Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ПОЛЗАТА ОТ ПОСТА за здравето – имат ли нужда от прочистване на организма вегетарианците и хранещите се здравословно?

ПОЛЗАТА ОТ ПОСТА за здравето – имат ли нужда от прочистване на организма вегетарианците и хранещите се здравословно?

Автор: ГЕОРГИ КОСТОВ

Ще започна с малко терминология. Вегетарианската диета, т.е. режим на хранене, включва използването предимно на растителни храни и изключва месото. Хората, придържащи се към такава хранителна диета се наричат най-общо вегетарианци. Тези, които не консумират месо, но употребяват млечни продукти, се наричат в частност лакто-вегетарианци. Изключилите и млечните храни, но ползващи яйца, са ово-вегетарианци. А тези като мен, които консумират млечни продукти и яйца, се наричат лакто-ово-вегетарианци. Веганите са строги вегетарианци, които изключват всички храни, както и всякакви изделия от животински произход, като кожа, пера, вълна и т.н. Дискусионен е въпросът с ползването на мед, но това е друга тема.

Що е пост? Под пост ще разбираме в случая период на лимитиран прием на храна и/или на вода. Нека видим какво е мнението на известния изследовател на Християнството и Библията Артър Уолъс, (“Постът – какво казва Библията по този въпрос”, 1991). Според неговите изследвания в Библията постът е описан като действие, което представлява акт между отделния човек и Бога, предизвиква се от определена нужда и се извършва в определено време. Уолъс разделя поста на частичен, обикновен и абсолютен (тоест пълен). Частичен, според Уолъс е постът, който свива храната до стриктно вегетарианска – изключват се всички животински продукти. Обикновеният пост, според Уолъс, означава въздържане от всякаква храна в твърда или течна форма, но не и от вода: “И след като пости четирийсет дни и четирийсет нощи, най-сетне огладня” (Мат. 4:2). Пълният пост, според Уолъс, означава въздържане и от храна, и от вода. Този пост обикновено продължава три дни (в Православието се нарича тримирене).

В Библията има няколко примера за пълен пост като изключителна мярка при извънредна ситуация. Частичен, обикновен или пълен постът е упражнение на духа (аскеза) за всеки, който гладува за “Божиите дарове” – бил той калвинист, арминианец, евангелист, католик или православен. Постенето се практикува и в другите основни религии, както и във всевъзможните духовни учения.

Останал съм с впечатлението, че доста вегетарианци са убедени, че нямат необходимост от специални процедури за прочистване на организма, заради факта, че не консумират месо и/или млечни продукти и яйца. Дали е така обаче? Аз мисля, че не е. Защото каквато и храна да консумираме, в тялото остават продукти на метаболизма. Дори да ползваме произведена от нас самите храна по методите на биодинамичното земеделие и да я употребяваме свежа, разделно и т.н., то все пак в организма остават метаболитни отпадъци (шлаки, токсини, продукти, прекъснати на междинен етап в следствие на застъпването на храните или непълно храносмилане и др.), които би следвало да бъдат извеждани своевременно от организма. Но при ежедневно консумиране на храна, това няма как да се случи. А и начинът ни на живот едва ли е изцяло природосъобразен.

Неспазването на денонощните биоритми – да сме активни и в изправено положение през деня и легнали през нощта, също води до нарушаване на метаболизма, а според академик Чижев да се работи през нощта е една от най-големите злини за нашето здраве. Замърсената индустриална храна, замърсения въздух, замърсената вода, неправилното дишане, липсата на контакт със Земята, работа на изкуствено осветление в затворени пространства, липсата на достатъчно слънчева светлина, малкото, и то монотонни, движения и много други фактори, сред които от особено важно значение е стресът, водят до натрупване на излишни токсини в организма ни, до дехидратация на клетките, до влошаване на Ph на телесните течности и т.н. с всички негативни последствия от това.

Ще разгледам метода за прочистване на организма чрез пост – обикновен и пълен.
Аз лично втора година използвам метода за детоксикация чрез пост. Някои го наричат “гладуване”. Гладуване не е точна дума, поради това, че когато се спре приема на храна отвън, организмът започва да се храни с “вътрешна” храна – от запасите. Едва когато свършат запасите, става животоопасно, но това вече е изгладняване, водещо до липса на жизненоважни хранителни вещества. До такъв момент, разбира се, не трябва да се стига. А и освен, че можем да си следим телесните показатели, организмът ни подсеща – езикът се изчиства от налепите, става розов, лошият дъх е изчезнал, устата се изпълва със слюнка при мисълта за храна, настъпва истински глад, а не маскиран под формата на апетит.

Избрах този метод за детоксикация, понеже е естествен, интензивен, доказан във времето, много ефективен, безплатен, лесно се понася от организма и не изисква особено големи познания. Липсват сложни термини, формули, използването на уреди, загуба на време и т.н. Методът има подчертано лечебен и подмладяващ ефект. Започнах с практикуването на обикновен пост (само на вода) или т.нар. “мокър” или “воден” пост, също “мокро гладуване” или “гладуване на вода”. Споменавам различните термини, понеже са често срещани в книги и публикации. Впоследствие започнах да практикувам и пълен пост, или както на мен повече ми харесва да го наричам – абсолютен, а се среща и като “сух пост” или “сухо гладуване”.

Основната разлика между този метод за прочистване чрез пост и другите (чрез сокове например, чрез соково-плодова диета и пр.) е, че по време на прочистването, понеже се спира приема на храна отвън, процесите, настъпващи в организма, са различни. Поради липсата на храна организмът не хаби време и енергия за преработване на същата, а тази енергия според някои източници достига до 80 % от енергията, която потребляваме. Енергията, икономисана от храносмилането, се използва от тялото ни за прочистване. Но все пак на тялото са му нужни градивни елементи и енергия. От къде ги набавя? Природата е мъдра и е помислила за това. Дори и човек с нормална телесна маса има около 20-25 % мазнини в резерв, и то качествен – наши, вътрешни мазнини. В клетките има различни вещества. Когато се спре приема на храна, организмът преминава на ендогенно хранене, т.е. на вътрешно хранене. Първо изразходва запасите от гликоген в мускулите и черния дроб, след което разгражда хранителните вещества, налични в кръвта и телесните течности, а когато и те се изчерпят, преминава към разграждане на тъкани. Но и тук мъдростта на природата си казва думата: тъканите се разграждат приоритетно – първо се разграждат мастни, и то болни, замърсени клетки, отлагания по стените на съдовете и по-малко мускулна маса. После се посяга на мускулите, на костите и органите. Организмът никога не разгражда части от нервната система и мозъка. Този период на преход от външно към ендогенно хранене трае около 2-3 дни при водния пост. Тези първи дни се понасят и по-трудно. При сухия пост това превключване трае около денонощие-две. След този период не се изпитва нужда от храна (докато се прочиства организма “нуждата” от храна е в “главата ни”).

По принцип при сухия пост процесите са много по-интензивни тъй като освен храна, тялото трябва да си осигури и вода, защото тази, която се поема чрез въздуха и кожата, е недостатъчна. При пълния пост трябва да се ограничи изцяло или частично досегът с вода, понеже организмът почва да пие по-интензивно през кожата. Два-три дни сух пост се равняват на седем-девет дни воден пост. Когато преминем на ендогенно хранене, започва разлагане на мастните клетки, като се използват наличните в клетката хранителни запаси, рециклира се всичко, а ненужното се отделя. И това става най-вече за сметка на задръстени, болни клетки. Знаем, че организмът складира токсините далеч от органите (най-вече в ставите и мастните депа), за да се предпазят същите от натравяне. Образно казано, когато клетките останат без храна и започне борба на живот и смърт между тях, когато започнат да се самоизяждат, нормално е здравите да победят болните.

Поради това, че се извеждат интензивно токсини, извънклетъчните течности се подкиселяват – започва ацедозна криза. Това е вторият етап на процеса – първият е преминаването към ендогенно хранене. Човек започва да усеща различни дискомфорти: главоболие, замайване, отпадналост, подуване на лимфни възли, лош дъх на ацетон, обилно кръвотечение от венците, подуване на венци, обриви и други болежки в зависимост от индивида. Това само подсказва къде в момента тялото работи, къде ремонтира, а то най-добре знае от къде да започне. Нали програмата, мъдростта, интелектът, изградили от зиготата същия този организъм, са живи и на разположение.

Това според мен е друго предимство пред останалите методи, при които ние предизвикваме есктремно прочистване на орган или система по наше усмотрение или по препоръка, а организмът всъщност може да има друга по-важна потребност в този момент. Освен това всичко в нас е свързано, така че трябва да се прочиства целият организъм на клетъчно и извънклетъчно ниво. При поста ние му даваме време и енергия – развързваме му ръцете, оставяме го сам да преценява от къде и кога да започне прочистването. За разлика от другите методи, при поста, понеже се преминава към разграждане предимно на болни мастни клетки, а не към свиване на клетките, както е при диетите, тук е налице едно обновление и подмладяване. Броят на болните и задръстени клетки намалява, а здравите получават енергия. Имунната система също се енергизира – има по-малко “врагове” и съответно става по-ефективна.

Постепенно във времето се убедих в предимствата на сухия пост пред водния и все по-голям дял при мен започват да заемат дните на пълен пост. Първоначално недоумявах (не бях попаднал на литература) как така сухият пост ще е много по-ефикасен, след като спираме приема на вода – този универсален разредител, тази течност, без която животът е невъзможен. Беше ми попаднала и една афористична мисъл: “Тялото се прочиства с Вода, Разумът със знания, Душата със сълзи” – завет на древните мъдреци. Разбира се, че и при сухия пост основна роля играе водата. За разлика от частичния пост, когато спрем и приема на вода, а както знаем без вода се издържа по-малко, в организма се появява недостиг на вода. Тази потребност трябва да бъде задоволена за да се продължи живота на организма. И тогава с много по-голяма интензивност, отколкото при водния пост, започва разграждане на мастни тъкани. При разграждането на мастните тъкани се освобождава вода, а тази ендогенна вода е в пъти по-качествена от външната вода, защото тя е със структурата на нашия организъм и такава вода върши много по-добра работа от външната. Можем да направим сравнението с вода от чист планински извор, захранван от недрата на Земята или от разтапянето на ледовете, и с вода от уличната канализация. Освен това тялото ни не губи енергия за преработване на външната вода, за нейното структуриране и извеждане навън на внесените евентуално с нея токсини в организма.

Предимството, освен времето и интензивността, е в това, че при сухия пост се разграждат основно мастни тъкани – депа на токсини, докато при водния пост съотношението на разграждането на мастни тъкани към мускулна маса е по-малко, т.е човек “губи” повече мускулна маса. Но за загубата на мускулна маса не трябва да се съди по видимото спадане на обема на мускулите, тъй като между мускулните влакна има много мастни тъкани за разграждане.

Чрез сух пост се отървах от мускулна травма в рамото. Още при първия сух пост усетих много по-голяма гъвкавост в ставите (най-осезаемият ефект при мен и много други хора) и облекчение на болното място. Поради това, че организмът при сухия пост работи не на принципа на разпределение, както в случая, когато има външен прием на храна и течности, а чрез абсорбция на веществата, получени от рециклирането на клетките, здравите силни клетки получават допълнително енергия и вода, а болните не.

Микробите, вирусите, бактериите без вода загиват мигновено. Увеличава се концентрацията в телесните течности на биологично активни вещества, хормони, имуноглобулин, имуноклетки и др. Противовъзпалителния и имуностимулиращия ефект при сухия пост е няколко пъти по-мощен в сравнение с водния пост. При сухия, за разлика от другите методи, няма абсорбция на ендотоксини, затова физически той се понася по-леко. При водния, за да се увеличи ефектът на прочистване (а според някои автори, за да не настъпи самоотравяне), се препоръчват клизми, хидро-колонтерапии, бани, сауни и т.н. При сухия пост са противопоказни клизмите. Усвояване на токсини от червата липсва, тъй като липсва вода. Следователно при сухия пост няма такава интоксикация, каквато има при другите видове “гладуване”. При него за обезвреждане на отровите организмът включва съвършено уникални механизми, които ги няма при нито един друг вид “гладуване”.

По време на сухия пост започва изгаряне на токсините, може да се каже в собствената им пещ – всяка клетка в отсъствие на вода включва интензивна вътрешна реакция. Получава се своеобразен екстремално експресен метод на унищожаване вътре в клетката на всичко излишно и безполезно. Всяка клетка своевременно се превръща в миниреактор. Резултатът от това е повишаване на вътрешната температура на организма, която е възможно да не се регистрира от термометрите, но се усеща от хората по време на поста като вътрешен огън. При водния пост през зимата се усеща халд в тялото, а при абсолютния това липсва. Температурата сама по себе си е важна част от защитните реакции на организма. При високи температури се изгарят всички шлаки, отрови, даже раковите клетки напълно преустановяват жизнената си дейност. Такъв процес ускорява заздравяването. Високата температура забавя растежа на микроорганизмите, за имунната система става много по-лесно да преследва и ликвидира всичко чуждо и видоизменено.

Този пост е и най-ефикасен за отслабване. Мастната тъкан, поради липса на вода и храна се разгражда много интензивно, а тъй като тя се състои от 90 % вода тялото не страда от липса на вода. Сухотата в устата не означава, че клетките жадуват. Мастната тъкан се разгражда 3-4 пъти по-бързо в сравнение с мускулите, намалява се броят на мастните клетки и никога мастната тъкан не възвръща първоначалния си обем изцяло, за разлика от диетите, при които клетките се свиват и след това бързо възстановяват обема си. При сухия пост мастната тъкан изгаря три пъти по-бързо в сравнение с водния пост. За разлика от много средства за отслабване, той не струва нищо и по-важното – безвреден е. Понася се по-леко от трудните изтощителни диети. Храненето със собствени запаси (ендогенното хранене) е идеално балансирано. Организмът отнема от резервите само това, което в дадения момент му е необходимо, а не обработва това, което изкуствено му е наложено от вън. При сухия пост настъпва много по-мощен ефект на подмладяване, отколкото при водния и другите диети, защото, както вече споменах, в наложените екстремални условия не издържат болните, изродените и слабите клетки. Те загиват и се разпадат. Оцеляват тези с по-добра организация и работоспособност – по-здравите, съхранили дееспособността си. По този начин сухият пост спомага да се “бракува” ненужното, слабото, болното и вредното. Организмът не им позволява да създадат себеподобно потомство, а клетките се размножават с делене и потомството не може да е по-добро по качество. Така остават силните и здрави клетки, които при делене ще дадат здраво потомство, наследило качествата на клетките-майки и по такъв начин се постига качествено подобряване на организма като цяло.

Ето и един цитат, който ни показва много важен ефект от т.нар. “сухо” гладуване: “Известно е, че две трети от човешкото тяло се състои от вода. Твърдата материя в него не е толкова много, колкото изглежда на пръв поглед. Водата, според съвременната наука, може да записва и съхранява дълго време информация от заобикалящия ни свят. И затова, живеейки в нашия нестабилен, агресивен свят, благодарение на свойствата на водата (включително на водата, която носим в себе си), ние се превръщаме в нещо като гигантски информационен носител на различни позитиви и негативи. Ако живеем в една добра среда, сред хора, които ни обичат, “записите” в по-голямата си част са положителни. В противен случай ние абсорбираме раздразнението и гнева на другите, техния страх и най-различни низки емоции. Този запис е в състояние да нанесе щети върху нашето тяло и да го тласне към болестта. Сухото гладуване има способността да изтрие негативната информация, внесена в нашия организъм отвън. След не много дълъг пост без вода, ние заставяме организма да преработи тази вода и по този начин се “обновяваме” информационно, като в края на глада сме информационно “девствени” и представляваме информационна матрица, на която нищо негативно не е записано. Този феномен е едно от основните предимства на този вид глад.” /из “Сухое голодание” на Олег Виноградов/

Разбира се, като много мощно средство за изчистване и обновяване постът изисква и съответна теоретична и психическа подготовка. Много автори препоръчват продължителните пости да стават под наблюдение на специалист. За да има по-голям ефект, е необходимо да се съобразим с био-ритмите и циклите в природата, както с това е съобразен и християнският църковен пост. Необходими са и спомагателни процедури и техники, а впоследствие и правилно захранване (тема, изпълнена с противоречиви становища) и здравословен начин на живот, за да е по-дълготраен ефектът. Както в рамките на денонощието се редува интензивността на процесите на извеждане на отпадъците от метаболизма (условно от 4-12 часа), на храносмилане (от 12 до 20) и на асимилиране на хранителните вещества (от 20 до 4), явно и периодично е нужно да имаме периоди на по-интензивно прочистване на организма.

Ползвани са материали от проф. Ангелов, д-р Шелтън,
Пол Брег, Олег Виноградов, Сергей Филонов, В. Лавровой.

Коректура и редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА

Check Also

Веган майонеза в два варианта

Автори: Тихомир ТРАЙКОВ, Ася ИЛИЕВА Заглавна фотография: Ася ИЛИЕВА Днес споделяме с вас две рецепети …

2 коментара

  1. Цветомир Цветков

    Здравейте :) Прочетох темата няколко пъти и в главата ми се оформиха доста въпроси :) Мога ли по някакъв начин да се свържа с автора на темата Георги Костов !?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *