ЗАБАВНО — Изпитание за мами и баби ;)

Ще разкажа една история, от която на мамите и бабите ще им настръхне косата, а може и да потърсят методи за саморазправа с един “жесток и невеж” баща. O.o
Преди 15 години, с моя (тогава) 10-годишен син се оказахме САМИ в чужбина за около месец и половина. Аз работех там, а той караше лятна ваканция.
За сведение, едно от най-омразните неща за сина ми беше яденето насила на храни, които той не харесваше и когато той не беше гладен.
След пристигането и настаняването дойде време за вечеря. Такава имаше в главозамайващо изобилие и разнообразие (работех в хотел с луксозен ресторант). Предложих му да отидем на вечеря. Той отговори: “Не съм гладен.” С крайчеца на окото си долових изпитателно впития в мен поглед. Обикновено в къщи след тази реплика следваше “увещаване” от мама или баба, от което нямашe мърдане. Аз обаче, за голямо негово учудване, казах само “ОК” и отидох сам да вечерям. На сутринта предложих: “Хайде на закуска!” Последва същото “Не съм гладен”, съпроводено със същия кос, изпитателен поглед. А после – нова изненада и недоумение, когато аз само отговорих “ОК” и отидох да закусвам сам.
Предполагам вече какво негодувание се надига у някои читателки, но само почакайте! ;) Негодуванието ви ще надмине всякакви граници, когато разберете, че това продължи ни повече, ни по-малко от 10 дни!!! Цели 10 дни и 10 нощи!!! O.o
При това, за още по- голям ваш ужас, мога да добавя, че аз лично не се притесних особено. Лекарски син съм и съм добре осведомен колко издържа човешкият организъм без храна. По-интересното е какво се случи на 10-тата нощ!
Ами нищо особено. :) Минавайки през коридора на апартамента, на път към WC, забелязах в тъмнината нещо пред отворения хладилник. Попитах: “Какво правиш?” Каза: “Хапвам.” А аз скоро отново заспах.
На другата сутрин, преди традиционното ми предложение за закуска, синът ми изпреварващо ме попита дали може да отидем в магазина и да си купим хамбургери. Казах: “Разбира се!” В магазина се оказа, че искаме и салати, и какви ли не други неща. На другия ден пък ни се беше прияло риба. И т.н., и т.н. Оказа се, че открихме и готварски увлечения у момчето. Така, в оставащия ни повече от месец, синът ми ядеше, без да бъде подканян за това, а по- право казано даже – той ме подканяше с най-разнообразни кулинарни идеи. Оказа се, че организмът му си знае отлично от какво има нужда и по колко да яде (от обичайно поднасяните в дадения дом храни – б.ред. ;) ) и че яденето може да бъде приятно и дори забавно!
За съжаление обаче знам, че 10-те дни са непосилно изпитание за майчините или бабини нерви. :)))

Споделил във фейсбук страницата си: XРИСТО ПЕТКОВ
~ www.facebook.com/xpucmo.petkov