Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ДУХОВНОСТ > ПРАВАТА НА ДУШАТА – ВАКЛУШ ТОЛЕВ

ПРАВАТА НА ДУШАТА – ВАКЛУШ ТОЛЕВ

БЕЗ АНАТЕМА В РЕЛИГИИТЕ И БЕЗ ВРАГ В
СОЦИАЛНО–ГРАЖДАНСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Спасете душата! Тя е свидетелство на миналото и преддверие на бъдещето.

~ ВАКЛУШ Толев, www.soul-rights.vaklush.org

Идеята за включване в Хартата за правата на човека и клауза за права на Душата е прокламирана за първи път от г-н Ваклуш Толев на 10-ти декември 1996 година в гр. Пловдив – на тържество по случай Международния ден за правата на човека. “Свещен е човекът, а не институцията!”, казва  той, с което извежда правото и основанието да се променят законите на институцията.

По случай 50-годишнината от Всеобщата декларация за правата на човека, през 1998 г. Общество Път на Мъдростта изпраща официално писмо до Комисията по правата на човека към ООН с предложението на г-н Толев за нова клауза в Хартата. Писмото е заведено, но отговор няма и до днес. И все пак в Третото хилядолетие човечеството не може да влезе с проклятието на  анатемата, не може да влезе и с отрицателната радиация на понятието враг, ще настоява богословът. “В Третото хилядолетие човечеството влиза с нова нравствена таблица: Няма зло, има нееволюирало добро! Няма враг, има събожник!”, заключава той.

От Редакцията

Из интервю за Правата на Душата

с ВАКЛУШ ТОЛЕВ на ЗЛАТИНА ДИМИТРОВА

за www.dnesbg.com, 10 декември 2012 г.

Защо поставихте пред ООН една голяма отговорност и грижа за защитата на правата на Душата?

Христос има един израз в Евангелието на Матея, който казва: Не се страхувайте от този, който може да убие тялото, а от онзи, който може да погуби Душата. (Матей 10:28) През 1948 г. една безспорно голяма международна институция като Организацията на обединените нации ни предостави закон, който защитава правото ни на живот, свободата на словото и съвестта, волята за щастие и свободата от страх. Тогава аз се попитах защо остана в забвение защитата на тази, макар и незрима, но реална субстанция –Душата. Тя е признавана от всички религии, но именно тя е проклината и отлъчвана с “анатема”, когато някой смени убеждението си, противопостави се или изкаже несъгласие. Анатемата е религиозна казън, най-тежката лична покруса, която унищожава човешката душевност. Затова, като първа теза на защита на Душата, ми дойде идеята да се отмени от уставите и практиките на всяка религия правото, дадено на институциите, на анатема върху Душата, т.е. върху човека. Защото във всяка религия човек е различен, но само в Душата си е един – божествен.

Каква сила има анатемата за съвременния човек?

Анатема означава проклятие което лишава човека от чистотата, с която е сътворена неговата Душа. Затова ви казвам, че днес личността е изправена пред предизвикателството да се освобождава от отрицание, да търси нов мироглед и ново измерение на толерантността.

Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието “враг”. “Враг” е клеймо върху личната душевност, същевременно “враг” е социално проклятие. Нещо повече, “анатема” и “враг” са се превърнали в култура, захранваща социални, религиозни и военни конфликти, нарушаващи живота на нациите и историческия им път.

В този аспект е и втората част на Вашето предложение.

Да, затова поставих и втори подвъпрос в предложението си до ООН – да се освободи психологията на човечеството от понятието “враг”, като се премахне употребата му в социално-гражданските отношения.

Когато конфликтът е налице, може да се каже неприятел или опонент, но не и враг. Въпреки че тази междинност за мен също е овехтяла. Аз давам едно ново понятие – събожник, което не говори вече, че ти си принуден да обичаш враг, а че не може да отречеш самия Сътворител. В Третото хилядолетие човечеството трябва да приеме едно ново съзнание за “другия”, а именно, че той не е “враг”, а е “събожник”.

 

Из интервю за Правата на Душата

с ВАКЛУШ ТОЛЕВ на ЛИЯНА ФЕРОЛИ

www.blitz.bg, 16 декември 2005 г.

Защо е така важно да се признаят правата на Душата?

Когато се защитава само физическото – тленното, вторичното, не могат изобщо да се потърсят причините и елементите, които накърняват първичното – Душата. И тогава се стига до изкривявания – такава защита не е предотвратила нито убийствата, нито дискриминацията. А нашият народ е създал приказката за ранената и оскърбена мечка, на която раните зарастват, но лошата дума остава да я терзае. Знаел е народът ни кое право е поважно! Когато можеш да предвидиш защитност и на душевната цялост, т.е. на първичната реалност – духовната, то тогава можеш много по-добре да опазиш и вторичната – материята, тялото.

Кои са най-големите оскърбления за Душата?

Анатемата, която още фигурира в чл. 189 от Устава на Църквата ни, е религиозна казън, която унищожава човешката духовност,  тя е проклятие върху духовната същност на човека и тежка морална депресия – жигосан скрит белег, много по-страшен от външните физически белези. Понятието “враг” също е много тежко клеймо върху личната душевност. В Третото хилядолетие вече ще се прозре, че този “враг” е ръката на еволюцията, която ти сочи, че там, в него, стоиш ти – стои човекът, нееволюиралият бог, твоят събожник. В Третото хилядолетие враждуването ще бъде само вътрешно – в теб самия, и ще продължава до пълна победа на съвестта. Само събудената съвест, а не идеята за правда, която търси възмездие, може да извади жилото на злосторството, за да остане благодатната трапеза на прощението.

Check Also

Хранене чрез променливи

Какво е променлива? В зависимост от категорията, която обсъждаме характера на променливата е различен. Различно …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *