Breaking News
Home > КОНКУРСИ > ВЕГЕ ЕСЕ > Това, което ни прави хора

Това, което ни прави хора

Автор: Петя БОГДАНОВА

Това е нещо, което всеки веган трябва да прочете. Това е нещо, което всъщност всеки, който подкрепя добра кауза, трябва да прочете. Всеки, който се е осмелил да направи избор, различен от общоприетия, и да говори за него. Всеки, който вижда нередност и решава да не бъде част от нея. Всеки, който прави съзнателен избор да не принадлежи към масовите разбирания за света е автоматично жертва на негативизъм, насмешка, порицаване, мъмрене, съмнение, дори често обиди или заплахи.

Нека в началото кажа нещо важно – това не е разказ за духовната осъзнатост на веганите. Тук няма да прочетете и колко здрави са веганите. Няма да ви говоря за това как съм подобрила здравето си, колко чист и недосегаем човек съм станала, как веганите са толкова извисени над останалите човеци, че почти не докосват земята с крака и могат да литнат с ангелските си крилца когато си пожелаят към Нирваната, към Обетованата Земя на Веганството, където има дългокоси хипари с гайди и тарамбуки, козите са приятели на човека и щъкат заедно с куп други симпатични животни насам-натам, на масата пък се сервират единствено органични био не-гмо плодове и зеленчуци, мишниците на хората миришат на портокали, защото телата на всички са толкова чисти, че не издават лоши миризми и звуци, а любимото занимание на обитателите на Обетованата Земя на Веганството е да поглеждат надолу към простосмъртните сгрешили хора и да изгарят от яд, че не са успели да ги убедят да отидат на това райско място с тях.

Ние сме животни. Физиологично телата ни са устроени на принципите, на които са устроени тези на останалите животни. Но се различаваме от останалите животни – затова често забравяме, че сме такива. Някои казват, че ние имаме душа, а останалите животни нямат. Някои казват, че ние имаме интелект, а останалите животни нямат. Някои казват, че ние имаме съзнание, а останалите животни нямат. Някои казват, че останалите животни имат и душа, и съзнание и интелект. Но има нещо, което ние притежаваме, а те не. Това е правото на избор. Ние, хората, имаме силата да променяме живота си така, както сметнем за добре. Имаме силата да променяме хода на живота си и както виждаме – силата да променяме хода на живота на планетата ни. Това ни различава от птицата, която прави дълги полети, за да намери по-добрата среда, в която да живее; от лъва, който гони антилопа, за да се нахрани; от змията, която хапе и пуска отровата си в кръвта на жертвата; от паяка, който не мърда от паяжината си; от лешояда, който оглозгва трупове на други животни… Всички те имат една движеща сила, която е причината да „правят изборите си“ – инстинкт. Човекът е различен. Човекът има силата да преценя ситуацията много по-обстойно. Човекът е много по-интелигентно създание. Човекът се е осъвършенствал много повече от това просто да слуша нагоните си. Това ни различава от останалите животни. Ние имаме силата да правим осъзнати избори. А тази сила е преди всичко отговорност. Ние можем да изберем да я ползваме само за наша угода и в ущърб на някой друг или да я ползваме, за да повлияем положително на света. И тези, които избират първото, не са непременно лоши хора. Аз също съм такъв човек.

Всяка сутрин на път за работа си купувам вода. Вода – в пластмасово шише. С етикет от найлон – нито шишето, нито найлонът някога ще се разградят на бунищата. Будя се от алармата на смартфона си и цял ден той е в джоба ми. Смартфон, който съм си купила от Технополис, а преди това е бил парчета пластмаса, но едни усърдни 14 годишни китайчета са го сглобили срещу дванадесет цента. Вкъщи на терасата идват хлебарки от съседите. За да не влизат в кухнята и да не лазят храната ни, слагам отрова по ъглите на терасата. Хлебарките имат нервна система и изпитват болка, докато се задушават. Често обядвам в едно веган заведение в центъра. И докато дъвча с наслада тофу-кърито си и си мисля как по-късно ще изям пет сочни праскови, а за вечеря ще си направя полезно и хранително брюкселско зеле с моркови и ориз… Някъде е нощ и едно дете умира, защото от седем дни не е яло. Къпя се приблизително двадесет минути под топла струя вода с масажиращ душ, а някой някъде е жаден. Купувам си нов красив тефтер за десет лева и после нямам пари да нахраня циганчето, което ме умолява за баничка.

Разбирате ли? Никой не е безвреден за планетата и никой не е светец. Колкото и спокойни да си лягаме вечер, жестоката истина е, че всеки от нас е егоист и всеки вреди, а освен това нагло се тупа по гърдите, когато изхвърли за трети път през живота си хартиена опаковка в контейнера за хартия. Колкото и етични и морални да мислим че сме, ние все пак не сме светци.

И да се сочим един друг, за да се злепоставяме за нещата, с които вредим на планетата, е нелепо и безсмислено. Това се отнася и за вегани, и за вегетарианци, и за всеядни, и за екоактивисти, и за любители на пържолите, и за всички, които си позволяват да засягат темата за вредата на човек и морала му. За тези, които ходят наперено, защото не консумират животински продукти, а също и за тези, които имат наглостта да конфронтират неконсумиращи животински продукти хора, за това, че са направили този избор. Никой няма правото да съди. Никой.

Това, което можем да направим за планетата си и всичките ѝ обитатели, е да се стремим към по-доброто. Всеки ден да се стремим да правим все по-осъзнати избори. Да даваме по-добър пример. Да бъдем повече хора, осъзнали отговорността си, и по-малко животни с инстинкти. И точно това правя аз като веган. Правя съзнателни отговорни избори за храната, която слагам в устата си, за дрехите, които си купувам, за крема, който ползвам. Това не ме прави безгрешен или дори добър човек. Но е стъпка в положителната посока. И никой няма правото да дойде и да ми се присмее, да ме обиди, да ме накара да се чувствам зле, да се подиграе с идеологията ми, да ме нарече глупачка, само защото… Се старая да правя малки изобри в положителната насока. Никой няма правото да ми каже как да се храня, дали да нося кожа по себе си, каква козметика да ползвам, как ще гледам един ден децата си, да не качвам снимки в Инстаграм на храната, която съм приготвила с любов, да не споделям в социалните мрежи информация за вредата от месото и щетите, които месната индустрия причинява на планетата ни, да ми каже, че да ям веган бургер е глупаво, да ми забрани да се изказвам по темата, която не само ме вълнува, но и по която имам какво да кажа, да ме спре да изразявам мнението си и да не ми даде възможност да говоря за това как аз виждам една малка крачка към положителната промяна в света. И никой няма това право, защото аз не го позволявам на никого. Всеки път, когато някой прояви негативно отношение към мен с единствената цел да омаловажи каузите, за които се боря, аз спирам да обръщам внимание на този човек. Не го слушам, не чета какво пише под публикациите ми, не споря с него, не влагам енергия да общувам с него. Защото не допускам друг човек, който също не е безгрешен като мен, да критикува действията и изборите ми, само защото не са му угодни или защото иска да изпитва задоволството на това да потисне някого. Избори, зад които стои добро намерение, любов и честност. В един свят, в който горите си заминават, океаните поглъщат отрова, въздухът е мръсен и лепне по гърлата ни, деца умират от глад, гигантски купчини боклуци се трупат, живи същества с очи, уши и сърца биват произвеждани и употребявани като продукти, милиони животни ненужно изклани, хора не разбират защо са нещастни – аз не позволявам на никого да ме съди за това, че правя стъпка в правилната посока. И смятам, че всеки, който се старае да бъде по-добър, не трябва да се притеснява от разбиранията си за света и от усилията, които полага да намали страданието и разрухата на Земята. След няколко години се надявам да бъда майка. Не искам да оставя на детето си впечатлението, че няма какво да се направи за планетата ни. Аз съм избрала този начин. Ако децата ми се хранят с продукти, които аз не консумирам, но изберат друг начин да имат положително отношение към света и към себе си, ще се радвам, че съм ги научила на нещо. Аз не съдя никого. И не позволявам на никой да ме съди.

Това, което ни различава от животните, е правото на избор. А това, което ни прави хора, е решението да ползваме този избор отговорно.

Check Also

Рая Найденова: “Вегетарианството – моят начин на живот”

Когато бях малка, “вегетарианство” беше чужда дума за мен. Всички в семейството ми ядяха месо …

One comment

  1. Подкрепям казаното безрезервно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.