Вивиан Уестууд: „Нуждаем се от закон срещу унищожаването на природата!“

На пресконференция модната дизайнерка Вивиан Уестууд изразява болка и тревогa от влошаващото се състояние на планетата. “Разрушението и смъртта се случват с невъобразими темпове. При това все по-бързо и по-бързо.”
Изказвайки се в подкрепа на Европейската гражданска инициатива за прекратяване на екоцида (European Citizens’ Initiative to End Ecocide), нейните думи извикват растящ сантимент, че нещо трябва да направим. Това което можем да сторим е да съхраним жизнеността на биосферта чрез закон.
Унищожението на екосистеми – екоцид – дори като концепция говори за огромна промяна в отношението на индустриалната цивилизация към планетата. За да убиеш нещо, Земята например, предполага на първо място възприемането му за нещо живо. Днес започваме да виждаме планета и нейните подсистеми като организми имащи право на живот, а не само като източници на ресурси и места за изхвърляне на отпадъци. С нарасналото осъзнаване, че ние сме част от независима, жива планета, концепции като “права на природата” и “закон срещу унищожението на екосистемите” ще придобиват все повече смисъл.
За нещастие живеем в икономическа и правна система, която противоречи на това осъзнаване. Поради законовия имунитет и големите печалби корпорации разорават, секат, дупчат, фракват, горят, копаят мини – като всеки път извършват екоцид. Изкушаващо е да виним корпоративната алчност за този ужас, но какво да очакваме от юридическата и правна система, която си затваря очите и ги насърчава? При това всеки един от нас (в индустриалните общества поне) е съучастник. Затова се нуждаем от закон срещу екоцида – конкретен символ на засилващото се осъзнаване, че това трябва да спре.
В морален аспект проблемът е ясен, но как стои въпросът в икономически план? Практично ли е да се прекрати извършването на екоцид? Можем ли да си го позволим? Икономическите възражения ще бъдат “Да, трябва да спрем да убиваме планетата – но не сега. Трябва да изчакаме икономиката да се съвземе и тогава можем да си го позволим”. Означава ли това, че трябва да ускорим ударно изчерпването на природния капитал за да сме в състояние, в някое митично бъдеще да сме достатъчно богати за да го възстановим? Наистина ли някой вярва, че трябва да опазим планетата жива, само ако не пречи на обичайния ни бизнес?
Истината, която природозащитниците не биха искали да признаят, е че законът за екоцида би засегнал икономиката такава каквато я познаваме – зависеща от постоянно нарастващи по обем стоки и услуги, повишена консумация,така че търсенето да върви в крак с нарастващата продуктивност при пълна заетост. Днес това означава добивът на повече и повече минерали, дървесина, риба, петрол, гас и други от земните недра и с това и неизбежната загуба на хабитати, видове и в крайна сметка здравето и жизнеността на биосферата като цяло.
Да променим това не е тривиален проблем. Необходимо е да променим икономическата система така, че трудовата заетост да не бъде в зависимост от участието в преобразуването на природни ресурси в продукция. Ще се наложи да плащаме на хора за да не генерират стоки и услуги, такива каквито ги познаваме днес – да залесяват гори например, а не да ги изсичат; да възстановяват влажни зони, а не да ги усвояват. Всеки аспект от съвременния живот допринася за унищожието на живите екосистеми; би следвало тогава да очакваме промяна във всеки аспект от живота в пост-екоцидната ера.
По-прецизно би било да се каже, че един закон срещу екоцида вместо да навреди ще трансформира икономиката. Ще бъде част от преход към една икономика в която ще има по-малко неща за изхвърляне и повече неща направени с грижа, повече велосипеди и по-малко коли, повече градини и по-малко супермаркети, повече свободно време и по-малко производство, повече рециклиране и по-малко сметища, повече споделяне и по-малко притежания.
Какво да кажем относно аргумента, че ако Европа криминализира екоцида ще се постави в неравностойно положение спрямо други страни, които го толерират? Обикновено бързото плячкосване на природни ресурси води до високи краткосрочни печалби.
Как може добиваната по устойчив начин на едно място дървесина да се конкурира с евтината поголовна сеч от друго място. Не може – освен ако принципът за прекратявaне на екоцида не е застъпен също и в международните търговски споразумения и тарифни стратегии. За съжаление международните търговски споразумения, които се обсъждат днес, като Трансатлантическото Търговско Партньорство (TPP) и Трансатлантическото Търговско и Инвестиционно Партньорство (TPIP) заплашват да вършат точно обратното: корпорациите биха могли да не се съобразяват със законодателството срещу екоцида, обявявайки го за възпрепятсващо търговията.
Необходимо е да променим тази насока. Едно европейско анти-екоцидно законодателство ще наложи нов морал и законова база за глобалния консенсус да се прекрати унищожението на екосистемите и да са запази планетата за бъдещите поколения. Дори подобно законодателство да не бъде веднага въведено, инициативата поставя идеята на на дневен ред. Рано или късно такъв закон предстои. Бизнесът с визия за бъдещето, който е подготвен за промените, които ще настъпят в крайна сметка ще просперира, дори това да изисква труден преход в краткосрочен план.
Европейската инициатива срещу екоцида до сега е подписана от около 100 000 човека – доста далеко от критичните 1 милион необходими за да на я наложат пред Европейската Комисия за формално разглеждане. Дали бъдещите поколения ще гледат назад от една унищожена планета и ще се чудят защо само 0,02% от европейските граждани са упражнили своето демократично право да спрат екоцида? Можем да се справим и по-добре.
Чарлз Айзенщайн е оратор и писател с фокус върху теми за цивилизацията и човешката културна еволюция.

Превод: Desimir Ivanov
Източник: www.theguardian.com
Автор: Charles Eisenstein
Официален сайт на инициативата: www.endecocide.eu
ПОДПИШИ ТУК