Автор текст и фотографии: ТИХОМИР ТРАЙКОВ
За въпроси и друго виж фейсбук-група на автора ТУК.
Това прекрасно кореноплодно, от рода на слънчогледите, буквално самичко се гледа. Два вида е – лилаво и бяло, аз лично отглеждам лилавото и снимките са с него. На вкус повече напомня на смола, докато бялата гулия е малко по-сладка с подобен на алабаш вкус, но без лютивината.
Подготовка и отглеждане:
~ тук ще отделим най-голямо внимание, защото при засаждането много важно условие е да изберем най-правилното място в градината – веднъж засадена, гулията си остава там и отвъждането й е много трудно, захваща се от парченце или люспа дори от самата грудка; аз лично съм избрал място в края на градината ми в най-северозападната й страна, където растението стига височина до 5 метра в добри дъждовни години и ако бях избрал южната страна на градината, ще хвърли сянка над другите ми насаждения; най-добре е да се избере един от ъглите на градината – най-добре северния, но може също западния, източния – зависи от разположението на самата градина;
~ земята се обръща, почиства се от плевели и корени и се поставят грудки или парчета от грудката на около педя разстояние помежду им и на дълбочина 15-20 см; така може да заемете един квадратен метър или повече, в зависимост какво количество ще консумирате;
~ заравнява се мястото и може да се насипи с плодородна почва или компост най-отгоре, както и да бъде оградено с камъни, керемиди или друго по желание за декорация, а може и без да бъде ограждано;
~ същинският растеж на растението започва след месец май, когато добре се затопли; расте доста силно при наличие на влага, но и да се засуши, не умира – издържа на суша, което го прави подходящо за определени градини с дефицит на вода;
~ в началото, докато растенията са малки, е добре да бъдат почиствани от плевели – поне веднъж годишно се оплевява и леко окопава мястото, като препоръчвам да бъде окопано и мулчирано след като поникнат издънките;
~ започва да цъфти през месец септември; цветовете му са доста медоносни и се събират за чай, който е полезен и ароматен.
~ изваждането на грудките за консумация започва чак в късна есен, когато листата и дръжките на растенията напълно изсъхнат, а най-вкусна е грудката след като мръзне през февруари месец;
~ съхранение няма, стои си в земята и се вади колкото е нужно; дори да се показва над почвата при минус 20 градуса не измръзва, но ако живеете в град може да я съхранявате в кофа с влажен пясък – ако изсъхне, започват да гният;
Аз лично си я хапвам просто обелена или настъргана на салата. Може да се добавя на печива, яхнии и супи – сварена е доста вкусна и по-нежна от картофа. Може също да бъде сушена в дехидрататор с люспата и да се яде като чипс. В миналото нашите прадеди са я консумирали вместо картофа, като впоследствие той я измества, но не може да я замести. Гулията има високо съдържание на веществото инулин, разнообразие от витамини и минерали, разтворими фибри, които изчистват цялото тяло, а се счита също, че успешно извежда тежките метали от организма. Може да бъде засадена в замърсени почви, но грудките не поемат тежки метали и отрови – те остават чисти, а всичко се абсорбира в стеблата и листата на растението.
Според мен във всяка градина трябва да има това прекрасно, вкусно и полезно растение.