Breaking News
Home > КОНКУРСИ > ВЕГЕ ЕСЕ > Красимира Събева: “Вегетарианството – моят начин на живот”

Красимира Събева: “Вегетарианството – моят начин на живот”

Имало едно време… така започват приказките, нали? Ще ви разкажа една приказка за пробуждането на едно съзнание, което всъщност никога не е било напълно спящо… Имало едно малко момиченце, което отлично познавало контакта с природата от ранна възраст. Често си ходело на село, където освен ниви и чеири, имало и много домашни животни – като започнем от кучето на баба и дядо, минем през кокошките и прасенцата и стигнем до овцете и зайчетата. Малкото момиченце с часове обичало да ги наблюдава – как се хранят, как си играят, как прекарват времето си. Момиченцето често се чудело какво ли е да живееш затворен между четири стени, с мисълта за своя неизбежен край… разбира се, то знаело, че ги гледат, за да станат тяхна храна… И това го натъжавало… Момиченцето плачело за всяко убито агънце, пиленце, зайче, пуйче, кокошка, овчица, прасенце… Но му било казвано, че е нормално, че е такъв животът… Тези обяснения се стрували недостатъчни на детето, но се примирило донякъде. Обаче то отказало да яде малките животинки… Естествено, не станало вегетарианче още тогава, но то никога не яло от ястията, приготвени от неговите приятели – зайчето, пиленцето, агънцето, пуйчето… И години по-късно било много благодарно, че не е участвало в това, и се чувствало гузно, че все пак е яло месо някога… Но човек се учи, докато е жив, мъдро заключило то.

Когато малкото момиченце пораснало достатъчно, то казало КРАЙ на яденето на каквото и да е месо – и нито увещанията на близките и приятелите му, нито многото статии в интернет против вегетарианството, нито безбройните подигравки от хората, го спрели. Твърдата вътрешна убеденост и безкрайната любов към животните са устои, които и най-силната буря не може да повали. Момиченцето вече е млада дама. И повече от всякога е щастлива и в хармония с природата. В тази приказка няма драматични случки, няма грозни картинки, няма катарзисни промени… просто момиченцето винаги е знаело, че ще бъде един ден вегетарианка и когато този ден дошъл, то изпитало това, което светците наричат „просветление”, „ откровение”…

Денят, в който спрях да консумирам месо, е най-щастливият ден в моя живот. Денят, от който аз отворих съзнанието си изцяло за околния свят; денят, когато отказах да бъда съучастник в престъпленията, които хората наричат „нормални” – убиване и експлоатация на животни. Оттогава аз живея е един различен свят – на състрадание, съпричастност, любов, разбиране и топлина. Когато насочим вниманието си към друго същество, ние се разделяме с част от егото си; когато подаваме ръка, не за да погубим нечий живот, а за да го опазим, ние отваряме вратата на Божественото в себе си. Когато се поставим на мястото на по-слабия и неоправданя, ние помагаме и на себе си, и на него. Животните имат душа, чувства, емоции, също като нас – това, че не могат да ни кажат какво изпитват, не ги поставя в по-низша позиция от нас.

Няма да ви говоря за критиката, която срещам относно избора си, няма да ме чуете да пропагандирам идеалите си на висок глас, с наставническа интонация… не. Човек показва много повече с примера си, отколкото ако е голословен. Не ми беше необходимо дълго време, за да осъзная, че освен убиването на животни за храна, не по-малко неприятно е тяхното експлоатиране за храна, облекло, аксесоари, козметика, забавления… С други думи, взех напълно осъзнатото решение да спра окончателно да използвам всякакви стоки, суровини, продукти от животински произход. Няма да обяснявам колко ненужно е дрехите ни да са от кожа, чантите и обувките – също, колко не си струва заради спиралата ни за очи или крема за лице невинни животинки да срещат края си, захвърлени незнайно къде, в ужасни мъки, грубо употребени докрай… Няма нужда и да гледам „Земляни” и други филми с тази тематика… Страданието, на което са подложени животните, ме съсипва… и единственото, което мога да направя, е да не участвам във всичко това, по никакъв начин… Мога, искам и помагам на всяка животинка, когато е възможно… Аз не виждам в очите на бедното създание враг (или стока), а приятел.

Не искам да се разпростирам върху здравословните ползи за нас от веганството, не това е мотивът ми, но нека кажа няколко думи. Когато спреш да консумираш само 5-6 продукта, откриваш целия рог на изобилието от растителни храни, напитки и материали. Съвестта ти се изчиства от съзнанието, че това, което ядеш, което носиш, което използваш, не причиняват някому вреда. Да, аз не ходя на цирк, не стъпвам в зоологическа градина, не гледам конни състезания, корида, не си убивам мухите в къщи, не поставям капани за мишки из двора… И който ме съди за това, нека погледне навътре в себе си, да преброи до десет и да размисли… Защото винаги е лесно да осъдиш различния от теб и винаги е трудно да приемеш различието…

Много скоро след промяната на начина ми на живот всички от семейството ми се убедиха, че е само и единствено за добро, че този ми избор ме прави пълноценен и завършен човек, напълно в хармония със себе. Днес аз нямам „проблемите” на един вегетарианец – нито откъм критики, нито откъм избор на храна, дрехи и козметика, нито откъм начини за прекарване на свободно време. Вегетарианството (разбирайте веганство също) е най-естественият начин на живот за мен. Винаги ще бъда благодарна на силата, която ме върна в правилната посока и ще се старая да не изменям на принципите и моралните си устои.

Нашата планета е Нашият дом, обитателите й са Наши съквартиранти и само от нас зависи дали ще я изграждаме, или ще я рушим. Нека всеки направи правилния избор за себе си… Аз успях!

Автор: Красимира Събева
KrasimiraKаneva

Check Also

Това, което ни прави хора

Автор: Петя БОГДАНОВА Това е нещо, което всеки веган трябва да прочете. Това е нещо, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.