Breaking News
Home > КОНКУРСИ > ВЕГЕ ЕСЕ > Светлана Петкова: “Вегетарианството – начин на живот”

Светлана Петкова: “Вегетарианството – начин на живот”

Това е речта, която вдъхнови Конкурса ни за есе:
“Вегетарианството като начин на живот”.
Светлана публикува във фейсбук групата на БВО своя работна
задача, предназначена за Великотърновски университет
и така ни даде идеята за стартиране на този конкурс.
Благодарим на Светлана за споделеното! :)
~ От Редакцията

Ако направим едно анкетно допитване до обществото ни на тема какво знае за вегетарианството, ще чуем в повечето случаи, че това е движение от хора, които не се хранят с месо. Други ще кажат, че това са някакви секти, глупости, пропаганди, ненормални неща. А дали това наистина е така?

Да, това е нещо различно, но не и ново. За щастие излиза от нормата за стандартно мислене и налагането на стереотипи. Още от древността, а и до днес, много хора са вегетарианци и това не им пречи да дишат, общуват, живеят и творят. Известни личности като Петър Дънов, Лили Иванова, Владимир Димитров-Майстора, Леонардо да Винчи, Толстой, Айнщайн, Сократ, Платон, Моби, Винсент Ван Гог, Пол Маккартни, Боб Марли и още хиляди хора на земята, са взели съзнателното решение да се нарекат вегетарианци.

Вегетарианството не е просто неядене на месо, не е и вид диета, с която можем да постигнем „перфектната фигура“, не е поредната комерсиалност, с която можем да се облечем и да се чувстваме готини и модерни.

Вегетарианството е начин на живот!
Избор, който се прави съзнателно. Решение, което се взима след хиляди въпроси, зададени към себе си, към обществото… Поглед към света, природата, жизнения път на човека, а и не само. Любов към живота и даване на шанс на други същества на тази земя да изживеят своя жизнен път, независимо какъв е. Без съдене, без дискриминация.

Вегетарианецът е този, който се стреми към знание за храната, която приема. И тук ще вметна една прекрасна древна мъдрост „Човек е това, което яде!“ A вегетарианството не се крепи само на това, но и на мислите; дейностите, които извършваме; търсенето на хармония, обич към природата и стремеж към личностно себеусъвършенстване.

Петър Дънов споделя в своето творчество: „Началото на духовния живот е вегетарианството. То е начало и на възпитанието, защото духовният живот изключва насилието. Никой не би могъл да бъде духовен, ако не е вегетарианец. Месото е една неестествена храна, понеже съдържа много отровни вещества. При клането се заражда страх и омраза у животното, поради което в организма му се образуват и отровни реакции. На това се дължи и нервността на цялата Бяла раса, а и днешната неврастения произлиза до голяма степен по същите причини.“

Дали е така, всеки сам нека потърси отговора в себе си или просто да се замисли върху неговите мисли. Много често съм си задавала въпроси с цел откриване на отговорите, които водят до нещо градивно, носещо симбиоза между всички живи същества и живота. Стремяла съм се да разбера човека и неговите странности. Защо искаме от животните живота им и насилствено им го отнемаме? Защо казваме, че обичаме животните като едните отиват в кланицата, а другите живеят в клетки в домовете ни, за да ни забавляват през свободното ни време? Защо слагаме цена на нечий живот?

Това ли наричаме обич към животните?

Защо се храним с кръв, убийство и приятел – в лицето на едно животно?

Защо, защо, защо??

И тук много хора биха ми обяснили, че човекът е създаден да „оцелява“, да се храни с месо, защото е полезно, защото носи протеини, Б12 и какво ли още не, което не може да се набави от нищо друго… Мисля си, че човек е създаден да живее, а не да оцелява, но много често чувам такъв вид аргументация. Интересното е, че когато се вземе съзнателно решение за отказ от консумирането на месо, се откриват такива природни, богати на витамини и енергия храни, че човек не може и да си представи.

И тук се намесва вегетарианството със своя поглед, че човек е създаден преди всичко, за да бъде Човек. Той не случайно е на върха в еволюцията. Човекът притежава толкова много неща, които го поставят на най-висока позиция в света. Той може да мисли, обича, чувства, разсъждава, създава, твори… И точно поради тази причина голяма част от кандидатите за работа в месарници или други такива фирми не се хранят с месо или напускат работното си място. Сякаш е заради това, че са хора и осъзнават какво вършат? Някои от тях стигат до вегетарианството с голяма скорост, а други по-късно или други изобщо не. Всичко зависи от гледната точка и избора, който решават да направят хората.

Вегетарианството е зелена светлина, която носи чистота на организма, на съзнанието. Да обичаш и да бъдеш обичан, да даваш шанс и да ти бъде даван, да създаваш среда около себе си, без да пречиш на други и същевременно да сте в хармония.

И като финал ще цитирам отново Петър Дънов, от когото може да се научи много, стига да поискаш: Човек трябва да стане вегетарианец във физическо, в умствено и в духовно отношение. Някой може да е вегетарианец във физическо отношение, обаче в мисълта и в обноските си да не е. И по чувства, и по мисли трябва да се върви паралелно с вегетарианството. Ако има дори една разрушителна мисъл или едно разрушително желание, това е месоядство. Необходима е една нова философия на вегетарианство. Вегетарианството има резултат, но това все още не е онзи резултат, който трябва. Плодовете са богата литература на Невидимия свят и ако вегетарианството мине в по-високо поле, ще има и очаквания резултат. В яденето се съдържа и един умствен процес. То е цяла наука.“

Автор: Светлана Петкова
DSCN8188

Check Also

Фотоконкурс „Визия за храната“

Сдружение АГРОЛИНК заедно с още 20 организации от Европейския съюз стартира фотоконкурс на тема „Визия …

2 коментара

  1. Винаги съм имала една дилема – яденето е ясно, но какво правим с обувките и дрехите? Изборът между кожени обувки и изкуствени мушами, отделящи токсични съединения и ужасна миризма, които се просмукват в кожата, не е лесен. Ами пухените якета – гъските ги оставят сигурно голи и опърпани, за да се топлим ние. За палтата пък и хич да не подхващам. Ама ако кажеш на някой ескимос или руснак да носи вълнено палтенце на -40 градуса, сигурно ще те помисли за луд.
    Аз повече от 15 г. не ям месо, отскоро и мляко, но не забелязвам значителни промени, кожата ми е суха, скалпът мазен, имам бели коси, едва си удържам теглото в норми, желязото ми е под долната граница, имам хормонален дисбаланс, не съм от най-енергичните, нервността често ме съпътства. Мои близки месоядни изглеждат доста по-добре и по-балансирани от мен.

    • Светлана Петкова : )

      Здравей! Чак сега виждам, че е публикувана работата ми. Тя е писана преди година. Аз съм направила своя избор като НЕ подкрепям индустрии, които включват експлоатация над животни. Как се случва? Чета постоянно за неща, които ползвам в ежедневието и ако съответно не съм доволна от продукта, вещите, дрехите, храната, козметика и т.нат., които ползвам, търся алтернатива (винаги има). Живеем в развит век, през който всеки ден нещо ново се ражда, всеки ден все повече хора действат, създават и се осъзнават.

      А относно това, което споделяш. Замисли се как живееш ти? Какви мисли живеят и хранят съзнанието ти, какъв начина на живот водиш (освен че не консумираш месо и млечни). Човек е това, което мисли, чувства и иска да бъде. : )))

      Благодаря ти за споделянето/ включването. Пожелавам ти много светлина и вдъхновение в живота.

      СветЛана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *