Breaking News
Home > НОВИНИ > БЮЛЕТИН > ПРОУЧВАНЕ НА „ГРИЙНПИЙС“ ОТКРИВА КОКТЕЙЛ ОТ ПЕСТИЦИДИ в индустриалното производство на ябълки в Европа

ПРОУЧВАНЕ НА „ГРИЙНПИЙС“ ОТКРИВА КОКТЕЙЛ ОТ ПЕСТИЦИДИ в индустриалното производство на ябълки в Европа

Източник и фотографии: www.greenpeace.org
Докладът на „Грийнпийс“ в оригинал виж ТУК.

„Екологичните практики за отглеждане на ябълки са ключ към бъдещето на земеделието“, заключава докладът на „Грийнпийс“.

Коктейл от пестициди, използвани в индустриалното производство на ябълки, замърсява почвите и повърхностните води в Европа. До 13 различни вида химикали са открити в една от пробите.
„Горчивият привкус на производството на ябълки в Европа и как екологичните решения могат да процъфтят“, доклад публикуван от „Грийнпийс“ (2015), включва резултати от тестове на 85 проби, взети в 12 европейски държави. Общо 2/3 от пробите на вода и почва съдържат остатъци от пестициди, като 70% от идентифицираните пестициди са с много висока цялостна токсичност при хора и при диви животни. Докладът също демонстрира практичността на екологичното производство на ябълки без замърсяване на почвите и водите и показва как методи на екологично земеделие могат да бъдат приложени на практика. „Грийнпийс“ призовава правителствата на ЕС да забранят използването на синтетични-химически пестициди на европейските полета, като в същото време подкрепят повече иновативни екологични решения за земеделието.
Кристиане Хъксдорф, координатор на кампанията за екологично земеделие за „Грийнпийс“ – Германия коментира: „Настоящата система за индустриално производство на ябълки оставя горчив привкус, защото отравя почвата и водата ни, излага хората и околната среда на коктейл от синтетични-химически пестициди. Масивната употреба на пестициди в производството на ябълки е още един симптом на неработещата система на индустриалното селско стопанство. Европейският съюз е един от водещите производители и потребители на ябълки в света, затова важността на производството на ябълки, без отравяне на почвата и водата, е очевидна. Отдалечаването от земеделска система, силно зависима от химикали, е от съществена важност за защитата на фермерите и техните семейства, които са пряко изложени на тези химикали.“
Докладът се състои от две част и представя общ преглед на производството на ябълки в Европа. Първата част е цялостен анализ на 36 водни и 49 почвени проби, събрани от конвенционално отглеждани ябълкови градини в 12 европейски страни[1] през месец април 2015г. Направен е анализ за остатъчни вещества от пестициди. Пробите представляват „моментна снимка“ на ситуацията в началото на периода на цъфтеж. Резултатите показват комплексна съвкупност от пестициди, които могат да бъдат открити в почвите и водите на ябълкови градини в Европа. В целия набор от 85 взети проби са открити общо 53 различни пестицида, като 78% от почвените проби и 72% от водните проби съдържат остатъци от най-малко един от тези пестициди. Най-често срещаният пестицид в почвата и водата е фунгицидът боскалид (в почвата – 38%, а във водата – 40%). Седем от откритите пестициди понастоящем не са одобрени на ниво ЕС, но могат да бъдат използвани, ако са налице извънредни разрешения на държави-членки.
Най-големият брой пестициди в почвата са открити в Италия (18 пестицида от 3 проби), след това в Белгия (15 пестицида от 3 проби) и във Франция (13 пестицида от 6 проби). По отношение на водните проби, най-големите бройки са открити в Полша (13 пестицида от 3 проби), следвани от Словакия (12 пестицида от 3 проби) и Италия (10 пестицида от 2 проби). От 38-те пестицида, открити в пробите от вода, 8 са с много висока токсичност към водни организми. Един от пестицидите, открит в пробите от почва, има много висока токсичност към земни червеи; 8 от пестицидите, намерени във всички проби, имат много висока токсичност към пчели. Двадесет от намерените пестициди са много устойчиви, докато 5, намерени в почвените проби, имат голям потенциал да се прецеждат. Тези критични за околната среда свойства засилват опасността от ползването на токсични пестициди.

photo_4

Във втората част на доклада, „Грийнпийс“ показва няколко екологични решения, използвани в отглеждането на ябълки, за да бъде намалена употребата на химически пестициди. Балансираната агро-екосистема е ключов фактор за екологичното производство на ябълки, тъй като увеличава издръжливостта към вредители и болести като същевременно се ползват полезни организми. Торенето, мерките за грижа за почвите и покривните култури например подобряват растежа на ябълковите дървета и намаляват чувствителността на дърветата и плодовете им към болести. Стабилната агро-екосистема подобрява наличието на цветен прашец и нектар и това е от полза и за естествените врагове на вредителите като хищните оси.
Добрата новина е, че екологичните решения съществуват и вече се прилагат от фермери из цяла Европа, включително и в България. За да увеличим добрите практики, всички ние можем да започнем да подкрепяме земеделските производители, като купуваме продукти директно от фермата или посещаваме фермерските пазари по-често. Това ще даде на фермерите, които произвеждат храна ни, повече възможности да развиват дейностите си и да практикуват все повече такива екологични практики. Още повече, политиците трябва да действат и да подкрепят екологичното земеделие и фермерите като пренасочат субсидиите от индустриалното селско стопанството към екологичните земеделски практики“ – коментира Меглена Антонова, координатор на кампанията „Земеделие и пчели” в българския офис на организацията.
„Грийнпийс“ стартира онлайн платформа за изтъкване на неуспехите на индустриалното селско стопанство и приканва хората да се противопоставят на неработещата хранителна система. Присъединете се към хранителното движение чрез приемането на лични предизвикателства на българската страница www.obichamhranatasi.org

––––––––––––––––

[1] Проби от почвите и водата са взети от следните 12 държави от ЕС: Австрия, Белгия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Словакия, Испания и Швейцария.

AppleProduction-coverMini

Предлагаме по-долу превод на поднесените в доклада данни за алтернативни и щадящи практики. Не всички изглеждат подходящи и приложими за същински органични и природосъобразни  стопанства, но е полезно да се запознаем в каква посока се мисли и работи по света.

съвместими
БИОЗЕМЕДЕЛСКИ ТЕХНИКИ
ЗА ЗАЩИТА НА ЯБЪЛКОВИТЕ ДЪРВЕТА И ПОСЕВИТЕ

Превод: КАМЕН БАНКОВ

Състояние на почвата, наторяване и поддържане на стопанството

Множество аспекти при отглеждането на ябълки могат да бъдат повлияни чрез способи, първоначално предвидени да предотвратяват нашествия от вредители и епидемии или да се справят със същите, когато са вече налице. Следователно, култивационните стратегии трябва да бъдат прецизно обмислени и да отчитат общия цикъл на растеж и свързания с него мениджмънт на земите. Сортовете ябълки варират спрямо тяхната податливост към заболявания, макар че практиката на окастрянето и прилагането на торове също могат да окажат влияние върху разпространението на дадена болест. Ако цялостния режим на растеж бъде оптимизиран, това насърчава прилагането на допълнителни иновативни управленски техники, които иначе биха били по-слабо ефективни в една неоптимизирана система. Това вероятно е от особено значение, когато става въпрос за органична или биоземеделска парадигма, при която не са произведени химически суровини (виж: Trapman & Jansonius 2008). Съобразно с всичко това, следва да насочим вниманието си към кастренето, торенето, управлението на почвите, както и употребата на мотивационни култури[1].

Управление на почвените води в подкрепа на полезните насекоми

Има сведения, че управлението на почвените води и превенцията от преовлажняване, измежду редица други фактори, може да благоприятства популациите от щипалки в овощните градини (Helsen et al. 2004), както и че слабо отводнените зони в рамките на даден парцел приютяват по-малко от тези важни хищници, унищожаващи вълнистите ябълкови листни въшки (E.lanigerum) (Helsen & Winkler 2007). Възможно е слабото отводняване да попречи на гнезденето и снасянето на яйца в почвата (Helsen & Simonse 2006).

Стабилна земеделска екосистема в полза на съперничеството в природата

Устойчивостта на средата в овощните градини също играе роля при подсилване на популациите от естествени хищници. Комерсиалната експлоатация на една овощна градина може да се разтегли до няколко десетилетия и през това време те биват обект на „нисък“ или „без оран“ мениджмънт. Тази устойчива система бива подрината, когато дърветата се отсичат и заместват с нови или поради интензивната употреба на пестициди, както се прави в промишленото селско стопанство през целия период на растеж. Въпреки, че повторното развъждане на полезни насекоми може да се осъществи от периферията на градината, процесът може да се окаже тромав и фермерите да трябва да го ускорят чрез улавяне на миниатюрните ловци на вредители и пренасянето им върху нови насаждения (Helsen & Winkler 2007). Стопанисването на европейския червен акар (ERM) също се подпомага от стабилната среда, което от своя страна позволява развитието на популации от хищни акари. Производителите на органични ябълки в САЩ докладват за проблеми с европейския червен акар само в редки случаи, което се дължи на методиката за контрол над вредителите, бидейки относително нетоксична спрямо хищните акари (Foster 2014).

Каолинова глина[2]

Първоначално разработено като метод за борба с вредителите в края на 90-те, приложението на каолинова глина под формата на тънък слой разпръснати частици понастоящем е масова практика в Съединените щати. Спреят оставя прахообразно покритие по дърветата, което действа като защитна бариера срещу вредни насекоми и може също да предизвика раздразнение, ако частиците се раздвижат от въздуха. В допълнение, то прави плодните дървета по-трудно разпознаваеми като приемници за вредителите. Пръскането започва след като цветът по венчелистчетата опада и продължава до осем седмици, за да предотврати нашествието на ябълковия плодов червей, а може да бъде продължено и след този период заради други вредители от рода на ябълковата личинка. Увреждането на дърветата значително се намаля през периода, когато биват обработвани по този начин, въпреки че цялостта на каолиновото покритие се руши под действието на вятъра и дъждовете, с което спада и ефективността му (Hinman & Ames 2011; Caldwell et al. 2013). Системите, базирани на технологията с частици от каолинова глина, се оценят в САЩ като най-близкия до широкоспектърната борба с вредителите способ понастоящем достъпен за производителите на органични ябълки, както и на други плодове (Hinman & Ames 2011). Но докато в САЩ се прилага повсеместно, според База данни на пестицидните свойства, то в рамките на Европа го ползват едва няколко страни за момента – Белгия, Франция и Гърция (виж: http://sitem.herts.ac.uk/aeru/ppdb/en/Reports/2410.htm). Регистриран е за употреба против вредителя по крушите Psylla Pyricola и още няколко други вида листни въшки по овощните дървета (EC 2011).

Органична тор и растителни екстракти

Употребата на водни торови екстракти за възпрепятстването на болести по растенията също е била обект на проучвания през последните две-три десетилетия, след като е било открито, че гъбеният торов екстракт[3] е особено ефективен при болести по растенията (Yohalem et al. 1994). Впоследствие била установена и ефикасността му при струпясването по ябълките (Yohalem et al. 1996) и са направени проучвания за защитни ефекти при различните култури (Sagar et al. 2009). Други подобни екстракти от зелени отпадъци също подпомагат възспирането на струпеите, както и брашнестата мана по лозите (Larbi et al. 2006). Активните вещества, налични в тези екстракти, са в състояние да издържат на автоклавиране[4], както се вижда от опитите в Япония, при които екстракт от гъбен тор, преминал процеса, потушава патогенните гъбички (Parada et al. 2011). Маслото, добито от дървото ним (Azadirachta indica), както и екстракта от хвощ (Equisetum arvense) също са били използвани в борбата с вредителите в ябълковите градини (PAN-Europe 2007), докато употребата на екстракта от Quassia amara дава добри резултати при унищожаването на ябълковата листна оса (Psota et al. 2010). Тези подходи са приети по отношение на биологичното производство, заедно с набор от други потенциални техники, описани в специализираната литература (виж: Caldwell et al. 2013).

Ролята на мониторинга при контрола над вредителите

Ключов компонент при манипулацията на европейския червен акар и други вредни насекоми (Foster 2014) е използването на мониторинг и прогнозиране въз основа на натрупан опит и залагането на благоприятни за развитие условия спрямо конкретния мащаб на всяка овощна градина (Hinman & Ames 2011). Тази философия е разгърната до ниво на сложна, многофакторна система за прогнозиране от националните агенции в Швейцария. Като се вземат предвид температурата, влажността и предвиденото метеорологично време, заедно с жизнения цикъл на съответния вредител, системата SOPRA (Schadorganismen-Prognose auf Apfel) намира реализация в хронологичното планиране, мониторинга, управлението и борбата с популациите от вредители (Graf et al. 2003). Обхванатите вредители по ябълките включват розова ябълкова въшка, ябълкова листна оса, малък плодов молец и ябълков плодов червей. Подобен мрежови-базиран модел също е бил проектиран за овощарите в щата Вашингтон, САЩ (Jones et al. 2010).

Биологичен контрол над вредните насекоми

Принципът да се използват естествени врагове на овощните вредители е широко разработен. Популациите от хищници могат да бъдат засилени посредством осигуряването на естествена среда или хранителни ресурси, както и директно да бъдат внедрени в градината. В Обединеното кралство е използван набор от хищници, с потенциал да се развъдят и други (Mason et al. 2009). Aphelinus mali е една от няколкото паразитни оси, въведена за да ограничава листните въшки в овощните градини на Нова Зеландия от 1920-та насам, вследствие на което бързо се е утвърдила като ефикасно средство (Walker, 1989). Anystis baccarum е хищен акар, който се храни с европейския червен плодов акар (Panonychus ulmi) и с ябълковия ръждив акар, като в същото време яйцата на двата вида служат като негова храна през зимния период (Mason et al. 2009). Anthocoris nemorum, цветен бръмбар, е хищник от особено значение, който зимува в зрелия си период и се активира веднага щом времето отново е подходящо, а плячката е налице (Mason et al. 2009). Platygaster demades е паразит, атакуващ яйцата на ябълковата листна мушица, който може да бъде високо ефективен при ограничаването на този вредител (Sandanayaka & Charles 2006).

Растения в комплект и растения-приемници на хищни видове

 Комплектното засаждане включва култивирането на растения, притежаващи ползотворни или прогонващи свойства в непосредствена близост с ябълковите дървета. Фиксиращите азота растения могат да бъдат засадени в градината, докато различни други растения биват прибавяни заради качеството им да прогонват вредители и да тушират инфекциозни заболявания. Подобни техники остават относително слабо проучени въпреки всичко (Mayer, 2010). Още един подход е внимателният контрол върху развитието на растенията, които могат да служат като алтернативни приемници на вредители (Solo mon et al. 1999), докато други създават подходящите условия за популации от полезни насекоми (Vogt & Wiegel 1999).
Трети възможен подход включва употребата на агро-лесовъдни техники, по илюстрирания от проекта Wakelyns начин в Съфолк, Обединеното кралство (EURAF 2015). Проектът залага на засаждането на плодови дървета и такива за добив на дървен материал, както и отглеждането на зърнени култури, редуващи се с картофи, тиква или пък директно използване на земята под формата на пасище за добитъка. Разпределянето на ябълковите дървета измежду седемте други вида засадени дървета е имало позитивно въздействие върху степента на болести и вредители. Предполага се, че това се дължи на тяхната относителна пространствена разпръснатост, допълнена от смекчаващите болестите ефекти на добавените дървесни видове. Позитивно въздействие е имало и върху нивата на болестите при засятите полеви култури.
Допълнителен подход, който добива все по-голяма популярност и може да бъде приложен там, където ябълките се произвеждат чрез агро-лесовъдни системи, предлага използването на птиците като унищожители на вредни насекоми. В едно холандско проучване, птиците, снабдени с къщички за гнездене и храна в определени овощни градини, осезаемо са допринесли за намалянето на гъсениците вредители. Трябва да отбележим обаче, че въпросното прилагане на интегрирано управление на вредителите (IPM) не касае онези градини, които осъществяват органично производство (Mols & Visser 2007).

Феромони и семиохимикали

Феромоните от насекоми (и други семиохимични примамки) могат да бъдат използвани по много различни начини в подкрепа на мониторинга и контрола на разнообразието от вредители по ябълките (виж: PAN-UK 2007). Третираните с пестициди феромонни капани се използват за привличането и елиминирането на цял набор от вредители (виж: El-Sayed et al. 2009), докато други, като например тези, които се употребяват срещу ябълковия плодов червей, вкарват в действие полови феромони, за да примамят и приклещят в масов капан зрелите мъжки молци или едновременно мъжките и женските (El-Sayed et al. 2006). Чрез наблюдение на популационната гъстота, капаните могат да се използват и за определяне на времето за обработка с пестициди, включително съвместимите с органичните земеделски методи. Разпръскването на феромони в голям мащаб с цел нарушаване на размножителния период при ябълковия червей е сравнително нова тактика, която може да бъде впечатляващо успешна в някои овощни градини (Barrett et al. undated). При този метод, феромоните се дозират върху доста голям мащаб за да попречат на мъжките молци да откриват и да се чифтосват с женските (Bessin 2010). Има някои доказателства, че химикалите, използвани като стръв за ябълковия плодов червей, са ефикасни и при примамването на ябълковия прозрачнокрил молец, Synanthedon myopaeformis (Toth et al. 2012). В допълнение, различните химически примамки могат да бъдат поставени с оглед привличането на хищни или паразитни насекоми в близост до реколтата (виж: Wright et al. 2013).

Инфекциозни вещества, поразяващи насекомите

Насекомите са податливи на инфекции от всякакъв характер, като спектърът от патогенни организми включва вируси, бактерии и гъбички. Гранулозният вирус в частност е разработен като комерсиално средство, насочено срещу ларвите на ябълковия плодов червей в техния ранен стадий на развитие (Mahr et al. 2008). Спорите на Bacillus thuringiensis[5] демонстрират ефективност срещу някои вредни насекоми, но не действат така добре при ябълковия червей (Hinman & Ames 2011).

–––––––––––––––

[1] Земеделски култури, които се отглеждат специално заради опазването и обогатяването на почвата.
[2] Каолинът (бяла глина) е отдавна традиционно средство за успокояване на разстроен стомах при диария и др. Използван е в продължение на години в комбинация с пектин (Kaopectate) за контролиране на диария, като каолинът действа като адсорбент, а пектинът като успокояващо. Използва се и външно за очистване на кожата, както и като лапа при възпаления.
[3] Гъбен тор, гъбен компост е остатъчен продукт от гъбената индустрия. Продава се в пакетиран вид, обикновено комбиниран със слама, засъхнала кръв, конски тор и креда. Отличен източник на хумус, макар и голяма част от азотното му съдържание да се поглъща от растящите и разлагащите се гъби.
[4] Автоклавирането е процес, при който в специален контейнер, под висока температура и налягане, се осъществяват химически реакции. Намира приложение в различни сфери от медицината, индустрията и други.
[5] Спорите, както и кристалният протеин на бактерията Bacillus thuringiensis (Bt), са разрешени за употреба в органичното селско стопанство, но са различни и имат по-специфична токсичност от Bt протеините, генерирани от ГМО растения.

Check Also

Чесън за хрема, синузит и инфекции

В нашите балкански ширини чесъна е изключително тачен способ за предпазване от болести в зимните месеци. Обичаме да си го хапваме често и по много! Какво можем да направим обаче ако имаме хроничен синузит или вече сме се разболели и сме с хрема? Ето изпитана рецепта от бабините (фейсбук) книги ;)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *