ВИТАМИН B12 – какво не знаем

Автор: д-р ДЖИНА ШОУ, иридолог
Превод: ЕВЕЛИНА ЧАКЪРОВА
Източник: www.libaware.economads.com

Темата за витамин B12 не е нова за повечето вегетарианци, вегани или суровоядци. Компаниите за хранителни добавки печелят доста от хората, които в стремежа да си набавят всички необходими витамини, са редовни техни клиенти, но дали това е добра идея? Редица въпроси ще разгледаме в тази статия с идеята да се структурира информацията от различни източници (нефинансово ориентирани), на които може да се разчита. Дефицитът на B12 е сериозен проблем, но когато той липсва, означава, че и някой минерал не е достатъчен, защото минералите и витамините винаги вървят “ръка за ръка“. Видимите симптоми, сочещи към липса на B12, могат да бъдат доста сериозни. Умора, бледост, анорексия, умствено обърк­ване, халюцинации, параноя, загуба на тегло и др. са само част от при­знаците, че човек страда от дефи­цит на витамин B12. Според мен синдромът на хроничната умора е болест, причинена от липсата на B12. Ако мислите, че нямате до­статъчно от този витамин, то е добре да се свържете с лекар, който е наясно с проблема, за да получите незабавен съвет. Това разстройство може да доведе дори до смърт, ако не се вземат мерки своевременно.

Според официалните английски препоръки, необходимото количество на витамин B12 е по-малко през последните няколко години отколкото преди, защото в близ­кото минало нуждите на тялото от този витамин са били надцене­ни. В действителност, здравният департамент счита, че някои хора имат по- малки нужди от средно препоръчителната доза B12. Необходимото количество от витамина за целия ни живот е равно на 40-милиграмово зрън­це или 1/7 от обикновена таб­летка аспирин! Безсмислено е да се приемат големи дози B12, защото 3 микрограма (UG) е максималното количество, което организмът може да усвои наведнъж.

Витамин B12 се отделя в жлъчката и ефективно се реабсорбира там. Този процес е известен като ен­терохепатална циркулация. Количеството на B12, което се отделя в жлъчката, може да варира от 1 до 10 микрограма на ден. Хората, които спазват режим на хранене с ниско съдържание на витамин B12, включително вегани и някои вегетарианци, може да приемат повече B12 от реабсорбация отколкото от хранителни източници. Реаб­сорбацията е причината, поради която може да са необходими над 20 години преди да се появи липса­та на витамина. За сравнение, ако дефицитът на B12 е вследствие на неправилно абсорбиране, може да отнеме само три години, до­като заболяването се развие. Ви­таминът B12 се възпроизвежда в здраво тяло (по принцип вътрешният синтез на B12 може да задо­воли нашите нужди без допълни­телно приемане на витамина), но ако в диетата ни липсва кобалт, то проблемът не опира толкова до липсата на вътрешното син­тезиране на B12 в чревната флора, колкото до дефицита на кобалт (който от своя страна се нуждае от допълнителни фактори, за да се абсорбира).

Сред многото противоречия около витамина B12 има довод, че въпреки че голяма част от него се произвежда в стомаха ни, бактерията се развива твърде надолу в червата и това пречи на телата ни да я абсорбират. За съжаление, тази теза е все още широко разпространена. Според д-р Ветрано, тя е била опровергана преди повече от 20 години и е нищо повече от остаряла научна теория. В дей­ствителност, в “Човешката ана­томия и физиология“ от Мариеб, издадена през 1999 г., се казва, че е повече от ясно, че витамин B12 се асимилира от червата ни.

Много хора говорят, че единствените храни, които съдържат витамин B12 са тези от живо­тински произход. Това обаче не е вярно. Никоя храна не съдържа в естествена форма B12 – нито животинската, нито растителната. Витамин B12 е бактерия, произведена от микроорганизми. Това е единственият витамин, който съдър­жа малко количество от друг елемент – кобалт, от където идва и научното му име – коба­ламин, намиращ се в центъра на молекулната му структура. Хората и всички гръбначни жи­вотни се нуждаят от кобалт, макар че той се усвоява само под формата на витамин B12.

Известно е, че синтезът му започва от човешкото хълбочно черво (илениум), което е и мястото, където B12 се абсорбира. Дока­то чревната бактерия разполага с кобалт и някои други хранител­ни вещества, производството на витамин B12 е възможно. За да бъде усвоен, B12 трябва да се комбинира с мукопротеин, наречен Вътрешен Фактор1, който обик­новено се намира в стомашните сокове. Ако вътрешният фактор е намалял или липсва, синтезът на витамина няма да се състои, неза­висимо дали присъства в диетата или не. Дефицитът на B12 може да се причини и от антибиотици (съдържат се още в млякото), алкохол, цигари и стрес (алкохо­лът уврежда черния дроб, затова хората, които пият, се нуждаят от повече витамин B12; пушенето и всички опушени храни също повшават нуждите от него).

Много хранителни проучвания са били проведени преди доста време, като не са взети предвид модерни­те технологии за научните анали­зи. Например, за малините в Tesco2 пише, че в 100 гр. има 30% от днев­ното препоръчително количество на витамин B12. Това не може да бъде само единичен случай на рас­тителна храна, която съдържа B12! По-вероятно, тя е само една от още много, които съдържат витамина. Действително, според д-р Ветрано, в днешните книги в Америка се говори за това, че има B12 във всяка храна, която съ­държа витамин Б комплекс, а преди просто не са можели да изчислят това количество. В наши дни, мо­дерните технологии позволяват да се направи откритието, че B12 има в онези храни, които са богати на витамин Б комплекс. Авторът не вярва, че липсата на B12 е по- ши­роко разпространена сред вегани­те и вегетарианците – това може би е просто поредната маркетин­гова лъжа! В действителност, много от така наречените проучвания, “доказващи дефицит на B12 при веганите“ трябва внимателно да бъдат проверени – голяма част от тях изобщо не доказват, че витаминът липсва при веганите. Всъщност, противно на пропагандата от месната и млечна индустрии, по- вероят­но е хората, които консумират месо, да страдат от липса на витамин B12 – това се знае от 1959 г.! Казвайки това, трябва да имаме предвид, че много вегетарианци и вегани все още приемат антибиотици и храни, които ги съдържат – като лук, чесън, репички и други, богати на синапено олио, които убиват чревната флора. Проблемът е, че веднъж, след като сме я нарушили, е много трудно да я оздравим без подходящите здравни съвети. От най- голямо значение е да решим проблемите на чревната флора, а не просто да разчитаме на хранителни до­бавки. Хората, които имат физически про­блем, защото мислят, че не приемат до­статъчно витамин B12, всъщност често не преработват храната както трябва заради лошо храносмилане. Когато то бъде нормализирано, B12 започва да се произвежда отново.

Според “Човешката ана­томия и физиология“ на Мариеб, витаминът B12 може да бъде разрушен от прекалено алкална или киселинна среда. Това означава, че той не би просъ­ществувал дълго в месо­то, защото хлороводород­ната киселина в стомаха по време на храносмилане на месо създава много киселинна среда. Това би обяснило защо хората, консумиращи месо, са из­ложени на същия риск от липса на витамин B12, как­то веганите – макар и тех­ният хранителен режим да съдържа витамина. Също така, в месото има анти­биотици! Разбира се, много от месоядните унищожа­ват своята чревна флора, като я излагат на гниене, тъй като гниещата бак­терия, която се съдържа в месото, подлага тяло­то на затруднения. От другата страна на урав­нението е фактът, че никото съдържание на B12 не е означава обезателно дефицит на витамина. Само защото той не е в голямо количество в кръвта, не означава, че липсва в цялото тяло. B12 може да се използва от живите клетки (как­вито са тези в централната нерв­на система). Във всеки случай, човек, който приема хранителни добавки, може да има витамин B12 в кръвта си, но това не означава, че се усвоява от тялото, защото синтетичните и неорганични витамини не се асимили­рат.

Привидните ползи от приемането на хранителни добавки завършват с повишен метаболизъм, който да помогне за по- бързото изхвърляне на тези вредни субстанции. Това стимулира тялото и създава илю­зията, че здравето се подобрява. Истината е, че балансът между секрецията на хормони, витами­ни, ензими, минерали и др., е много фин. Това е нещо, за което учените знаят много малко. Тези вещества не работят сами, а всъщност се нуждаят от други фактори, за да се задействат, както мазнините и др. Ние знаем много малко за живота в клетката. Употребата на хранителни добавки може да на­руши този фин баланс и да намали функциите на тялото. Здравето се влошава пропорционално на дис­баланса, който се появява.

Таблетките, съдържащи B12, са направени от бактерия, която е ферментирала. Здравото тяло обикновено би изхвърлило ферментирали субстанции. Основният проблем с тези таблетки е, че: 1) те не съдържат стотиците други хранителни вещества, които суровите храни предоставят, и 2) те съдържат изкуствени съставки/замърсители, които са вредни за здравето.

Синтетичните витамини и ми­нерали са неорганични и затова са неизползваеми от човешкото тяло. В производството на “хранителните добавки“ трябва да се използват най- вече химически чисти субстанции. Ако учените използваха хранителни вещества, които са получени естестве­но, таблетките щяха да бъдат твърде големи, за да могат да се преглътнат. Още повече, добавени са химически “транспортьори“, за да може тези продукти да са по вкуса на човек и за да стигнат до определен стандарт. Тези химически преносители, както всички останали химикали, са отровни за човешкия организъм. Те водят до стимулиране на тялото и до при­видно лечение.

Според доктора по философия Джон Потър от Центъра за из­следване на рака “Фред Хъчинсън”: “Магията на храната се базира на сложни взаимодействия между дузина различни фитохимикали, които много трудно могат да се съ­берат в таблетките. Докато за ползите от плодовете и зеленчуците има 190 категорични изследвания, за хранителните добавки има много оскъдни доказателства.“ Витамините, минералите, хормоните и др. не действат поотделно, а симбиотично. Те се групират с други хранителни вещества, за да помогнат за протичането на различни процеси в тялото. Когато тези доста сложни вещества бъдат разрушени, тяхната цялостна ефективност намалява.

Но прекалено голямото количест­во хранителни вещества изцежда нашата жизнена сила, тъй като човешкият (както и нечовешкият) организъм трябва да изхвърли излишъка. Също, под съмнение е дали при дефицит на B12 само вита­минът липсва. По- здравословен хранителен режим и условия на живот, както и спазване на пост, биха допринесли за нормално съ­държание на B12 в организма.

В своята книга “Хранене и атле­тично представяне“ д-р Дъглас Грахам споделя, че хранителните добавки са доказан непълен и неподходящ начин на доставяне на хранителни вещества, тъй като те не съответстват на естест­вения баланс. Той казва, че е изчислено, че 90% от всички хранителни вещества са все още неоткрити и пита защо предпочитаме да ги приемаме наведнъж с една таблетка, отколкото като ядем полезна храна. Повечето от хра­нителните вещества си взаимо­действат симбиотично с поне още 8 други и имайки предвид това, шансът да се набавят всички тези вещества накуп е безкрайно малък. Още повече, допълва той: “Никога не са правени опити да се поддържат животно или човек живи чрез диета, състояща се само от хра­нителни добавки.“

В биолабораториите в Колорадо Дан Рийтър създава една от най-сложните компютърни системи за биологично тестване на почвата. Той казва, че от проведените щателни изследвания се вижда как растенията, отгледани в ор­ганична почва, имат значително по-голямо количество витамин B12, който може да се усвои. Казва се още, че B12 се съдържа в ди­вите плодове, както и в дивите и домашно отгледани растител­ни храни. Авторът твърди, че месната и млечна храна са беден източник на B12. Изследванията сочат, че хората, които се хра­нят предимно с месо, се нуждаят повече от витамин B12 сравнено с тези, които не го консумират. Това е така, защото тази диета води до отслабване на храносми­лането. Всъщност, суровоядните вегани, които имат по-засилено храносмилане, приемат повече B12 чрез реабсорбация в жлъчката, от­колкото от храната.

Дейвид Уолф (“The Sunfood Diet Success Story”) твърди, че ес­тествените микроби в почвата и бактерията, открита в диворастящата растителна храна и неизмитите градински растения, са напълно достатъчни, за да задоволят нуждите от B12. Необходимо е ес­тествените микроби в почвата да се размножат в хранителния тракт без да ферментират и да се разлагат.

Друг аргумент, който си заслужава да бъде разгледан, е че препоръчителният дневен прием (RDA’s) е изчислен въз основа на сготвената храна (месо и зелен­чуци), приета от пушещ и пиещ човек. В действителност, заради корпоративните интереси, необходимите количества на много от хранителните вещества са завишени. Тези изследвания не ни казват нищо за здравословните нужди на вегетарианците. Много е трудно точно да се установят индивидуалните нужди на човек от витамини и хранителни вещества, затова и претоварването с прека­лено много от тях само утежнява излишно организма. Фактори като метаболитното ниво, стресът и др. могат да определят различни­те ни и често променящи се нуж­ди. Д-р Виктор Хърбърт докладва в Американския журнал за клинично хранене (1998, том 48), че само 1 микрограм от витамин B12 е необ­ходим на ден. Тези минимални нуж­ди от B12 може би не съответстват на нуждите на един здрав суровояден веган, например, който се нуждае от по- малко от витами­на, заради подобрените стомашни функции и големите възможности да го възпроизвежда. (Готвенето разрушава микробите и стерилизирано приготвена веган храна може да не създаде достатъчно добра чревна флора.) Нивата на усвояване на B12 са по- високи при здравите хора, отколкото при тези, които имат влошено здраве. Изследвания на индийци вегетари­анци показват, че никой от тях не страда от липса на B12, макар че нивата на витамина били между 0.3 – 0.5 микрограма.

Ако човек е здрав и е веган, който консумира голям процент суро­ви храни и не преяжда редовно, не комбинира неподходящи храни и не злоупотребява с тялото си, то вероятността да страда от дефицит на B12 е много малка, ако чревната флора не е била увредена от преди. Липсата на витамин B12 обикновено е симптом на по-голям проблем, т.е. бедна чревна флора, трудно усвояване на веществата, а също така и липса на слънчева светлина.

Харви Даймънд споделя, че спорът около хранителните вещества е станал много объркващ с цялата тази противоречива информация. Не е изненадващо, че много хора сечудят от къде да си набавят жизненоважните вещества. За съжаление, някои от тях са толкова дълбоко заблуждавани и така уплашени, че няма разумна причина дори и сред истинските факти, която да ги спаси от месната, млечната и нефто-химическата (доставчиците на синтетични до­бавки) индустрии, в които се вър­тят милиони долари (лири).

Истината е, че от каквито и хранителни вещества да се нуждаят телата ни, те се съ­държат в естествените храни (предназначени за хора, сурови растителни храни). Майката Природа знае как да ни ги пре­достави. Защо бихме били ес­тествено създадени като растителноядни, при условие, че растенията не могат да ни осигурят достатъчно витамин B12?

Ако не можете да го получите от сурови плодове и зеленчуци, ядки, семена или кълнове, тога­ва НЕ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ НЕГО! Само защото дивите плодове и органичните хранителни про­дукти съдържат малко коли­чество от витамина, това не означава, че е недостатъчно. Означава, че се нуждаем от мал­ко количество витамин B12.

Публикувано в брой 9/2014 на сп. „Зелени Акценти“
ИЗТЕГЛИ БРОЯ в pdf-формат: ЗЕЛЕНИ АКЦЕНТИ 9/2014
(кликни върху линка с десен бутон и избери да го съхраниш на компютъра си)