Солта е най-простата подправка. Дотолкова сме свикнали с нея, че прибавянето й в основните ястия изобщо не подлежи на обсъждане. В магазина обикновено грабваме първия изпречил се пред погледа ни пакет – нали е все сол. Само че разлика между сол и сол има.
Сол наричаме натриевия хлорид –най-важният минерал за нашия организъм. Това, че системно злоупотребяваме с него и така си докарваме здравословни проблеми, е вече друг въпрос. Но природата е била загрижена да не изпитваме недостиг на сол и се е подсигурила с един много простичък трик –хората имат специален вкусов рецептор за солено. Сигурно ще ви е любопитно да научите, че такъв рецептор имат само всеядните и тревопасните животни, при хищниците той просто не е нужен – в месото има достатъчно натриев хлорид. Това е причината да изпитваме удоволствие, когато похапваме солено. И ако послушаме призивите на някои диетолози да изключим изцяло солта от менюто си, означава не само да застрашим здравето си, но и съвсем буквално да ядем безвкусна храна. Това, с което обаче трябва да внимаваме, е колко и каква сол приемаме. Различните видове сол се различават както по своя произход, така и по състава си.
КАМЕННАТА СОЛ е най-чистата сол, която съществува в природата, защото се състои от близо 99% натриев хлорид. В случая обаче чиста съвсем не означава полезна, защото не съдържа никакви други ценни вещества.
МОРСКАТА СОЛ, за разлика от каменната, съдържа още над 80 химични елемента. В нея натриевият хлорид е не повече от 94 %, а останалите вещества, като естествен йод, калий, калций, цинк и манган укрепват имунната система, сърцето и костите. Предпочитана е от привържениците на естественото и здравословното хранене.
Под етикета «обикновена готварска сол» се крие рафинирана каменна или морска сол. В резултат на това тя съдържа единствено почти 100 % натриев хлорид. А добавеният за абсорбиране на влагата алуминий съвсем не увеличава биологичната й ценност.
В наши дни морската сол се добива така, както се е добивала векове наред. Водата от солените води се отвежда в т.нар. „солни градини“, изпарява се от слънчевите лъчи, след което солта се преобръща, за да изсъхне напълно.
Смята се, че съставът на естествената морска сол е най-близък до този на кръвната плазма. Тя съдържа всички необходими химически елементи – калий, калций, натрий, мед, фосфор, магнезий, манган, желязо, хром, цинк, селен, силиций, бром, сяра, йод и редица други.
Морският кристал има сложна структура, поради което нито една лаборатория не може да го възпроизведе от изграждащите го елементи взети заедно. Това е много добър пример за уникалността на природните творения.
Промивките на носа с морска сол помагат при синузит и хрема. За целта е необходимо да разтворите 1 ч.л. сол в чаша вода. С нея промивате носните канали, като накланяте глава и последователно наливате водата в тях, затваряйки ту едната, ту другата ноздра.
При болки, затруднено преглъщане и възпаление на гърлото на помощ идва гаргарата с морска сол. За целта са необходими две чаши топла преварена вода и 2 с.л. ситна морска сол. Правете гаргара с големи глътки, а след това плюйте разтвора.
Биологично активните вещества в морската сол подпомагат очистването на клетките, подобряват предаването на морските импулси и отнемат стреса. Вана с морска сол действа благоприятно както за отпускане на мускулите и успокояване на напрегнатата нервна система, така и при кожни заболявания като витилиго, невродермит, псориазис и екземи и не на последно място успокоява симптомите на ревматизъм и арт-рит. Изсипете 500 г. морска сол във ваната и я оставете да се разт-варя за около 15 минути, а температурата на водата не бива да превишава 37 градуса. Ако искате, може да капнете и успокояващи етерични масла – от лайка, жасмин или лавандула.
ДИЕТИЧНАТА СОЛ е смес от калиев хлорид и натриев хлорид. Тъй като калият е естествен антагонист на натрия, този продукт се препоръчва на хора, които системно са прекалявали с готварска сол и здравето им е вече разклатено. Калиевият хлорид обаче не бива да се приема самостоятелно като подправка, защото има силен обезводняващ ефект и в големи дози може да бъде опасен.
КАФЯВАТА И РОЗОВАТА СОЛ дължат цвета си на примесите от желязо, йод и сероводород. Това ги прави особено полезни, но трябва да се примирите със специфичния им вкус. Ако преобладава желязото, вкусът е леко метален, а сярата има подчертано „яйчен аромат”. Това обаче са дребни неудобства в сравнение с балансираното количество натриев хлорид и минералното богатство на продукта.