Breaking News
Home > ВЕГЕТАРИАНСТВОТО > ЕКОЛОГИЯ > РОБИН ФРАНСИС – основи на пермакултурата

РОБИН ФРАНСИС – основи на пермакултурата

Интервюто подготви: Михаела ЦАРЧИНСКА
Превод от английски: Камен БАНКОВ

Какво е пермакултура и пермакултурен дизайн с няколко думи? Това още една разновидност на биологичното селско стопанство ли е?
Пермакултурата е система, проектирана специално за обитаваната от хората жизнена среда. Основана е на екологията, като извлича най-доброто от традиционните системи в миналото, отличаващи се със своята устойчивост, съчетавайки ги с модерната наука и технологии, както и с нашето разбиране на природата. Така че ние обединяваме всички тези неща, за да създадем местообитания, които обезпечават човешките нужди и същевременно с това се грижим всеобхватно за околната среда – за нашите почви, нашите води, нашите гори и пейзажи като цяло.

Каква е основната ѝ цел и към кого е насочена?
Основната цел на пермакултурата е да създаде устойчиво общество. Имаме много работа по възстановяването на ощетените естествени зони. Има също така редица проблеми по света, с които се сблъскваме в настоящия момент и пермакултурата предоставя всички онези практични решения за тях. Действително, пермакултурата може да бъде приложена от почти всеки във всяка една ситуация. Дали живеете в града, дали сте фермер – спрямо различните професии тя дава най-добрия набор от принципи и подходи за създаването на устойчиви системи.

Може ли някой да даде голям принос чрез практикуването на пермакултура и какви са професионалните опции за това?
Има много и разнообразни по своята същност начини, по които хората практикуват пермакултура. Мнозина ще внедрят нейните перспективи във вече съществуваща професия, като например архитекти, строители, инфраструктурни проектанти, ландшафтни дизайнери, инженери… Преподавателите, прокарващи идеята в училища, колежи и университети, с изразен интерес към производството на храна, биха могли да я приспособят към пазарно управление на овощните и зеленчуковите градини, към устойчиво земеделие и планиране на площите. Пермакултурата се практикува в социалните системи, в градски условия, при работа с хора, градящи гъвкави общности и оглавяващи движения на прехода, както и чрез всякакъв друг тип обществена работа.

Може ли земеделската продукция, произведена посредством пермакултура, да бъде достатъчна за изхранване на постоянно увеличаващото се население на Земята?
Тук има две неща. Нарастващото население е доста неудобен въпрос, на който обаче трябва да се обърне внимание, а едно от етичните правила на пермакултурата касае именно приемането на граници спрямо населението и консумацията. Но що се отнася до първата част на въпроса: „Можем ли да произведем достатъчно храна?” – да, ние вече произвеждаме повече отколкото е нужно в глобален мащаб, просто 40% от нея се прахосват. Системите, генериращи тази храна, изпитват огромен недостиг на енергия. Ако успеем да премахнем отпадъците и намалим вложените средства, ако имаме интегрирани системи вместо големи монокултури, можем да се справим с предизвикателствата. В последните години излязоха някои отлични доклади от ООН, от Организацията по прехрана и земеделие и други агенции, където са открили единствения начин да изхранят света в бъдеще, а именно чрез малки ферми с разнообразно стопанство и агроекологични кампании. И чрез пермакултура.

Можем ли да приложим пермакултурата в градските райони? И кои са най-ценните умения, които трябва да придобием за целта?
Пермакултурата е от особено значение за градските райони. А от 2011 насам повече от половината население на света живее в градовете. Това е голямо предизвикателство. Друго предизвикателство е, че градът също така предлага многобройни възможности за практикуване и прилагане на пермакултура на толкова много различни нива – има много празно пространство в градовете, което може да бъде употребено за производство на храна. Така откриваме прекрасни инициативи, където хората отглеждат храната си в непосредствена близост до пешеходните зони и пътищата, засаждат обществени зеленчукови и овощни градини, използват овощните дървета като улични. В града има толкова много покриви, много от които могат да бъдат превърнати в плодородни градини. А в градове като Ню Йорк и Токио вече се появяват хора, стопанисващи градини с търговска насоченост по върховете на сградите. Трябва да оползотворим пълноценно и вертикалното пространство за производство на храна в затворени обекти, където прониква достатъчно светлина от прозорците, или по балконите. Градове като Хавана, в Куба, отглеждат 80% от нужните им зеленчуци в рамките на самия град и околните покрайнини. Така че има огромен потенциал по отношение на производството на храни и когато върху него наслоим подходящите технологични разработки, опазване на водните ресурси, събиране на водата, управление на дъждовните води, социални системи, мащабни стопанства със социален акцент, обществен транспорт, велоалеи, по-ергономична визия на градовете… възможностите стават безкрайни.

Запозната ли сте с България и ще бъде ли един Ваш курс тук адекватен спрямо климата и условията в страната? Кой според Вас е най-същественият урок на пермакултурата за нас?
Бях в България през 1976 г., това беше доста отдавна и съм сигурна, че много неща са се променили оттогава. Но от гледна точка на климата няма никакъв проблем – пермакултурата вече се практикува успешно при подобни климатични условия из цяла Европа, Скандинавския полуостров, Северна Америка, Канада, както и по-студените области на Китай и Япония. Имам личен опит в този тип климат, умереноконтиненталния климат, и дори съм живяла в подобна градина в продължение на няколко години (в Бавария, Южна Германия). Важното при пермакултурата е, че нещата винаги опират до това как прилагаме методите за снижаване на енергийното потребление, за производство на енергия, рециклирането и унищожаването на отпадъци, впрягането на естествената ресурсна база и преобразуването на отпадъка в ресурс. Следователно, пермакултурата наистина резонира с всеки един климат. Мисля за България, подобно на редица страни, изправени пред голяма криза, породена от борбата за извоюване на място в глобалната икономика, чиито фокус е върху търговията, експлоатацията и безкрайния растеж. Това, което пермакултурата ни дава, е вдъхновение, надежда и конкретни стъпки за изграждане на нужната устойчивост, която да обезпечи нашите потребности и да ни предпази от шока, който пораждат икономическите сривове и всички тези външни фактори.

Снимка: Австралийския колеж по Пермакултура

Цените на курсовете по пермакултура са доста високи и не всеки може да си ги позволи. Защо е така и трябва ли да бъде така?
Това е винаги интересен въпрос. Като преподавател по пермакултура трябва да си изкарвам прехраната някакси, така че получавам заплащане за работата си и за моя пътуващ курс, когато съм на път. Но цената на курса надвишава тази на самото обучение. Обучителната компонента е, струва ми се, около 25-30% от цялата цена. Има множество разходи, които организаторите на курса трябва да покриват, като наемането на помещение, кетъринг, настаняване – всички тези неща се натрупват.
Това, което мога да ви кажа, е, че тук, в нашия център, където организираме собствени занятия, имаме двуседмични интензивни курсове с настаняване и кетъринг, но също така осигуряваме и евтини курсове, които обикновено провеждаме през определена седмица в месеца, поредица от месеци или пък ден от седмицата и няма настаняване и кетъринг, затова можем да ги предложим за около една трета от цената.

Как можем да преподаваме пермакултура на децата и в общества, които се намират в криза и висок социален риск?
Има толкова много чудесни примери, че това вече се случва. Има един забележителен документален филм, озаглавен Edible City (Градско стопанство), който проследява как хората в САЩ, живеещи в изключително бедни, подложени на голям стрес социално-икономически райони, се обединяват и стартират обществени градини, обществени хранителни системи, укрепват местната икономика. Можем също така да дадем чудесни примери как това се постига в страните от Третия свят, където ресурсите са много, много оскъдни.

Има ли връзка между пермакултурата и алгологията?
Алгология, това е интересна тема. Сигурна съм, че ще се намери място за това, точно както има място за hodaculture, екокултура, отглеждането на зърнени храни, на плодове, на гъби. Всяка една пермакултурна система е уникална. Следователно има значение какво точно произвежда тя, какви са наличните ресурси, какво се опитваш да постигнеш. Нещо много важно при пермакултурата е, че ние търсим начин как да намалим вноса и как да превърнем отпадъците в ресурс, вследствие на което да затворим цикъла, да затворим кръга. Например, ако вие отглеждате зеленчуци, може да давате отпадъчните зеленчуци (или външните листа, или пък връхчетата на вашите моркови) на пилетата и така получавате допълнителен продукт – яйцата, а вторичният продукт, отпадъчният продукт от това, ще бъде птичият тор, с който можете да обработите зеленчуковите площи. И така, как можем да затворим цикъла? Има редица креативни начини, чрез които да намалим разходите си и да максимизираме нашите добиви.

Ако някой не разполага със собствена земя, ще му бъдат ли едни курсове от полза?
Определено, да! Защото пермакултурата не опира единствено до земеделието и животновъдството. Наборът от хора, които могат да извлекат полза от курса и да внедрят наученото в своето професионално поприще, включва такива като „Зелените водопроводчици” – организация от строители, насочени към природосъобразното строителство: архитекти, проектиращи енергоспестяващи къщи в рамките на интегрирана композиция, озеленители. Има инженери, вероятно знаете, които развиват подходящите технологии от перспектива на пермакултурата, като например интегрираните системи. Има също така хора, които работят в социалните звена, общуват постоянно с други хора, в училищни градини, обществени градини. Съществува безкраен списък от възможности за реализация на пермакултурата.

Кои са първите три неща, които човек трябва да проумее непосредствено след края на един курс?
На първо място той ще съзре толкова много възможности. Почти изумително е! Започваш да гледаш на света с нови очи и навсякъде, където погледнеш, виждаш пропуснати възможности, които с радост би реализирал. Второто нещо, което обикновено осъзнаваш в края на един курс, е, че има толкова много решения и промяната е възможна. А третото е, че действително можеш да го постигнеш на практика. Като индивид, ти притежаваш силата да повлияеш на промяната, ти можеш да наставляваш други хора и заедно да промените вашата жизнена среда, вашето общество. Бих искала да завърша с един цитат от Бил Молисън. Той казва: „Докато световните проблеми стават все по-сложни, решенията остават възмутително прости.

РОБИН ФРАНСИС като ОСНОВОПОЛОЖНИК в ПЕРМАКУЛТУРНИЯ ДИЗАЙН

Робин Франсис получава титлата „Старши пермакултурен специалист” по време на наскоро провелата се 12-та Среща на австралийските пермакултурни дизайнери (САП-12) в Тасмания и държи феноменален рекорд като един от основополагащите учители и дизайнери в сферата, след завършването на първия курс за Пермакултурни дизайнери със сертификат (ПДС) за жени през 1983 г. Тя въвежда и много практически умения в работата си, тъй като работи 10 години над био градини в Бавария, Германия и Австрия, управлява и създава билкови и обществени градини, основава био-регионална организация, лобира за създаването на здрави социални движения в Австралия и пътува 5 години, изучавайки традиционното земеделие и култура и събирането на диви ядливи култури в Европа и Азия. Две години след завършването на ПДС курса си тя основава “Пермакултура – Сидни” и открива пермакултурен център в града. Редовно участва в САП от самото им начало и води няколко ПДС-та, като също така е и водещо лице в мрежата “Earthbank” и конференциите на „Earthbank – Австралия“.
През 80-те години Бил Молисън е неин наставник и заедно преподават първия ПДС курс в Индия през 1987 г. Същата година тя основава „Permaculture International” ООД и поема редакцията на списание „International Permaculture”, както и обучава една от най-успешните съвременни дизайнерки Роузмари Мороу и я окуражава да започне да преподава. От тогава насам, Робин провежда над 130 ПДС-та в четиринадесет страни и обучава стотици учители и дизайнери по пермакултура от цял свят. Тя реализира проекти на най-различни места – в отдалечени, пустинни общества на аборигени, води градски и селищен дизайн, както и проекти за стартиращи екоселища в студен, влажен и дори сух климат. Тя е и ключов участник в развитието на официалната акредитация за професионална квалификация в Пермакултурния дизайн пред австралийските власти. Такива курсове тя води в нейния образователен център по пермакултура „Градини Джанбунг“ в суб-тропиците на източна Австралия.
Робин се описва като мечтател и прагматичен визионер. Нейният имот „Градини Джанбунг“ и начина, по който е оформила и улеснила живота в еко-обкръжението й доказват това, което прави, и работата й в глобален мащаб. Тя казва: „Само чрез хармоничното преплитане на социалната Пермакултура и дизайна на физическото обкръжение, ние можем да бъдем ефективни срещу промените. Разбирам пермакултурата като ключов инструмент за оформяне и преструктуриране на възраждащата се културна екология, за да посрещне тя предизвикателствата на днешното време.“
Наскоро работата й се фокусира в представянето и напътстването на новопоявилите се пермакултурни асоциации в Тайван и Китай. Подкрепата на практикуващи дизайнери, на местно и глобално ниво с опита й на специалист, и повдигането на стандартите при пермакултурните учители и дизайнери, са движеща страст за нея. Като учител, тя черпи от невероятното богатство на личния си опит, преминаващ през цялата история на пермакултурата до момента с високи познания за положителното повлияване на промените в климата. Това ниво тя достига чрез собствения си преход от отчаяние от състоянието на съвременния свят към творческа сила, мъдрост и състрадание.

Виж още за Робин и дейността й ТУК.

WOS_3702Фотографии: Австралийски колеж по Пермакултура

Check Also

С месото хората поглъщат и ужаса, изпитан от животното, когато е било убито!

Автор: Хенриета ГЕОРГИЕВА Интервю с Миглена Божикова за в-к „Марица“  от 1 октомври 2016 С месото …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *