Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ВЕГЕ ЕСЕ / ИСТОРИИ > “Трябва да се вслушваме в шепота на интуицията и да излизаме от всяка ситуация по-силни отпреди”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част пета

“Трябва да се вслушваме в шепота на интуицията и да излизаме от всяка ситуация по-силни отпреди”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част пета

Интервю на ДЖОРДЖ Д. РОДЖЪР от 15 декември 2002 г.
Превод от английски: КАМЕН БАНКОВ
Ред. и коректура: РАЛИЦА БЛГОВЕСТОВА

Доналд Уотсън е основателят на Веганското общество в Англия и практически родителят на думата веган. Идва на този свят през далечната 1910 г. и си отива в мир на преклонните 95 години, няколко месеца след като ги навършва.

download
Четвърта част, “Физическото ни тяло е
храмът на духа” от интервюто, виж 
ТУК.

Джордж: Коя според теб е най-голямата трудност за веганите?
Доналд: Социалният аспект, предполагам. Контрастът с хранителните навици на околните. Този проблем може да бъде решен единствено чрез изграждането на по-приемлив имидж за веганизма, така че да започне да присъства стандартно в къщите за гости, хотелите – въобще навсякъде, където човек би могъл да отиде.

Джордж: А относно другата страна на монетата? Кой според теб е най-безпроблемният аспект на веганизма?
Доналд: Най-безпроблемен? Има може би едно голямо предимство и това е чистата съвест. Съвестта трябва да бъде вкарана като фактор в световното уравнение. Гузната съвест е разрушителна за всеки, който има участта да я носи в себе си. Трябва да се вслушваме в шепота на интуицията и да излизаме от всяка ситуация по-силни отпреди. Всеки път, когато мина покрай гробище и погледна редиците надгробни плочи, се замислям каква огромна и напълно излишна болка са изпитали приживе всичките тези хора. А колко рогат добитък, стада овце и рибни пасажи са били пожертвани в името на житейския спектакъл на всеки от тях, без самите те да предположат, че вършат нещо нередно, както казва Ланг.
Когато постъпих чирак, едно от първите неща, които научих, бе огромната разлика между якостта и жилавостта на дървото, започвайки от бавнорастящи дървета като дъба и стигайки до бързорастящите като смърча. Оттогава у мен се загнезди асоциацията между бавнорастящите дървета и бавнорастящите животни. Ако принудим дадено животно, особено в незрелия му период, да увеличи телесната си маса с неестествено темпо, неговите клетки ще бъдат по-големи, а плътта му по-уязвима. Именно това се случва с бебетата, приемащи мляко с по-високо съдържание на протеини от майчиното. Виждаме едри бебета, които по-късно стават шест-футови тийнейджъри – тела, много по-големи, отколкото природата въобще е предвидила. Ще устоят ли тези тела, подложени на противоестествения процес на акселерацията, теста на времето? Като дъба ли ще бъдат или като бора?

Anne_Geddes
Аз не съм учен, всичките ми теории относно веганизма се градят върху моята съвест, здрав разум и внимателно наблюдение на процесите в околната среда, което много често ме е поставяло в противоборство с традицията. Спомням си един от хилядите ми ученици, в ранните години на кариерата ми. Често, когато му кажех нещо, той ме поглеждаше и отвръщаше: „Как преценихте това, сър?” Питам се докъде ли е стигнал в живота, сигурно е отишъл далеч. Това момче не възприемаше наставленията на учителя, той винаги търсеше различна гледна точка, по-елементарно обяснение или пък по-солидно доказателство преди да се съгласи. „Как преценихте това, сър?”… Никога няма да забравя това момче.

Джордж: Знам, че имаш сравнително голяма градина и няколко кофи за тор. Каква роля заема градинарството в живота ти?
Доналд: Да ти кажа ли как започна всичко? Винаги съм обичал да отглеждам различни неща. Считах за магия да поставя едно такова нещо в земята и да гледам ден след ден как расте, при това единственото ми задължение бе да го наглеждам. Родната ми къща, една от многото еднотипни в Южен Йоркшир, имаше малък заден двор, голям приблизително колкото тази оранжерия. Беше заобграден от тухли, поставени така, че да формират зигзагообразен мотив, както бе общоприето в онези дни. Всяка година майка ми купуваше пакет семена „Вирджиния” и ми даваше да ги разпръсквам по периферията на тухленото ограждение. След седмица-две започваха да поникват малки зелени филизи, а малко по-късно, сякаш внезапно, се появяваше и първото цвете. „Вирджиния”, както знаете, са малки цветчета, които се продават в много възможни варианти – бяло, синьо, червено, вероятно и други. Няма да забравя как изтичвах развълнуван в къщата, за да съобщя, че първото цвете е цъфнало. Ето така започна моето увлечение по градинарството.
Така и не станах цветар обаче – повече ме привличаше практичния аспект на градинарството като отглеждането на плодове и зеленчуци, особено чрез използването на органична тор. Измежду многото ми приятели в Лестър имаше млад мъж на име Том Роулс, член на Вегетарианското общество, който бе развил няколко теории. Една от тях гласеше, че ако искаш нещо, не трябва да насочваш вниманието си към набавянето на нужните финансови средства, а да си го представиш, да го визуализираш и, ако мисълта ти е достатъчно силна, то непременно ще се случи. Като практичен човек намирах тази идея малко нелепа, но действително рисувах в ума си моята бъдеща зеленчукова градина, точно до задната врата, както и момента, когато вече няма да се налага да прекосявам целия Лестър, за да стигна до парчето земя, което един приятел ми предоставяше на добра воля. А когато реколтата узрееше, трябваше да тегля натоварената от Търмастън количка четири мили, от единия до другия край на Лестър. Бях ревностен почитател на тази храна не само поради факта, че не си я купувах – нали бях на два паунда седмично. Правех тези разходки в продължение на 2-3 години и тогава късметът ми се усмихна – получих работа в Кесуик, едно от най-прекрасните места на света по мое мнение, в комплект с просторна къща. Всъщност, ние не претендирахме за такава, искахме голяма градина, но към къщата спадаше и акър градина, състояща се от морава, зеленчуков и овощен парцел, оградени от двете страни. Ето, че сбъднах мечтата си! Спомних си с благодарност за Том.
Бих искал да добавя още нещо към коментарите ми относно религията. Моят пастор, чиито часове по вероучение посещавах в младините си, веднъж ни каза: „Няма нищо нередно в това да създавате авторски молитви. Не се ограничавайте само с тези, дадени ви в молитвената книга. Ако искате ваша собствена молитва, която да се осъществи, просто я съчинете и започнете да я повтаряте толкова често, колкото считате за необходимо.” Тръгнах си тогава с наивната идея да направя мой собствен списък с покупки. В онова време си мислех, че молитвата е просто молба към по-висша сила за изпълняване на нечии желания. Една доста елементарна представа, която обаче голяма част от хората все още поддържат. Те се молят за онова, което им е нужно. Но, така или иначе, такова ми бе личното ниво на развитие за дадения момент – помислих си какво точно бих искал да получа и съставих „списък с покупки”. Точките в него бяха здраве, богатство, мъдрост, дълъг живот и щастие. Преди няколко години отново хвърлих поглед на въпросния списък и отметнах всичко. Винаги, като махнем недоброкачественото ми детство, съм можел да се похваля с добро здраве. Нямам никакви дългове, което определено си е благосъстояние в тези дни. Що се отнася до мъдростта, е, нека другите решат, но смятам, че поне съм бил достатъчно мъдър, за да избегна всички гибелни пороци на обществото. Не всеки доживява до 93-годишна възраст, затова можем да я приемем за преклонна. Какво обаче да кажем по адрес на щастието? Това е може би най-трудното на фона на този зъл, разяден от престъпност свят. Проблемът сякаш е вездесъщ. Не мога да възприема концепцията за „Земя на щастието някъде много, много далеч”, нито пък максимата, гласяща, че злото може да бъде надвито единствено чрез още зло. Трябва да се изправим срещу него със средство, което никога преди не е било прилагано – веганизма.
Никога не съм бил достатъчно умен, за да съм атеист. Агностик да, в много сфери от живота, където проблемите изглеждат спорни или нерешими. Но никога не съм бил в състояние да повярвам, че Мирозданието може да възникне без участието на някаква Върховна съзидателна сила и че след Големия взрив, или каквото е стартирало целия процес, еволюцията на естествения свят е протичала без интелигентен водач, който да ръководи усъвършенстването на простите форми. Не влагам в това персонифицирани образи като беловласи старци с дълги бради, издигнати в култ пророци или пък деца, родени без наличието на стандартния репродукционен акт. Говоря за Сила от порядък далеч отвъд нашето разбиране и заедно с нея изплува една фрапираща мисъл, която аз лично не се осмелявам да задълбоча твърде много. Вероятно някои хора са стигали до умопомрачение, опитвайки се да проумеят тази безграничност, тази вечност на времето и пространството. Астрономите, говорещи за край на Вселената, са недалновидни – Вселената не може да има край, винаги има още нещо след всяка граница и така до безкрай! И в тази безкрайност ние може би ще бъдем принудени да платим за всичките си грешки – да поправим всичките си грешки, причинени от нарушаването на естествените закони. Ако набожните хора престъпят ръба на отвесна скала, ще полетят надолу. Тяхната набожност не може да ги спаси от природния закон на гравитацията. Ако има аналогични неотменими духовни закони, то те също трябва да бъдат спазвани. Последствията от тяхното пренебрегване са също толкова сурови, колкото и тези от пренебрегването на физичните закони. Ние страдаме, ако ги нарушим, и религиозността не ни оправдава. Веганизмът ни предоставя един уникален шанс за постигане на хармония и това, което се случва, надхвърля дори най-смелите ни мечти. Ако бъда попитан как оценям прогреса на Веган обществото след 60-годишна борба с труда на хилядите негови последователи тук и по целия свят, ще отговоря само, че резултатите надминаха очакванията ми… Следващият въпрос?

Джордж: Този беше относно градинарството, но отговорът бе доста всеобхватен. Би ли споделил погледа си върху органичното градинарство и земеделие? Под „органичен” естествено имам предвид „веган”.
Доналд: Ти вече видя купчините тор, които съм подредил в редица, всяка от тях плътно обградена с телена мрежа, така че да прониква въздух, и покрита с навес. Тези торни насипища никога не са съдържали каквито и да е примеси от животински произход. Принципно нямам против животинския тор, той е част от природния кръговрат от зората на времето – възразявам единствено срещу този, който идва от експлоатирани животни. Моите купчини са запълнени с всякакви плевели, окосена трева и зеленчукови отпадъци от градината, с окапали по земята листа също, но без тези от живия плет. Веднъж изпробвах пакет катализатор върху една от купчините, забравих как се казваше, но ми се стори ужасно скъп. Не намерих осезаема разлика спрямо останалите на следващата година, затова не съм го използвал повече. Има и една грамадна цикада, която направих от тухли, малко след като се пенсионирах. Висока е около 3 метра, а основата й представлява квадрат със страна 1.80. Самите тухли са наредени така, че да има пространства между тях, за да може да прониква въздух. Когато се получи повече тор, отколкото телените мрежи могат да поберат, или пък е нужно повече от година, за да се разложи, използваме този своеобразен контейнер. На дъното му има малък капак, откъдето, няколко години по-късно торта може да бъде изровена и занесена обратно в градината. Винаги я изравям с вила, наместо лопата, за да не пострадат червеите.

Джордж: Смяташ ли, че хранителната продукция трябва да бъде произвеждана изцяло органично?
Доналд: Категорично да. В един напълно вегански свят няма да съществува тор с животински произход. Предполагам, че все пак някои определени животни ще присъстват в бита ни, макар че би било опасен експеримент. Тогава ще възникне проблемът с прекомерния брой на мъжките екземпляри, както са установили гледачите на кози например. За да се реши, на животните трябва да им бъдат осигурени необитаеми местности с обширни площи, които да обхождат. Всъщност и сега щеше да има много свободна площ, ако голяма част не се използваше за изхранване на индустриално отглежданите животни.
Всеки веган знае, че хранителният добив от единица площ е много по-голям като количество, ако земята се използва за растениевъдство. А дори в епоха, когато моретата са подложени на прекомерен риболов, запознати хора са ми казвали, че рибните ферми не могат да обезпечат търсенето на пазара, тъй като за всеки произведен тон едра риба, от рода на сьомгата и други, се изразходват между един и три тона дребна риба като храна. Следователно, такава атака над морето все още е необходима, за да бъде поддържан този неестествен омагьосан кръг на рибната индустрия. И още един аспект от взаимодействието ни с рибите, на който бих искал да наблегна. Акваристиката винаги се е приемала като изключително миролюбиво занимание, дори като нравоучително средство за подрастващите, тъй като ги учи да полагат грижи и отвлича вниманието им от пороците на обществото. Но тези същества са постоянни затворници в собствената си околна среда. За разлика от другите домашни любимци, те не могат да се движат на воля извън своето изкуствено обитание. Приклещени са там, без възможността да облекчат мъката си, препускайки на воля, както правят останалите животни. Едва ли ще разберем в каква агония умират. Толкова относно пацифисткия поглед върху риболова и рибовъдното стопанство.

Джордж: Преминаваме от рибните ферми към генетично модифицираните организми. Фактически, голяма част от отглежданите риби са генно модифицирани. Какво е мнението ти относно ГМО, били те растения или животни?
Доналд: Лично на мен като обикновен, не особено вещ в науката човек, цялата работа изглежда твърде хубава, за да е истина – че можем да променим генетичната структура на произволно растение или животно посредством изкусен труд в лабораториите, така че примерно гени, взети от риба, да бъдат вложени в ягоди, които имат по-дълъг срок на годност. Както гласи старата поговорка, ако едно нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина, то вероятно е точна така, а аз мисля, че това е класически пример, да не говорим за неподлежащата на генетична промяна храна на бъдещето. Не трябва да си „играем на Бог”, ако използваме религиозен израз отново. Науката трябва да осъзнае, че съществуват граници на здравия разум във всичко, което прави. В противен случай рискува да се изправи срещу нерешими проблеми.
В последните години от живота си Хърбърт Уелс написа книгата „Съдбата на Homo Sapiens”, прочетох я наскоро. Към края той казва: „Мога да се сетя само за едно откритие, създало по-малко проблеми от тези, които е трябвало да разреши.” Може би звучи като преувеличение, но неговият пример е хлороформът. Това, което изглежда като прекрасна иновация, крие невидими на пръв поглед проблеми, засягащи на практика цялото човешко битие. Предполагам, че ако Уелс беше жив днес, той щеше да използва автомобила например, просто защото е нещо неизбежно. Размишлявах преди няколко дни относно излъчената неотдавна телевизионна поредица, представяща 100-те най-велики британци на всички времена. Би трябвало да се класират и нашите най-велики изобретения, където без колебание ще гласувам за велосипеда. Не мога да открия дори едно негативно качество у това превозно средство, което се явяваше основният ми транспорт докато навърша 50 години. После си купих автомобил – поради причини, на които няма да се спирам сега. А, представете си, велосипедът е изобретен от ковач, живеещ от другата страна на Солуей Фърт.

Джордж: Какво е мнението ти за кървавите спортове? Предполагам си против тях! Под такива имам в предвид лов на лисици, стрелба, вече говорихме за риболова.
Доналд: Мисля, че това вече е дъното. Ако хората приемат, че в името на тяхното добруване убийството на животни все пак е оправдано, то убиването за забавление е меко казано долно. А знаейки, че този „спорт” се практикува основно от т.нар. аристокрация, неминуемо изниква въпросът: „Кой всъщност е аристокрацията?” Считам, че това не е привилегия на малцина избрани, а въпрос на избор. Аристокрацията предполага хора, ръководени от висши морални принципи, полагащи големи грижи за физическото си състояние, избягващи клюките, интригите и лицемерното поведение. Тя предполага хора, които не биха убивали за удоволствие и които не биха подкрепяли с действията си заличаването на човечеството.
Веднъж някой е казал: „За да стигнете до Рая, завийте на първата пресечка вдясно и продължавайте все направо.” Каквото и да представлява раят, считам, че веганизмът е възможно най-близо до тази утопия, до която ние, с несъвършената си човешка природа, можем да се докоснем. Ето и още една мисъл: „Раят е чувство, а не място.” Надявам се повечето вегани я възприемат. Цитирайки мисли на мъдри хора, бих искал да цитирам и четири реда от стих, който винаги ме е изпълвал с възторг. Той е част от богатото поетично творчество на Анон. Знаете ли, някой трябва да издаде сборник с всички негови мъдри мисли. Та, ето го и самия стих:

Всички ние сме слепи, докато не видим в човешки план,
че нищо не си струва труда, ако не прави човека голям.
Щом човекът неизграден броди, за какво ли да издигаме славни градове?
Свят градим напразно, ако градителят също не расте.

Каква мъдрост се крие тук! В текущия момент, всичките ни градове са в угроза – ненужна угроза, защото човечеството е поело по грешен път в ранната си история, продължавайки да върви по него през всички епохи, дори и през всичките си войни. Наскоро четох например за битката при Агинкорт. В края на деня, труповете на конете и войниците са образували 6-футова купчина. Защо едно такова благородно животно като коня е трябвало да страда заради пропаднали същества като нас? И помнете, ние всички сме продукт на десетки хиляди поколения от тези насилници. Чудното е, че всеки от нас, в този късен етап, може да извлече от обществото ни необходимите средства за отключването на тази латентна мъдрост, чрез която да прозре безумието и да стартира кампания по „разпространение на Евангелието”, целяща да отдръпне хората от злото във всичките му форми.
Едно от нещата, които първите вегани взеха като решение в ранните дни на нашия експеримент, нека го нарека така, бе да се опитваме да избегнем онова, което ни дразни у другите пропагандисти. Счетохме например, че местоимението „аз” не бива да се повтаря твърде често тъй като може да създаде бариера между нас и хората, които се опитваме да привлечем. Не си спомням дали въобще съм използвал първо лице, единствено число в ранните си писания. Другото, което сметнахме за адекватно, бе, че не трябва да преувеличаваме дадено твърдение преди да разполагаме с доказателства за него, понеже се намирахме в доста деликатно положение. Настъпвахме по света както никой друг реформатор дотогава – имахме неимоверно отговорната задача да застанем на практика пред всички други и да им кажем: „Вие сте съвършено заблудени. В толкова много аспекти от начина ви на живот, които защитавате.

(следва продължение)
Шеста част от интервюто, „Влагам надеждите си във възраждането
на нашата естествена устойчивост срещу болестите“, виж 
ТУК.

Check Also

Колко рискован е арсенът в ориза?

„Като се имат предвид нивата на арсен в ориза, как бихме могли да разберем колко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *