Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ВЕГЕ ЕСЕ / ИСТОРИИ > “Писалката е по-могъща от меча”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част седма

“Писалката е по-могъща от меча”: интервю с радетеля на веганизма ДОНАЛД УОТСЪН, част седма

Интервю на ДЖОРДЖ Д. РОДЖЪР от 15 декември 2002 г.
Превод от английски: КАМЕН БАНКОВ
Ред. и коректура: РАЛИЦА БЛГОВЕСТОВА

Доналд Уотсън е основателят на Веганското общество в Англия и практически родителят на думата веган. Идва на този свят през далечната 1910 г. и си отива в мир на преклонните 95 години, няколко месеца след като ги навършва.

downloadШеста част от интервюто, „Влагам надеждите си във възраждането
на нашата естествена устойчивост срещу болестите“, виж 
ТУК.

Джордж: Съжаляваш ли за нещо в живота си?
Доналд: След бавен старт, успях да се оженя за подходящата жена, в зрялата възраст от 36 години. Имахме щастлив 47-годишен брак, до нейната кончина преди девет години. Това определено не е нещо, за което съжалявам, въпреки че обстановката днес е различна. Не знам дали ако сега бях млад, щях да се обрека на някого за цял живот, но това е хипотетична ситуация, която за щастие няма да ме сполети. Брачните обети, за добро или за зло, са били необходимост през изминалите векове, когато, ако някой мъж напуснел жена си, тя е бивала лишена от доходи, да не говорим за онези, които бързо преживявали прилива на младежките страсти и скоро разбирали, че нямат бъдеще заедно. Не съм противник на брака, тъй като лично при мен проработи, но считам, че когато нещата не се получават, може да се превърне в голямо тегло, особено за невинната страна. Това не е директно свързано с веганизма, разбира се, може да се случи на всеки, независимо от диетата и начина му на живот. Но понеже положението сега е различно, от нас се изисква да предприемем по-толерантен подход към потърпевшите, чувстващи, че са направили грешка в младостта си. Те заслужават да им бъде дадено ново начало с нов партньор, бил той разведен като тях или не. Не бива да говоря повече по този въпрос, защото, строго погледнато, има толкова отношение към веганизма, колкото и към всеки друг начин на живот.

Джордж: Не е задължително да бъде пряко свързано с веганизма, Доналд. Но все пак, благодаря ти за отговора.
Доналд: Късметлия съм, че избрах правилната за мен работа и, както казах в кратката си реч по повод пенсионирането ми на 63-годишна възраст, винаги съм пасвал в дърводелското си поприще като квадратен клин в квадратен отвор – никога не съм обмислял възможността да се занимавам с нещо друго. А това със сигурност е късмет, с какъвто, за жалост, могат да се похвалят малцина. Та така, имах подходящата жена, подходящата работа, живеех на подходящото място, чиито единствен недостатък е, че няма достатъчно вегани. Но това е един от уроците, които научаваме през житейския си път – да не очакваме твърде много. Следва да кажем: „Дотук добре, извадил съм късмет, оценям го, но всъщност, с какво съм го заслужил? Защо нещата при мен непрекъснато се нареждат добре, докато при толкова други хора отиват в обратната посока?” Късмет ли е това? Или е нещо, което неизбежно се случва щом някой следва упорито избрания от него път? И поемайки това задължение, ден след ден, той постепенно се убеждава в правотата си.

Джордж: Кое оценяш като най-значимото постижение в живота си?
Доналд: Най-значимото ми постижение? Ами, по моя собствена оценка, макар че не е редно аз да отсъждам – пожънването на успех в това, което си бях поставил за цел. Трудно мога да си представя по-висока оценка за живота ми от това, че заемах ключовата роля в основаването на великолепно движение, което би могло не просто да промени хода на човешкото битие, но и да удължи значително очакванията на човечеството за неговото оцеляване на тази планета.

Джордж: Ако ти бъде даден шанса да изживееш целия си живот отново, какво би променил в него, ако въобще искаш да промениш нещо?
Доналд: Има един малък момент, който бих коригирал. В ранните ми години, преди да се оженя, ползвах редица квартири и понякога, когато заминех за уикенда, поисквах намаление на седмичния ми наем, тъй като принципно не бях там и не консумирах нищо. Винаги получавах тази отстъпка, но сега чувствам, че съм проявил дребнавост за нещо, което един великодушен човек не би направил на проблем. Ако имах възможността да повторя, то нямаше да се суетя за пари.

Джордж: Доналд, би ли отправил някакво послание към многохилядната общност на веганите?
Доналд: Да. Бих искал те да погледнат по-мащабно на идеята, която веганизмът отстоява. Тя е нещо повече от намирането на алтернатива на бъркани яйца върху препечена филийка или нова рецепта за коледна торта. Бих искал те да осъзнаят, че са част от нещо наистина грандиозно, нещо, което не е било започвано допреди шейсет години и което превъзмогва всяка обективна критика, отправена към него. Ще кажа също така, че не е нещо ангажиращо, което да изисква седмици или месеци проучване на диетоложки диаграми и четене на книги от т. нар. експерти. Веганизмът означава да приемеш няколко прости факта в храненето и да ги приложиш на практика – точно както ранните мореплаватели, прекарвали месеци наред в открито море, са установили значението му. Те са развивали скорбут поради липсата на витамин С, тъй като храната им се е състояла единствено от сушено месо и сухари. И когато са акостирали в пристанище и са можели да си набавят плодове като лимон например, болестта им веднага е изчезвала. Има една книга, писана доста отдавна, струва ми се авторът ѝ се казваше Ото Карк – „Жизнени факти за храната”. Днес можем да добавим опита, добит след шейсет години проба-грешка. Считам за нужно всички вегани да се запознаят с тези елементарни факти и винаги да помнят каква ужасна опасност избягват. В ранните ни дни нашите критици обичаха да повтарят: „Не знаете какво изтървате!” Е, сега вече знаем! Изтърваме влияния, толкова вредни, че скъсяват живота им с няколко десетилетия, докарват им болежки и заболявания скоро след като разцветът на младостта премине и ги заробват с медикаментозен режим до края на живота им. Това е, което веганите успяват да заобиколят – при условие, че се подчиняват на няколко основни правила на здравия разум, както споменах. Това е посланието ми към онези, които са все още новаци в каузата.

Джордж: Имаш ли някакво послание към вегетарианците?
Доналд: На вегетарианците ще кажа: бъдете откровени със себе си и приемете, че вегетарианството, макар и необходимо стъпало между месоядството и веганството, все пак си остава просто междинно състояние. Ние всички минаваме през него – не съм срещал дори един веган, който да е предприел директен подход. Може да има и такива за последните шейсет години, които аз не познавам, извършили промяната внезапно, но бидейки реалист категорично считам, че вегетарианството е неотменна междинна спирка за развитието на хуманната диететика. Цялата ми ранна дейност бе част от Вегетарианското общество. Движех Лестърското вегетарианско общество в продължение на много години. Организирах месечните им събрания, кореспондирах на практика с всяка ключова фигура. Имах задълбочен поглед върху онова, което тогава се приемаше за най-радикалната възможна форма на диета на растителна основа. Но нещата днес се измениха и вегетарианците трябва да осъзнаят, макар и да им създаде неприятности в даден момент, че тяхното състояние е просто част от пътя, който трябва да бъде извървян.

Джордж: Ще помолим за твоето разрешение да публикуваме редактирана извадка от това интервю в списание „Веган”, както и разширената му версия на уебсайта. Имаме ли го?
Доналд: Да, разбира се, имате пълното ми позволение. Единственото нежелано последствие, от което се опасявам, е, че може да се възроди кореспонденцията ми от ранните години – непосилно количество писма или може би дори посетители, с които просто няма как да се справя. Та единствено това ме тревожи. Предполагам обаче, че бих могъл да ги пренасоча към „Батъл Роуд №7”.

Джордж: Това е най-доброто решение. Всъщност, малко вероятно е да очакваме бум от писма в наши дни, но определено ще има лавина от имейли. Ти така или иначе нямаш достъп до електронна поща, затова можеш да бъдеш спокоен! Офисът ни лесно ще се оправи с тях.
Доналд: Понеже всички тези модерни методи на комуникация са довели до изчезването на хартиеното писмо на практика, което един човек някога е определил като най-благородното изкуство, писмата ми сега са малко и през големи интервали от време. За мен е удоволствие да ги получавам – при условие, че не изискват отговори! Трудната работа, когато издавах „Веган новини”, не бе в самия бюлетин, а във вълната от писма, която ме заливаше малко след това. На повечето от тях трябваше да се отговаря, а много нямаха щампован адресиран плик за обратна връзка – това пък ме затрудняваше още повече, с ограничението ми от два паунда седмично. И все пак, въпросите бяха толкова значими, а авторите им толкова искрени, че винаги правех всичко възможно да ги удостоя с внимание. Не мога да се сетя за случай, когато да не съм уважил сериозно запитване. Сега обаче, на моята преклонна възраст, не мога да гарантирам, че това все още е постижимо.

Джордж: Един последен въпрос. Би ли дошъл на посещение в офиса ни на Св. Леонард? Питал съм те и преди, но ти така и не благоволи! Много бих се радвал – всъщност, за мен ще бъде чест да те взема оттук и да те закарам. Сега е зима, но може би през пролетта, когато времето омекне?
Доналд: Аз съм в доста неизгодно положение, не мислиш ли – като всеки, живеещ тук, в далечния север. Е, не съм толкова далеч, колкото теб, но все пак ти си, колко, тридесет години по-млад от мен може би? Нека видим колко мобилен ще бъдеш след тридесет години. Работата е там, че аз по принцип съм общителен човек. Цял живот се намирам сред големи тълпи и сега вече бих искал да посрещам събеседниците си един по един. Като че ли една от анатемите, които съм си наложил, е онова, което обикновено наричаме „оживена дискусия” – много хора, говорещи един през друг, докато накрая се превърне в словесен разнобой. Считам за редно, когато един говори останалите да слушат, още повече, че днес мащабът на подобни дискусии е доста по-голям. Още нещо, което съм забелязал, особено през последните няколко години – хората по телевизията сякаш говорят все по-бързо и по-бързо. А човек често съжалява за прибързаните си думи. Ако просто забавят темпото малко и мислят малко повече върху думите си, то тогава… дори имаше една поговорка: „Хората, които казват това, което мислят, трябва да мислят какво казват.” Това на практика е една от опасностите, които крие пропагандисткото поприще.

Feather_Pen

Джордж: Е, нали знаеш какво казват – ако не понасяш жега, стой далеч от кухнята.
Доналд: Да, това е много вярно. И все пак, пропагандистът трябва да предаде посланието по някакъв начин. В ранния си период смятах, че писалката е по-могъща от меча. Ролята на писалка за мен играеше пишещата машина, която взех втора ръка, заедно с пресата „Ронео”. Понякога си мисля, всъщност постоянно си мисля как най-накрая си седя комфортно, добре нахранен, наспал се и без никакви ангажименти. Неизбежно, може би в рамките на следващите десет години, ще настъпи сутрин, когато няма да се събудя. Какво следва тогава? Ще има погребение, ще има много хора, повечето от които дори не познавам, и, както Шоу бе казал за своето погребение, ще присъстват душите на всички животни, които не е изял. Е, в такъв случай ще бъде голямо погребение!
В никакъв случай не търся слава под каквато и да е форма, освен ако не ми бъде присъдена посмъртно. И то само защото идеята, която съм посял, ще продължава да се развива, поколение след поколение, разпространявайки принципа на здравословния живот, учейки човечеството как да избягва капаните и дарявайки всеки отделен човек с удовлетворението, че е успял да достигне върха на своя умствен и емоционален капацитет. Веганизмът не може да бъде в застой, трябва да върви напред, като следващата стъпка вероятно е суровоядството. На всички ни е известно разрушителното въздействие на топлинната обработка върху храната, промяната на естеството ѝ и може би дори нейната стойност. Накрая, ако това е последният въпрос, трябва да приемем, че въпреки огромните крачки, които нашите членове направиха през последните шейсет години, науката все още не разполага с пълния отговор. Съмнявам се, че някой реално знае как работи нашата храносмилателна система. Може да си мислят, че знаят, но всичко е толкова удивително – самият процес на преобразуване на храната в плът и кръв, кости и коса, също както и жизнена енергия, която пък от своя страна се влага в менталните процеси и дори в духовното просветление. Науката тепърва навлиза в този феномен. Тепърва ще установим до какъв духовен хоризонт може да ни отведе веганизмът в дългосрочен план – нямам в предвид години или десетилетия, а цели поколения. Със сигурност ще доведе до раждането на нова цивилизация. Нещо повече, това ще бъде първата цивилизация в цялата писана история, която наистина ще заслужава титлата „цивилизация”. Точка.

Джордж: И това, струва ми се, е една чудесна мисъл, с която да завършим нашето интервю. Благодаря ти, Доналд.

Check Also

Веган бременни и веган деца

Автор: ПЕТЯ БОГДАНОВА Това е една от най-противоречивите теми напоследък – удачно ли е бременните …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *