Bulgarian VEG Society
Източник: www.ecovege.org
1. ЗАГУБА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕ
• Вредите, нанесени от животновъдството, са заплаха за флората и фауната на цялата планета. Изчислено е, че ако започнем да се храним без месо, ще намалим с повече от 60% загубите на биоразнообразие. (Преосмисляне на глобалните стратегии за биоразнообразие, Netherlands Environmental Assessment Agency, 2010)
• Пример: В Монголия, където 82% от селскостопанската земя са постоянни пасища за добитъка, животновъдството е най-голямата заплаха за биоразнообразието както в страната, така и в цяла Централна Азия. (Организация за прехрана и земеделие (FAO) към ООН)
2. ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ
• Развъждането на добитък е една от основните причини за обезлесяването. (Организация за прехрана и земеделие (FAO) към ООН)
• От 1990 година насам около 90% от горите, които се изсичат в Амазония, са предназначени за пасища или за отглеждане на фураж.
• В Австралия 91% от всички изсичани в продължение на 20 години гори са превърнати в пасища. (Скорошен доклад върху 20-годишно изследване, поръчано от управата на Куинслeнд, цитиран от г-н Джералд Бишоп, бивш главен учен на Департамента по мениджмънт на околната среда и ресурсите в Куинслeнд)
3. ОПУСТИНЯВАНЕ
• Опустиняването се причинява от прекомерното изтощаване на пасищата от добитъка и непрекъснатото разширяване на площите, които се използват за добив на фураж. (TPN3 Rangeland Management in Arid Areas including the fixation of sand dunes, UNCCD, 2003) Над 50% от ерозията на почвите в световен мащаб се причинява от добитъка, а това довежда до превръщането на земите в пустиня.
• Годишно около 75 милиарда тона плодороден хумусен пласт ерозира заради лошото стопанисване, промените в климата и прекомерната паша на добитъка. Само в Съединените щати около 54% от пасищата се изтощават от прекомерна паша, което води до загуба на 100 тона хумус на хектар земя годишно. (Изследване, представено от проф. Джон Крофорд на наскоро проведена Конференция за въглеродно земеделие, Нов Южен Уелс, Австралия)
• През 2010 година много страни, сред които Ирак, Китай, Чад, Австралия и Монголия, съобщиха за сериозна суша, като свръхпашата на добитъка влоши още повече условията.
4. БОЛЕСТИ
• Над 65% от инфекциозните болести по хората се предават от животни. Мръсните и нехуманни условия във фермите за животни стават развъдник на смъртоносни бактерии и вируси като тези, причиняващи птичи и свински грип.
5. ЕМИСИИ ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ
• Животновъдството и неговите вторични продукти са отговорни за най-малко 51% от общия обем парникови газове. (Goodland, Anhang, 2009)
• Аерозолите, или частиците, отделяни заедно с въглеродния диоксид при изгарянето на изкопаемите горива, въпреки че вредят на здравето, имат и охлаждащо действие, което, грубо казано, компенсира затоплящия ефект на CO2. Затова, емисиите вредни газове, свързани с развъждането на добитъка, ще имат още по-голям дял за глобалното затопляне в близко бъдеще. (Mohr, 2009)
• МЕТАНЪТ е почти 100 пъти по-мощен от въглеродния диоксид, ако се сравняват за 20-годишен период, но изчезва от атмосферата много по-бързо, за разлика от въглеродния диоксид, на който му трябват векове и хилядолетия.
Размножаването на животни е източник номер едно на метан, причинен от човешката дейност.
• МЕТАНОВИТЕ емисии, идващи от фермите за животни, се подценяват.
Като се основават на нови изчисления, американски учени от Университета на Мисури стигат до извода, че количеството метан, което се отделя от отпадъците във фермите за мляко и млечни продукти и свинефермите, вероятно е с 65% по-голямо, отколкото сочат предишните данни.
• ПРИЗЕМНИЯТ (ТРОПОСФЕРЕН) ОЗОН е третият най-широко разпространен парников газ след въглеродния диоксид и метана. Ферментиралата храна за животните отделя вредни озонови газове, на местно ниво повече от озона, отделян от колите.
• ЧЕРНИЯТ ВЪГЛЕРОД (4 470 пъти по-мощен от CO2), който се отделя главно от изгарянето на горите и саваните заради отглеждането на животни, е отговорен за 50% от повишението на температурите в Арктика и ускореното топене на ледниците по целия свят. Черният въглерод остава във въздуха само за дни или седмици, така че намаляването на неговите количества в атмосферата може да е бърз и ефективен начин за намаляване на глобалното затопляне в кратък срок. (сп. Nature Geoscience)
• АЗОТНИЯТ ОКСИД e парников газ, който е с около 300 пъти по-затоплящ ефект от CO2. От животновъдната индустрия идват 65% от всички емисии на азотен оксид.
6. ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗЕМЯ
• 70% от цялата обработваема земя и 30% от повърхността без лед на планетата, се използва за производство на добитък. (Дългата сянка на животновъдството, Организация за Храна и Земеделие към ООН, 2006).
7. УПАДЪК НА ОКЕАНИТЕ
• Животновъдният сектор е най-големият източник на замърсяване, което причинява цъфтеж на токсични водорасли и изчерпване на кислорода, водещо до океански „мъртви зони,” които не могат да поддържат никакъв воден живот. (Дългата сянка на животновъдството, Организация за Храна и Земеделие към ООН, 2006).
• 90% от големите риби вече са изчезнали от океаните, най-вече в резултат на свръхриболов. (Журнал Природа, Myers & Worm, Университет Далхауси, 15 май 2003)
• Аквакултурата (рибните ферми), отговорна за 50% от консумираните по света риба и ракообразни, застрашава дивата риба. (Протоколи на Националната Академия на Науките, 2009)
• Пример: Нужни са два килограма и половина дива риба, за да се произведе половин килограм сьомга. (Найлор. Станфордски Горски Институт за Околната Среда и Институт за Международни Изследвания Фрийман Спугли)
• Една трета до близо половината световен улов на риба се дава за храна на добитъка (прасета и пилета). (Годишен преглед на околната среда и ресурсите, Sea Shepherd)
8. ЗАМЪРСЯВАНЕ
• От всички сектори, месната индустрия е най-големият източник на замърсяване на водата. Прекомерни и нерегулирани животински отпадъци, химически торове, пестициди, антибиотици и други, свързани с добитъка замърсители, затлачват водните пътища.
• Животновъдната индустрия излъчва 64% от всичкия амоняк, който причинява киселинен дъжд и сероводород, смъртоносен газ.
• Една производствена ферма за животни произвежда повече отпадъци и замърсяване от целия град Хюстън, Тексас, САЩ.
• През 1996 година индустриите за добитък, прасета и пилета в САЩ са произвели 1.4 милиарда тона животински отпадъци, или 30 пъти повече от произведените от цялото човешко население.
• Животинският тор вече е известен като главната причина за замърсяването на подпочвените води и затоплянето на атмосферата. Освен това, изтичането на изпражнения и земеделски торове е отговорно за около 230 лишени от кислород мъртви зони само по крайбрежието на САЩ.
• Примери: Мъртвата зона в Мексиканския Залив, създадена от изтичане от ферма, е една от най-големите в света – 8000 квадратни мили досега. Избухването през февруари 2010 на бразилската Лагуна Родриго де Фрейтас причини задушаването и смъртта на 80 тона риба.
• Аквакултурата замърсява околната среда с токсични водорасли и химикали като пестициди и антибиотици. (WWF)
9. СВРЪХУПОТРЕБА НА РЕСУРСИ
• Гориво. За една 170-грамова пържола е нужна 16 пъти повече енергия от изкопаеми горива, отколкото за едно веганско ястие, състоящо се от три вида зеленчуци и ориз.
• Един килограм говеждо се равнява на шофиране 250 км и горене на 100-ватова крушка 20 дни без прекъсване. (Национален Институт за Наука за Добитъка и Пасищата в Япония)
• Емисии. Емисиите от основания на месо начин на хранене се равняват на тези от шофиране на кола 4 758 км – това е 17 пъти повече от емисиите от органично веганско хранене, които се равняват само на 281 км. С други думи, органичното веганско хранене произвежда 94% по-малко емисии от храненето, основано на месо. (Институт за Проучване на Екологичната Икономика в Германия)
• Земя. За един месоядец са нужни 2 хектара – това са 4 акра земя – за да го поддържат. Но същите 2 хектара, или 4 акра земя, могат да поддържат здравословния начин на живот на 80 вегани.
• Храна. В момента, 80% от гладуващите деца живеят в страни, които изнасят хранителни култури основно за храна на фермерски животни.
• Две трети от изнасяното зърно от САЩ служи за храна на добитъка, вместо на хората.
• Едно изследване в Индия е разкрило, че за производството на 1 кг говеждо са нужни 7 кг зърно за храна, които могат да отидат за директна консумация от хората, като така осигуряват по-малко от една трета от първоначалното количество протеин.
• Около 40% от световните запаси на зърно отиват за добитъка, и 85% от богатата на протеин соя в света се дава за храна на добитъка и на други животни.
• Вода. Един човек използва до 15 000 л вода на ден за хранене, основано на месо, което е 15 пъти повече от водата, която би използвал един веган.
10. НЕДОСТИГ НА ВОДА
• Според Стокхолмския Международен Институт за Водата, агрикултурата е отговорна за 70% от цялото потребление на вода, като по-голямата част отива за производство на месо.
• Нужни са до 200 000 л вода, за да се произведе 1 кг говеждо, но само 2 000 л, за да се произведе 1 кг соя, 900 л за 1 кг жито и 650 л за 1 кг царевица. (Pimentel D, Berger B, Filiberto D, et al. (2004) Водни Ресурси, Земеделие и Околна Среда)
РЕШЕНИЕ
ОРГАНИЧНО ВЕГАНСКО ХРАНЕНЕ
• Двата ключови сектора – енергия и храна, трябва да се променят драстично, за да се избегне най-лошото влияние на климатичните промени върху околната среда. При нарастващото население, това налага промяна на храненето, основано на животински продукти. (UNEP, Оценяване на влиянието на консумацията и производството върху околната сред, 2100)
• Проектираното удвояване на консумацията на месо и млечни продукти до 2050 ще застраши планетата поради увеличените емисии, свързани с добитъка, увеличената консумация на земна биомаса (растения, отглеждани за храна на добитъка), и реактивен азот (химикали за наторяване, причиняващи много щети на околната среда). Хранене с протеини 100% от соеви източници би имало само 1% от влиянието през 2050 година на хранене, при което 100% от протеините са от месо. (Пелетие. Университет Далхаузи в Канада, 2010)
• Човек, минаващ на вегетарианско хранене, за една година би спестил повече емисии от човек, който сменя автомобила си с Тойота Приус. (Доклад на Чикагския Университет в САЩ, 2006)
• Емисиите от консумиране на 100% местно отглеждана храна бяха сравнени с тези на храни 100% на растителна основа. Веганското хранене води до 7-кратно намаление на емисиите от отглежданата местно храна. (Университет Карнеги Мелон, 2008).
• През 2008, Немският Институт за Наблюдение на Храната изчисли, че промяната от обикновено хранене, включващо месо и млечни продукти, към стандартно отглеждана веганска храна, ще намали емисиите с 87%, а минаването към органично хранене, включващо месо и млечни продукти, ще намали емисиите само с 8%. И за сравнение, 100% органично веганско хранене ще намали емисиите с 94%.
• Минаването на хранене, което заменя изцяло месото със соя, до 2050 година ще намали свързания с протеини въглероден отпечатък с 96%. (Pelletier. Dalhousie University in Canada, 2010)
• Производството на 1 кг говеждо създава 19 кг емисии на СО2, а на 1 кг картофи – само 280 г СО2. (Улф Сонесон от Шведския Институт за Храна и Биотехнологии, 2009)
• Яденето на повече определени животински продукти като пилета (вместо говеждо) НЯМА да помогне да се облекчи влиянието върху околната среда. Изследователите са установили, че протеините от пилешкото имат енергийна ефективност само 5% в сравнение с храни на растителна основа като домати, с 60%; портокали и картофи със 170%, и 500% при овеса. (7 стр. от доклад от Ешел, Мартин. Чикагски Университет, 2005)
• Яденето на риба също няма да помогне. Установено е, че рибата е също толкова неефективна, донякъде заради енергията, нужна за пътувания на дълги разстояния за ловене на големи риби като риба тон. Също, дори така наречените „най-добре управлявани” ферми за риба нанасят обширни щети на околната среда. (Д-р Джон Волп. Университет на Виктория в Британска Колумбия, Канада)
ОРГАНИЧНО ВЕГАНСКО ЗЕМЕДЕЛИЕ
• Методите за биологично земеделие помагат за връщането и поемането на въглерод в почвата. (Изследване, представено от проф. Джон Крофорд на последната Конференция за Въглерода в Земеделието, проведена в Нов Южен Уелс, Австралия).
• Ако цялата обработваема земя се превърне в органична растителна земеделска земя, не само, че хората ще бъдат изцяло нахранени, но и ще се абсорбират 40% от всички парникови газове в атмосферата. Това е освен отстраняването на над 50% от емисиите от животновъдството. (Институт Родейл, 2008)
• Земята, използвана за производство на месо, може също да се върне към естественото си състояние, което ще спомогне бързо да се абсорбират огромни количества СО2 от атмосферата. (Холандска Агенция за Оценка на околната Среда).
• Промените в земеделските практики, като например по-голямата ефективност на методите в животновъдството и по-доброто справяне с оборския тор, не са достатъчни за посрещане целите на Великобритания за емисиите парникове газове. Намаляването на производството и потреблението на месо и млечни продукти ще способства по-ефективно за намаляването на глобалното затопляне, като същевременно подобрява общественото здраве и спасява животи. (Ползите за Здравето от борбата с Изменението на Климата. Лансет, 2009).
• Установено е, че плановете за намаляване на емисиите от животновъдстовото, като осигуряване на различни хранителни източници за животни и използването на оборски тор за гориво, намаляват емисиите само с няколко процента, и на практика могат да създадат повече проблеми в качеството на храните и етичните проблеми. (десетгодишно проучване на новозеландския AgResearch). Консумацията на месо и млечни продукти трябва да се намали до значителното намаляване на емисите от животновъдството. (Изпълнителният Директор на Съвета за Етика на Храната при ОК, Том МакМилан).
• Нецелесъобразен план за УЛАВЯНЕ НА МЕТАН за енергия
Предложението да се улавя метан от оборски тор във фермите е изцяло неефективно, защото:
(1) По-голямата част от метана е от чревна ферментация – над три пъти повече от количеството от оборски тор.
(2) Системата често не е технически или икономически приложима.
(3) Биореакторни системи действат обикновено във ферми, които събират големи количества течен тор дневно.
(4) Все още не са взети мерки за много сериозни екологични промени, причинявани от животновъдните ферми, и се анулира каквато и да е полза от улавянето на метан.
a. Глобално затопляне/Емисии парникови газове
b. Загуба на биологично разнообразие.
c. Прекомерно използване на вода, храна, антибиотици, изкопаеми горива.
d. Решение за въздуха, водата, замърсяването на почвата.
e. Основа за развъждане на нехигиенични бактерии и вируси.
ДРУГИ СЪОБРАЖЕНИЯ
• Здравеопазване. Изследване, проведено от Университета в Харвард с десетки хиляди мъже и жени разкрива, че редовната консумация на месо увеличава риска от рак на дебелото черво с 300%. Всъщност, консумацията на месо е свързана с водещи заболявания, като сърдечни заболявания, диабет, инсулт, рак и затлъстяване. А веганското хранене значително помага за предотвратяването и лекуването на тези състояния. (Лекарски Комитет за Отговорна Медицина).
• Световен глад. Ако всички ядат храна на растителна основа, ще има достатъчно за нахранването на 10 милиарда души.
• Икономика. Чрез преминаване на веганско хранене, световните правителства могат да спестят US$32 трилиона до 2050 г. или цели 80% от общите разходи за намаляване на промените от климата. (Холандска Агенция за Оценка на околната Среда).
• Ако фермерите в американския Среден Запад преминат от отглеждане на животни към отглеждане на плодове и зеленчуци, могат да бъдат получени US$882 милиона от регионални продажби, с нови 9300 работни места и увеличение на доходите от труда с 395 милиона щатски долара.
• Производството на вегански алтернативи на месни продукти се смята за интелигентна и привлекателна възможност за хранителната промишленост. (Гудленд).
• ООН препоръчва данък върху животните.
В доклад, издаден от Организацията по Храните и Земеделието към Организацията на Обединените Нации (ФАО), се препоръчва събиране на такси за животновъдството като начин за намаляване на емисиите парникови газове в този сектор, който в момента възлиза на 7 000 милиарда тона еквивалент на CO2 годишно.
• Програмата за Околна среда на ООН (UNEP) и Европейската Комисия призовават за по-малко месо. UNEP и Европейската Комисия дадоха съвместно ход на мащабен доклад, призоваващ за радикална промяна в начина, по който икономиките използват ресурсите, като се подчертава, че глобалният спад в консумацията на месо е от жизненоважно значение, за да се избегнат опустошителните влияния върху околната среда.
