Bulgarian VEG Society
Един разговор за веганството, правата на животните, антиконсуматорството, социалното равенство и за инициативата „Храна, не оръжия”, която дава на бездомните веганска храна.
Автор на материала: ИВЕТ ЛОЛОВА
Превод от английски: ДИМИТЪР РАЙКОВ
Снимка: ИВЕТ ЛОЛОВА
Музикантите от „Remek” и „Gattaca” – две чехски хардкор пънк групи – изнесоха концерт на 28 октомври в София в клуб „Микстейп“. Проявата им е част от международно турне. Часове преди концерта Марек, Блум и Даниел дадоха интервю за Българско вегетарианско общество. Всички членове на групата са вегани, защитници на животните и антиконсуматорския начин на живот. В свободното си от музикални занимания време те участват в различни дейности за популяризиране на тази философия.
Представете ни се.
Марек: Аз се казвам Марек и съм от Прага. Свиря в група „Remek“. Ние сме просто няколко пънкари, които насърчават „направи си сам“ (DIY) начина на живот, веганството и други подобни неща, но също така изразяваме емоции чрез музиката, защото искаме да се забавляваме.
Блум: Аз се казвам Блум и свиря в групата „Gattaca“. Веган съм от около 10 години, а вегетарианец – от 12 или 13 години.
Даниел: Аз съм Даниел и свиря в „Gattaca“ (барабани), а в София ще пея и моя хип-хоп проект.
Вашите фенове вегани ли са?
Марек: Всъщност ние нямаме фенове или нещо подобно. Ние сме част от международна общност, която работи с принципите на сътрудничество. Правим неща всички заедно, а основната част от тази общност е силно насочена към правата на животните и освобождението на животните. Така че много от нашите приятели, които харесват същата музика като нас, са вегани или най-малкото вегетарианци.
Какъв е имиджът на веганството в Чехия?
Блум: Когато започнах да се храня като веган, не беше толкова лесно, но сега без проблем може да намериш всякакви вегански храни във всеки супермаркет и буквално навсякъде. В Чехия веганството има две лица: едното е лайфстайл, а другото е движението за освобождение на животните. Аз съм част от второто.
Но двете се пресичат?
Блум: Понякога – да, понякога – не.
Разкажете ни повече за инициативата „Храна, не оръжия“ (Food not Bombs) в Чехия?
Марек: Аз не съм най-подходящият човек, който може да говори за „Храна, не оръжия“, но ще разкажа накратко. В инициативата участват хора, които готвят веган храна, намерена в контейнерите за боклук на големите супермаркети. След това я раздават безплатно на хора в нужда, например – на бездомните. От една страна тази инициатива представя веганския начин на живот, но от друга се бори за социална промяна, защото ежедневно в кофите се изхвърля толкова много годна за консумиране храна. Чудесно е тя да се използва за нещо полезно. Някои хора смятат, че тя не е достатъчно добра за тях, защото те са свикнали да бъдат само консуматори. За мен „Храна, не оръжия“ е нещо прекрасно! Идеята е широко разпространена по целия свят. Когато сме на турне, виждаме колко много хора участват в тази дейност.
Каква е реакцията на обществото към „Храна, не оръжия”?
Марек: Според мен на хората им харесва. И „нормалните“ хора (които не са вегетарианци – бел.автора) дори имат добро отношение към това. Бездомните в Прага вече са свикнали, знаят кога и къде ще има „Храна, не оръжия” и отиват специално за това.
Блум: Основният принцип на „Храна, не оръжия“ е храната да бъде вегетарианска или веган, но за хората в нужда това няма значение. На тях не им пука дали храната е веган или не е, защото те просто искат да ядат нещо.
Марек: Съгласен съм, важен е социалният аспект: да дадеш безплатна храна на хора в нужда. Това са продукти, които системата изхвърля, само защото не не са достатъчно добри за хората с привилегии. Ние, обаче вярваме, както и всеки друг като нас, че всеки човек има еднакви права да се нахрани, защото храната е право, а не привилегия. Същото се отнася и до подслона и други неща. Не става въпрос само за освобождение на животните, а и за социално равенство.
Само в Прага ли действа тази инициатива или и в по-малките градове? Как хората могат да се включат, ако искат?
Марек: Според мен всички могат да започнат сами – направи си сам.
Блум: Знам, че в момента тя се случва във всеки по-голям град, в градове по-големи от 50 хиляди души. Аз съм от Оломуц. Ако хората искат да започнат „Храна, не оръжия“, могат да го направят навсякъде. Толкова е лесно! Това не е запазена марка, а идея. Не е организация, а движение по целия свят. За мен това е началната стъпка към всякакъв активизъм, както в Чехия, така и в целия свят. Именно защото да сготвиш храна е толкова лесно! Обикновено младите хора, които искат да направят нещо социално ангажирано, започват с „Храна, не оръжия“, след това виждат и другите проблеми и продължават своя активизъм с различни дейности.
Участвате ли в някакви събития, свързани с правата на животните?
Блум: Аз се занимавам с чешкия уебсайт: www.veganka.cz . В него има информация за веганство, здравословен живот, спорт, освобождение на животните и за условията им на живот. Имаме и видео клипове с готварски рецепти. Сега наши приятели започнаха да правят и други неща, например спортни клубове само за вегани – всичко това се хоства от нашия уебсайт. Аз се занимавам само с уебсайта, защото не ми остава време за друго. Интересувам се от анархизъм и с моите приятели организираме Анархистки книжен панаир, Фензин фестивал и други неща, но относно веганството правим само този сайт.
Даниел: Аз съм веган и се фокусирам главно върху промотирането с мои приятели на веганството. Заедно имаме уебсайт и правим онлайн веган готварска книга: www.veganodaktyl.veganka.cz – там събираме рецепти и ги публикуваме в сайта, за да може хората лесно да си сготвят нещо евтино.
Вземате ли участие в някакви протести и демонстрации за правата на животните?
Марек: Когато бях по-млад, участвах в колектив, който организираше много демонстрации за правата на животните, но сега вече не ходя по демонстрации. Те са важни, но повече се фокусирам върху социалните проблеми на хората и движенията за социална промяна. В момента в Прага не се случват подобни акции.
Блум: От движението „269 Life“ правят хепънинги и демонстрации може би всеки месец в Прага. Има и „Веджи парад“.
Кога се прави „Веджи парада”?
Даниел: Веднъж в годината е, състои се в Прага, но не знам много за него. Това е шествие, на което хората вървят по улиците с големи банери, има речи, раздават се листовки и брошури за веганството.
Марек: За мен това е много ограничено мислене, което се фокусира единствено върху правата на животните и е много „тренди шит“. Ние сме фокусирани върху по-комплексни възгледи за свободата.
Даниел: Освен това в различни градове на Чехия се организират веган панаири. Ние също имаме такива в моя град, Оломуц, тоест не е само в Прага. На главния площад слагаме маси с веган храна, която сме сготвили и хората могат да си вземат срещу дарение. Така всеки може да опита интересна веган храна. Веган панаирите са насочени към обикновените хора, а не към субкултурата.
Блум: Преди около пет години в Оломуц с хората от хардкор пънк сцената започнахме да организираме веган вечери. Имаме си малко място, където се срещаме и отначало започнахме да приготвяме веган храна за наши приятели, но след това се разраснахме и сега редовно организираме веган вечери за обикновените хора. Не искаме да бъде за субкултурата или нещо подобно.
Даниел: Всеки е свободен да дойде и да донесе веган храна, да опита от тази на другите.
Блум: За нас е важно да наблегнем на това, че не е нужно да харчиш маса пари за скъпа веган храна. В Чехия и Словакия веган храната е скъпа, но ние имаме възможността да създадем автономно пространство, където не е нужно да плащаш за храната. Освен това намираш и приятели.
Марек: В Прага също е пълно с най-различни веган събития – както веган вечери, така и веган панаири. Но според мен в момента голяма част от тези веган събития са от типа „тренди хипстър шит“. Веганството се превръща в поредното модно нещо за хора, които просто ще минат през него и след две години изобщо няма да им пука повече. Така че аз съм критично настроен към това.
Блум: Тъй като това е мода, то и тя в някакъв момент ще отмине и те ще спрат да бъдат вегани.
Марек: Хубавото нещо на модата е, че заради нея в момента има толкова много добри веган ресторанти в Прага, защото хипстърите искат да ядат на приятни места.
Даниел: Хубаво е, че не само в големите, но и в по-малките градове се отварят нови веган ресторанти и бистра. В Оломуц, където живея, имаме три веган ресторанта.
Голямото предизвикателство в момента пред нашето Вегетарианско общество е, че повечето неща се случват онлайн. Пишем си, обсъждаме неща, но не правим много неща извън Интернет.
Даниел: Може би тези неща, за които говорихме, са една крачка напред. Важно е да се срещаме и на живо, и да направим нещо не онлайн, а реално.
Марек: Много по-атрактивно е да зарибиш хората с храна или с някакво парти, отколкото да им пропагандираш веганството онлайн. За мен това е по-ефективно, отколкото да ходя по протести и демонстрации. Да се запознаеш с нови хора чрез храната, да имаш шанс да поговориш с тях и да чуят идеите ти. Аз така вегетарианец преди повече от двадесет години, а след това и веган – чрез пънк музиката и чрез разговори с хората. Промяна при мен не стана чрез Интернет, списания или друго нещо.
А какво ще кажете за текстовете на вашите песни?
Марек: В песните на „Remek“ изобщо не става въпрос за вегетарианство или веганството. Ние обаче се застъпваме за веганството като група, свирейки на концерти, на които се събират пари за каузи за правата на животните. Също така в книжките към нашите албуми винаги споменаваме нещо за веганството, но „Remek“ нямат песни, в които да се пее „Ей, стани веган, това е най-важното нещо!“ (смее се). Ние пеем за други неща.
Даниел: Ние в „Gattaca“ имаме такива песни . Сега вече не ги свирим, но имаме песни за веганизма.
Марек: Ха-ха, да, но пък в тази музика никой не разбира какво се пее.
Блум: Ние също така имаме 7″ плоча, в която имаме книжка с историята на две маймуни от Оломуц, които бягат от зоологическата градина.
Даниел: Бягството им се превръща в новина в медиите. Искахме хората да се замислят за зоологическите градини и какво не е наред в тях.
Какво бихте казали на хората: „Станете вегани, защото…“?
Блум: Станете вегани, защото животните се нуждаят от това.
Даниел: Станете вегани, защото е лесно.
Марек: Станете вегани, защото всеки живот е равен.
