ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ТИБЕТСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Превод и коментари: СИМАНА ЗЛАТЕВА

Най-важното – никакви унижения и телесни наказания.
Единствената причина децата да бъдат бити е,
че не могат да отвърнат.

* Първи период: до 5 години.
Отношението към детето е като към “цар”, според тибетското възпитание. Нищо не бива да се забранява, при необходимост просто му се отвлича вниманието. Ако прави нещо опасно, се прави уплашена гримаса и се издава звук на уплаха – детето прекрасно разбира този език. Това е времето, когато се оформят активността, любознателността и интересът към живота. Детето все още не е способно да прави сложни логически връзки. Например, ако е счупило скъпа вещ, то не може да разбере, че за покупката на нова такава е нужно човек да работи много, да изкара пари. Така че разбира наказанието единствено като потискане от позицията на силата. Като резултат няма да го научите да не чупи ценни вещи, но затова пък ще го дресирате да се подчинява от страх на по-силния. Това ли искате?

* Втори период: от 5 до 10.
Това е времето, когато към детето се отнасят като с подчинен. Дават му се задачи и заръки и се изисква тяхното изпълнение, като при това може да бъде наказвано за неизпълнението им, но не с физически методи. Това е времето, когато активно се развива интелектът. Детето трябва да се научи да прогнозира реакцията на хората към своите постъпки, като предизвиква положително отношение към себе си и избягва проявите на отрицателно такова. Не се страхувайте да го товарите със знания в този период.

* Трети период: от 10 до 15.
Как да се отнасяме с него? Като с равен. Не наравно, а именно “като с равен”, тъй като вие при всички случаи имате повече опит и знания. Съветвайте се с него по всевъзможни въпроси, предоставяйте и поощрявайте неговата самостоятелност. Ако се налага да натрапите волята си, правете го с “копринени ръкавици” – в процес на обсъждане, чрез убеждение, подсказване, съвети, примери. Ако нещо не ви харесва, акцентирайте вниманието му върху негативните последствия, избягвайки директната забрана. Това е времето на формиране на самостоятелността и независимостта на мисленето.

* Последен период: от 15 години.
Отнасяйте се с уважение към него. Вече е късно да го възпитавате и ви остава само да жънете плодовете на своя труд.

Какви са възможните последствия при НЕследването на тези правила?

* Ако потискате детето до 5-годишна възраст, Вие потискате неговата жизнена активност, интереса му към живота, интелекта. Подобно отношение ще го научи без да се замисля, по навик да се подчинява на грубата сила, като ще се превърне в лесна ЖЕРТВА на всеки малко по-нагъл непрокопсаник.
* Ако ли пък продължите да го глезите след 5-годишна възраст, детето ще порасне инфантилно, НЕСПОСОБНО да работи и изобщо да полага някаква форма на усилие, включително духовно.
* Ако го покровителствате като малко дете след 10-годишна възраст, то ще порасне НЕУВЕРЕНО, ще бъде ЗАВИСИМО от по-самостоятелните от него хора, които обаче имат свои цели или пък просто не винаги могат да бъдат наблизо, за да му бъдат от помощ.
* Ако не уважавате детето след 15-годишна възраст, то няма да ви прости това и ще си отиде при първа възможност.

Разбира се, тибетското възпитание на децата е нещо много повече от набор правила – то включва съставки като много любов, мъдрост, чувствителност, вяра, дисциплина, състрадание, личен пример, уважение – които, смесени в нужното съотношение за всяка конкретна ситуация, дават най-добрия резултат на света: щастливо, здраво и успешно същество!

С коректура и редакция по: www.simanazlateva.com