Автор: СТЕФИ БОЖИЛОВА
С коректура и редакция по www.stefibozhilova.com
Откъде си набавяш протеините?!
Дали не ни е омръзнало на всички вегетарианци да чуваме непрестанно този така банален въпрос?!
Имаше време, когато обяснявах, разяснявах, спорих и убеждавах, но се оказа, че цялото това упражнение е било излишно хабене на енергия, защото:
1 . След 10 минути човекът не помни и думичка от това, което съм казала, понеже то никак не го вълнува.
2 . Той пак ще си поръча пържола, но не защото вярва, че тя му доставя дневната доза от така нужния протеин, а защото му е вкусна и защото така е свикнал да се храни.
3. Ако му задам контра-въпроса: “Каква е структурата на протеините, какво представляват те?” ще ме изгледа доста умно, което ще рече, че този въпрос “Откъде си набавяш протеините?” не е следствие на някакви задълбочени познания по темата, а е една от онези паразитни фрази, които умът изстрелва, за да избегне сблъсъка с нещо ново, което го вади от зоната му на комфорт.
Какво всъщност представляват протеините?
Протеините са съставени от по-малки градивни елементи, наречени амино-киселини. Има около 20 различни амино-киселини, осем от които се наричаха преди (а и досега) “незаменими аминокиселини” и се смяташе, че не могат да бъдат доставени на организма от вегетарианска диета – тоест без месо, още по-малко без млечни продукти. Приетите с храната протеини се разграждат до техните съставни амино-киселини чрез храносмилането и от своя страна се абсорбират и използват за произвеждане на нови протеини в тялото.
Протеините са важни за растежа и възстановяването. Те играят съществена роля практически във всички биологични процеси на тялото. Всички ензими са протеини и са жизненоважни за метаболизма. Много хормони също са протеини. Мускулното свиване, имунната защита и предаването на нервните импулси са все зависими от определени протеини. Протеинът може освен това да е източник на енергия. Обикновено тялото използва въглехидрати и мазнини за енергия, но когато има излишък от приет протеин или недостиг на мазнини и въглехидрати, той се използва и за тази цел, а може да бъде и складиран след преработка до мазнини.
Човешкото тяло е в състояние да си набави необходимия му завършен протеин, без да приема храни от животински произход. Това става чрез внимателното комбиниране на растителни протеини. Съдържанието на аминокиселини варира при различните протеини. Това означава, че когато две различни храни се съчетаят, аминокиселините в единия протеин могат да компенсират отсъствието им в другия. Това се нарича протеиново допълване. Този принцип е основен за всяка една здравословна, вегетарианска диета. Самият организъм също е способен да си произведе завършени протеини, стига да му бъде доставено разнообразие от растителни източници.
Житните растения например са с ниско съдържание на лизин, докато бобовите почти не съдържат метионин. Това не означава, че вегетарианците или веганите прие-мат по-малко основни аминокиселини. Комбинирането на растителни протеини от житни и бобови култури води до висококачествен протеин, който е също толкова добър, а защо не и по-добър, от протеина в животинските храни. Соята сама по себе си има високо съдържание на протеини, но трябва да се внимава да не се купуват соеви продукти, съдържащи ГМО. Вегетарианското и веганското хранене в действителност МОЖЕ да е добре балансирана диета отжитни и бобови култури, семена, ядки и зеленчуци, осигуряващи смесица от протеини, които се допълват взаимно без необходимостта от специално следене и планиране.*
* Според древната индийска философия за живота и храненето Аюрведа, оризът Басмати увеличава с до 40% усвояването на протеините от всички бобови култури. Затова в Аюрведа кухнята всички култури като леща, боб, мунг дал, нахут и други се сервират винаги с ориз Басмати.
Хубаво е човек да приема не само сготвени бобови и зърнени храни, но и да си прави кълнове от тях, защото това е жива храна, пълна с прана– жизнена енергия. Всеки може да усети силата, която получава от една богата салата с много кълнове в нея.
ОЩЕ ЗА ПРОТЕИНИТЕ
Автор: КАСИО КАНГ, www.vegfriend.com
Превод: АДРИАНА КУБАНСКА
Аминокиселините, които са градивните елементи на протеините, могат да бъдат или самостоятелно синтезирани оторганизма, или доставени отвън чрез храната. Откъде можем да си набавим аминокиселините, които не се синтезират в организма – така наречените “незаменими”? Нека започнем с това да погледнем към Слънцето – цялата енергийна верига взема началото си от него. Слънчевите лъчи, чрез фотосинтезата, превръщат въглеродния диоксид в растителни съединения, най-вече захари. Така растенията формират всички аминокиселини, от които хората и животните се нуждаят за синтезирането на протеин в собствените си тела. Но растенията не просто ни доставят всичкия ни необходим протеин, а ни осигуряват и допълнително вещества за доброто ни здраве. Те са чудесен източник на фибри, бета-каротин, витамини, фолиева киселина, желязо, магнезий, калций и т.н. като при това намаляват холестерола в кръвта и риска от много болести.
В нашата конвенционална хранителна верига отглеждаме животни като кравите, които ядат тези растения, за да могат да синтезират свой протеин и да растат. Ние поглъщаме плътта на кравата и консумираме млякото й, за да получим обратно енергията от растенията. Но за да получим тази енергия, трябва да използваме много от нашата собствена енергия, за да преработим тази храна обратно до оригиналните растителни аминокиселини, които да преобразуваме в собствени протеини, от които се нуждаят нашите тела. Дали на мен така ми изглежда или по този начин наистина си създаваме малко повече работа от необходимото? Защо да губим всичкото това време и енергия за преработката на животинския протеин обратно в растителен, когато просто можем да консумираме директно растенията и да получаваме веднага онова, от което се нуждаем?
ПРИМЕРИ ЗА СЪЧЕТАНИЯ
~ разядка от боб с препечени филийки
~ соево сирене и зеленчуков пастет
~ сандвич с фъстъчено масло
~ овесени ядки с мляко (соево, оризово, от
киноа или домашно приготвено ядково)
~ ориз с гъби
~ яхния с грах или нахут (хумус, яхния, къри)
~ обикновена или червена леща със зеленчуци
Публикувано в брой 4/2013 на сп. „Зелени Акценти“
ИЗТЕГЛИ БРОЯ в pdf-формат: ЗЕЛЕНИ АКЦЕНТИ 4/2013
(кликни върху линка с десен бутон и избери да го съхраниш на компютъра си)