Интервю на ДЖОРДЖ Д. РОДЖЪР от 15 декември 2002 г.
Превод от английски: КАМЕН БАНКОВ
Ред. и коректура: РАЛИЦА БЛГОВЕСТОВА
Доналд Уотсън е основателят на Веганското общество в Англия и практически родителят на думата веган. Идва на този свят през далечната 1910 г. и си отива в мир на преклонните 95 години, няколко месеца след като ги навършва.
Трета част от интервюто, „Най-силният човек на света
е този, който може да се изправи сам срещу него”, виж ТУК.
Джордж: В допълнение към това, че си веган, предполагам също така си и пожизнен въздържател и непушач?
Доналд: Опитвал съм вино, веднъж опитах шампанско на една сватба и честно казано ми се стори лошо питие в сравнение с гроздов или ябълков сок, но никога пък не съм опитвал бира. Предполагам, че мъжете в тази част на света, които никога не са опитвали бира, се броят на пръсти. Вероятно съм спестил куп пари – и още толкова данъци!
Джордж: Ти също така си бил, струва ми се, морален опонент на Втората световна война и по още няколко етични въпроса. Бих искал да те попитам относно всички тези неща – едно по едно, разбира се – каква е тяхната връзка с веганизма? Нека започнем с трезвеничеството, тъй като ти вече отвори дума за него. По какъв начин се отнася към веганизма това да бъдеш въздържател доживот?
Доналд: Не мисля, че това е пряко свързано с етиката на веганизма, особено откакто масово се произвеждат веган-вина, тоест такива, които не са третирани с рибни продукти, за да бъдат пречистени. По-скоро се дължи на факта, че пред очите ми са минали толкова много хора, чиито живот е разрушен от алкохола. Почувствал съм, че това е хлъзгав склон, на който нито един разумен човек не бива да стъпва.
Джордж: Можеш ли да коментираш по същия начин връзката между непушачеството и веганизма?
Доналд: Винаги съм считал пушенето за нещо напълно безсмислено – човек с миниатюрно огънче, излизащо от устата му. Не може да се окачестви нито като храна, нито като напитка и въпреки че в онези дни все още нямаше солидни медицински доказателства относно вредата му, не виждах как вкарването на химически наситени газове в дробовете би могло да им бъде от каквато и да е полза. Голяма част от лекарите пушеха, всъщност един или двама даже са ми казвали, че е полезно, тъй като убивало микробите. Е, днес всички тези глупости са забравени и знаем, че тютюнът е реален убиец, а разумните хора стоят далеч от него. Моралът изисква от нас дори нещо повече – да не превръщаме околните в потърпевши. Понякога си мисля как сега правим всичко възможно, за да защитим децата от педофилите, а все още е легално, фрапиращо легално, една бременна жена да пуши, вкарвайки отровата в организма на нероденото дете, вероятно увреждайки го за цял живот. Ако използваме религиозен израз, то трябва да приемем, че физическото ни тяло е „храмът на духа”. И като такъв, с него не трябва да се злоупотребява по никакъв начин. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени към съхранението и правилното му хранене и въобще към снабдяването му с всичко необходимо, за да просперира и да достигне възможно най-дълбока старост, така че каквато и да е целта на живота, да можем да я осъществим с пълния си потенциал.
Преди малко ми зададе въпрос относно опонирането по съвест. Бих искал да спомена, съвсем накратко, като цяло не е предмет на това интервю, че вегетарианците и веганите се оказаха в ужасно положение, когато започна Втората световна война. Изправихме се очи в очи със зловещ режим, екзекутиращ хората, които не бяха напълно съгласни с нацистката философия. Изтребваха евреите с милиони. И ние бяхме заставени да решим дали да се бием с това зло, като единствена реална алтернатива да го надвием с надеждата, че ще отстъпи място на нещо по-добро – въпреки, че опитът от предходните войни сочеше точно обратното. Моята лична дилема беше такава, че ако се запишех доброволец и бъдех причислен в някое подразделение, моментално попадах под ударите на военния закон. Да предположим например, че ме изпратят да работя в кланица? Или пък някъде другаде, където се счита, че трябва да изпълнявам безусловно заповедите отгоре. Какво можех да направя тогава? Отказвам да изпълнявам, повдига ми се обвинение за неподчинение и получавам съответната присъда, един Бог знае каква. Знаех какво се случи с такива „неудобни” типове през Първата световна война – струва ми се, 307 от тях бяха разстреляни! Мислех си, след като Чърчил обяви, че няма да се организира „лов на вещици” за моралните опоненти, то би следвало да има място, където бих могъл да работя в полза на нацията докато трае тази криза, без да се налага да убивам хора, които никога преди не съм срещал, и да почерням близките им. Дрезден например, един от претърпелите бомбардировки градове, даде 50 000 жертви само при едно от нападенията и нямаше друга възможност, освен телата да бъдат трупани на купчини по улиците и изгаряни. Моят голям приятел Дъглас Елд, който беше ревностен член на Лестърското вегетарианско общество, чиито секретар бях аз, беше толкова потресен от зловещите истории за делата на нацистите, че се отрече от пацифистката си позиция и се присъедини. Беше мобилизиран именно в бомбардировъчен екип – един от хилядите доброволци, които така и не се завърнаха… Същата съдба сполетя и друг член на моето вечерно училище в Лестър, Клифърд Джинета. И моя приятел от детските години, Харолд Плат. И моя братовчед, Джон Смит – той пък имаше ироничната участ да загине през последната седмица от войната. Джон не беше морален опонент на войната, нито вегетарианец, той бе просто един от милионите, които платиха цената й.
Наистина бе ужасна дилема за човек с възвишени принципи да види хиляди, милиони отнети животи. Цялата идея звучеше толкова налудничаво – че човечеството, бидейки на тази степен на развитие, все още разрешава проблемите си по такъв зверски начин. Но изглежда нямаше голям избор, затова, след много размишления, за добро или за зло станах CO (вероятно се има предвид Correctional Officer – в наше време такъв служител работи за рехабилитацията и социалното интегриране на затворници – б.ред.). Условията, които трябваше да изпълня, за да получа тази привилегия, каквато си беше де, се състояха в това учителската ми заплата да бъде намалена до два паунда седмично – нивото на най-низшия член на въоръжените сили, като отделно ми се осигуряваше храна и облекло. Заплащането ми в вечерното училище беше прекратено нацяло, тъй като градският съвет на Лестър прецени, че приетите условия ми забраняват да получавам повече от два паунда седмично. Е, като един пестелив млад човек, вече бях събрал 500 паунда, което си беше солидна сума в онези дни. С тях и с другите два паунда на седмица, успявах да свързвам двата края през войната без да натрупам дългове. Продължавах с нощното училище, където никога не липсваха посетители. Много от мъжете работеха на добри пари в „призрачните фабрики”. Това бяха заводи, където се изработваха различни машинни елементи, впоследствие закарвани на други места и употребявани в сглобяването на танкове, оръдия и т.н. Никой не трябваше да знае какво точно се прави в тези загадъчни фабрики, в случай, че бъдат бомбардирани. Беше трудна задача да се работи с всички тези хора на стабилни заплати, а наред с останалото имаше бежанци от Лондон, както и двама души, изпратени на трудова терапия. Те бяха спасени на прага на смъртта в Бирма, при прословутата железница на смъртта. И честно казано не съм виждал толкова съсипани психически хора – едвам говореха, трябваха им месеци наред, за да се върнат към нормалния живот и да започнат да изработват прости предмети.
Участвах също и в Спомагателната противопожарна служба, където два пъти в седмицата бях задължен да дежуря нощем в Гренби Хоулс, екипиран от глава до пети с пълния набор огнеборски принадлежности, в случай на евентуална бомбардировка. За щастие така и не стигнаха до нас. Всъщност, бомбардировката на Ковънтри е била предназначена за Лестър, но Лестър, намирайки се в долина с формата на чиния, обгърната в мъгла през онази нощ, е изглеждал като голямо езеро за пилотите. Те са мислели, че летят над Суитлендския язовир. Ето как клетият Ковънтри е понесъл ужаса, който е бил подготвян за Лестър. А ако планът не се беше объркал тогава, можеше и да не водим днешния разговор… Историята е по-дълга, но в общи линии това представляваше моята дилема. Замислям се какви късметлии са съвременните младежи, които не са принудени да правят ужасните избори на войната. Разбира се, онази форма на войната, която ние познавахме, едва ли ще се завърне някога. Вече ще бъде съвсем нов тип – „натисни копчето”, където цивилните ще участват толкова, колкото и редовната армия.
Джордж: По какъв начин това да бъдеш морален опонент се отразява на работата и социалния ти живот?
Доналд: Веганизмът винаги е имал ефект върху социалния ми живот. Струва ми се, че това е неизбежна цена, която трябва да се плати и която хората, особено младите, са принудени да плащат днес. Но след като някой има намерението да поддържа хранителни навици, които са в разрез с тези на болшинството, то той е длъжен да приеме, че болшинството ще му наложи определена степен на изолация. Именно тук според мен идва моментът, когато „Веган контакти” добива съществена роля, понеже веганите, особено живеещите усамотено, трябва да имат възможност за връзка с нашето движение. А днес то е непрекъснато нарастващо движение в световен мащаб, лично аз бих искал да вярвам, че въобще е най-грандиозното на всички времена! Защото понастоящем е единственото, способно да спаси човечеството. Всички други по-малки общества с хуманитарна насоченост работят в регионален, ограничен кръг. Те, ако използваме общоизвестната фраза, се занимават с подреждането на шезлонгите по палубата на Титаник, вместо да помагат с насочването на прожекторите към айсберга, който в крайна сметка ще прекрати цялото плаване.
Да вземем това, че световното население, което наброяваше близо 2 милиарда души през 1944 г., вече надвишава 6 милиарда, въпреки всичките загуби през войните, всички епидемии, земетресения, вулканични изригвания, цунамита, заличаващи хората с десетки хиляди. То все пак е достигнало този астрономически бум от 6 милиарда, заедно с който, следва да прибавим, пропорционално е бил увеличен и броя на отглежданите за храна животни. А средствата, които биват влагани в тяхното отглеждане, могат да бъдат пренасочени към подпомагане на Третия свят, където хората имат големи семейства и липса на социална сигурност. Може би именно това, според мен, е причината за драстичното увеличение на населението – хората там създават много деца, защото голяма част от тях умират. Миналото показва, че природата винаги взема мерки срещу всеки вид, който стане твърде многоброен – обикновено чрез недостиг на храната или чрез болест. В момента и двете връхлитат свирепо човешкото общество и никой, освен веганите, няма решение на проблема. Не казвам, че на другите им липсват идеи, но ние понастоящем сме единствените, които предлагат конкретен, изпълним план.
Нека само споменем за СПИН. В момента заболяването е поразило една трета от населението в повечето африкански държави, продължавайки да се разпространява и извън техните граници. Това е чумата на нашето съвремие и никой не знае как да бъде спряна. Встрани от нея бихме могли да прибавим всички онези болести, поразяващи човека при консумацията на храни с животински произход, чиито списък непрекъснато расте. В различни части на света, включително тук, фермите са под постоянна заплаха от шап или енцефалопатия по едрия рогат добитък, до такава степен, че фермерите предпочитат да не рискуват – те нямат гаранция за такъв огромен риск. Така, че животновъдството е залязващ отрасъл в традиционно познатия му вид. Ако погледнем от светлата страна, това би могло, при една коректно организирана социална система, да създаде достатъчно работна сила за запълване на целия недостиг от хора в сферата на борбата с кризисни ситуации – справяне със засушаванията, борба с наводненията, с епидемиите, разбира се. А може би най-критичната е обезлесяването, разрастването на пустините и намаляването на плодородните площи. Дори и т.нар. „морска реколта”, поради човешката алчност и безотговорна намеса, е достигнала такава точка на изчерпване, че голяма част от видовете са пред изчезване. Някой вероятно би възразил, че прекратяването на рибната индустрия ще остави всички в нея без препитание, но на него бих отговорил с известен анекдот от последните дни на робството. Един противник на неговото премахване тогава възразил: „А какво ще стане със семействата на хората, които произвеждат камшиците?”… Е, очевидното решение на този проблем е: „Ще им бъде предоставена възможност за по-полезна и по-хуманна работа!”
Именно това е голямото предизвикателство към човечеството. Позовавайки се на труда на Ричард Барб Бейкър, „Дървесните хора”, овладяването на пустините и тяхното залесяване е въпрос от първостепенно значение. Абсурдно е да губим тези необятни площи, чиято изпепеляваща температура разстройва климата на цялата планета. В същото време свят, покрит с дървета, би имал много по-устойчив и по-лесно контролируем климат, а човекът няма да се тревожи за съдбата си.
Май превърнах разговора в монолог, а? Нека преминем към следващия въпрос.
Джордж: Какво е отношението на веганизма към твоите религиозни убеждения?
Доналд: Моите никога не са били особено дълбоки. Някои теолози, доколкото знам, смятат, че Христос е бил есей. А ако действително е бил такъв, то той е бил и веган. Ако беше сега сред нас, Христос щеше да бъде странстващ веган пропагандист, вместо проповедник. Щеше да разпространява идеята за състраданието, която, поне от моя гледна точка, е единствената ползотворна част от религията. Колкото и тъжно да звучи обаче, съмнявам се, че можем да причислим нашия първосвещеник към общността на веганите. Днес има повече хора, събиращи се на неделен обяд без животински продукти, отколкото такива, които посещават англиканската църква за сутрешната служба през почивния ден. Нещата вървят в тази посока. Също така считам, че англиканите би трябвало да ликуват при новината, че някой все пак прилага основополагащия принцип на Християнството – състраданието.
Измежду всички онези хиляди писма, които получавах в годините преди създаването на нашето Общество, не помня някога да е имало дори едно, написано от студент или университетски преподавател. По онова време не повече от два процента от най-интелигентните младежи постъпваха в университет. Мислех си: „С какво си имам работа тук? Тези жизнено важни два процента, върху които искам да повлияя, дори не са заинтересувани от идеята!” Писмата идваха от атеисти, агностици и въобще хора, които нямаха отношение към религията. Може би единственият свещеник, който се захвана да напише книга по въпроса, беше Хоулмс Гор. А неговата книга, озаглавена „Тези, които не сме обичали” е наистина превъзходно четиво, свалям му шапка! Но ако свещеник от дадено вероизповедание желае да се отличи, пред него (в наши дни е редно да добавя и „нея”) винаги стои отворената възможност да се присъедини към веган движението и наистина да изрази фундаменталния принцип, който отстоява в проповедите си. Мисля, че бихме могли да отправим призив към религиите: „Да, ако бъдещето принадлежи на някого, то това са смирените люде, защото агресорите ще се погубят сами, и то съвсем скоро, при настоящото положение на нещата.”
Джордж: В интерес на истината, струва ми се, че би трябвало да ти напомня за религиозни организации като „Орденът на Кръста”, „Последователите на Пътя” – това са все движения, чиято философия доста силно се доближава до тази на веганизма.
Доналд: Когато бях в Лестър, работейки за Лестърското вегетарианско общество, имахме няколко члена от „Орденът на Кръста”, в това число и нашия председател. Посетих едно-две от събранията им. Тод Фериър, техният водач, бе посветил живота си на приобщаването на другите християни към Учението и разпространяването на Евангелието, но всички те бяха вегетарианци – нямаше дори един веган. Всъщност, като се замисля, май по онова време аз бях единственият веган в цял Лестър. С развитието на веганизма ние, или по-точно някои от нас, осъзнахме, че въпреки ефикасната роля на вегетарианството като преходен етап, който на практика всеки от нас бе преминал, прекомерната консумация на млечни продукти представлява дори нещо по-жестоко от ортодоксалния начин на хранене. Месото на едно едро животно като крава например стига на един месоядец за година-две, докато любителите на млякото влизат в ролята на сукалче (каква странна идея наистина) почти при всяко ядене и в същото време претендират, че се борят за по-хуманен свят!
Аз все още съм член на Вегетарианското общество, всеки месец пращам моята вноска от паунд и половина чрез директен дебит и поддържам контакт с движението. Дължа му го, защото започнах от него. Неимоверно много се вълнувам от всяка новост и държа да бъда информиран непрекъснато, а наскоро бях доста приятно изненадан – по време на конференцията на Международния съюз на вегетарианците в Единбург менюто е било изцяло веганско и делегатите просто не са имали друг избор. Това е ярък пример за влиянието на идеологията на веганизма. Малкото семе, което посях преди цели 60 години и върху което работят хиляди съмишленици оттогава, направи осезаемо присъствието си в един свят, жадуващ за избавление, ако използваме религиозен израз отново.
Известната картина на Холмън Хънт „Светлината на света” изобразява Христос със запален фенер в ръка, загатващо, че Християнството е единственият възможен път. Е, ако е под формата, която есеите са познавали, ние също бихме казали „да”. Холмън Хънт е отправил универсално послание – веганизма!
(следва продължение)
Пета част от интервюто, „Трябва да се вслушваме в шепота на интуицията
и да излизаме от всяка ситуация по-силни отпреди“, виж ТУК.