добре, рисува, шие прекрасни рокли и се справя с всичко, с което се захване. Бащата почива при инцидент, когато Аврора е съвсем малка. По-голямата част от детството си детето прекарва при баба си Мари-Аврора дьо Сакс (Дюпен дьо Франкьой по мъж) в имението Ноан, провинция Бери. На 14 години е дадена за обучение в манастир и на 18 отново се връща в имението, което през почти целия й живот си остава нейна сигурна опора и крепост. Почива там на 8 юни 1876 г.
Нейното творчество оказва влияние върху имена в световната литература като Достоевски, Лев Толстой, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Санд оставя след себе си многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове, но най-голяма популярност й носят провинциалните романи като “Малката Фадет”. В противoвес на славата си на бунтар и скандална личност, Санд създава изключително нежни и лирични героини. В повечето й любовни връзки, обикновено с по- млади от нея мъже, но винаги изявени личности, обикновено присъства елементът на майчина грижа и покровителстване, освен силното интелектуално привличане. “Чувството за нежно покровителство предхожда всяко друго чувство у нея. Да учи някого – това е истинското й призвание” – ще констатира Андре Мороа, един от нейните биографи.
Обичайните биографични очерци не дават данни, че Санд е била вегетарианка, но в английски източници се цитира една нейна мисъл, заради която не можем да я отминем…

“Би било огромна стъпка напред в развитието на човечеството ни, ако започнем да се храним с плодовете на Земята, а месоядството напълно изчезне от нейното лице. Всичко на света би било възможно от момента, в който надмогнем кървавите месни блюда и войните.”

“Ако умовете на човечеството бяха разбрали истината, че човек се ражда солидарен с всички хора, те щяха да бъдат в състояние да изработят план за по-справедливо и по-човешко общество… човек не е създаден да живее сам, още по-малко, за да живее в борба с подобните си…”

“Пази добре в себе си това съкровище – добротата. Знай как да даваш без колебание, как да губиш без съжаление и как да придобиваш без подлост.”

“Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце.”

“Работата не е наказание за човека. Тя е неговата награда, сила и удоволствие.”

“Опитай да опазиш душата си млада и трепетна чак до старини.”

“Не е нужно да знаеш всичко – достатъчно е да разбираш.”

~ Жoрж Санд

В известно отношение тя напомня старите френски романисти, разказвачите на рицарски подвизи и наивни легенди. Всички същества, за които те говорят, са велики и славни, всички неща са добре направени и всичко е хубаво. “Сравняват я — пише Р. Думик— с тези реки, чиято вода тече обилно, бистра и спокойна между цъфнали брегове и оазиси от зеленина, в който човек обича да се спира, за да мечтае на воля.” Родена разказвач, тя измисля първите си хубави истории в ранното си детство – на 5–6-годишна възраст. За тези първи измислени истории тя пише: “Имаше много малко лоши същества и никога големи нещастия. Всичко се уреждаше по силата на една бодра, оптимистична идея.” Не е ли това характеристика и за романите й от зрялата възраст?
Жорж Санд не се стреми да блесне с оригиналност на изразите, със свежо остроумие. Тя пише, защото има какво да каже. Наистина няма идея, вълнуваща умовете на прогресивните хора на времето, която да не е намерила място в творбите на Жорж Санд. Неслучайно Ернест Ренан я нарича “Еолийската арфа на нашето време”, а Белински — “Жана Д’Арк на нашата епоха”. Рьоне Думик счита, че ако творчеството на Балзак е наречено репертоар на човешки документи, то творчеството на Санд трябва да бъде определено като репертоар на идеи.
Всички нейни романи представляват опит за намиране отговор на най-важните въпроси, поставени за разрешение пред хората от нейната епоха: свободата на личността, смисъла на човешкото съществуване, целенасочеността в поведението на човека, справедливата организация на обществото, реализиране на мечтаното от веко-ве щастие за цялото човечество. Наивно би било да сесмята, че отговорите, намерени от писателката, са само нейни. Това всъщност са отговорите, дадени от многобройните теории на реформисти, социалисти-утописти, християн-социалисти, изпълнили така плътно периода, в който живее и твори Жорж Санд. Отражението на всички тези теории в творчеството на Жорж Санд фактически говори за силата на този мощен поток от хуманитарни, демократически и социалистически идеи, проникнали дълбоко в обществото и литературата, в периода между 1830 и 1870 г. Думите на Виктор Юго, произнесени принейното погребение, изразяват най- точно отношението на прогресивните умове на Франция и оценката, която “добрата дама от Ноан” получи за своето човешко и литературно дело:
“Оплаквам смъртта й, приветствам безсмъртието й! Обичах я, възхищавах й се, обожавах я. Но загубили ли сме я? Не! Големите личности си отиват, но никога не изчезват. Би могло да се каже, че те всъщност се реализират… Поздравявам Жорж Санд за великото, което тя направи, и й благодаря за доброто, което стори.”

Автор Людмила Стефанова
www.chitanka.info

––––––––––––––
Има семейства, в които се срдещат една, две, три странни личности. При прадедите на Жорж Санд всички са необикновени. Тук се срещат крале и канонисти, велики пълководци и актриси. Всички жени, като в приказка, се наричат Аврора; всички имат синове и любовници и предпочитат синовете пред любовниците си. Извънбрачните деца се сипят като градушка, но биват припознати, въздигнати, възпитани по царски. За да направи от внучка си достойна наследница на Ноан, мадам Дюпен дьо Франкьой иска да я изтръгне от “птичарския род”.
“Според баба ми, децата трябваше да се приучват от най-ранна възраст на грациозност, добра походка, изискан начин на сядане, поздравяване, вземане на ръкавиците, държане на вилица, подаване на вещ, за да могат тези навици да им станат втора природа. Майка ми намираше всичко това за много смешно и мисля, че беше права…”
Спречкване между двете жени възниква и по религиозните въпроси. Майката простодушно и горещо вярва в Бога – внася несъзнателно една романтична поезия в своите религиозни чувства. Бабата приема отвлечената религия на философите. Тя изпитва — както сама казва — “голямо уважение към Иисус Христос”, но това е всичко. Жадуваща за чудеса, Аврора се възхищава от пламенната вяра на майка си и се огорчава, когато баба й осмива от гледище на разума чудесата, които тя така много обича. В манастира Аврора започва да чете “Житиетата на светците”. Смелостта и стоицизмът на мъчениците отекват на някаква тайна струна в нея. В манастирския параклис има картина от Тициано, изобразяваща Христос на маслинената планина:
“Докато прелиствах «Житиетата на светците», аз поглеждах често към тази картина. Беше през лятото, залязващото слънце не я осветяваше по време на вечернята, носъзерцаваната картина беше толкова необходима за погледа, колкото и за мисълта ми. Докато разглеждах несъзнателно тези величествени, неясни грамади, аз търсех смисъла в страданието на Христа, тайната на доброволното мъченичество и започнах да долавям, че то е по-велико и по-дълбоко отколкото ми го бяха обяснявали; ставах безкрайно тъжна, почти съкрушена от непознато дотогава страдание и жал…”
Мистицизмът, прякото общение с Божията воля, която чувствува в себе си — такава ще бъде всяка нейната религия.
“Във вярата, както и в любовта, жената обича да натрупва като робиня в сърцето си вълните на любов, изпратена свише.”

Из “Жорж Санд” от Андре Мороа
www.chitanka.info