Bulgarian VEG Society
Автор: Михаела Белорешка
Наскоро участвах в един он-лайн курс чрез платформата coursera. В нея учени от департамента по хранене в университета в Копенхаген разработват „Нова скандинавска диета“, която базират както на съвременните изследвания върху храненето, така и върху традициите и националните особености на страната.
В проекта участват над 9 училища и детски градини в Копенхаген, за които участието е абсолютно безплатно и поето от държавата. Един от главните фактори да включат точно тази таргет група в изследването е изграждането на отношение и знание за храните у подрастващите, като ги включат в процеса на приготвяне, дават им право на избор с какво да се хранят и как да поднесат и споделят храната.
Трите опорни точки, които Новата храна на хлапетата съблюдава, са храната да е вкусна, локална и щадяща околната среда. Датчаните не казват дали да се яде месо е неморално, жестоко, неетично, в разрез с религията, бъкано с токсини, страх или антибиотици – те просто казват, че да се яде месо е икономически неефективно. Днес. Ако допреди 50 години е било нормално да се яде месо 2 пъти в седмицата и локалната продукция е задоволявала потребностите на градското население, то днес консумацията му се е увеличила 50 пъти и производството му се е превърнало в изключително неустойчива икономическа практика. Съвършена датска логика.
На мястото на месото (особено червеното) трайно се наместват растителни източници на протеини, които и без друго са с доказано по-добро и лесно усвояване от човешкия организъм. Диетата настоява да се обръща внимание на локални продукти, които виреят в диви райони и не са популярни, но крият страхотни хранителни качества – диви плодове, гъби, подправки, билки. Те, за разлика от земеделските продукти, растат свободно, нямат нужда от влагане на ресурси, т.е. са просто казано безплатни и се очаква само да бъдат набрани и внесени в менюто.
Казвам всичко това, защото дори в северната държава, в която консумацията на месо е в пъти по-голяма от тази на България, институциите активно действат по въпроса с промяна на хранителните навици на младежите с цел подобряване на здравето и постиженията им. Като бонус идват позитивите от устойчиво развитие за селското стопанство, подкрепяне на местните производители и популяризиране на страната с иновативните си практики и социална отговорност.
На фона на тази картина, в България се опитваме от близо половин година да подвигнем въпроса с изключително нездравословното, неустойчиво, дискриминиращо меню в държавни училища и детски градини. В отговор получаваме обясняние, че менюто, по което се хранят децата, е одобрено от диетолог, но кой е той и кога последно е чел научно изследване в своята област не е известно. Децата ни продължават да обядват с кюфтета с бял сос, печена скумрия, а понякога в менюто им дори липсва пресен плод или салата. Пълнозърнестите продукти са химера, а правото на избор – претенция.
В този смисъл инициативата на Българско вегетарианско общество не е да покръсти всички български деца във вегетарианство, а да повдигне въпроса за правото на избор, диалогичността, устойчивото развитие и здравето на децата ни.
Представете си меню, което съдържа продукти, отгледани в българска почва, пътували максимум 300 км и носещи вкуса на българско. Това, мисля, всеки би се съгласил е храната, с която искаме децата ни да се хранят.
Повече за инициативата на БВО можете да прочетете тук.
