Breaking News
Home > КОНКУРСИ > ВЕГЕ ЕСЕ > Ралица Цветанова: “ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО НАЧИН НА МИСЛЕНЕ”

Ралица Цветанова: “ВЕГЕТАРИАНСТВОТО КАТО НАЧИН НА МИСЛЕНЕ”

Струва ми се, че вегетарианството, веганството, суровоядството напоследък с бясна скорост превземат социума като ново фешън течение, като бляскав и престижен лайфстайл, изразяващ глобалната, модерна и… псевдоодухотворена личност.

Едва ли има сред неядящите месо някой, който да не се е сблъсквал многократно с учудени, неразбиращи погледи, посредствени въпроси и критично любопитство, когато хранителният му режим се окаже достояние на общност или отделни представители на „всеядните”, „месоядните” или както там са известни. Вегетарианецът, макар обект на критично внимание, все пак изглежда и излъчва мистичост, дори надменност, сякаш неконсумирайки месо има досег с висши сили и окултно трансцедентално знание. Кръжащите около него „месоядни” приличат на пчели, стоящи на светлинни години по-ниско в своята еволюция от негово величество вегетарианеца, „кралицата майка”. Или поне така изглежда в очите на неговите събратя по марула и лимец. А обикновеният „всеядник”, усетил мистиката за момент, съвсем скоро маха с досада и вътрешно си казва: „сектанти, ще умрете от анемия и недостиг на протеини”.

… И така, спорът и противопоставянето се задълбочават, както на социокултурно и религиозно, така и на здравословно, медицинско, духовно ниво.

Бидейки вегетарианец, безспорно уважавам и се възхищавам на всички хора, избрали моя начин на хранене, стига да са искрени и да не попадат в категорията на по-горе описаните „богоравни“ ;) . Причините на хората са различни, като започнем с най-разпространената – ненасилието над животните, минем през доброто здраве и идеята за вечен живот и стигнем до духовните учения и кармата. А за едно значително число, може и да си е чиста мода, за жалост.

Моята причина е изключително проста и логична. Гледната ми точка е насочена към равенството в правото на живот. Не обичам прекалено много животните, не съм запален природозащитник, предпочитам да почивам в петзвезден хотел, отколкото на палатка в планината и като цяло „природната вълна” ми е доста чужда. Има нещо друго обаче – една мисъл, която е толкова истинска и осезаема, че не ми дава покой; мисъл под формата на въпрос все по-често, преди да спра да ям месо, ме навестяваше, а именно: може ли вкусовите рецептори на човека, стремежът му към луксозно-безсмислен начин на живот да бъдат годно основание за отнемане живота на което и да е живо същество? Задавам си и въпроса: ”Защо хора, които едва изписват името си без правописна грешка и през целия си живот не са сторили различно действие от такова, насочено към задоволяване на инстинктите и грубите си телесни потребности, обясняват разпалено, че са достигнали невижданото еволюционно ниво, което им позволява да обявят сърни, зайци и птици за нисши създания, сътворени, за да бъдат заклани и изядени от тези същите, високонравствено и ментално развити люде!!! Има ли логика, мисля си аз, някой – който и да е той – да твърди, че е оправомощен изначално, по природа, да убива с брадва, нож, сатър… друго живо същество?! От къде идва това високомерие и убеденост, че можем да разполагаме с чужд живот и съществуване. Нерядко съм срещала и хипотезата, че животните нямали съзнание и затова е в реда на нещата да не разполагат с живота си. Има ли по-варварска, деградивна и необоснована теза от тази?! А в отговор на нея питам: „Какво съзнание и мисъл има човек, който е роден с тежка умствена недоразвитост? Основание ли е липсата на ефективна мозъчна дейност, гражданин и член на човешкия род да бъде заклан и изяден??? Вероятно не, предвид глава втора, раздел първи от Наказателния кодекс на Република Бъглария.

Не е ли ужасно лицемерно и повърхностно общество, което твърди, че се стреми към добродетели и пропагандира създаване на условия за интеграция и пълноценен живот на слабите и беззащитни индивиди, да проповядва, че труповете на доскоро живи същества са необходими и задължителни за здравословния и добре осигурен бит? Не е ли лицемерие, питам аз, да народиш банда пухкави червенобузи бебета, афиширайки любов към децата като слаби, малки, светли същества, а в същото време да ги храниш по три пъти на ден с бебетата на кокошки, прасета и не на последно място, така актуалното напоследък сред младите майки, ЗАЕШКО. В подкрепа на твърдението за обществена пропаганда към убийства на животни, ще изтъкна един пример: от ранна детска възраст ставах свидетел, с благословията на баба ми, дядо ми и цялото родословно дърво, на следната сцена – заколване на кокошка с брадва на село. Процедурата е такава: отсича й се главата със съответното сечиво, тя „са мята” и подскача около три минути без глава, след което се слага в кофа с гореща вода, оскубва й се перушината (с нея пълним възглавнички, от които развиваме тежка алергия към пернати, вероятно за цял живот), разпорва й се гръдният кош и започват да се вадят вътрешностите й. И така… аз или стотици други деца, попаднали в описаната ситуация, започват да бъркат в разпорения труп и да вадят воденички, дробчета, неоформени яйца и какво ли още не. Така възпитава, сплотеното и хуманно общество, децата: да хапват зайчета, да скалпират и разфасоват птици. Въпреки некомпетентността ми в психологическата наука, все пак мога да предположа какво е въздействието на подобни гледки върху неоформената и свръх възприемчива психика на едно пет годишно дете. А то е толкова девиантно и деструктивно, че не притежавам достатъчно красноречие, за направя дори бегъл опит за щрихиране.

Аз съм вегетарианец не защото искам да живея вечно или да имам слаби бедра, или да се вписвам хармонично в популярния и безсмислен лайфстайл, а защото смятам, че нямам морално и биологично право да съм причина за смъртта на същество с нервна система, сърце и мозък. Не желая да бъда причина за смърт, не искам на моята съвест да лежи страхът и ужасът на живи души, макар и „безсъзнателни”, както се твърди от някои.

Човекът е висше същество не защото е създал айфона, антибиотика и вибратора, а защото може да бъде милосърден и разумен. Разумът е това, което ни отличава от животните – или поне възможността да го проявим и развием. А разум, който поддържа и следва идеята за консумация на принудително и жестоко умъртвена плът, уви дали се отличава особено от примитивността на съществата, които с радост, гордост и хъс убива?!

Автор: Ралица Цветанова
RalitzaTzvetanova

Check Also

Веган бременни и веган деца

Автор: ПЕТЯ БОГДАНОВА Това е една от най-противоречивите теми напоследък – удачно ли е бременните …

One comment

  1. Адмирации за автора на есето.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *