СТЕФАН ЦАНЕВ – МОЯТА „УТОПИЯ“

Да я направим национален икономически приоритет!

Подготвям една малка книжка – “Моите утопии”. През последните 24 години не видях нито едно правителство да предложи радикален план за излизане – не от кризата, а от тресавището, в което сме затънали… Изходът според мен е в избора на уникален, изпреварващ път на развитие. Ще ви споделя една от моите утопии, с риск да стана смешен.

Ние минаваме за аграрна страна, но пред аграрна пише “изостанала”. Скоро ще на­пишат “рухнала”. Защото, както знаете от последните изследвания, само 10% от стоките в България са българско произ­водство. Не е нужно да си икономист, за да разбереш, че това е катастрофа. С изключение може би на зърнопроизводството, селското ни стопанство фактически е ликвидирано: зеленчукопроизводството, овощарството, скотовъдството, млекопроизводството. Ядем картофи от Египет, домати от Турция, дини от Гърция, ябълки от Италия, фасул от Киргизстан,чесън от Китай, лук от Полша, правим сирене от африканско палмово масло, лютеница от китайско пюре, луканка от аржентинско замразено месо. Това е пародия. Конкуренцията на свободния пазар ни убива. Да се въведе протекционизъм, както по времето на Стамболов, сега е невъзможно – противо­речи на правилата в Европейския съюз. Но има един друг легален начин да се защити нашето селско стопанство – като обявим и превърнем България в защитена екологична зона на Европа.

Имаме всички условия за това. 37% от територията ни е покрита с гори, това го няма в никоя друга европейска държава, а това означава чист въздух. Въздухът ни е чист и благодарение на никаквата ни промишленост – да превърнем минуса в плюс. Сравнително чиста е и земята ни. И водите ни са чисти, особено минералните води. Вредните емисии от съществу­ващите фабрики и от автомобилите могат да бъдат сведени до нула чрез задължителни филтри. Знаете учудващите резултати от акциите “Да почистим България за един ден” – защо да не я почистим за един месец, ако трябва – за една година, но така, че никой да не посмее после да хвърли кибритена клечка на земята. Чиста земя, чиста вода, чист въздух. Под претекст за недоказана екологичност ще ограничаваме постепенно до пълна забрана вноса на чужди зеленчуци, плодове, меса, млека и прочее; съответните наши производства ще бъдат подложени на безмилостен контрол. Всеки, който стъпи на българска територия, да знае, че всичко, което яде и пие в България, е българско екологично производство. Някога територията, на която се намира сега България, е била балнеосанаториума на Римската империя – защо сега да не бъдем балнеосанаториума на Европа? Да построим балнеоцентрове край лековитите минерални извори; до големите туристически комплекси да прокараме минерална вода по тръбопроводи (както е в Старосел). Това ще промени характера на туризма ни – ще се превърне в туризъм не само за почивка и развлечение, а и за лечение. Това ще го направи уникален и предпочитан.

Всички държави се стремят към производство на екологични продукти и към природолечение, но засега те правят това спорадично и бавно – въпросът е да ги изпреварим, превръщайки това в наш тотален приоритет. Европа ще приеме подобен приоритетен проект, защото ще е и в нейна полза.
Иска се обаче не само политическа, иска се общонационална воля – тази идея, тази утопия да се превърне в национална цел, в национален идеал, ако щете. За реализирането на този национален идеал няма да е нужно да проливаме кръв, както за националния си идеал от началото на миналия век, а пот – нали сме уж работлив народ. Ако сме и умни, както твърдят някои, това трябва да се съчетае с внедряването на високи технологии, с производството на електронни продукти, за които не трябват много ресурси, а мозъци. Това са двете релси, по които бихме могли да пуснем с пълна скорост напред влака на икономиката си.

Из интервю на МИЛА ВАЧЕВА
www.24chasa.bg