Автор: ПЕТЯ БОГДАНОВА, ЛЮБОМИР СТОЯНОВ
Редакция: РАЛИЦА БЛАГОВЕСТОВА
Графики: Любослав Серафимов, Любомир Стоянов
Както знаем, животновъдството е една добре работеща засега машина, която се крепи на експлоатацията на животни. Не е тайна, че купувайки месни продукти, подкрепяме и подпомагаме насилието над невинни същества и все повече хора в цял свят се решават да не го правят. Много от тях не консумират млечни продукти и яйца, защото те също са продукт на насилие. Част от тях не носят кожа, не палят свещи от пчелен восък, не консумират мед, не ядат желирани бонбони и не спят на възглавници от пух, но дали това са единствените продукти, които съдържат животински елементи?
Оказва се, че не са. Наскоро американската компания Agri Beef Co публикува снимка с информация за широкото индустриално приложение на всяка отделна част или съставка от животните, които отглежда. С това компанията цели да покаже на клиентите си колко утилярно е едно говедо и как може да се ползва максимално ресурса, който отглеждат – животните. Това, което постигат в очите на здравомислещия човек обаче, е доказателство за масово одобреното от всички видове индустрии третиране на определени животни като суровина, а не като чувстващи живи същества с правото на естествен живот.
Някои от продуктите, които съдържат в себе си животински съставки са:
- Рафинирана захар (използва се въглен от кости за рафинирането)
- Бонбони (виж видео показващо в обърнат ред от какво се произвеждат някои бонбони!)
- Стъкло
- Текстил
- Тебешир, пастели
- Пластмаси
- Керамика, порцелан
- Цимент
- Изолационни материали
- Горива и масла
- Гуми
- Козметика и парфюмерия
- Медикаменти
- Музикални инструменти
- Бои и четки за рисуване
- Фотографски филми
- Експлозиви
- Фойерверки
- Материали за лабораторни изследвания и хирургия
- Торове, инсектициди, хербициди
- Каучук, маджун, линолеум, целофан
- Лепила
- Лакове
- Спирачна течност на влаковете
Това са само някои от множеството продукти, които могат да съдържат в себе си такива съставки, и то от само един вид животно сред индустриалното отглежданите. Отделно са прасетата, зайците, различни видове птици и други.
Разполагайки с тази информация можем да се замислим колко от продуктите, които ползваме в ежедневието си, са реално етично добити. Можем да се замислим за мащаба на анти-етичното и пренебрежително отношение на днешното човешко общество към останалите живи същества на планетата ни. Както холивудската продукция с Ръсел Кроу „Ной“ на режисьора веган Дарън Аронофски има идеята да ни замисли. Нашата цивилизация се крепи на експлоатацията на животните, на природата, на човек от човека… Много слаба е съпричастността, емпатията, грижата, отговорността.
А решения винаги има – чакащи да ги открием. Какъвто е прекрасният пример в лицето на Боян Салт и неговия крайно ефективен проект за почистване от пластмасите на ЦЕЛИЯ океан. А в конкретния наш случай с повсеместното ползване на животински суровини, има възможности за растителни алтернативи, например, така че да не е нужно чувстващи същества да страдат, за да имаме всчико нужно в живота си. Промяната на съзнанието и идеалите ни за по-добра действителност, разбира се, е дълъг процес. Но всеки поотделно, когато даде своя малък принос, „цялата улица ще е почистена“.
Много от нас имат освен това разбирането, че е добре да съдят някого, имайки себе си за крайно безгрешни и смятайки, че живеят напълно природосъобразно и етично. Но самата позиция да съдиш не е всъщност етична, защото презумпцията за безгрешност е в рамките на едно мислене, което не отчита цялостта на цивилизацията ни тук и сега.
Нека се фокусираме върху това да се информираме все повече и повече, да бъдем възможно най-съпричасти към околния свят, да поддържаме възможно най-малко вредните индустрии и да увличаме в своя път други хора с личен пример и ентусиазъм, вместо да хабим енергия в укоряване на този или онзи, събуждайки непрестанно така по-скоро скрита или явна съпротива. Защото обвинявайки другите, че не живеят вегански, ние обвиняваме себе си, бидейки потребители и част от тази цивилизация, основана все още на експлоатацията на цялата природа (вкл. на хората).
има един главен проблем със статията – веганството НЕ цели перфекционизъм/пуризъм, най-малкото защото в един невегански свят – това НЕ е възможно. не случайно в определението за веганизъм се споменава „as far as possible and practicable“. на практика статията оспорва нещо несъществуващо като идея.
веганизмът от друга страна обаче е лесно постижим етичен минимум. когато някой не желае да спази този етичен минимум заради мързел/нихилизъм/чревоугодничество итн и в защита дава обичайните тривиални оправдания и даже банализира страданията на животните – не виждам защо е толкова чудно ако той бъде „осъден“. имаме цяла съдебна система и сгради в които има съдии които съдят хората. това е заложено в нашето мислене. преценяваме чуждите действия и ги „съдим“. това се случва постоянно в обществото ни. защо само от веганите да се очаква обратното? защо сами да си налагаме двоен стандарт?
някакси в статията хем се обяснява, че веганите не са перфектни светци хем обаче се изисква от тях да са светци които никога не изпитват емоции като гняв и никога не съдят, въпреки че всички останали постоянно го правят.
нещо друго – дайте да си говорим истината: мнозинството вегани са адски пасивни и сякаш се притесняват от това, че са вегани. малко са тези които открито и гласно говорят за права на животните итн. именно това са „лошите вегани“ за обществото. аз не казвам, че обвинителният тон е най-печелившата стратегия. казвам, че не трябва да се обвинява в обвинителен тон всеки веган дръзнал да е прям и да казва нещата такива каквито са. никой веган не трябва да се чувства виновен за това, че защитава каузата си.
Мила, :) четете статията от защитна позиция. Абстрахирайте се и я прочетете пак – ще видите много различни неща!
Поздрави! :)