Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ПРОТЕИНИТЕ – откъде, как и какво изобщо са те

ПРОТЕИНИТЕ – откъде, как и какво изобщо са те

Автор: СТЕФИ БОЖИЛОВА
С коректура и редакция по www.stefibozhilova.com

Откъде си набавяш протеините?!

Дали не ни е омръзнало на всички вегетарианци да чуваме непрестанно този така банален въпрос?!
Имаше време, когато обяснявах, разяснявах, спорих и убеждавах, но се оказа, че цялото това упражне­ние е било излишно хабене на енер­гия, защото:

1 . След 10 минути човекът не помни и думичка от това, което съм казала, понеже то никак не го вълнува.

2 . Той пак ще си поръча пържола, но не защото вярва, че тя му доставя дневната доза от така нуж­ния протеин, а защото му е вкусна и защото така е свикнал да се храни.

3. Ако му задам контра-въпроса: “Каква е структурата на проте­ините, какво представляват те?” ще ме изгледа доста умно, което ще рече, че този въпрос “Откъде си набавяш протеините?” не е следствие на някакви задълбочени познания по темата, а е една от онези паразитни фрази, които умът изстрелва, за да избегне сблъсъка с нещо ново, което го вади от зоната му на комфорт.

Какво всъщност представляват протеините?

Протеините са съставени от по-малки градивни елементи, наречени амино-киселини. Има около 20 раз­лични амино-киселини, осем от които се наричаха преди (а и досега) “незаме­ними аминокиселини” и се смяташе, че не могат да бъдат доставени на организма от вегетарианска диета – тоест без месо, още по-малко без млечни продукти. Приетите с храна­та протеини се разграждат до тех­ните съставни амино-киселини чрез храносмилането и от своя страна се абсорбират и използват за произвеж­дане на нови протеини в тялото.
Протеините са важни за растежа и възстановяването. Те играят съществена роля практически във всички биологични процеси на тя­лото. Всички ензими са протеини и са жизненоважни за метаболизма. Много хормони също са протеини. Мускулното свиване, имунната защита и предаването на нерв­ните импулси са все зависими от определени протеини. Протеинът може освен това да е източник на енергия. Обикновено тялото използва въглехидрати и мазнини за енергия, но когато има излишък от приет протеин или недостиг на мазнини и въглехидрати, той се използва и за тази цел, а може да бъде и складиран след преработка до мазнини.
Човешкото тяло е в състояние да си набави необходимия му завър­шен протеин, без да приема храни от животински произход. Това става чрез внимателното комби­ниране на растителни протеини. Съдържанието на аминокиселини варира при различните протеини. Това означава, че когато две раз­лични храни се съчетаят, аминоки­селините в единия протеин могат да компенсират отсъствието им в другия. Това се нарича протеиново допълване. Този принцип е основен за всяка една здравословна, веге­тарианска диета. Самият органи­зъм също е способен да си произве­де завършени протеини, стига да му бъде доставено разнообразие от растителни източници.
Житните растения например са с ниско съдържание на лизин, дока­то бобовите почти не съдържат метионин. Това не означава, че ве­гетарианците или веганите прие-мат по-малко основни аминокисе­лини. Комбинирането на растител­ни протеини от житни и бобови култури води до висококачествен протеин, който е също толкова добър, а защо не и по-добър, от протеина в животинските храни. Соята сама по себе си има високо съдържание на протеини, но тряб­ва да се внимава да не се купуват соеви продукти, съдържащи ГМО. Вегетарианското и веганското хранене в действителност МОЖЕ да е добре балансирана диета отжитни и бобови култури, семена, ядки и зеленчуци, осигуряващи смесица от протеини, които се допълват взаимно без необходи­мостта от специално следене и планиране.*

* Според древната индийска философия за живота и храненето Аюрведа, ори­зът Басмати увеличава с до 40% усвояването на протеините от всички бобови култури. Затова в Аюрведа кухнята всички култури като леща, боб, мунг дал, нахут и други се сервират винаги с ориз Басмати.

Хубаво е човек да приема не само сготвени бобови и зърнени храни, но и да си прави кълнове от тях, защо­то това е жива храна, пълна с прана– жизнена енергия. Всеки може да усети силата, която получава от една богата салата с много кълно­ве в нея.

 

ОЩЕ ЗА ПРОТЕИНИТЕ

Автор: КАСИО КАНГ, www.vegfriend.com
Превод: АДРИАНА КУБАНСКА

Аминокиселините, които са градивните елементи на проте­ините, могат да бъдат или самостоятелно синтезирани оторганизма, или доставени от­вън чрез храната. Откъде можем да си набавим аминокиселините, които не се синтезират в организма – така наречените “незаменими”? Нека започнем с това да погледнем към Слънце­то – цялата енергийна верига взема началото си от него. Слън­чевите лъчи, чрез фотосинте­зата, превръщат въглеродния диоксид в растителни съединения, най-вече захари. Така растенията формират всички аминокиселини, от които хората и животните се нуждаят за синтезирането на про­теин в собствените си тела. Но растенията не просто ни доста­вят всичкия ни необходим протеин, а ни осигуряват и допълнително вещества за доброто ни здраве. Те са чудесен източник на фибри, бета-каротин, витамини, фолиева киселина, желязо, магнезий, калций и т.н. като при това намаляват холестерола в кръвта и риска от много болести.
В нашата конвенционална храни­телна верига отглеждаме животни като кравите, които ядат тези растения, за да могат да синте­зират свой протеин и да растат. Ние поглъщаме плътта на кравата и консумираме млякото й, за да полу­чим обратно енергията от расте­нията. Но за да получим тази енер­гия, трябва да използваме много от нашата собствена енергия, за да преработим тази храна обратно до оригиналните растителни аминокиселини, които да преобразуваме в собствени протеини, от които се нуждаят нашите тела. Дали на мен така ми изглежда или по този начин наистина си създаваме малко повече работа от необходимото? Защо да губим всичкото това време и енергия за преработката на животинския протеин обратно в растителен, когато просто можем да консумираме директно растенията и да получаваме веднага онова, от което се нуждаем?

ПРИМЕРИ ЗА СЪЧЕТАНИЯ

~ разядка от боб с препечени филийки
~ соево сирене и зеленчуков пастет
~ сандвич с фъстъчено масло
~ овесени ядки с мляко (соево, оризово, от
киноа или домашно приготвено ядково)
~ ориз с гъби
~ яхния с грах или нахут (хумус, яхния, къри)
~ обикновена или червена леща със зеленчуци

 Публикувано в брой  4/2013 на сп. „Зелени Акценти“
ИЗТЕГЛИ БРОЯ в pdf-формат: ЗЕЛЕНИ АКЦЕНТИ 4/2013
(кликни върху линка с десен бутон и избери да го съхраниш на компютъра си)

Check Also

Чесън за хрема, синузит и инфекции

В нашите балкански ширини чесъна е изключително тачен способ за предпазване от болести в зимните месеци. Обичаме да си го хапваме често и по много! Какво можем да направим обаче ако имаме хроничен синузит или вече сме се разболели и сме с хрема? Ето изпитана рецепта от бабините (фейсбук) книги ;)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *