Bulgarian VEG Society
НЕЗАВИСИМИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
на д-р Кембъл, Еселстън и МакДугъл
ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ ДОКУМЕНТАЛНИЯ ФИЛМ
“ВИЛИЦА ИЛИ СКАЛПЕЛ” (САЩ, 2011)
В средата на 60-те години на ХХ-ти век д-р Кембъл е на Филипините, опитвайки се да достави на милиони недохранени деца повече белтъчини под формата на хранителна добавка. За да е по-евтино, той и колегите му решават да не използват животински протеини. Програмата започвала да дава резултати, но тогава д-р Кембъл се натъкнал на информация от голямо значение. Отнасяла се до по-богатите семейства във Филипините, които се хранели със сравнително големи количества животински продукти.
Кембъл: “В същото време точно техните деца бяха най-предразположени към рак на черния дроб.”
Това било твърде необичайно, тъй като този рак се проявява предимно при възрастните.
Кембъл: “Но самият факт, че започва да се проявява при деца, показваше, че се случва нещо съществено.”
Скоро след това д-р Кембъл се натъква на научна статия, публикувана в не много известен индийски медицински журнал. Тя описвала изследване върху опитни плъхове. Първо били изложени на карценоген, наречен афлотоксин, след това са поставени на диета с казеин – основният белтък в млякото. Тествали са ефекта на белтъка върху развитието на рака на черния дроб. Прилагали са две различни дозировки: 20% от общите калории при едната група и доста по-ниските 5% при втората. “20% включва рака, 5% го изключва.” Това индийско изследване, заедно със статистиката за увеличения брой ракови заболявания при децата на животинска диета, водят до решителен поврат в работата и живота на д-р Кембъл. “Защото разбрахме, че животинският белтък е наистина много добър в отключването на рака.”
В същото време начинът на хранене на американците се променя… отново. Броят на заведенията за бързо хранене рязко нараства, тъй като претоварените с работа американци ги намират за лесен начин да хранят себе си и семействата си. Докато вълната от бърза храна залива населението, смъртността от рак в САЩ продължава да се покачва. В резултат, през 1971 г. президентът Ричард Никсън стартира програма, наречена “Война с рака.”
Никсън: “Днес сме тук, за да подпишем Наредба за рака, 1971. И се надявам, че в следващите години, когато решим да погледнем назад, ще можем да кажем, че това е било най-значимото действие, предприето от настоящето управление.”
На фронтовата линия на тази нова война е д-р Колдуел Еселстън! През 1978 г. той оглавява екипа за борба с рак на гърдата в “Кливланд клиник”. Но скоро започва да се съм-нява в медицинските практики, които използва.
Еселстън: “Без значение колко операции правех на жени с рак на гърдата, аз на практика не правех абсолютно нищичко за следващата нищо неподозираща жертва.”
Затова д-р Еселстън започва да изследва световните статистики за рак на гърдата. Един от фактите, които открива, е, че разпрос-транението на този рак в Кения е несравнимо по-слабо в сравнение с положението в САЩ. Всъщност, през 1978 г. вероятността жена да заболее от рак на гърдата в Кения е 82 пъти по-ниска от тази в САЩ. Д-р Еселстън бил дори още по-изненадан от цифрите за други типове рак.
Еселстън: “За цялото население на Япония през 1958 г. колко мислите са доказаните смъртни случаи от рак на простата? Осемнадесет! Осемнадесет (18) за цялата нация?! Това за мен бе най-невероятната статистика, на която съм се натъквал.”
През същата година населението на САЩ е само два пъти по-голямо от това на Япония, но въпреки това, смъртните случаи от рак на простата са над 14 хиляди (14 000). Д-р Еселстън открива също, че в началото на 70-те рискът от сърдечни заболявания в провинциален Китай е бил 12 пъти по-нисък от този в САЩ. А в Папуа (Нова Гвинея) сърдечни болести почти не се срещат. Връзката между всички изследвани от него области била проста.
Еселстън: “На практика западният режим на хранене там не съществува – нямат животински продукти, нямат мляко, нямат месо.”
Още по-впечатляващи за Еселстън били някои отдавна пренебрегвани исторически факти. През Втората световна война германците окупират Норвегия. Измежду първите неща, които направили, било да конфискуват всички ферми с животни, за да осигурят провизии за собс-твената си армия. Така норвежците били принудени да се хранят предимно с растителна храна.
Еселстън: “Сега да погледнем смъртността от инфаркти и инсулти в Норвегия около този период: 1927-ма, 1930-та, 1935-та… Вижте тук най-горе, 1939-та. Бинго! Тук идват немците. Веднага – 1940-та, 41-ва, 42-ра, 43-та, 44-та, 45-та. Виждали ли сме някога подобен спад на сърдечните заболявания сред населението, благодарение на стентове, на операции с байпаси? Не! Но вижте какво се е случило тогава – веднага! След това, с края на войната през 1945 г., се завръща месото, завръща се млякото… завръщат се и инсултите, и инфарктите. Такъв невероятно ценен урок! Но… не го схванахме.”
Откривайки множество подобни данни, д-р Еселстън направил същите заключения като тези на д-р Кембъл, свързани с работата му във Филипините – съзира причинна връзка между животинските храни и някои от най-лошите болести. Но те не са единствените учени, достигнали до същите изводи.
Друг такъв е д-р Джон МакДугъл. В средата на 70-те години на XX-ти век той започва медицинска практика при захарна плантация на Хаваите.
МакДугъл: “Това, което наблюдавах там, бе, че здравето на хората се променяше значително, в зависимост от това от колко време живеят на Хаваите. Хората, израсли в Япония, Филипините, Корея, Китай – първо поколение преселнициот родината си – бяха винаги във форма, без сърдечни заболявания или рак на простатата, рак на дебелото ерво, на гърдата, ревматоиденартрит или множествена склероза, без излишни килограми дори. Бяха по на 80-сет – 90-сет години и напълно активни. Децата им – малко по-пълни и по-болни от тях. А внуците бяха по-пълни и по-болни от всички, които съм виждал. Очевидният факт бе, че разликата е в храненето им. Първото поколение бе усвоило хранене основно с ориз и зеленчуци в родината си, но децата започнали да изоставят ориза, заменяйки го с животински храни – млечните продукти, месата* (* полуфбрикатите и рафинираните храни, бихме могли със сигурност да добавим – б.ред.) – и резултатите бяха очевидни. Бяха дебели и болни. В този момент вече имах ясна представа какво причинява повечето болести.”
В същото време обаче Кембъл и Еселстън не знаят практически ни-що за тази допълнителна информация. Независимо от това те достигат до революционния извод, че много от най-тежките заболявания могат да бъдат силно ограничени, ако не и напълно победени, ако просто се храним с това, което те наричат “натурален растителен режим на хранене”. Това означава да се храним предимно с цели, минимално обработени растения, като плодове, зеленчуци, зърнени и бобови култури. Означава също да се избягват животинските продукти като месо, млечни продукти и яйца, както и преработените храни като бяло брашно, рафинирана захар и олио. Изследванията на Кембъл и Еселстън променят живота им завинаги.
НАЙ-МАЩАБНОТО ПРОУЧВАНЕ В СВЕТA
През 1974 г. китайският премиер Жоу Енлай е настанен в болница с рак на пикочния мехур. Знаейки, че е неизлечимо болен, той решава да даде на страната си по-пълни разбирания за рака. Така се слага началото на едно от най-мащабните и пълни научни изследвания в историята на човечеството. 650 000 ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ каталогизират разпределението на смъртността, предизвикана от няколко типа рак, за периода 1973-та – 1975-та година. Изследването обхваща всеки окръг от Китай и над 880 МИЛИОНА ДУШИ!
Жоу умира през 1976-та – години преди завършването на изследването.
Проучването на Жоу Енлай изиграва решаваща роля за това, което самият д-р Кембъл нарича “последният камък” на изследването си.
Д-р Жунши Чен сега е старши професор в “Китайския център за контрол и превенция на болестите.” За пръв път се среща с д-р Кембъл в Корнел през 1980 г., когато е член на “Китайския институт по храните и храненето.” Студената война тъкмо започва да се позатопля и д-р Чен бил измежду първите китайски учени, които посещават САЩ. До тогава д-р Кембъл е станал един от най-изявените хранителни био-химици в света. Когато откриват тази книга, се ражда важно сътрудничество. Това е атласът на смъртността от рак в Китай. Издаден през 1981 г., атласът на рака е резултатът от националното проучване на Жоу Енлай. Той показва много необичайно географско разпределение на различните типове рак в Китай, които били скупчени в определени горещи зони. Така било за всеки тип рак. И общините с най-високите стойности, често били много по-развити от общините с ниски стойности. Например ракът на хранопровода.
Чен: Според тази карта смъртността има 400-кратна разлика, измежду различните общини в Китай.
Кембъл: Това е много!
Чен: Да. А доколкото разбрах, в САЩ има само няколкократна разлика?
Кембъл: Да, бих казал някъде около двукратна.
Чен: И това привлече вниманието ни, най-вече въпросът “Защо?”. Понеже всички са китайци, генетически всички са еднакви. Защо тогава има такава голяма разлика в смъртността от един и същ тип рак? Ние вярваме, че трябва да има общо със средата, с околната среда. И от перспективата на нашата професия, разбира се, това са типът и пълноценността на храненето.
Кембъл: Тогава му казах: “Д-р Чен, защо просто не отидем заедно там и не направим свое изследване?”
За д-р Кембъл това е възможността, която е търсил. Освен всичко останало, той можел да провери как наблюденията му за рака на черния дроб при Филипинските деца и резултатите от лабораторните изследвания, се отнасят към големи човешки популации.
Проектът предвиждал включването на 367 диетични и здравословни параметъра, превръщайки го в едно от най-амбициозните хранителни изследвания, започвани някога. Д-р Кембъл и колегите му внимателно избират 65 общини, пръснати из Китай. Тези общини били разположени предимно в селски и провинциални области.
Чен: Използвахме селските общини, защото имат постоянно население и живеят по един и същи начин от поне 20-30 години.
Обучени били повече от 350 работници. Те внимателно проучили храненето и начина на живот на 6500 души от избраните общини. Били взети и проби от урина и кръв.
През 1983 г. д-р Кембъл, Чен и колегите им започват да анализират огромните количества събрани данни. Работата щяла да отнеме години.
1990-та година
След почти десетилетие усилена работа, д-р Кембъл и колегите му най-накрая публикуват изследването си от Китай. Откриват поне 94 000 съответствия между храненето и болестите.
Кембъл: “Това са големи числа! И накрая, когато направихме всички корелации в тази книга тук и потърсихме тези, които са статистически по-значими, останаха към осем-девет хиляди. Когато имате такъв голям брой корелации и започнете да анализирате всяка в търсене на статистически значимите, ако 19 от 20 сочат в една и съща посока, значи са високо значими и по всяка вероятност са истина.”
Стотици подробни таблици и графики били включени в проучването. Всяка от тях представя събраните необработени данни. След това тази информация се свързва по различни начини, за да се демонстрира надеждността й и за да се покаже връзката й с 367-те параметъра, изследвани от проучването.
Чен: “Мисля, че основното послание, което извлякохме от всички тези корелационни анализи, е само едно – растителната диета – предимно зърнени храни, зеленчуци и плодове и минимум животински храни, винаги е свързана с по-ниска смъртност от определени типове рак, сърдечен удар и коронарна артериална болест.”
Ню Йорк Таймс го нарича: “Най-подробното, голямо проучване, правено някога, върху връзката между храненето и риска от заболяване.” Д-р Кембъл най-накрая получава обширни и прецизни данни за огромен брой хора и те са в забележително съгласие с по-ранните му открития. Окончателно се потвърждава, че научните факти са ясни: натуралните растителни храни са полезни за човешкото здраве, а животинските храни – не са.
Публикувано в брой 11/2014 на сп. „Зелени Акценти“
ИЗТЕГЛИ БРОЯ в pdf-формат: ЗЕЛЕНИ АКЦЕНТИ 11/2014
(кликни върху линка с десен бутон и избери да го съхраниш на компютъра си)
