Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ВЕГЕ ЕСЕ / ИСТОРИИ > „Най-силният човек на света е този, който може да се изправи сам срещу него”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част трета

„Най-силният човек на света е този, който може да се изправи сам срещу него”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част трета

Интервю на ДЖОРДЖ Д. РОДЖЪР от 15 декември 2002 г.
Превод от английски: КАМЕН БАНКОВ
Ред. и коректура: РАЛИЦА БЛГОВЕСТОВА

Доналд Уотсън е основателят на Веганското общество в Англия и практически родителят на думата веган. Идва на този свят през далечната 1910 г. и си отива в мир на преклонните 95 години, няколко месеца след като ги навършва.

download
Втора част от интервюто,
„Когато всички други тичат, ти остани на място”,
виж 
ТУК.

Джордж: Ти вече спомена, че си станал вегетарианец още в младежките си години. Кое те подтикна към това решение и на колко години беше?
Доналд: Всичко започна като новогодишно обещание през 1924-та. Вероятно си чувал как всички казват, че новогодишните обещания са напълно безсмислени, тъй като никой не ги спазва така или иначе. Е, можеш да ме цитираш като изключение на правилото, тъй като от 1924 г. насам не съм консумирал никакво месо или риба. Колко време е това – 78 години, нали? Точно така, 78 години!

Джордж: Разбира се, ти си въвел термина „веган” през 1944 г., или 20 години след съдбовното новогодишно обещание, макар, че ти самият вече си бил такъв в продължение на две или три години. Та, защо всъщност премина към веганството?
Доналд: Година или две преди да се формира Обществото, кореспондирах с много малко хора, пръснати надлъж и нашир. Лесли Крос, който основа „Дружество за растително мляко”, бе мой много добър приятел. Той почина сравнително неотдавна, малко след като навърши 70 години, струва ми се. В едно от писмата си, което ми изпрати малко преди да умре, спомена, че като дете е паднал много лошо от една порта. Лекарите не са му давали почти никакви шансове и, според мен, ако животът му бе кратък спрямо останалите вегани, е твърде вероятно да се дължи именно на този инцидент. Лесли определено бе една от най-изтъкнатите фигури на каузата ни, а след като се пенсионира той не преставаше да обикаля страната и да изнася своята лекция „Мляко от човешка доброта”. Всяка една лекция бе организирана изцяло на доброволчески начала, поемаше сам всичките си разходи. Координираше Фрей Елис и другите медицински лица, които бяха заинтригувани от идеята за създаване на растително мляко – някои от по-ранните опити бяха доста нескопосани! Едва през 1965 г. друг мой много близък приятел, Артър Линг, посветил почти целия си живот на веганската кауза и акцентирал върху млечните продукти, успя да предложи на пазара приемлива алтернатива на кравето мляко. Оттогава той непрестанно развива този бизнес и, встрани от управлението на фирмата „Пламил Фуудс”, проявява голям интерес към изхранването на пеленачета-вегани. Напълно разбираемо, понеже ако дадена диета не съумява да отгледа здрави деца, ние естествено трябва да потърсим причината за това и да я отстраним – приемането на „не” за отговор не е опция. Но сега, благодарение на работата на Артър и много други, достигнахме положението, при което единственият безопасен начин за отхранването на деца е чрез веган-диета, която очевидно трябва да бъде съобразена с няколко добре установени изисквания. Ето защо „Пламил Фуудс” и някои други патентовани веган продукти вече са подсилени с витамин В12, който, въпреки безкрайно малката нужда от него, е витамин, който задължително трябва да присъства в организма ни, а някои хора са изгубили способността да го произвеждат самостоятелно в червата си. Смятаме, че след като В12 е веган продукт, който за щастие се произвежда доста евтино, за разлика от някои модерни „чудодейни лекарства”, то ние го приемаме като неотменна част от нашата нормална хранителна дажба.
Колебая се да изтъкна конкретни личности измежду всички хора, дали своя принос към веган-каузата, но все пак, мисля, че това трябва да бъдат Лесли Крос и Артър Линг – те заслужават да останат в летописите като двамата най-бележити и най-предани нейни служители. Двоумя се и дали да включа моето собствено име, бидейки бащата на това Общество. Оставям на другите да решат доколко моята работа е била ползотворна, но, струва ми се, тя трябва да е била такава, защото през двете години преди да решим да създадем официално общество, аз на практика командвах парада. Аз бях едновременно секретар, касиер, одитор и банкер. Не че сме имали някакви особени финанси за управление – всъщност, паричният поток доста често се обръщаше в наша вреда. Спомням си един случай – тъкмо бях отпечатал първото копие на „Веган новини”, състоящо се от четири страници, когато някой съвсем неочаквано ми изпрати два паунда, а това беше осем пъти повече от вноската от пет шилинга, която събирах като годишна такса. С тези два паунда излязох и купих достатъчно копирна хартия, че да мога да увелича обема на „Веган новини” до дванадесет страници. Четейки ги наскоро си мислех, че те представляват нещо като „Свитъците от Мъртво море” за веган движението, понеже символизират самото зараждане на идеята, случило се в онези трудни времена. От получените отговори, а това бяха хиляди писма, понякога пристигащи по 30-40 на ден, у мен се заформи чувството, че сме достигнали повратен момент и дори да не бях основал Сдружението, то някой друг щеше да го стори много скоро вместо мен, макар и под различно име. Направих запитване към моите читатели относно името, вследствие на което получих многобройни ексцентрични предложения, за които някои от вас вероятно са чували. Няма да ги изброявам сега, ще кажа само, че в момент на вдъхновение се спрях на думата „веган” – тя бе моментално приета и с течение на годините стана част от езика ни, а днес присъства във всеки речник по света, доколкото знам.

Джордж: Това са много интересни сведения относно ранните дни на Сдружението. Ще ми кажеш ли защо именно ти първи се отказа от всички животински продукти? Или, с други думи, стана веган преди самата дума да бъде въведена изобщо?
Доналд: Ами смятам, че ако човек с отворено съзнание и съвест следва дадена цел достатъчно дълго, бивайки подложен на всичкия съпътстващ критицизъм, и ако психически е подготвен да посрещне целия възможен критицизъм към тази идея, рано или късно съпротивата към неговата борба с онова, което той възприема като злокобна традиция, бива прекратена. Изглеждаше, че се изправям срещу света буквално собственоръчно, с нищо друго освен самонадеяното убеждение, че аз съм прав, а всички останали грешат! Това е опасно състояние на ума, но такова, че дори с течение на времето не може да бъде сломено от никого. Спомням си един от цитатите, които ми дадоха нужната сигурност в онзи решителен момент, когато се намирах в родилните мъки на моята борба. Прочетох някъде една мисъл на норвежкия поет и драматург Ибсен: „Най-силният човек на света е този, който може да се изправи сам срещу него. Тогава се замислих за начина, по който хората биват обезличавани от традициите на техните култури и от тази гледна точка си помислих, че това действително е много актуална мисъл. Ибсен умира през 1906 г., четири години преди аз да се родя – едва ли е имало по-добър начин да се отплатя на този човек, изказал една толкова велика истина, от това да я прибавям като част от отговора на всеки възможен въпрос, адресиран към мен. Какво друго мога да кажа, освен: „Добре казано, Ибсен!

(следва продължение)
Четвърта част от интервюто,
Физическото ни тяло е храмът на духа”, виж  ТУК.

 

Check Also

Колко рискован е арсенът в ориза?

„Като се имат предвид нивата на арсен в ориза, как бихме могли да разберем колко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *