Автор текст и фотографии: ТИХОМИР ТРАЙКОВ
За въпроси и друго виж фейсбук-група на автора ТУК.
Сортовете, които отглеждам аз, са: смолянски картоф, който засаждам от няколко години, а от една година отглеждам и два стари български сорта – розов и лилав картоф, взети от една баба в близко до моето селище. Лилавите и розовите картофи почти не бяха нападнати от колорадския бръмбар – явно не ги обича толкова или защото бяха до малините в градината ми.
Подготовка на почвата и отглеждане:
~ започвам с окопаване на тревата и ограпване на мястото, при необходимост може да бъде фрезовано;
~ засяването се извършва след 10 март, може и по-късно да бъде направено;
~ набраздявам с мотика плитка бразда, като всички дребни картофчета с кълнове слагам на малко разстояние едно от друго – около 5-6 см, а по-едрите може и на 20-30 см един от друго;
~ първата борба с вредителите започва още със засяването на грудките;
~ насипва се пепел от изгорени дърва по дължината на целия ред, на тънък слой – действията на пепелта са две: подхранване на растението и прогонване на колорадските бръмбари;
~ редовете са два един до друг на около 30-40 см или повече редове до 5 броя един до друг и по-голяма пътека между тях, около 0.80-1.00 м. ред от ред;
~ след като стане височината на стеблата 30-40 см, се слагат гнезда с тикви в пътеките, които хем пазят картофите от колорадски бръмбар, хем после превземат мястото, за да не остава голо;
~ калинките се хранят с яйцата на колорадския бръмбар, но е добре да се обхождат и на ръка да се отделят листенцата с яйцата, където се виждат, и се събират в един буркан с вода, който после се добавя в настойката, която се прави за пръскане;
~ пръска се с настойка от кукуряк в една кофичка с метличка или с пръскачка, но се прецежда през марля течността за пръскачката (от кукуряк корени и стебла се прави настойка за 48 часа, 200-300 гр на 10 л вода);
~ може да бъдат пръскани с настойка от коприва за подхранване, а също и с един чорап с пепел в него от изгорени дърва да се опушват листата – така бръмбарът ги отбягва;
~ при засушаване, картофите при моя начин за садене е най-удобно да се поливат с пръскачи (дъждуване).
Някои окопават картофите и ги зариват, аз само ги засаждам и плевя на ръка в началото, после те се загушват заради гъстото засаждане и трева не може да никне. След като прегорят листата, картофите не ги вадя веднага, а оставям мястото да се превземе от тиквите и го плевя на ръка тук-там от едрите лободи. Чак септември месец ги изваждам. Не бързам с изваждането им и от две години съм по-доволен от това късно вадене – първо, картофите стават по-устойчиви и се запазват свежи до късна есен; появяват им се кълнове много по-късно и не се налага претриване посред зима, а по мое лично мнение стават и по-вкусни.
След изваждане, поставям картофите в щайги, които напълвам до половината, и отнасям на проветриво място да изсъхнат добре, което е важно за тяхното продължително зимуване. Съхранявам ги в маза или стая, в която температурата не пада под нулата.