Breaking News

ЕЛЕНА РЬОРИХ

Елена Рьорих е родена на 12 февруари 1879 г. в Санкт-Петербург, Русия. Баща й еархитект, а по майчина линия Елена има роднинска връзка с композитора Мусоргски. От най-ранна възраст тя се проявява като необикновено даровита – на седем години вече може да чете и пише на три езика. През детството любима нейна книга е едно издание на Библията в два тома с илюстрации от Гюстав Доре. В автобиографичния си очерк “Сънища и видения”, тя ще каже: “Тези книги бяха толкова големи, че момиченцето не можеше да ги повдигне. Затова можеше да им се любува, само когато някой от възрастните й ги дадеше. И тъй като книгите бяха скъпи, с неохота й разрешаваха да ги взема. Тези книги дълги години бяха за нея източник на истинска радост. И когато поотрасна, тя тайничко вече сама вземаше от кабинета на своя баща дебелия том, огъвайки се под тежестта му, и го носеше в стаята си, където с примряло сърце можеше отново да съзерцава любимия образ на Христос и да страда с неговите страдания.”

През юношеските си години Елена сериозно се интересува от литература и източна философия. Творбите на Рамакришна, Вивекананда и Тагор са сред любимите й произведения. Завършва Мариинската гимназия и получава музикално образование. Свири така виртуозно на пиано, че специалистите й чертаят блестяща кариера на пианистка.

През 1899 г., в имението на своята леля – княгинята Шапошникова, Елена за първи път се среща с младия художник Николай Рьорих, за когото се омъжва през 1901 г. Двамата стават не само съпрузи, но и верни съмишленици. Общите възгледи, духовната близост, дълбоките взаимни чувства правят този съюз необичайно здрав. Целият им живот е изпълнен с общи стремежи, идеали, съвместен труд и творчество. Няма област от живота на великия художник, учен, мислител и общественик Николай Рьорих, в която Елена Рьорих да не взема участие. Тя е вдъхновяващото начало, сърцето, наставникът и главната опора в семейството. Много от картините на художника са създадени по неин замисъл или въз основа на нейни видения. На нея художникът посвещава своите литературни произведения. Заедно с това, тя е била човек с удивителна скромност. Влизайки в живота на знаменития художник, тя винаги е предпочитала да остава в сянка.

Елена и Николай имат двама сина – Юри става ориенталист от световна величина, а Светослав следва пътя на своя баща като художник, мислител и обществен деец. По повод възпитанието на децата, Елена споделя в писмо от 1935 г.: “От ранно детство, почти от люлката, им се внушаваше любов към природата, към книгата и към изкуството. Правилният избор на книги, както и на наставници, им даде прекрасна основа и помогна много от рано да се открият техните склонности и дарби. Така уважението към знанието и труда, художествената и културна обстановка, заедно с дисциплината, полагането на първите основи на един нравствен характер в разбирането на това що е дълг, и най-вече – примерът на техния велик баща, им даде възможността сравнително рано да започнат да проявяват своя голям вроден потенциал.” А за нейната роля в живота им Светослав споделя: “Нейният живот гореше като истински светилник, утвърждавайки със своя пример съществуването на един прекрасен свят, осъзнаването на който ще поведе човечеството към нови достижения, към нови открития.”

През 1916 г. семейството заминава за Финландия, а три години по-късно – за Англия. През 1920 г.те са вече в Америка, а в периода 1924–1928 г. следват експедиции до труднодостъпни и оскъдно изследвани райони от Централна Азия. Елена и Николай прокарват идеята за Договор за охрана на художествените и научни учреждения и исторически паметници (Пакта Рьорих), подписан на 15 април 1935 г. във Вашингтон, в кабинета на президента на САЩ Франклин Рузвелт, от представители на всички държави–членки на Панамериканския съюз. За разлика от предшестващите и последващи международни договори в защита на културата, Пактът Рьорих единствен регламентира защитата на културното наследство както по време на война, така и в мирно време.

В Лондон, през 1919 г., Елена започва да записва (под телепатична диктовка) първите редове от философско-нравственото учение Живата Етика в поредицата от книги, познати на българския читател под общото заглавие “Агни Йога”. Работата над поредицата ще продължи няколко десетилетия, като за реален автор на Живата Етика се сочи Морея Мория – духовният учител от Индия, напътствал и Елена Блаватска. Тя превежда две глави от “Тайната доктрина” на Елена Блаватска, както и избрани Писма на Махатмите (“Чашата на Изтока”), от английски на руски. Елена Рьорих оставя и огромно епистоларно наследство. Издадени са 7 тома с нейни писма за периода от 1919-та до смъртта й през 1955-та година. Писани са на руски, английски и френски език.

~ По Уикипедия

Из писма на Елена Рьорих

“Отказът и откъснатостта от земните излишества и желания трябва да бъдат проявени най-вече в духа, в съзнанието. Нали помните какво е казано: “Този, който пости, а в мислите си мечтае за храна, е по-лош от онзи, който се храни с месо.” Винаги трябва да се има предвид, че готовият дух с лекота се отказва от всякакви излишества, той дори не мисли за това, при него всичко идва естествено. И така, главното постижение е очистването и разширяването на съзнанието, всичко останало ще си дойде на мястото.”

~ Из писмо от 14.06.1934 г.

“Не намаляването на храната, а лишаването от сън съсипва организма. Колко му трябва на човек! За занимаващия се с умствен труд е напълно достатъчно да се храни два, най-много три пъти на ден. При това два плода или зеленчука, малко тестени изделия, мляко и краве масло са най-добрата храна и диета. Но, разбира се, за онзи, който е свикнал с месна храна, и то в голямо количество, ще бъде трудно веднага да премине само на растителна и тестена храна, това дори може да предизвика нежелани реакции в организма. Затова винаги са нужни внимание и постепенност. Пък и всеки случай е индивидуален! Но трябва да приемем истината, че повечето от болестите на човечеството идват именно от всякакви излишества и най-вече от преяждане.”

~ Из писмо от 23.08.1934 г.

“Обърнете внимание на новодошлите, че във всички учения, винаги и във всичко се е посочвала Златната Среда. Всичко насилствено и извън мярката се осъжда. Затова там, където се говори за намаляване на съня и храната, е ясно казано, че когато духът е готов, организмът сам ще подскаже нормата. Сънят и храната биха могли да се сведат до минимум, но крайният резултат да бъде отслабване на организма, лудост и дори смърт. Докато човек, който спи нормално седем-осем часа, приема нормално количество храна, но се стреми със сърцето си към очистване на своето мислене, може да постигне прекрасни резултати. Освен това винаги се посочва, че намаляването на съня и храната е възможно на височини, където потребността от тях намалява според изкачването, но в заразената атмосфера на града се препоръчва достатъчно количество храна, като под “достатъчно” се разбира не обемът на храната, а да е пълноценна, с определено количество витамини. Така растителната храна се препоръчва настойчиво, защото месоядството е причина за множество тежки отравяния и заболявания.”

~ Из писмо от 14.06.1934 г.

“Не от сантименталност се препоръчва растителната храна, а най-вече защото е полезна за здравето. Истинското постижение не е в това изкуствено да се предпазваш от всичко, което вреди и пречи, а именно със силата на духа си да се издигнеш над всякакви прегради. Само когато това бъде постигнато, човек има право да се оттегли при по-добри условия, за да не хаби висока енергия за защитата си, а в цялата й пълнота да я отдаде в служба на човечеството. Така че, да гледаме със здрав разум на условията, които ни заобикалят, и без лъжлива сантименталност да се постараем да издигнем духа на всички древни и нови завети като, съблюдавайки равновесие, приложим тези мъдри завети в цялата им съизмеримост и целесъобразност. Гради се велико дело. Извършва се голяма преоценка на ценностите. Умственият труд воюва за своите права и започва да се цени повече от много други неща.”

~ Из писмо от 30.03.1936 г.

“Всички недоумения и обвинения в противоречие се обясняват с все същата трудност за неподготвеното съзнание да вмести противоположностите. Но докато това не бъде усвоено, няма възможност за напредък по духовния път. Вместяването на двойките противоположности е най-голямата пречка за мнозинството, но всяко учение издига именно това вместяване като крайъгълен камък на целия градеж. Например, пълно равнодушие към прославянето на собственото си име и в същото време самоутвърждаване. Отказ от собственост и заедно с това наличие на имущество. Откъснатост от Земята и всичко светско и същевременно потъване в земните дела с истинска всеотдайност. Всички тези противоположности трябва да се уравновесят в съзнанието на ученика. Защото всеки отказ и отричане от нещо трябва да бъде осъзнат именно в духа. Да си спомним как Буда упрекнал един ученик, лишил се от вещи, в чувство за собственост, докато на друг разрешил да ползва всичките си вещи. Защо? Защото първият, макар и да нямал вещи, постоянно мислел за тях, докато вторият им отделял правилното място в съзнанието си.”

~ Из писмо от 28.06.1932 г.

“Творческата мисъл в тънкия свят има безгранично приложение, затова е така важно човек да възпитава в себе си способността да мисли и да насочва мислите си към съзидателен труд. Никого не бих съветвала да остане сред ужасите на низшите астрални нива. Наистина човешкото въображение е бедно да опише цялото многообразие на битието, както в едната, така и в другата посока. Несъмнено низшите същности от надземния свят се хранят с еманациите на гниенето и особено ги привлича магнетизмът на разлагаща се кръв. Затова около гробищата, кланиците, на бойните полета, в кръчмите и т.н. има толкова много най-различни “ларви”. Те буквално се прилепват към пияниците и лакомниците, които се хранят с месна храна. Още тук, на земно ниво, много хора носят върху себе си такива вампири.”

~ Из писмо от 06.08.1938 г.

Из поредицата Агни Йога

“Всяка кървава храна е вредна за развитието на тънката енергия. Ако човечеството можеше да се въздържи от поглъщането на трупове, еволюцията би се ускорила. Любителите на месото правиха опити да отделят кръвта, но не получиха желаните резултати. Месото, дори след отделянето на кръвта, не може да се освободи напълно от еманациите на това мощно вещество. Слънчевите лъчи до известна степен изсмукват тези еманации, но разпространението им в пространството също носи немалка вреда. Опитайте се да направите опит с психична енергия близо до кланица и ще наблюдавате признаци на силно безумие, да не говорим за същностите, които засмукват откритата кръв. Не без основание са наричали кръвта съкровена. Има различни видове хора. Можем да се убедим колко силно е все още атавистичното начало. Стремежът към кървава храна се усилва от атавизма, защото много поколения са се насищали с кръв. За съжаление държавата не обръща внимание на оздравяването на населението. Държавната медицина и хигиена са на много ниско стъпало… По пътя към Братството не трябва да има кланици.”

– БРАТСТВО

“Ние решително сме против месната храна. Тя достатъчно е възпрепятствала еволюцията, но където има глад, сушеното и пушеното месо може да бъде допуснато като крайна мярка. Ние сме решително против виното, като замъгляване на съзнанието то е недопустимо, но има заболявания, когато алкохолът е нужен. Ние сме решително срещу всякакви наркотици, но има случаи на такива неизразими страдания, когато лекарят няма друг изход, освен наркозата.”
“Ще попитат още – нима не може срещу болката да се използва внушение? Разбира се, може, но не е лесно да се намери човек с достатъчна сила на внушение. На пръв поглед тези Наши Указания са достатъчно ясни, но ще се намерят хора, които ще започнат да всяват смут и да вредят. Нашепващите ще твърдят, че Ние разрешаваме вино, наркотици и месна храна. Ще поискат безусловната им забрана, но стига да погладуват или заболеят, първи ще упрекнат Учителя, че не им е оставил изход!”

– НАДЗЕМНОТО

Check Also

Хранене чрез променливи

Какво е променлива? В зависимост от категорията, която обсъждаме характера на променливата е различен. Различно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *