Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ВЕГЕ ЕСЕ / ИСТОРИИ > “Влагам надеждите си във възраждането на нашата естествена устойчивост срещу болестите”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част шеста

“Влагам надеждите си във възраждането на нашата естествена устойчивост срещу болестите”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част шеста

Интервю на ДЖОРДЖ Д. РОДЖЪР от 15 декември 2002 г.
Превод от английски: КАМЕН БАНКОВ
Ред. и коректура: РАЛИЦА БЛГОВЕСТОВА

Доналд Уотсън е основателят на Веганското общество в Англия и практически родителят на думата веган. Идва на този свят през далечната 1910 г. и си отива в мир на преклонните 95 години, няколко месеца след като ги навършва.

downloadПета част от интервюто, „Трябва да се вслушваме в шепота на
интуицията и да излизаме от всяка ситуация по-силни отпреди“, виж 
ТУК.

Джордж: Какво е мнението ти относно експериментите върху животни?
Доналд: Казах, че кървавите спортове са дъното. Но, струва ми се, следва да ги поставя едно стъпало по-горе и да сложа вивисекцията на тяхно място. Това вероятно е най-жестоката атака на човека върху останалата част от Творението. Особено след като претендира, че носи ползи. Дори и да приемем, че е така, следва да си зададем въпроса, след като милиони животи са били пожертвани, допринесло ли е цялото това усилие към други сфери на науката или просто към подобряване на живота? Минусите на вивисекцията не надвишават ли многократно плюсовете й, каквито и да са те? Струва ми се, че един от въпросите, които веганите и вегетарианците трябва винаги да задават, до голяма степен касаещ преките участници в тази жестокост, е, ако тези касапи и вивисектори ги нямаше, можехме ли ние да заместим техния труд? И ако отговорът е „не”, нямаме право да очакваме те да го свършат вместо нас. Точка! Това просто затваря въпроса. Излиза, че експлоатираме не само животните, а и хората. Те вършат своята работа ден след ден, година след година, „с твърдото убеждение, че не правят нищо нередно”, както гласят известните слова на Ланг.

Джордж: Добре, а какво е мнението ти относно пряката намеса?
Доналд: Никога не съм взимал участие в такава, освен по обичайния начин на пропагандиста, но той всъщност е и най-пряката възможна намеса. Дълбоко уважавам хората, които практикуват този подход, които вярват, че това е най-краткият път към постигането на целите им. Ако аз бях животно в клетка за вивисекция, щях да бъда безкрайно признателен на човека, който я разбие и ме пусне на свобода. Но не бива да забравяме и следното – възможно ли е нашето действие, чисто теоретично, да бъде контрапродуктивно? Не се осмелявам да кажа „да” или „не”, защото не знам отговора. Та, както казах, уважавам всички хора, които са се нагърбили с тази задача, но моето лично усещане е, че не бих взел участие. Ако използваме една аналогия, понякога, по време на планинските си излети, виждам как някои хора катерят отвесни скали с помощта на въжета и си мисля, че има алтернативен път към достигането на върха и насладата от гледката – просто е нужно да се извървят няколкостотин ярда встрани през долината. Скалният катерач естествено ще възрази, че подобна идея е пълен абсурд, защото той не го прави заради гледката, а заради предизвикателството! Ако хората копнеят за предизвикателства, има предостатъчно такива, които са разумни, хуманни и безопасни. Аз лично никога не бих се захванал със скално катерене при мисълта, че ще вися на края на въже с евентуални разкъсани нишки в някоя негова точка. За силата на една верига се съди по най-слабото ѝ звено, същото се отнася и за въжето. И ако в даден момент се скъса, а то неизбежно ще се скъса рано или късно, вероятно ще загина, което пък от своя страна ще сложи край на работата, отредена ми на този свят. Така, че скалното катерене е изключено като опция, поне що се отнася до мен. Все пак обаче не го осъждам, не може да се сравни с лова на невинни животни – касае единствено практикуващите, нека те отсъдят най-добре за себе си… Е, при условие, че не обезпокояват гнездата на соколите докато си проправят път към върха!

Джордж: Какво е мнението ти относно ваксинацията?
Доналд: Ваксинация? Не са ме ваксинирали като дете. Бях прекалено слаб организъм!
Джордж: Толкова слаб, че си доживял до 92 години?!
Доналд: Да. Бях слабак, страдах от запек, имах слабо сърце, имах анемия. За един дълъг период от училищните ми дни трябваше да отскачам до Буутс със здравния си картон, по нареждане на лекаря, за да ми бъде следено телесното тегло. Поради тази причина не бях ваксиниран. Брат ми беше, сестра ми също, заради което ръката ѝ бе станала ужасна между другото. Тя бе осем години по-малка от мен. Въпреки, че не бях ваксиниран обаче, все пак не се разболях от едра шарка.
Мога да ви разкажа една история по отношение на ваксинирането, която ще ви накара да имате по-внимателен поглед върху статистическите данни. Тя датира от дните на Британска Индия, когато рота новобранци се присъединили на служба в армията и там били предупредени да се ваксинират от военния лекар. Не било задължително, но събраните факти сочели, че в противен случай опасността била голяма. В предната рота, която постъпила на служба преди година, половината от тези, които не били ваксинирани, умрели. Когато обаче записите били прегледани по-обстойно, се оказало, че само двама не са преминали ваксинация, единият от които така и не се разболял от едра шарка, а другия пък бил убит от тигър. На практика, твърдението на лекаря, че 50 процента от неваксинираните войници загинали, било напълно вярно. Ето защо трябва да се установяват всички подробности преди да се доверяваме на статистиката, особено когато са замесени въпроси от финансово естество и, още повече, когато е изготвена от тези, които имат интерес да продават. Иска ми се да вярвам, че веганите не са така наивни и лековерни, както болшинството хора, и изразяват мнението си по-често, когато прочетат някоя реклама, коментирайки например: „Е, да, разбира се, че това ще напишат…
Всъщност, въпросът беше какво аз самият мисля относно ваксинацията, нали така? Продължавам да се отклонявам! По онова време, едрата шарка беше страховит убиец и не бе никак изненадващо, че учените търсеха противоотрова, чрез която да предпазят хората. Ние едва ли някога ще узнаем дали едрата шарка, подобно на всички останали инфекциозни болести, се появи не заради липсата на профилактика, а заради погрешния начин на живот, който дотолкова е отслабил естественото съпротивление на човека, че той не е способен да се справи с атаката на патогените, съпътствали го през цялото му съществуване. Именно поради тази причина, сега влагам надеждите си във възраждането на нашата естествена устойчивост срещу болестите.

Джордж: Разбира се, въпросът е, че повечето, ако не и всички, ваксини се култивират чрез биологичен материал от животински произход, като например кокоши ембриони.
Доналд: О, да! Бих могъл да добавя, че конвенционалните лекарства като цяло се тестват върху животни и това може би е най-голямото противоречие при вегетарианците и веганите, които се опитват да живеят съобразно законите на техните общества, а в същото време употребяват такива лекарства, надявайки се, че те все пак не са продукт на опити с животни. Това е една причина, поради която не съм прибягвал до такива. По мое мнение, това е дори по-фрапиращо нарушение от употребата на кожени или вълнени изделия, тъй като те са вторични продукти от индустриите, чиято главна задача е да доставят месо. Ясно ми е, че в един напълно вегански свят всички тези продукти няма да съществуват. Но не трябва да вдигаме шум около по-малкото зло, когато се опитваме да преборим ситуации, предизвикани от социална система, обслужваща хората с противоположни на нашите принципи. Нужно е да се опитаме да намерим алтернативен път и, надявам се, това ще се случи в идните години или десетилетия чрез възвръщането на нашата естествена устойчивост. Понякога усещам как всички ние сме задължени да приемем, че в природата господства законът на по-силния – слабите се оттеглят и отстъпват сцената. Силният има правото да се размножава и човекът се явява единственото изключение, където се дава предимство на слабите, вместо да бъдат изтласквани встрани. Но това не означава, че трябва да влизаме в противоборство с природния фундамент, а да се опитаме да бъдем в унисон с него – да елиминираме слабите, правейки ги силни. Именно това е окончателният отговор. И вероятно са нужни поколения наред, за да се осъществи, за да бъдат поправени ужасните грешки, които човечеството е допускало през цялата си история. Ето защо веганизмът заслужава водещата роля измежду благородните каузи, които всички ние, струва ми се, поддържаме. Моята пенсия например, или поне значителна част от нея, отива за каузи, които се занимават едва с фрагмент от проблема, но дори и техният ограничен подход има своето значение за разрешаването на неизбежно по-обширния и по-труден казус.

Джордж: Какво мислиш за начина, по който Веган обществото се е развило откакто ти заемаш ръководния пост? Ти вече отговори частично на този въпрос и също така спомена, че искаш да кажеш няколко думи относно списанието. Би могъл да изложиш мисълта си сега.

TV_Spring14_419x207TV_Winter13_419x207
Доналд: Определено е по-добре от очакваното. Човек се пита докъде ще стигне всичко това – днес, след като цялата машина е настроена, с цената на много разходи и труда на хиляди хора, а стотици от тях вече си изкарват прехраната в служба на веган идеята под една или друга форма. Факт е, че тя все още е тук, става все по-силна, разпростира се по всички краища на света. Този календар за 2003 година, с моята снимка на него, е подарък от веган общество от Нови Южен Уелс. Джинът е освободен от лампата и никой повече не може да го затвори там, както през непросветените дни преди 1944-та – онези дни, когато семето бе посято от хора, изпълнени с надеждата, че тази идея ще привлече достатъчно последователи, за да може поне да оцелее.
Сега вече имаме и наше собствено привлекателно списание, което се издава на всеки три месеца. Не може да става и дума за сравнение с моите скромни „Веган новини”, които публикувах с голямо усилие преди Обществото да бъде формирано. Обикновено прекарвах цяла нощ в съединяването и подвързването на различните страници. Бях ограничил броя на хората, които плащаха абонамента си от пет шилинга годишно, до петстотин, тъй като не можех да се справя с по-голяма бройка. Имах и свой собствен живот все пак, който точно тогава не бе никак лек, и изработването на петстотин копия на бюлетина, всяко по дванадесет страници, означаваше да прекарам шест хиляди листа хартия през моята печатарска преса „Ронео”, при това бавно, да преглеждам всяко от тях и да съблюдавам дали всеки ред е отпечатан ясно и четливо. В противен случай цялата ми работа отиваше на вятъра – не можех да си позволя да изпратя нещо неразбираемо! Дори една липсваща дума от дадено изречение може да обърка читателя относно смисъла му.

Spring2015

Именно тук стигам до единствената критика, която имам към текущото ни списание. Колебая се дали да я изложа, но ще го направя конструктивно и с надеждата, че ще допринесе за дори още по-добрата му визия. Вероятно сте чували една детска песничка, съчинена много отдавна, която гласи: „Добър, по-добър, най-добър, нека никога нямам покой, докато по-добър е моят добър, а най-добър е по-добрият мой.” Това е добър съвет не само към децата, а и към всички нас, в частност и към издателите на списания, разпространяващи идеи с надеждата, че ще повлияят на читателите. Но как биха могли да въздействат върху някого, ако оставят у него съмнение по отношение на написаното? Ето, че стигнах до въпросната ми критика и ще подчертая неправилната употреба на цветовете, които са важна част от харизмата на изданията. Ако принтерът влага работната си сила в затрудняване на четящия, тогава трябва да бъде променена системата му на действие. Ще цитирам една статия, която се появи в лятното издание от 2002 година. Заглавието й е „Моркови и канибали”. Отпечатана е с обичайния тънък шрифт, който, струва ми се, би могъл да бъде една идея по-едър заради не толкова младите читатели. Също така беше отпечатана върху цветен фон, което ме затрудни още повече, дотолкова, че я оставих и едва две седмици по-късно се върнах отново на нея, въоръжен с лупа. Оказа се една от най-добрите статии, която някога е публикувана във „Веган”, написана от Ан Филброу. Помислих си, колко жалко ако други възрастни хора като мен не са имали физическата възможност да прочетат тази статия, толкова прецизно структурирана, просто защото е била твърде трудна за прочитане. Сравнете я с изчистения облик на корицата на летния брой – бели букви на тъмен фон, изпъкващи ясно. И все пак, съдържанието му е изложено с бели букви на практически бял фон – абсурдно за хората, чието зрение не е онова, което е било на младини.

TheVeganSum14_385
Няма нищо нередно в цветния печат, при условие, че не заличава думите и не ги прави по-трудни за разчитане, касаещо особено възрастните хора, които са и реалните завещатели на обществото. Завещанията не идват от юноши или млади хора, които трябва ежедневно да се борят с житейските проблеми и да балансират между основните разходи, да движат образованието и бизнеса си. Те идват от старите хора, макар и не много богати, но без финансови задължения, които често могат да оставят хиляди паунда като един вид кръвопреливане, за да бъде нашето послание винаги налично.
Предполагам, че някои биха възразили по отношение на тази или друга възможна критика. В ранните си години на пропагандист, особено във вегетарианските общества, а и в началната фаза на Веганското общество, понякога на нашите заседания попадахме на хора, възразяващи срещу всичко, опитвайки се да пренесат там неуспехите в личния или професионалния си живот. Това очевидно им доставяше удоволствие и ето, че най-после бяха намерили аудитория. Тези хора като цяло са малко на брой, но не трябва да им се позволява да нарушават миролюбивите устои на онези, които пристигат от далечни краища, доста често на собствени разноски, за да дадат своя принос в справедливото разрешаване на проблемите, изникващи пред нашето движение. Не казвам, че трябва да се държим враждебно към тях, но определено трябва да им бъде обяснено, по възможно най-учтивия начин, че това не е адекватно поведение. Никога не съм присъствал на среща на Съвета на веганското общество, не познавам хората там, но съм ставал свидетел на това в ранните си години и предполагам се случва на всички събрания – хора, изливащи мъката си, причинена от съвсем странични житейски фактори, и чувстващи се благословени от правото на глас. Получава се така, че те често биват наддумвани от по-здравомислещите членове на заседанията – навсякъде, където се опитваме да накараме трудния процес на демокрацията да заработи. Сравнена с демокрацията, диктатурата има явни предимства. Знам го от опит.
В годините преди създаването на Обществото, когато нямаше нужда да се консултирам с никого, можех да правя всичко по моя си начин. Не мисля, че щях да оцелея тогава, ако бях задължен да пиша до малкото заинтригувани хора и да искам мнението им. Нямах телефон, нито автомобил, разполагах единствено с надеждата, че ще имат нагласата да вникнат в моята гледна точка, след като въпросната стигне до тях. Тогава дойде моментът, в който предадох работата на комисия и на платени за целта работници. Цялата работа в началото се извършваше от доброволци. Всъщност в известен смисъл всеки, на когото Обществото някога е плащало за офисната работа, за отговарянето на хилядите запитвания, които неминуемо съпътстват развитието на всяко младо движение с множество контакти, е вземал ниска заплата. И когато е трябвало да покрие основните си нужди, на практика се е оказвало, че въпросният човек работи на доброволчески начала. Дори нашият Главен изпълнителен директор е на минималната за целия сектор на услугите заплата. Не можем да си позволим нищо повече. Ние сме безкрайно благодарни на тези хора, един Бог знае какво щеше да стане ако всички те решаха, че подреждането на рафтове в супермаркет или друга подобна слугинска дейност би било по-практично решение. Аз лично мога да кажа само едно голямо „Благодаря!” – няма как да заемаш тази длъжност постоянно, такава е същността ѝ. А тя е най-значимата в света, ако питате мен. Написах писмо до нашия последен Главен изпълнителен директор, когато бе назначен, за да му напомня, че му е предоставена най-важната работа на света, макар и без да е придружена от съответстващо заплащане. В този смисъл, Веганското общество винаги се е крепяло върху доброволен труд. Дано винаги има хора, желаещи свободното работно място в офиса ни, готови да направят тази саможертва, дори и за кратък период от кариерата си. Всички ние сме им задължени.
Следващият въпрос, моля.

Джордж: Каква според теб е насоката, в която трябва да се развива Веганското общество за в бъдеще?
Доналд: Колебая се да препоръчам каквото и да е на движение, което показва позитивно развитие, разпростира се в глобален мащаб и надвива своите критици. Погледнато от моята преклонна възраст, понякога ми се струва, че съм надживял критиците си, впрочем, даже не мога да си спомня кога беше последната ми среща с такъв. Зданието, ако това е правилната дума, удържало успешно всички атаки преди да започнем дейността си, в момента се руши поради слабостта на собствената си конструкция. Дори селското стопанство, което в продължение на векове се е явявало основната ни индустрия, осигуряващо повече работни места от всеки друг отрасъл, изглежда, че клони към своя залез. Фермерите вече нямат гаранция срещу болести от рода на енцефалопатия по едрия рогат добитък, шап, както и всички останали злочестини, с които са принудени да се справят, обикновено със солидни разходи покрай ветеринарните услуги. А както видяхме при кризата със шапа, когато измря цялата животинска популация, не само фермерският, но и туристическият отрасъл претърпя крах, поне в повечето части на страната. Туристите не желаеха да посещават езерото Дистрикт например, при положение, че не могат да се разхождат по склоновете му. Ето, че туристическият бизнес, явяващ се по-ценен за държавата от селското стопанство, търпеше загуби. Все пак не бих казал, че е претърпял непоправими щети, тъй като днес, една година по-късно, постепенно се възстановява, макар и бавно. Ако обаче епидемията от шап се завърне, правителството ще бъде принудено да предприеме фундаментално различна политика. Фермерите прилагат метода на разнообразяване на продукцията, но и той си има граници. Днес им се налага да бъдат по-изобретателни, по-трудолюбиви и по-икономични от всякога, както и да живеят непрекъснато със съмнението дали техните деца ще съумеят да продължат занаята, вековния занаят на дедите си, когато им бъде завещан.

(следва продължение)
Седма част от интервюто, “Писалката е по-могъща от меча”, виж 
ТУК.

Check Also

Колко рискован е арсенът в ориза?

„Като се имат предвид нивата на арсен в ориза, как бихме могли да разберем колко …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *